М О Т И В И
на ПРИСЪДА, постановена на 13.12.2018г.
по НОХД № 2819 от 2018 г. по описа на Старозагорския Районен съд
С обвинителен акт, въз основа на който е
образувано настоящото съдебно производство, Районна прокуратура– град Стара
Загора обвинява подсъдимия Д.И.Д., със снета по делото самоличност, в това че:
В периода от 21.02.2018 г. до
14.03.2018 г., в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в
съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, с цел да набави за
себе си и за другиго - неустановеното по делото лице, имотна облага, поддържал
заблуждение у лицата М.Т.Й., М.П.Л., Т.С.Н. и С.И.Щ., относно обстоятелствата:
- на 21.02.2018г. у М.Т.Й. относно обстоятелството, че й се обажда
служител на полицията, който обяснил, че се провежда специализирана акция за
залавянето на телефонни измамници и трябва да даде всичките си спестявания, тъй
като е набелязана за „жертва“ от телефонни измамници, и с това причинил на М.Т.Й.
имотна вреда в размер на 5000 /пет хиляди/ лева;
- на 22.02.2018г., у М.П.Л., относно обстоятелството, че й се обажда
служител на полицията, който обяснил, че се провежда специализирана акция за
залавянето на телефонни измамници и трябва да даде всичките си спестявания, тъй
като е набелязана за „жертва“ от телефонни измамници и с това причинил на М.П.Л.
имотна вреда в размер на 5700 /пет хиляди и седемстотин/ лева;
- на 22.02.2018г., у Т.С.Н., относно обстоятелството, че й се обажда
служител на полицията, който обяснил, че се провежда специализирана акция за
залавянето на телефонни измамници и трябва да даде всичките си спестявания, тъй
като е набелязана за „жертва“ от телефонни измамници и с това причинил на Т.С.Н.
имотна вреда в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ евро, в левова
равностойност 1271.29 лв., 300 /триста/ долара, в левова равностойност 477.96
лв. и 1300 /хиляда и триста/ лева;
- на 14.03.2018г., у С.И.Щ.,
относно обстоятелството, че й се обажда служител на полицията, който обяснил,
че се провежда специали-зирана акция за залавянето на телефонни измамници и
трябва да даде всичките си спестявания, тъй като е набелязана за „жертва“ от
телефонни измамници и с това причинил на С.И.Щ. имотна вреда в размер на 4000
/четири хиляди/ лева, като общият размер на причинената имотна вреда на всички
пострадали възлиза на 17749.25 лева – престъпление
по чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура –град Стара Загора поддържа изцяло
предявеното обвинение по отношение на подсъдимия. Пледира да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, което
след редуцирането по реда на чл.58а, ал.1 от НК да бъде в краен размер една
година лишаване от свобода. Според държавното обвинение, следва да бъде
приложен и института на условното осъждане, като изпълнението на наложеното
наказание бъде отложено за изпитателен срок от три години. Пледира за уважаване
на предявените граждански искове и присъждане на разноските, в тежест на
подсъдимото лице.
Частният обвинител и граждански
ищец М.Л. моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание
предвидено в закона, а наред с това да бъде осъден да й заплати сумата от 5700
лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди.
Гражданският ищец С.Щ. моли съда да осъди
подсъдимия да й заплати сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
причинени от деянието имуществени вреди.
Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и заедно с участващия в хода на производството защитник желае разглеждането на делото по
реда на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Изразява
съжаление за извършеното, както и готовност при получаване на доходи от работа
да възстанови причинените от деянието имуществени вреди на пострадалите. В
последната си дума, се разкайва за осъществената престъпна дейност, като
изтъква, че бил принуден да участва в тази дейност предвид тежкото си
икономическо положение и факта, че очаквал дете, а нямал никакви доходи за
издръжката му.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият Д.И.Д. не бил осъждан
към момента на инкриминираното деяние, нито бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Подсъдимият бил безработен и искал да си
намери работа, за да си осигури доходи. В началото на м.февруари 2018г.
публикувал обява във в.“Ало Бургас“, че търси работа като охранител, като в
обявата посочил имената и мобилния си номер **********. Няколко дни след
публикацията Д. получил обаждане по телефона от непознато и неустановено при
разследването лице, представило се като управител на фирма за алуминиева
дограма. Непознатият предложил работа на подсъдимия Д. като куриер и му
обяснил, че трябва да взема пратки от различни градове и да ги носи в гр.Русе.
За всяка доставена пратка непознатият обещал да заплаща на Д. по 450лв.
Последният се съгласил, но още при получаване на първата „пратка“ в гр.Ямбол в
средата на м.февруари 2018г. разбрал, че става въпрос за участие в телефонни
измами. След като „събрал пратките“ от няколко адреса в гр.Ямбол се прибрал в
гр.Бургас и спазвайки инструкциите на неустановеното лице по телефона, на
следващия ден заминал за гр.Русе. Съгласно дадените му еказания отишъл на
автобусна спирка след ж.п.гарата и след като се уверил,че наоколо няма хора,
пуснал „пратките“ в кошче за смет, след което се отдалечил. През цялото време
поддържал връзка по телефона с неустановеното лице, което му обяснило,че на
около 200м от спирката ще го срещне човек с тъмни очила и шапка с козирка което
при разминаването им ще му даде торбичка с възнаграждението. След като
подсъдимият се срещнал с описаното лице в движение при разминаването им приел
торбичка. Малко по-късно отворил торбичката с пакета и установил, че в пакета
има сума от 1500лв. При всички останали случаи предаването на „пратките“ и
получаването на възнаграждението ставало по гореописания начин.
Впоследствие – преди образуването на
настоящото наказателно производство, било образувано друго такова за
извършените от Д. ***, поради което същите (деянията в гр.Ямбол) не са били
обект на разследване по досъдебно производство № 8245зм-174/2016г. по описа на 02 РУ – Стара Загора.
Междувременно, на 21.02.2018г. неустановеното лице се
обадило по телефона на подсъдимия Д. и му казало да отиде в гр.Стара Загора. Деецът
веднага отпътувал за гр.Стара Загора с автобус и когато пристигнал в града се
придвижил с такси до хотел „Шатрата“, където се настанил. В късния следобед на
същата дата му се обадило непознатото лице и му дало инструкции да отиде на
конкретен адрес: ул.“Х.Д. Асенов“ № 127, вх.“А“. Подсъдимият веднага наел такси
и тръгнал към адреса.
Пострадалата М.Т.Й. била пенсионер и
живеела сама в гр.Стара Загора на ул.“Х.Д. Асенов“ №127, вх.“А“, ет.3, ап.2 и
ползвала домашен стационарен телефон 042/627126.
На 21.02.2018г. около 17.30ч. неустановеното лице -
съучастник и съизвършител на подсъдимия Д., се обадило на домашния телефон, с
абонатен номер 042/627126 на
пострадалата М.Т.Й. и я въвел в заблуждение, като се представил за служител на
полицията. Непознатото лице обяснило на пострадалата, че е набелязана от
телефонни измамници и в момента се провеждала акция за залавянето им. Св.Й.
повярвала на думите му. „Служителят на полицията“ поискал съдействие от нея за
залавянето на измамниците, като поискал да му посочи мобилния си номер адреса.
Св.Й. му ги съобщила, а именно моб.номер **********. Веднага след това
непознатият и позвънил на мобилния и номер и казал да спазва указанията му, а
именно, като и се обадят измамниците да държи слушалката на стационарния
телефон близо до мобилния телефон, за да може да чува разговора. След няколко
минути позвънил на стационарния и телефон и пострадалата вдигнала слушалката.
Тя чула непознат мъжки глас, който започнал да я заплашва,че знае всичко и ако
до минути не предаде всичко, което има /всички пари/, ще отиде при нея и ще я
измъчва, като и извади очите и ще и нанесе побой. През цялото време мобилният
телефон на пострадалата бил отворен и тя попитала „служителя на полицията“
какво да прави. Последният и казал да събере всичките си налични пари и златни
накити и да ги сложи във фризера, тъй като измамниците имали машина, с която
откривали парите и златните накити. Свидетелката отново повярвала и започнала
да събира наличните си пари. Същите (парите) били 5 000,00 лева.
Пострадалата не притежавала златни накити. Преди да постави парите във фризера,
спазвайки инструкциите на „служителя на полицията“, Й. увила парите в готварско
фолио. По-голямата част от парите били в банкноти по 50лв и по 20лв, но имало и
няколко банкноти по 100лв. До като събирала парите непознатият, който я
заплашил, на няколко пъти и се обадил на стационарния телефон и продължил да я
заплашва, но „служителят на полицията“ и казвал да иска отсрочка. Непознатият,
който я заплашвал и давал постоянно по пет минути отсрочка. През цялото време
пострадалата не прекъсвала връзката със „служителя на полицията“. В
действителност „служителят на полицията“ и лицето, което заплашвало Й. били
едно и също лице (съучастник и съизвършител с Д.), което от два отделни мобилни
телефона говорело с пострадала, като редувал разговорите по стационарния и
телефон и тези по мобилния и телефон. В един момент „служителят на полицията“
казал на пострадалата да извади парите от фризера и да ги постави в найлонова
торбичка, като и обяснил,че за да заловят измамниците трябва да имат някакви
доказателства. За целта и обяснил, че тя трябвало да пуснете торбичката през
прозореца на терасата си и да се приберете в къщи, а след десет минути той щял
да дойде лично и да и върна парите. Уверявал я, че около блока има полицейски
служители, които пазели и чакали. Уверявал я също така, че полицаите на всяка
цена ще хванат измамниците и после ще ги покажат по телевизията.
Когато подсъдимият Д. стигнал до указания му адрес съучастникът му
(непознат за него) отново осъществил връзка по телефона с него и подсъдимият
чул, че едновременно с него разговаря и с възрасна жена, на която давал
следните инструкции: „Госпожо, извършва се специализирана акция на полицията,
моля да пуснете торбичката през прозореца на терасата и да се приберете в къщи,
а след десет минути ще дойда лично да ви върна парите“. Напълно въведена в
заблуждение св.Й. хвърлила торбичката от северната тераса на жилището си. Д.,
който вече се намирал под терасата веднага взел торбичката и се прибрал в
хотела, в който бил отседнал в гр.Стара Загора. По-късно св.Й. разбрала, че е
станала жертва на измама.
На 22.02.2018г. сутринта около 09.30ч. неустановеното лице се обадило по
телефона на подсъдимия Д. и му казало да
отиде на конкретен адрес: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ №60, за да
вземе поредната „пратка“.
Пострадалата М.П.Л. била пенсионер и живеела в гр.Стара Загора, бул.“Цар
Симеон Велики“ №60,ет.2, ап.6. Семейството на Л. ползвало домашен стационарен
телефон с номер 042/633168 от много години.
На 22.02.2018г. около 09.30ч. неустановеното лице - съучастник и
съизвършител на Д., се обадило на домашния телефон с абонатен номер 042/633168
на пострадалата М.П.Л. и я въвел в заблуждение, като се представил за служител
на полицията. Непознатото лице обяснило на пострадалата, че е набелязана от
телефонни измамници и в момента се провеждала акция за залавянето им. Св.Л.
повярвала на думите му и изпаднала в паника. Пострадалата съобщила на мнимия
служител на полицията адреса си. Непознатото лице използвало същия сценарий,
описан в предходния случай, като с обажданията си по телефона на пострадалата,
представяйки се ту като „служител на полицията“, ту като „телефонен измамник“,
създал в съзнанието на Л. невярна представа за съществуването на основание за
предаване на парична сума, а именно - че съдейства на органите на полицията за
залавянето на телефонни измамници, които са я „набелязали“ за жертва. Св.Л. се
доверила изцяло на „полицайския служител“ и събрала всичките си налични пари,
които били общо в размер на 5 700.00 лв., като ги поставила в пощенски
плик и следвайки инструкциите на неустановения извършител на деянието,
съучастник на Д., първоначално поставила парите в хладилника, а няколко минути
по-късно по негови указания (на „полицейския служител“) ги хвърлила поставени в
найлонова торбичка от към западната страна на жил.болк, където вече чакал
подсъдимия. Пострадалата през цялото време била убедена, че помага на
полицията. Д. видял как пострадалата хвърлила
торбичката с парите и я взел, след което бързо се отдалечил от мястото.
По-късно св.Л. разбрала,че е станала жертва на измама.
На 22.02.2018г около 13.00ч. неустановеното лице отново се обадило по
телефона на Д. и му казало да отиде на друг адрес в гр.Стара Загора, а именно
на ул.“Цар Иван Асен ІІ“№177.
На горепосочения адрес в ап.4 на втори етаж живеела пострадалата Т.С.Н.,
която била вдовица и пенсионер. Св.Н. използвала от дълги години стационарен
телефон с номер 042/629746 и мобилен телефон с номер **********. В около 13ч на
22.02.2018г., на стационарния и телефон се обадило неустановеното лице -
съучастник и съизвършител на подсъдимия Д., и я въвело в заблуждение, като се
представило за служител на полицията. Непознатото лице обяснило на
пострадалата, че е набелязана от телефонни измамници и в момента се провеждала
акция за залавянето им. Св.Н. повярвала на думите му, като му съобщила номера
на мобилния си телефон и адреса си. Непознатото лице използвало същия сценарий,
описан в предходните два случая, като с обажданията си по телефона на
пострадалата, представяйки се ту като „служител на полицията“, ту като
„телефонен измамник“, създал в съзнанието на Н. невярна представа за
съществуването на основание за предаване на парична сума, а именно - че
съдейства на органите на полицията за залавянето на телефонни измамници, които
са я „набелязали“ за жертва. Св.Н. се доверила изцяло на „полицайския служител“
и събрала всичките си налични пари и ги увила в домакинско фолио, а именно:
сумата от 650евро, 300щатски долара и 200лева, след което поставила получения
пакет в платнено портмоне. В друга торбичка пострадалата поставила сумата от
1100лева, която преди това поставила в пощенски плик. Следвайки инструкциите на
неустановения извършител на деянието първоначално поставила парите в
хладилника, а няколко минути по-късно по негови (на „полицейския служител“)
указания хвърлила парите, поставени в найлонови торбички, от към северната
страна на терасата на жилището си, която била от към входа на блока, където
вече чакал Д.. Парите в левова равностойност били общо в размер на 3049.25лева.
Пострадалата първо пуснала едната торбичка, а после и втората. Докато пускала
втората торбичка видяла съседката си-св.З. В. да се прибира. Последната я
изгледала странно и се прибрала. След като взел двете торбички с парите, подсъдимият
бързо се отдалечил от мястото и по-късно си заминал за гр.Бургас. Малко
по-късно св.Н. разбрала, че е станала жертва на телефонна измама.
На 14.03.2018г. неустановеното лице отново се обадило по телефона на Д.
и му казало да отиде в гр.Стара Загора. Той веднага се придвижил с автобус до
гр.Стара Загора и се настанил в хотел „Железник“, където изчаквал инструкциите
на съучастника си. Около 14ч непознатото лице му се обадило и му казало да
отиде на конкретен адрес: кв.“Три чучура“-север, бл.62.
Пострадалата С.И.Щ. била пенсионер и живеела със съпруга си в гр.Стара
Загора, на адрес: кв.“Три чучура“-север, бл.62, вх.Б, ет.4, ап.48. Семейството
на Щ. ползвало домашен стационарен
телефон с номер 042/272487, а тя ползвала и мобилен телефон с номер **********.
На 14.03.2018г.,около 14ч на стационарния и телефон на св.Щ. се обадило неустановеното лице -
съучастник и съизвършител на подсъдимия, и я въвело в заблуждение, като се
представило за служител на полицията. Непознатото лице обяснило на
пострадалата, че е набелязана от телефонни измамници и в момента се провеждала
акция за залавянето им. Св.Щ. повярвала
на думите му, като му съобщила номера на мобилния си телефон и адреса си.
Непознатото лице използвало същия сценарий, описан в предходните три случая,
като с обажданията си по телефона на пострадалата, представяйки се ту като
„служител на полицията“, ту като „телефонен измамник“, създал в съзнанието на Щ.
невярна представа за съществуването на основание за предаване на парична сума,
а именно - че съдейства на органите на полицията за залавянето на телефонни
измамници, които са я „набелязали“ за жертва. През цялото време пострадалата
поддържала връзка с мнимия служител на полицията по мобилния си телефон, тъй
като инструкциите му били да не го затваря. През това време по стационарния
телефон и се обаждал „телефонен
измамник“, който крещял и заплашвал св.Щ.,че ако не му даде 30000лв, „които му
дължала за операцията на дъщеря му“, ще отиде в нейния дом и ще нареже нея и
съпруга и с резачка. В действителност „служителят на полицията“ и лицето, което
заплашвало Щ. били едно и също лице (съучастник и съизвършител с подсъдимия Д.),
което от два отделни мобилни телефона говорело с пострадала, като редувало
разговорите по стационарния и телефон и тези по мобилния и телефон. Непознатото
лице, което отправило заканите казало на св. Щ., че знае къде живеят. Тя
обяснила, че не разполага с такава сума пари. В разговорите с непознатото лице
и „служителят на полицията“ по двата телефона, пострадалата споменала, че има
само 4000лв на влог в банка ДСК. „Служителят на полицията“ и дал инструкция да
отиде в банката и да изтегли парите, тъй като измамниците имали хора в банката,
които им давали сведения. Св.Щ. отишла в централния клон на Банка „ДСК“ в
гр.Стара Загора на бул.“Митрополит Методи Кусев“ и изтеглила сумата от 4000лв.
Докато вървяла към банката и обратно към дома си и се сторили, че я следи
непознато лице на възраст около 35-40 години, среден ръст с права прошарена и
дълга коса от български произход. След като се прибрала до блока получила
обаждане от служителя на полицията, който и обяснил, че за да заловят
измамниците трябва да предаде парите, като ги остави от дясната страна на
входа, където имало перваз. Паралелно с пострадалата, неустановения извършител
осъществявал връзка по телефона и с подсъдимия Д. и му дал точни указания от
къде да вземе парите. Последният взел парите и се отдалечил от мястото. Мнимият
служител на полицията се обадил на св.Щ. и я уверил, че „измамника“ е заловен и
по-късно ще върнат парите на сина и, който бил при главния прокурор, където в
момента ги броили. Той казал на тъжителката, че постоянно ще я информира за
случая. Към 17.30ч св.Щ. се усъмнила, че има нещо нередно с даването на парите.
Позвънила на сина си и установила, че той отива на работа в Мини „Марица
изток“. Тя разбрала, че е станала жертва на измама.
В хода на наказателното
производство бил извършен следствен експеримент за проверка на обясненията на Д.Д.,
дадени в качеството му на обвиняем по досъдебното производство, при който
последният посочил адресите и местата със забележителностите, от които взел
парите от съответните пострадали лица.
По делото са изискани справки от мобилните оператори в страната за проведените
разговори между пострадалите и неустановения извършител на престъплението на
посочените дати.
Видно от предоставената справка от БТК /л.78, л.79 от материалите по ДП/
телефон от фиксираната мрежа с номер 042/627126, ползван от св.М.Й. на 21.02.2018г. е приел 9бр. входящи
повиквания в интервала от 16:25ч до 19:42ч, 7бр. от които от номер
0040738445252, който е от мрежата на румънски мобилен оператор.
Видно от предоставената справка от Мобилтел/л.73, л.74 от материалите по
ДП/ моб.номер ********** ползван от св.М.Й. на 21.02.2018г. е приел 9 входящи повиквания в интервала от
10:30ч до 18:27ч, 5бр. от които от номера 00442032411421 и 00407746833433,
които са е от мрежата на румънски мобилен оператор.
Видно от предоставената справка от БТК /л.84, л.85 от материалите по ДП/
телефон от фиксираната мрежа с номер 042/633168, ползван от св.М.Л. на 22.02.2018г. е приел7бр.входящи повиквания
от номер 0040738445252, който е от мрежата на румънски мобилен оператор. От
същият номер са входящите разговори на номер 042/627126, ползван от св.М.Й. на 21.02.2018г.
Видно от предоставената справка от БТК /л.94 от материалите по ДП/
телефон от фиксираната мрежа с номер 042/629746, ползван от св.Т. Н., на
22.02.2018г. е приел в интервала от 13:03ч до 12:43 3бр.входящи разговори от
номер 0040724453085, който е от мрежата на румънски мобилен оператор.
Видно от предоставената справка от Мобилтел/л.95, л.96 от материалите по
ДП/ моб.номер ********** ползван от св.Тонка Н., на 22.02.2018г. е приел в
интервала от 12:02ч до 12:59ч общо 3бр.
входящи повиквания от номер 00407746833433, които са е от мрежата на румънски
мобилен оператор. От същият номер на 21.02.2018г. са извършени входящи
повиквания на моб.номер ********** ползван от св.М.Й..
Видно от предоставената справка от Мобилтел/л.102, CD с детайлно справка на л.103/ на моб.номер
**********, ползван от св.С.Щ., на 14.03.2018г. са приети 10 бр.входящи
повиквания в интервала 14:55ч до 18:03ч от номер 0040753930190, който е от
мрежата на румънски мобилен оператор.
Видно от предоставената справка от БТК /л.104, л.105 от ДП/ телефон от
фиксираната мрежа с номер 042/272487, ползван от ползван от св.С.Щ., на
14.03.2018г. са приети общо 6бр.входящи разговори в интервала от 14:35ч до
18:08ч от номер 0040738119117, който е от мрежата на румънски мобилен оператор.
Всички посочени по-горе разговори са с голяма продължителност- между 400
и 5000 секунди. Прави впечатление, използването на едни и същи номера от
мрежата на румънски мобилен оператор при различните случаи, на различни дати.
В хода на наказателното производство не бил установен неизвестния
извършител, съучастник на подсъдимия Д.И.Д., който използвал горепосочените
мобилни номера за възбуждане и поддържане на заблуждение у свидетелите М.Т.Й., М.П.Л.,
Тонка С.Н. и С.И.Щ..
Горната фактическа обстановка
се възприе за безспорно установена на основание чл.373, ал.3 от НПК, от
направените от подсъдимия самопризнания, тъй като съдът прие, че същите се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, а именно приложени
по досъдебно производство № 8245-зм-174/2018 г. по
описа на Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора, имащи значение
за изясняване на обстоятелствата по делото: постановление на Районна
прокуратура – Стара Загора от 08.05.2018 г. за обединяване на досъдебни
производства; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 19.03.2018
г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора от 23.08.2018 г. за
възобновяване на наказателно производство; постановление на Районна прокуратура
– Стара Загора от 24.07.2018 г. за забрана обвиняемият Д.И.Д. да напуска
пределите на Република България; постановление на Районна прокуратура – Стара
Загора от 24.07.2018 г. за спиране на наказателното производство; постановление
за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 23.08.2018 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от
19.04.2018 г.;.; протокол за разпит на свидетел М.Т.Й. от 21.02.2018 г.;
протокол за разпит на свидетел М.П.Л. от 22.02.2018 г.; протокол за разпит на
свидетел Т. С.Н. от 22.02.2018 г.; протокол за разпит на свидетел С.И.Щ. от
15.03.2018 г.; протокол за разпит на свидетел З.В. от 16.04.2018 г.; протокол
за следствен експеримент от 19.04.2018 г.; фотоалбум; разпореждане от
12.03.2018 г. по ЧНД № 709/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора;
справка от „Мобилтел” ЕАД – София, изх. № 6058/23.03.2018 г., ведно с детайлна
справка; справка от „Теленор” ЕАД – София, изх. № 5039/23.03.2018 г.; справка от
„Виваком – БТК” ЕАД – София, рег. № С-4785/23.03.2018 г., ведно с разпечатка;
разпореждане от 13.03.2018 г. по ЧНД № 721/2018 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора; справка от „Виваком – БТК” ЕАД – София, рег. № С-4595/213.03.2018
г., ведно с разпечатка; разпореждане № 862 от 08.03.2018 г. по ЧНД № 681/2018
г. по описа на Районен съд – Стара Загора; разпореждане № 862 от 08.03.2018 г.
по ЧНД № 682/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; справка от „Виваком – БТК” ЕАД – София, рег.
№ С-4293/215.03.2018 г., ведно с разпечатка; справка от „Мобилтел” ЕАД – София,
изх. № 5378/15.03.2018 г., ведно с детайлна справка; разпореждане № 1086 от
27.03.2018 г. по ЧНД № 883/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора;
справка от „Мобилтел” ЕАД – София, изх. № 6859/04.04.2018 г., ведно с детайлна
справка на диск; справка от „Теленор” ЕАД – София, изх. № 5709/03.04.2018 г.;
справка от „Виваком – БТК” ЕАД – София, рег. № С-5502/04.04.2018 г., ведно с
разпечатка; постановление за назначаване на служебен защитник от 19.04.2018 г.;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 19.04.2018
г.; справка за съдимост, рег. № 1020/28.08.2018 г.; 2 бр. постановления на
Районна прокуратура – Стара Загора за удължаване срока за разследване по
досъдебното производство от 12.04.2018 г. и от 16.04.2018 г.; справки от БНБ –
София от13.06.2018 г. и от 11.06.2018 г.; уведомление за обявяване на лице за
ОДИ от 03.07.2018 г.; постановление на Районна прокуратура – Стара Загора за
удължаване срока за разследване по досъдебното производство от 23.08.2018 г.;
протокол за предявяване на разследване от 15.10.2018 г.
По делото не са събрани противоречиви доказателства,
което да налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА
ДЕЯНИЕТО
Предвид гореизложеното, Съдът счита за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият Д.И.Д. осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъпление, както следва:
В периода от 21.02.2018 г. до
14.03.2018 г., в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, в
съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, с цел да набави за
себе си и за другиго - неустановеното по делото лице, имотна облага, поддържал
заблуждение у лицата М.Т.Й., М.П.Л., Т.С.Н. и С.И.Щ., относно обстоятелствата:
- на 21.02.2018г. у М.Т.Й. относно обстоятелството, че й се обажда
служител на полицията, който обяснил, че се провежда специализирана акция за залавянето
на телефонни измамници и трябва да даде всичките си спестявания, тъй като е
набелязана за „жертва“ от телефонни измамници, и с това причинил на М.Т.Й.
имотна вреда в размер на 5000 /пет хиляди/ лева;
- на 22.02.2018г., у М.П.Л., относно обстоятелството, че й се обажда
служител на полицията, който обяснил, че се провежда специализирана акция за
залавянето на телефонни измамници и трябва да даде всичките си спестявания, тъй
като е набелязана за „жертва“ от телефонни измамници и с това причинил на М.П.Л.
имотна вреда в размер на 5700 /пет хиляди и седемстотин/ лева;
- на 22.02.2018г., у Т.С.Н., относно обстоятелството, че й се обажда
служител на полицията, който обяснил, че се провежда специализирана акция за
залавянето на телефонни измамници и трябва да даде всичките си спестявания, тъй
като е набелязана за „жертва“ от телефонни измамници и с това причинил на Т.С.Н.
имотна вреда в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ евро, в левова
равностойност 1271.29 лв., 300 /триста/ долара, в левова равностойност 477.96
лв. и 1300 /хиляда и триста/ лева;
- на 14.03.2018г., у С.И.Щ.,
относно обстоятелството, че й се обажда служител на полицията, който обяснил,
че се провежда специали-зирана акция за залавянето на телефонни измамници и
трябва да даде всичките си спестявания, тъй като е набелязана за „жертва“ от
телефонни измамници и с това причинил на С.И.Щ. имотна вреда в размер на 4000
/четири хиляди/ лева, като общият размер на причинената имотна вреда на всички
пострадали възлиза на 17749.25 лева – престъпление
по чл.209, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК.
Налице е характерното за
съучастието поведение на две лица за осъществяване на едно престъпление -
измама. От субективна страна при тази форма на задружна престъпна дейност
налице е и необходимата общност на умисъла у всеки от съучастниците- всеки от
тях е предвиждал общественоопас-ните последици от своето деяние и тези, които
ще последват от деяниета на другия съучастник, съзнавал общественоопасния
характер на деянието и искал да настъпят неговите вредни последици. По
отношение на подсъдимия Д.Д. деянието се изразява в поддържане на заблуждението
у измаменото лице, възбудено от неустановеното лице, т.е. налице е само едната
форма на изпълнителното деяние по чл.209, ал.1 от НК. У пострадалите се формирала неправилна, невярна
представа относно условията, при които ще се осъществи имущественото
разпореждане с процесните пари. Тази представа ги накарала да вземат решение за
разпореждане с предмета на престъплението - визираните по-горе суми Мотивирани
от поведението на неустановеното лице, с което ги е въвело в заблуждение и от
поведението на подсъдимия Д., който поддържал това заблуждение, пострадалите са
извършили акт на фактическо разпореждане - предали парите на съучастникът Д.,
убедени, че помагат на органите на полицията за залавянето на телефонни измамници.
В резултат на това разпореждане, поради невярната представа, формирана у пострадалите, подсъдимият и неустановеното лице са получили имотна
облага на обща стойност 17 749.25лева. Вредата е пряко следствие от
имущественото разпореждане, а разпореждането е следствие от неправилната
представа на пострадалите относно условията на разпореждането, като деянието
било довършено след предаване на процесните пари във владението на съизвършителят
Д..
Деянието било извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл и
користна цел – да набави за себе си и за другиго - неустановеното по делото
лице имотна облага. Наличието на пряк умисъл се установява по несъмнен начин от
факта, че още при осъществяване на първото деяние подсъдимият осъзнал в какво
участва, но въпреки това продължил да осъществява престъпната си дейност. От
показанията на свидетелите и от заявеното от подсъдимия се установява, че той
не бил просто изпълнител на чужда воля, а е знаел точно какви действия трябва
да извърши, за да бъде измамата на пострадалите успешна. Вследствие на
задружните действия и усилия на
обвиняемия и неговия съучастник у пострадалите се формирала и утвърдила
неправилна представа преди и по време на предаване на парите на подсъдимия. От
това разпореждане Д. и неговия съучастник са получили целената имотна облага,
като са предвиждали, че всеки от пострадалите ще извърши акт на имуществено
разпореждане в тяхна полза.
Подсъдимият съзнавал всички
елементи от състава на престъплението „измама” - фактът, че е съизвършител, че
има общ умисъл и действия от негова страна и от съучастника за постигане на
точно определена престъпна цел. Той е искал, целял е настъпването на престъпния
резултат- причиняване на имотна вреда на пострадалата, както и получаване на
имотна облага, като е съзнавал неизбежността на настъпването на имотната вреда.
Инкриминираните деяния представляват продължавано престъпление, по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, т.е. касае се за четири умишлени деяния
осъществяващи признаците на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, извършени в
съучастие, по смисъла на чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.Тези деяния са извършени
през непродължителен период от време, при сходна фактическа обстановка и с общност
на умисъла, като всяко последващо деяние от обективна и субективна страна е
продължение на предходното.
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата
принципа в наказателноправната ни система- ПРИНЦИПА на ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и
ПРИНЦИПА на ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно първият принцип, за
извършеното от подсъдимия престъпление, в специалния текст на НК, се предвижда
наказание лишаване от свобода от 1 до
6 години.
Съгласно вторият принцип, Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са факта, че подсъдимият бил неосъждан,
към момента на извършеното престъпление, тежкото му материално положение,
пълното съдействие на органите на досъдебното производство, с оглед разкриване
на обективната истина и установяване на престъпните посегателства, както и изразеното
съжаление пред съда, което при процесуалното поведение на подсъдимия може да се
приеме за искрено. Същевременно, следва изрично да се отбележи, че наличието на
тези смекчаващи отговорността обстоятелства не може да обоснове прилагането на
института на чл.55 от НК в настоящия случай, тъй като посочените обстоятелства
не са изключителни, а дори да са многобройни по численост, не е налице
условието, при което и най-лекото предвидено в закона наказание да бъде
несъразмерно тежко за дееца. Напротив, престъплението е с висока степен на
обществена опасност, тъй като са пострадали четири лица и било извършено като
продължавано престъпление, които факти изключват правния извод за приложимост
на чл.55 от НК.
Отегчаващи
обстоятелства са размера на причинените имуществени вреди, както и факта,
че същите не са възстановени към момента.
При съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, съдът прие, че на подсъдимия следва да се определи наказание при
превес на посочените смекчаващи и наличие на констатираните отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно “лишаване от свобода” в размер на една
година и шест месеца. Предвид императивното изискване на чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание с една
трета / 1/3 / и наложи наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА. С така наложено-то наказание, съдът намира, че ще се осъществят
целите на генералната и спе-циалната превенция, визирани в чл.36 от НК. Според
съда, по-ниско по размер наказание не би постигнало целите на наказание-то да
се превъзпита дееца към спазване на закона и добрите нрави, респективно не би
му попречило да извършва нови деяния, а не би повлияло предупредително и спрямо
останалите членове на обществото. Наред с това, обществената опасност на дееца,
с оглед обсъдените характеристични данни на подсъдимия е сравнително ниска,
което налага извода, че за постигане целите на наказанието не е необходимо
определяне на по-тежко наказание.
Съдът намери, че са налице
предпоставките за прилагане института на условното осъждане, поради което отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, на основание чл.66,
ал.1 от НК. Това е така, тъй като на подсъдимия към момента на извършеното
деяние не било налагано наказание лишаване от свобода, размерът на наложеното
наказание е в диапазона до три години лишаване от свобода, а не на последно по
важност място, с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко поправяне
и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, съдът
се солидаризира със становището на държавното обвинение, че не е необходимо да
изтърпи наказанието към настоящия момент.
ОТНОСНО ПРИЕТИТЕ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ В
НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
В настоящото наказателно
производство бяха приети за съвместно разглеждане граждански искове, предявен
от две от пострадалите лица, както следва:
-граждански иск, предявен от
пострадалата М.П. Л. срещу подсъдимия Д.И.Д., за сумата от
5700.00 лв. /пет хиляди и седемстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, вследствие на деянието, за което подсъдимият е
предаден на съд.
-граждански иск, предявен от пострадалата С.И. Щ.
срещу подсъдимия Д.И.Д., за сумата от 4000.00 лв. /четири хиляди
лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на
деянието, за което подсъдимият е предаден на съд.
При съвкупната преценка на
доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на чл.45 от ЗЗД –
налице е деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на подсъдимия и настъпилите вреди, които са от имуществен характер по отношение и на
двете посочени лица- граждански ищци по делото. С оглед събраните доказателства
по делото, съдът счита за безспорно доказано, че подсъдимият извършил виновно
престъпното деяние, за което бил предаден на съд по това дело и причинил имотна
вреда на двете пострадали лица в посочения по-горе размер. Съгласно
разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Ето защо, съдът счита, че предявения от всяко от двете
пострадали лица граждански иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен
в пълен размер, съобразно конкретно цитираните суми, респективно подсъдимият бе
осъден да заплати на частния
обвинител и гражданския ищец М.П.Л., със снета по делото самоличност, сумата от 5700.00 лв.
/пет хиляди и седемстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди., както и
да заплати на гражданския ищец С.И.Щ., със
снета по делото самоличност, сумата от 4000.00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди.
Р А З Н О С К И:
При този изход на делото, на основание чл.189, ал.3, вр. ал.1 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати направените
разноски в наказателното производство, в това число да заплати сума в размер на
388.00 лв. (триста осемдесет и осем лева),
в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка
на Районен съд – Стара Загора, която сума представлява дължима държавна такса
върху уважената част на гражданските искове.
Със съдебният акт подсъдимият бе осъден да заплати по
бюджетна сметка на ОД на МВР – гр.Стара Загора и сума в размер на 11.85 лв.
(единадесет лева и 85 стотинки), представляваща
направени разноски по досъдебно производство № 8245-зм-174/2018г. по описа на
Второ Районно управление при ОД на МВР – Стара Загора, за изготвяне на
фотоалбум.
Водим от горните мотиви, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: