Решение по дело №21/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 април 2023 г.
Съдия: Веселин Георгиев Белев
Дело: 20237040700021
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

405

гр.Бургас, 20.04.2023г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 20 март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                      СЪДИЯ : В. Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията докладчик а.д. № 21 по описа на съда за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е К.М.П. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Стойков 7. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат В.А. ***.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001382/15.12.2022г. на ответника. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че с подробно описани наказателни постановления, които са влезли в сила, на П., в качеството му на правоспособен водач на МПС, са отнети всички контролни точки.

В жалбата се правят подробни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на заповедта, както и за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че не са налице основанията за налагане на мярката по чл.171 т.4 от ЗДП. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Органът, издал оспорения акт, е представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Излага писмено становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001382/15.12.2022г. на ответника. Със заповедта е разпоредено изземване на СУМПС на жалбоподателя П., на основание чл.171 т.4 от ЗДП. От фактическа страна в заповедта е прието за установено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва :

1. НП № 1506/26.05.2008г. на РУМВР Несебър, влязло в сила на 09.02.2010г. – отнети 8 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя на 01.02.2010г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

2. НП № 1788/10.12.2009г. на РУМВР Поморие, влязло в сила на 09.02.2010г. – отнети 4 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя на 01.02.2010г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

3. НП № 33/11.01.2010г. на РУМВР Несебър, влязло в сила на 09.02.2010г. – отнети 8 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя на 01.02.2010г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

4. НП № 2775/31.03.2011г. на сектор ПП при ОДМВР Бургас, влязло в сила на 05.05.2011г. – отнети 10 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя на 27.04.2011г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

5. НП № 1002/25.06.2011г. на РУМВР Поморие, влязло в сила на 28.09.2011г. – отнети 8 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя 20.09.2020г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

6. НП № 223/22.02.2012г. на РУМВР Несебър, влязло в сила на 22.06.2012г. – отнети 4 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него срещу подпис е удостоверено връчване на жалбоподателя 14.06.2012г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

7. НП № 269/25.02.2013г. на РУМВР Несебър, влязло в сила на 19.02.2014г. – отнети 12 контролни точки. Препис от това НП е приложен и в него е оформено редовно връчване по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 11.02.2014г. Не са налице данни за обжалване на постановлението.

Във връзка с това, че жалбоподателят е оспорил подписите, положени при връчването на горните наказателни постановления съдът е уважил доказателствено искане за назначаване на графична експертиза. От приетото заключение на вещо лице се установи, че подписите, удостоверяващи върху приложените наказателни постановления връчването им, са положени именно от жалбоподателя. Връчването е надлежно, съответно при липсата на данни за обжалване пред съда, наказателните постановления са влезли в сила така, както е посочено в тях. Направените от органа в този смисъл фактически констатации са правилни и обосновани.

Като доказателство по делото е приложена „справка картон на водача“, представляваща неподписана разпечатка в табличен вид на данните относно К.М., съдържащи се в електронната информационна система на МВР.  На стр.1, ред 15 е посочено, че на 25.10.2012г. на М. е издадено ново СУМПС, валидно до 03.10.2022г., като на следващия ред е посочено, че на водача остават 39 точки (т.е. пълен брой) и възстановяването е станало на 27.04.2013г. На ред 22 е посочено възстановяване на 12 контролни точки на 19.02.2016г.

При представянето на преписката в придружителното писмо, изготвено от началник сектор ПП при ОДМВР Бургас е поместена като доказателство и служебно изготвена справка за осъществена от органа дейност. Извършена е проверка в регистъра на получените писмени уведомления за частично възстановяване на контролни точки, при което се установило, че на 27.04.2013г. две фирми са провеждали допълнително обучение, като жалбоподателя П. не фигурира в протоколи не на нито една от тях, т.е. че не е възстановявал контролни точки на тази дата.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му пълномощия със Заповед № 251з-1821/26.04.2022 г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДП. При издаване на заповедта е спазена изискуемата от закона писмена форма и са изложени мотиви. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 и 2 от АПК.

Не се установиха допуснати при издаването на заповедта съществени процесуални нарушения. С оглед характера на заповедта като принудителна административна мярка и целите на издаването и, дефинирани в чл.171 от ЗДП, а именно за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, актът е издаден незабавно при констатиране на обстоятелствата, предвидени в закона. Органът е изпълнил задължението си по чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК да издаде акта след като служебно събере необходимите доказателства и изясни  фактите и обстоятелствата от значение за случая. След това заповедта е надлежно съобщена на адресата, с което е осигурена правото му да получи съдебна защита с оглед проверка законосъобразното и издаване. Налице са основания за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Материалният закон също е приложен правилно. В разпоредбата на чл.171 т.4 от ЗДП е предвидено, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението  си по чл.157 ал.4 от ЗДП, а именно след като са му били отнети всички контролни точки и е загубил придобитата правоспособност, не е върнал свидетелството си за управление в съответната служба на МВР. Предвид това, за да са налице основанията за налагане на процесната ПАМ, следва да са налице две кумулативни предпоставки – (1) на лицето да са отнети всички контролни точки по съответния ред, след което (2) лицето да не е върнало своето СУМПС.

В конкретния случай не е спорно, че адресата на мярката не е върнал своето СУМПС към момента на издаването на заповедта. Спорно е обаче дали е имало основания за такова връщане, а именно дали са му били отнети всички контролни точки. В тази връзка съдът констатира, че преди издаването на заповедта органът, предвид констатирани противоречия, правилно е извършил проверка на обстоятелствата относно П., въведени в централизираната автоматизирана информационна система по чл.27 ал.2 от Наредба № І-157 от 01.10.20002 година за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Проверката е констатирала, че в системата е отразено пълно възстановяване на контролните точки на 27.04.2013г., но към тази дата П. не се е явявал за участие в съответната процедура по възстановяване на точки, при което органът е приел за невярно отразеното в системата обстоятелство. В тази връзка съдът взема предвид, че данните в информационната система представляват производно доказателствено средство и същите, съобразно чл.27 ал.1 от Наредба № І-157 се генерират въз основа на посочените първични документи. Затова при констатираното противоречие между първичните и производните доказателствени средства органът правилно е кредитирал първичните. Правилно е констатирано, че към посочената в системата дата на възстановяване на пълния брой точки на П. са били отнети всички такива. Затова с последващото влязло в сила наказателно постановление, постановяващо отнемане на 12 контролни точки, общия брой точки отново е останал нула, съответно е било невъзможно отразеното в системата последващо служебно възстановяване на 12 контролни точки на 19.02.2016г. Така към момента на издаване на оспорената заповед П. отново е бил с нула контролни точки, съответно е имал неизпълнено задължение по чл. 157 ал.4 от ЗДП за връщане на СУМПС. Изводите относно броя контролни точки на жалбоподателя през съответните периоди не може да се променят от това, че му е било издадено последващо СУМПС въз основа на наличните в системата неверни данни, тъй като такова издаване не е предвидено от нормативен акт обстоятелство, възстановяващо контролни точки. Ние са налице основания за оспорване на заповедта по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.172 ал.2 от АПК следва да се отхвърли оспорването.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

 

                                                                                                 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К.М.П. ***, ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Стойков 7, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-001382/15.12.2022г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ :