Р Е Ш Е Н И Е
№ 260299
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение – девети състав, на първи март две хиляди двадесет и първа година, след
публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2823 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Т.Т.В., чрез пълномощника й адв. С.,***, с която изцяло се обжалва решение № 260314 от 10.09.2020 г., на Районен съд - Пловдив, постановено по гр. дело № 16979/2019 г. на ХV гр.с., с което решение, в производство по предявен установителен иск, с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 6 ЗПФУР, съдът признава за установено, в отношенията между страните, че ответницата Т.Т.В. дължи на ищцовото дружество „Кредитреформ България“ ЕООД, сумата в размер на 600.00 лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № **********/14.09.2016 г., сключен между „4 финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ***/23.11.2018 г. и приложение № 1 към договора, неразделна част от него, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7640/23.08.2019 г. по ч. гр. д. № 13698/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив,ХVІІ гр.състав, ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 22.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като съответно са присъдени и разноски, с оглед изхода от спора.
Заявява се във въззивната жалба от ответницата в първоинстанционното производство, че обжалваното решение е немотивирано и неправилно, а направените в него изводи противоречат на събраните по делото доказателства, като се излагат и конкретни съображения в тази насока. Заявява се, че неправилно съдът е приел, че е налице подписан между страните Договор за кредит. Взема се становище по същество. Заявява се от ответника , жалбоподател, че представеният по делото договор е за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, понеже от общите условия към договора за потребителски кредит ставало ясно, че самата процедура по кандидатстване и отпускане на парични средства се извършва по електронен път, като съвкупност от технически операции, базирани на електронна платформа на отпускащия заема, с регламентирани правила за достъп до системата и обратна връзка с клиента. Отново се взема становище по същество, като се сочи, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тази насока се сочи, че за доказване на изявления, отправени съгласно закона се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис. В тази насока се заявява, че първоинстанционният съд е приел, че от представените документи може да се направи положителен извод за получено съгласие от потребителя за сключване на договор за заем, като се сочи, че този извод не е изграден на база на конкретни доказателства, а е в противоречие с безспорно установеното от заключението на вещото лице, което решаващият съд бил приел за компетентно и безпристрастно. Заявява се, че съдебната практика на ВКС не е последователно и правилно приложена от съда, като отново се взема становище по същество, във връзка с прилагане на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР, като се заявява, че не било установено, че договорът за кредит има характер на електронен документ. Заявява се, че в конкретния случай липсва електронен документ, липсва и подписване с електронен подпис на този документ, поради което не може да се приеме, според жалбоподателя, че е налице подписан между страните договор за кредит. От заключението на вещото лице ставало ясно, че това е само твърдение на „4 финанс“ ЕООД. Заявява се, че е спорен въпросът дали създаденият профил принадлежал на ответницата В.. Вещото лице от приетата съдебно-техническа експертиза е категорично, че от имейл-кореспонденцията било невъзможно да се установи дали действията от посочения профил физически били осъществявани от лицето титуляр на регистрацията. За това и съобразно практиката на ВКС, се сочи, ищцовата страна е имала възможност да ангажира и други доказателствени средства, което не било сторено от него. В тази насока се заявява, че по делото не е проведено пълно и главно доказване от ищцовата страна да е бил сключен именно с ответницата Договор за потребителски кредит. В тази насока се сочи, че липсват ангажирани по делото доказателства, че посочената банкова сметка *** В..В тази насока се моли да се отмени обжалваното решение. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.Не се сочат нови доказателства по въззивното дело.
С писмен отговор на въззивна жалба, от юрисконсулт Г. К., пълномощник на въззиваемата страна „Кредитреформ България“ ЕООД, ищец в първоинстанционното производство, се заявяват доводи, във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания, като същите се считат за неоснователни. Излагат се съображения по същество. В тази насока се моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.Моли се да бъдат присъдени разноски, за настоящото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.Прилага се пълномощно, за процесуално представителство.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима –подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да постанови обжалваното решение, с което в производство по чл.422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 240 ал 1 от ЗЗД, уважава предявения положителен установителен иск за неплатена главница по договор за кредит, районният съд излага съображения: В производството по делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние. По делото е представен договора за кредит № **/14.09.2016 и Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са посочени личните данни на кредитополучателя - ответник. Уговорено е, че сумата, предоставена по договора е в размер от 600 лв., при лихвен процент от 40, 98 % и годишен процент на разходите от 49, 60 %. Установен е срок за връщане на предоставения кредитен ресурс от 30 дни с падеж на 14.10.2016 г. В клаузите на Общите условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на кредитополучателя след регистрация в системата на **** или при налична регистрация, като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на дружеството, предоставящо финансови услуги от разстояние. В клаузата на т. 3.1 от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията по електронната поща имат силата на саморъчни подписи. С договор за цесия № ***/23.11.2018 г., сключени между "4финанс" ЕООД и "Кредитреформ България" ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, описани в Приложение № 1. По делото е представено Приложение № 1 от 01.01.2016 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента "4финанс" ЕООД против Т.Т.. Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора. Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Приема се, че сключване на договор с посоченото съдържание, се установява и от представено по делото платежно нареждане от банка ДСК, от което е видно, че ответницата е получила сумата от 600 лева, преведена от „4финанс“ ЕООД с основание на превода нейният единен граждански номер и номера на договора за кредит. При липса в производството по делото да са ангажирани доказателства от страна на ответницата, в т.ч. не са изложени и твърдения в тази насока, че е осъществено пълно или частично погасяване на задължението за връщане на предоставената за ползване сума в същата валута и размер, съдът приема, че исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд изцяло приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от него мотиви, към които препраща съгласно чл.272 от ГПК. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, съгласно чл. 269 изр. второ от ГПК,становището на въззиваемата страна, както и след преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора доказателства, приема следното:
Представен е към исковата молба Договор за кредит № ***/14.09.2016г. между кредитодател „4финанс“ ЕООД и Т.Т.В., за потребителски кредит 600 лева, със срок на кредита 30 дни, дата на получаване на сумата 14.09.2016г. и дата на връщане на сумата 14.10.2016г.;като договорът за кредит, включва специални условия и Общи условия на договора за кредит;като договорът за кредит се подписва електронно, в съответствие, с процедурата предвидена в ОУ на договора за кредит. В ОУ е посочено, че искането за отпускане на кредит се оформя чрез попълване на формуляра за кандидатстване за кредит на страница *** така както е направено и от страна на кредитополучателя. Видно е от заключението на вещото лице инж. С. М., дадено компетентно и обосновано, ответницата Т.Т.В. е имала регистрация на сайта vivus.bg от дата 01.09.2014г., като страницата **** e на кредитодателя „4финанс“ ЕООД, като тази регистрация е съществувала и към момента на сключване на процесния договор за кредит. След постъпване на заявката на Т.В. във вътрешната система на „4финанс“ ЕООД са извършени няколко проверки, след което служителят на дружеството преценява дали да отпусне кредит на това лице. За процесния договор за кредит от дата 14.09.2016г. Т.В. е кандидатствала за трети по ред кредит от същия кредитодател, от вече регистирания си профил на страницата на дружеството,кредитодател; посочено е от вещото лице, че след регистриране на данните си и създаване на профила си Т.В. е имала възможност да се запознае и с отварящите се нови страници,в които се зареждат – Стандартен европейски формуляр, Общи условия по Договора за кредит, както и проект на Договора за кредит. В своята заявка за кредит Т.В. е записала, че желае да получи сума, която е избрала от 600 лева, по банкова сметка ***:***, като е посочено, че в основанието на извършения от кредитодателя превод е записан номерът на кредита, както и ЕГН-то на Т.В.. Вещото лица посочва, че в случая договорът не е подписан с електронен подпис, какъвто е по смисъла на ЗЕДЕП. Като вещото лице пояснява, че Т.В. е регистрирала своето волеизявление за сключване на договора за кредит с натискането на бутона „Подпиши“, за което има информация от данните, които са отразени като събития от профила на клиентката.
Предвид изложените обстоятелства, въззивният съд намира, че са налице облигационни отношения между „4финанс“ЕООД и ответника Т.Т.В., породени от сключен между тях Договор за кредит № **** от 14.09.2016г., по реда на чл.6 от ЗПФУР. Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД притежава надлежна материално правна легитимация за предявяване на настоящия иск срещу ответницата, поради цедирането му на права от кредитодателя по договор за прехвърляне на вземания № ***/23.11.2018г.; като ответникът е лично уведомен за цесията от упълномощения цесионер, в изпълнение на условията на чл.99 ал. 3 от ЗЗД. Ответницата е получила по своята сметка сумата от 600 лева, главница по договора за кредит, като няма данни същите да са върнати на ищеца, при настъпил падеж за изплащане на сумата; в т.н. не са налице и твърдения от ответницата.
Предвид изложеното и с оглед същността на договора за кредит, като реален договор, то с получаване на сумата, ответницата се е задължила да я върне на падежа, който е настъпил тридесет дни след сключване на договора, респективно, преди подаване на заявлението от 22.08.2019г. от страна на ищеца по образувалото се ч.гр.д.№ 13698/19г. по описа на ПдРС,ХVІІгр. състав.
Поради което и предявеният иск вр. чл. 79 ал. 1 вр. чл. 240 ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан, при което и решението на районния съд, с което същият е уважен, като обосновано и правилно, следва изцяло да бъде потвърдено от въззивния съд, ведно със законните последици. В т.н. във въззивната жалба не се сочат от страна на ответницата нови съображения, които вече да не са били обсъдени в мотивите на първоинстанционния съд, към които се препраща от страна на въззивния съд.
Поради неоснователност на въззивната жалба и по арг. от чл. 78 ал. 3 от ГПК, въззиваемата страна има право на направени по въззивното производство, в случая, претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева,платими от жалбоподателя.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал.3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК,Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 10.09.2020г. Решение №260314 на Районен съд – Пловдив, гражданско отделение, ХV състав, по гражданско дело № 16979 по описа на съда за 2019 година, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Т.В., ЕГН: **********, дължи на „Кредитреформ“ България ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, представляваща неплатена главница по договор за кредит № ***/14.09.2016 г., сключен между „4 финанс“ ЕООД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № ****/23.11.2018 г. и приложение № 1 към договора, неразделна част от него, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7640/23.08.2019 г. по ч. гр. д. № 13698/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в съда – 22.08.2019 г., до окончателното изплащане на сумата; и с което се ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Т.Т.В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ“ България ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 325,00 /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски в настоящото производство; и се ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Т.Т.В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ“ България ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 75,00 /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски в производството по ч. гр. д. № 13698/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Т.В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ“ България ЕООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща разноски по въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/