ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 266
гр. Бургас, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Ани Т. Скарлатова
в присъствието на прокурора Андрей Обр. Червеняков
като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Частно наказателно дело
№ 20232100200099 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.437 ал.2 и следващите от НПК, във
връзка с чл.70 ал.1 от НК, и е образувано по молба на лишения от свобода Д. Й. К. ЕГН
********** от гр.***, ул. „****“ № ****, област ****, понастоящем в Затвора-Бургас,
да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част, в размер на
23 (двадесет и три) дни, от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година, наложено му с Присъда № 260000 от 01.12.2021г., постановена по НОХД №
118/ 2020г. по описа на Районен съд-Средец, потвърдена с Решение № 58 от
18.05.2021г. по ВНОХД № 168/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от
18.05.2021г.
В съдебно заседание началникът на Затвора – Бургас, чрез упълномощен
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Излага
съображения, че молителят е в затвора за трети път, за изтърпяната част от
наказанието целите на наказанието не са изпълнени в необходимата степен, макар при
осъдения да е налице известна позитивна промяна, осъденият не приема изцяло
отговорността за извършеното престъпление и не съзнава в пълнота причините за него.
Рискът от рецидив и сериозни вреди за обществото остава в средни стойности,
прогнозата за поведението на К. на свобода е по-скоро неблагоприятна, и продължават
да са налице зони с нужда от корекционно въздействие, а целите на наказанието по
отношение на личната превенция не са изпълнени в цялост. Предлага молбата на
осъдения да не се уважава.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения
за неоснователна, тъй като отсъстват категорични доказателства за поправянето на
осъдения, който извод обосновава със средните стойности на риска от вреди и рецидив
и заключенията на пенитенциарните служители, че целите на наказанието по
отношение на молителя К. все още не са постигнати в нужната степен. Предлага
молбата да бъде оставена без уважение.
Упълномощеният защитник на молителя поддържа искането му за условно
1
предсрочно освобождаване, като се позовава на положителните резултати, отразени в
периодичните доклади на служители в Затвор Бургас, доброто поведение на осъдения
през изтърпяната част на наказанието, като счита, че стойностите на риска от рецидив
и вреди от последната му атестация следва да се считат като ниски, а не като средни.
Сочи наличието според него на известни противоречия по въпроса до колко осъденият
е осъзнал отговорността на извършеното престъпление и факторите, които са
способствали за извършването му съобразно констатациите, посочени в последния
доклад. Предлага на осъдения да бъде уважена, независимо от краткия остатък.
Осъденият Д. К. участва в производството лично, поддържа молбата, изразява
увереност, че се е поправил и моли да бъде условно предсрочно освободен.
Съдът изслуша становищата на страните, осъди поотделно и съвкупно събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
С Присъда № 260000 от 01.12.2021г., постановена по НОХД № 118/ 2020г. по
описа на Районен съд-Средец, потвърдена с Решение № 58 от 18.05.2021г. по ВНОХД
№ 168/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 18.05.2021г., молителят е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343в ал.2 от НК, за което му
е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, търпимо
при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Осъденият постъпил в Затвора-Бургас на 17.06.2022г., след като бил предаден на
българските власти от Федерална република Германия въз основа на Европейска
заповед за арест. Опитът на осъдения до постигне възобновяване на наказателното
производство завършил неуспешно, като с Решение № 50154 от 11.10.2022г. по н.д. №
829/ 2021г. по описа на ВКС искането за възобновяване било оставено без уважение.
Считано от 25.08.2022г., той бил устроен в ЗО „Житарово“, където се намира и
понастоящем.
От документите, приложени в затворническото досие на Д. К., и от изисканата
от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост се установява, че
спрямо него до момента са налице 11 влезли в сила осъдителни присъди за извършени
преобладаващо тежки умишлени престъпления против собствеността на гражданите,
както и за престъпления по транспорта и по чл.279 от НК. В затвора е за трети път, и до
момента не се е ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.
Към 16.03.2023г. молителят фактически е изтърпял 8 месеца и 29 дни, от работа
са му зачетени 2 месеца и 8 дни, а остатъкът от наказанието към същата дата възлиза
на 23 дни.
Спрямо осъдения К. към момента са налице общо две оценки на риска от
рецидив и значителни вреди. Първоначалната оценка, извършена на 24.08.2022г.,
установява величина на риска от рецидив и значителни вреди със сбор от 45 точки, т.е.
в диапазона на средните стойности на скалата, с идентифицирани проблемни зони –
отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди е установен
като среден спрямо обществото, по отношение на самия него самия, останалите
лишени от свобода и към служителите – нисък, с известен риск от отклонение или
бягство заради издирването му в чужбина. Като ресурс за постигане целите на
наказанието са идентифицирани трудовите умения и навици и желание на осъдения да
участва в общопенитенциарни дейности.
При втората оценка от 13.02.2023г. извършена във връзка с молбата на К. за
условно предсрочно освобождаване е констатирано понижение на резултата до 40
2
точки – на границата между средните и ниските стойности, с подобрение в зоните
отношение към правонарушението (от 10 на 7т.), начин на живот и обкръжение и
умения за мислене (от 8 на 7 т.). Независимо от това, зоните с нужда от корекционно
въздействие продължават да са отношение към правонарушението и умения за
мислене, рискът от вреди за обществото е дефиниран като среден, вероятен, но не
непосредствен. В зоната отношение към правонарушението е констатирано, че
осъденият приема в известна степен отговорност за извършеното престъпление и
евентуалните вредни последици от него, но продължава да счита наложеното му
наказание за прекомерно. Отчита се наличие на неустойчиви криминални нагласи и
мотивация за положителна промяна на криминалното поведение. Налице е
преосмисляне на склонността към рисково поведение, но в недостатъчна степен, а в
зоната умения за мислене е констатирано, че той продължава да се затруднява при
разпознаване на проблемите и намирането на ефективни решения за тях. Прогнозирана
е възможност рискът от сериозни вреди за обществото да се повиши в случай, че
осъденият не успее да реализира плановете си да замине в чужбина, както и при липса
на доходи, влошени семейни отношения или от стремеж да бърза печалба.
Представено е становище от Ст. Д. – инспектор СДВР при ЗО „Житарово“ по
повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно освобождаване, в което е
констатирано неизпълнение на целите по чл. 36 от НК, незавършеност на корекционно-
възпитателния процес и неблагоприятна прогноза за развитие на личността на
молителя в условията на свобода, което според доклада изисква работата с К. да
продължи в условията на мястото за лишаване от свобода.
До момента спрямо молителя са изготвени две експертни оценки за актуалното
му психическо и емоционално състояние, последната от които е от 17.01.2023г.
Констатирано е, че в интелектуален план при осъдения мисловните процеси протичат в
нормална форма, темп и съдържание, вниманието е активно, отсъстват налудности,
притежава ресурси за вземане на самостоятелни решения, но е склонен към поемане на
рискове и подценяване на последствията. В личностен план е констатирана
задоволителна зрялост, приемлива ефективност на самоконтролиращите механизми.
Съгласно оценката липсват данни за антисоциално поведение, общата оценка на
криминогенните потребности е под средната, криминалното мислене е неустойчиво.
Личността на осъдения е насочена приоритетно към трудова ангажираност и постигане
на добър жизнен стандарт чрез законосъобразно поведение, демонстрира социална
желателност.
Депозиран е и доклад за пробационен надзор от 23.01.2023г., в който след
проведено интервю по основните въпроси, касаещи живота на свобода, е изразено
становище, че въпреки декларираното съжаление, осъденият все още е склонен да
омаловажава извършеното престъпление и не проявява самокритичност към
собственото си поведение, рискът от вреди за обществото остава среден.
Съгласно обобщените наблюдения на ангажираните с работата с осъдения
инспектори, психолози и други служители, бидейки за трети път в затвора, молителят е
запознат с режимните изисквания и е добре адаптиран към условията в местата за
лишаване от свобода. В средата на лишените от свобода К. заема средни нива, с
останалите лишени от свобода се държи добронамерено, към служителите е
уважителен, избягва участие в конфликтни ситуации, не демонстрира
дискриминационни нагласи, не се влияе от заобикалящата среда, но е склонен към
рисково поведение при определени обстоятелства. Преминал е програма „Адаптация
на новопостъпили лица“, от 01.09.2022г. е допуснат до работа на обект „Район“ към
3
затворническото общежитие, а считано от 20.09.2022г. полага платен труд на обект
„Стоманика“, с добри отзиви за изпълнение на трудовите му задължения. За това е бил
награден с „Извънредна хранителна пратка“ със заповед № 888 от 23.12.2022г. на
началника на ЗО „Житарово“. Не е наказван за дисциплинарни нарушения. С оглед
полагания от К. труд, планът за изпълнение на присъдата е ориентиран към
индивидуална работа с осъдения.
Установените по делото фактически данни формират извод за наличие само на
първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения Д. К. – изтърпяването на повече от 1/2
от срока на наложеното му наказание (чл.70 ал.1 т.1 от НК).
Извод по чл.70 ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето
поправяне, изисква изследване на цялостното поведение на лицето по време на
изтърпяване на наказанието до момента, съгласно дадените тълкувателни насоки с
Постановление № 7 от 27.VI.1975 г., Пленум на ВС, изменено с Постановление № 7 от
6.VII.1987 г. на Пленума на ВС, а в разглеждания случай не се установява по несъмнен
начин втората задължителна предпоставка – наличието на категорични доказателства,
позволяващи обосновано заключение за неговото поправяне.
Анализът на наличните в затворническото досие на осъдения доказателствени
източници и данните за съдебното му минало разкрива очевидно, но несигурно и
намаляване в степента на риска от рецидив и значителни вреди за обществото,
доколкото и към настоящия момент стойността на тези рискове е в рамките на
средните величини. Запазва се нуждата от въздействие в първоначално
идентифицираните зони с дефицит – отношение към правонарушението и умения за
мислене, при недостатъчен прогрес в постигане на поставените с първоначалния план
на присъдата цели. Въпреки относително благоприятната прогноза от последното
психологическо изследване на молителя, към края на срока на наказанието той
продължава да не приема напълно отговорността за извършеното престъпление, не
осъзнава в дълбочина факторите, довели на неправомерното поведение, склонен е в
определени ситуации да предприеме рисково поведение, при недооценяване на
последствията от това.
Паралелно с изложеното, осъденият все още изпитва трудности в
идентифициране на проблемите, за които не винаги успява да достигне до устойчив и
съобразен със закона начин за разрешаване. Макар неустойчиви, у молителя
продължават да са налични криминални нагласи, тъй щото при стечение на
неблагоприятни обстоятелства степента на риск от вреди за обществото от поведението
му може да се повиши. В разгледания аспект, дали стойността на рисковия показател
от 40 точки ще бъде квалифицирана като попадаща в горната граница на ниските
стойности, или в долната граница на средните стойности, на практика е без значение,
доколкото първоначално идентифицираните две зони с нужда от въздействие
продължават да са такива и към момента на разглеждане на делото от съда. Наличието
на положителна промяна у молителя К. е вън от съмнение, но съдът счита за доказано,
че поправянето не е достатъчно устойчиво, категорично и необратимо, тъй щото да
оправдава предсрочното освобождаване на К..
При обсъдените обстоятелства не е възможен категоричен извод, че спрямо
осъдения К. са изпълнени в пълнота всички цели на наказанието по чл.36 от НК, и по-
нататъшното му оставане в затвора до края на срока на присъдата е безпредметно и
ненужно. Събраните доказателства позволяват да се приеме, че при осъдения е
започнал и протича корекционно-превъзпитателен процес, който от гледна точка на
4
установените текущи резултати е незавършен, а трайното, осъзнато и категорично
поправяне и превъзпитание на осъдения не са постигнати в необходимата съгласно
чл.70 ал.1 предл. първо от НК степен.
Отделно от изложеното, към датата на разглеждане на настоящото дело,
неизтърпяният остатък от наказанието е едва 23 дни. По мнението на съда, този срок е
твърде недостатъчен за реализиране на законодателната идея, вложена в чл.70 от НК –
да подложи поправилия се осъден на контролирано наблюдение в условията на живот
на свобода, с цел да гарантира устойчивост и необратимост на неговото поправяне, и
да обезпечи законосъобразното му поведение в изпитателния срок. В случая
продължителността на остатъка от наказанието не позволява евентуална пробационна
мярка да бъде дори първоначално активирана, а в случай на обжалване или
протестиране на настоящото определение е твърде вероятно наказанието да бъде
напълно изтърпяно преди произнасянето на въззивната инстанция.
Казаното изисква пенитенциарното въздействие по отношение на молителя да
продължи да бъде направлявано и провеждано съгласно плана за изпълнение на
присъдата в контролирана среда, а молбата му за условно предсрочно освобождаване,
като неоснователна, следва да се остави без уважение..
Така мотивиран, на основание чл.440 ал.1 от НПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Д. Й. К. ЕГН
********** от гр.****, ул. „****“ № ****, област ****, понастоящем в Затвора-Бургас,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част, в размер на
23 (двадесет и три) дни, от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година, наложено му с Присъда № 260000 от 01.12.2021г., постановена по НОХД №
118/ 2020г. по описа на Районен съд-Средец, потвърдена с Решение № 58 от
18.05.2021г. по ВНОХД № 168/ 2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от
18.05.2021г.
Съгласно чл.441 от НПК, ново предложение или молба за условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Д. Й. К. може да се направят не по-рано от шест
месеца, считано от влизане на настоящото определение в сила.
Определението подлежи на обжалване от осъдения К. и от началника на Затвора-
Бургас, и на протестиране от прокурора в 7-дневен срок от обявяването му на страните
пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5