Определение по дело №35/2024 на Административен съд - Сливен

На именното повикване в 13.45 часа, се явиха:

Касаторът – ЕТ „А. – А. А.“ [населено място], редовно призован, не се явява.

Ответникът по касацията – Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, редовно призована, се представлява от ст. юриск. С. К., редовно упълномощена.

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор К. М..

СТ. ЮРИСК. К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД на делото и го докладва.

Производството е образувано по касационна жалба от ЕТ „А.– А. А.“, чрез процесуален представител, против Решение № 46/31.10.2023 г. по АНД № 20232210200055/2023 г на Районен съд – Котел, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от А“ПИ“ в МРРБ, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на ЕТ „А. – А. А.“ със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от у. А. П. А. и съдебен адрес в [населено място], чрез Адвокатско дружество „Л. и п.“, чрез адв. К. И. А. АК-Х., е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, и е осъден ЕТ „А. – А. А.“ с [ЕИК] със седалище и адрес на управление в [населено място], [жк], [адрес], представлявано от у. А. П. А., да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Котел е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице, като наложеното наказание се явява явно несправедливо. Твърди, че липсва правно предвидена възможност за санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш. Счита, че неправилно съдът е тълкувал приложението на давностните срокове към процесния случай, не било посочено мястото на нарушението. Счита, че не е установено по безспорен начин извършването на административното нарушение. Счита, че е следвало да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Котел, както и електронния фиш.

По делото е постъпила молба от пълномощника на касатора, в която моли съда да спре производството по делото до приключване на дело № С-61 от 2023 г. на СЕС, по което Административен съд - Хасково е отправил преюдициално запитване, дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17.06.1999 г. трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания, следва да се разглеждат когато е предвиден фиксиран размер на наказанието и отговорност за заплащане на така наречена компенсаторна такса. П. О. на Административен съд – Хасково, извлечение от сайта на Съда на Европейския съюз, както и извлечение от ЗДвП.

СТ. ЮРИСК. К.: Оспорвам касационната жалба. По отношение на направеното искане за спиране на настоящото производство от касатора, считам същото за неоснователно, тъй като преюдициалното запитване е отправено по друго дело и от друг съд, а процесуалният закон НПК в такъв случай не урежда спиране на производството. В приложимият по отношение на административнонаказателните производства по ЗАНН не е уредено спиране на производството, поради което субсидиарно съответно приложение следва да намерят процесуалните правни норми на АПК и на НПК. В чл. 84 от ЗАНН разпоредбата препраща, че основание за спиране на производствата са уредени в чл. 25 във вр. с чл 290 от НПК, както и в разпоредбата на чл. 488 от НПК, във връзка с наличието на специалната уредба относно преюдициалното запитване. В НПК няма разпоредба аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, която да допуска спиране на конкретно дело, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Констатацията, че и по двете дела става въпрос за съответствие на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, сама по себе си не е достатъчна за преценката на връзката между двете дела. СЕС не разрешава правен спор със сила на присъдено нещо и, поради това не е налице спорно преюдициалното по отношение, каквото предполага хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. С оглед изложеното, искането за спиране не обосновава и невъзможност за разрешаване на правния спор от настоящия съд по същество. Възможността за спиране на производството в случай, че преюдициалното запитване е отправено по друго дело и от друг съд, а не по делото, което се спира, не е уредено в процесуалните закони, с оглед на което считам, че искането е неоснователно и моля да го отхвърлите.

ПРОКУРОРЪТ: По отношение на жалбата, становище ще взема по същество. Няма да соча доказателства. По отношение на искането за спиране, предоставям на съда.

Съдът счита, с оглед представените към искането за спиране доказателства, че същото е основателно. Съгласно чл. 63в от ЗАНН, съдът разглежда жалбите против решения, постановени от районните съдилища по АНД по реда на глава Дванадесета от АПК. Същата препраща към общите правила за разглеждане на делата по този нормативен акт, който от своя страна препраща към правилата на ГПК. По отношение на НПК са приложими само основанията, въз основа на които може да бъде преценена законосъобразността на постановения съдебен акт, но не и останалите процесуални правила. В този смисъл, възражението на пълномощника на ответника по касацията за приложимост на НПК е изцяло неоснователно. От представените доказателства е видно, че по преюдициално запитване на Административен съд - Хасково е образувано дело № С-61/2023 г. на Съда на Европейския съюз, предмет на което е случай аналогичен на този, предмет на настоящото дело. В този смисъл са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, като съдът следва да спре делото, тъй като в друг съд се разглежда дело, решението по което има значение за правилното решаване на спора. Освен това, независимо че преюдициалното запитване не е направено по настоящото дело, евентуалното решение на Съда на Европейския съюз би било задължително за настоящия съд.

Предвид изложеното и на основание чл. 144 от АПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА производството по КАНД № 35/2024 г. на Административен съд - Сливен до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023 г.

Ежемесечно да се извършва проверка в сайта на Съда на Европейския съюз за движението на производството по посоченото дело и да се докладва на съдията докладчик.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок, считано от днес - за ответника по касацията и Окръжна прокуратура – Сливен, и от съобщаването - за касатора, пред ВАС.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 13.55 часа.