Р Е Ш Е Н И Е
Номер 03.11.26.10.2017 г. гр. С. З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С. З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.10. 2017 година
В открито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА И.
Като разгледа
докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 89 по описа за 2017 година,
за да се произнесе
съобрази:
Предявени са искове с правно основание по чл. 226 ал. 1
от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Производството е образувано по предявена искова молба от А.И.П. ЕГН **********
***, * чрез пълномощник адвокат А. М.-П. със съдебен адрес ***, * срещу “З.А.Д.
“Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.*** като са
предявени обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на
2249.50 лева, произтичащи от ПТП настъпило на 11.01.2016г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 11.01.2016г. до
окончателното им изплащане.
С определение № 688/13.06.2017г. съдът е конституирал като ищци по делото правоприемниците на
починалия А.И.П. ЕГН **********,***, както следва: Д.И.П., ЕГН ********** *** З.,
*, *, И.А.П., ЕГН ********** *** и А.А.В., ЕГН ********** *** З., *, *, всички
със съдебен адрес ***, *, адвокат А.Н. М.-П..
В исковата молба се сочи, че на 11.01.2016г.,
около 13.30 часа в гр.С. З., ищецът пресича като пешеходец ул**, като се движи
от запад на изток в зоната на пешеходната пътека. По същото време по улица „***"
по посока север-юг се движи лек автомобил „О.А." с рег. № **, управляван
от П.И.И. с несъобразена скорост с оглед на пътно-метеорологичните условия
/ограничена видимост поради ярка слънчева светлина/, в резултат на което, след
като изминава два-три метра от ул** от запад на изток, ищецът е ударен от
автомобила странично от лявата страна, като в следствие на удара пада на земята
на пътното платно, в непосредствена близост до обозначената на пътното платно
пешеходна пътека тип "Зебра".
В последствие ищецът е транспортиран от екип на ЦСМП С. З.,
където му оказват първа медицинска помощ и същия ден постъпва за лечение в
Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „П." С. З..
Посочва, че по този начин на 11.01.2016г. в гр.С. З. при
управление на МПС - лек автомобил „О.А." с рег. № *** П.И.И. е нарушил
правилата за движение - ЗДВП, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП - „водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват";
чл.20, ал.2 от ЗдвП - „водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа, със състоянието
на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат
когато възникне опасност за движението." В резултат на допуснатите при
управление на МПС нарушения, П.И.И., управлявайки лек автомобил „О.А." с
рег. № *** с несъобразена скорост с оглед на пътно метеорологичните, удря
странично от лявата страна пресичащия като пешеходец улица „***" А.И.П. в
зоната на пешеходната пътека тип "Зебра", с което му причинява по
непредпазливост множество средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на
външния кондил на голямопищялната кост на левия крак, причинило до трайно
затруднение в движението на долния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, както и
компресионно счупване на първи поясен прешлен и травматичен гръдно-поясен
радикулит /коренчев неврит/, довели до трайно затруднение движението на снагата
за срок, по-дълъг от 30 дни, - престъпление по чл.343 ал.1 б"Б" във
връзка с чл.342 ал.1 НК.
За причинената на ищеца средна телесна повреда е
образувано досъдебно производство срещу П.И.И. №1228зм-9/2016г. по описа на МВР
С. З. - преписка с вх.№1138/2016 год. по описа на РП С. З.. Наказателното
производство по делото е прекратено с Постановление на РП С. З. на осн. чл. 199
и чл. 243 ал.1, т.1 във връзка с чл.24, т.9 от НПК поради искане на пострадалия
обвиняемият П.И.И. да не носи наказателна отговорност.
В исковата молба се посочва, че в резултат на
противоправното си деяние, водачът П.И.И. е причинил на ищеца А.И.П.
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие
на причинените му средни телесни повреди - счупване на външния кондил на голямо
пищялната кост на левия крак, причинило трайно затруднение в движението на
долния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, както и компресионно счупване на
първи поясен прешлен и травматичен гръдно-поясен радикулит/коренчев неврит/,
довели до трайно затруднение движението на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни,
В деня на катастрофата, ищецът е бил приет и лекуван по спешност в отделение по
неврохирургия на УМБАЛ „П." С. З., където е бил диагностицирай: травма от
ляво в областта на гръдния кош, кръста и левия долен крайник, болки на
контузионните места с невъзможност за движение в левия крак.
Твърди се, че причинените средни телесни увреждания
неминуемо довеждат до значителен дискомфорт в ежедневието на ищеца А.И.П.. Сочи
се, че същият, от деня на катастрофата до настоящия момент е на легло и е в
невъзможност да се обслужва сам, да извършва елементарни движения, свързани със
задоволяване на потребностите му от храна, облекло, хигиенни нужди. Ищецът е
абсолютно неподвижен, на легло, с памперси и се нуждае непрекъснато-ежедневно и
ежечасно от грижи, които близките му полагат за него. Посочва се, че преди
настъпването на ПТП А.И.П. е бил здрав, енергичен човек, без сериозни
заболявания, а в резултат на катастрофата същият е в безпомощно състояние, в
окаян вид и не може сам дори да седне в леглото, а още по-малко да се изправи,
нито да се придвижи дори в стаята. Не е в състояние да извърши елементарно
движение без чужда помощ – нито да се преоблече, нито да отиде до тоалетна,
нито дори да пие вода без помощ от съпругата или дъщеря си. Твърди се, че в
резултат на катастрофата, ищецът е преживял изключително силен стрес и в
последствие това се отразява на психиката му - губи желание за живот, отказва
да комуникира дори с най-близките си, затваря се в себе си и е в постоянна
дълбока депресия.
В исковата молба се посочва, че въпреки, че след
изписването му от болницата на 23.01.2016г. ищецът спазва стриктно назначената
му терапия, включително носи тораколумбален корсет, състоянието му не се
подобрява, счупванията не зарастват правилно, поради което се налага на
28.12.2016г. отново да постъпи в Клиника по неврохирургия към УМАЛ „П." С.
З. със силни болки в крака и кръста. Констатирани са нарушена цялост на трите
колони на тх11 прешлен с фрагментиране и дислоциране на фрагментите, както и
снишение на тялото на л1 с наличие на вбиване на костните гредични и промяна на
правилната архитектоника на костната структура. След проведена медикаментозна
терапия, А.И.П. е изписан на 31.12.2016 год. с леко подобрение и предписания с
обезболяващи, покой на тялото и носене на тораколумбален корсет, но въпреки
проведените стационарни лечения в болничното заведение, пострадалият е
неподвижен, на легло, с увредени функции на тялото, психологически проблеми, с
емоционален срив на нервната система и с невъзможност същият да бъде излекуван
напълно и да извършва дейностите, които е можел преди настъпването на ПТП.
Посочва се, че освен преживените болки и страдания ищецът
е претърпял и имуществени загуби в резултат на катастрофата, а именно
заплатените от него разходи по лечението му и възстановяването му, които
възлизат на заплатени медицински консумативи, медикаменти и други в размер на
сумата от 2 249,50 лв.
Сочи, че за управляваното от виновния водач П.И.И. МПС -
лек автомобил О.А. с рег. ***към датата на ПТП 11.01.2016 год. е била налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при
ответното застрахователно дружество - „З.А.Д. “Б.В.И.Г." АД по
застрахователна полица №ВG/03/116000033340 с период на валидност от
02.01.2016г. до 01.01.2017г.
Посочва се, че съгласно разпоредбите на Кодекса за
застраховане с договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, Застрахователят по
задължителната застраховка гражданска отговорност покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица неимуществени вреди в следствие на
телесно увреждане или смърт, а увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право на пряк иск срещу застрахователя по гражданска
отговорност.
Сочи се, че въз основа на подадена от ищеца молба за
изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в
ответното застрахователно дружество е образувана щета. По тази щета, ответникът
„З.А.Д. “Б.В.И.Г."АД определя на ищеца за претърпените от него
неимуществени вреди застрахователно обезщетение в размер на 20 000 лв., а за
претърпените имуществени вреди 1268 лв. С оглед на това, че ищеца счита
определените застрахователни обезщетения за силно занижени и неотговарящи на
характера, степента и интензитета на претърпените от А. И.П. болки и страдания
и съответно претърпените имуществени вреди, със застрахователното дружество не
е сключено извънсъдебно споразумение и посочените суми не са изплатени на ищеца
от ответника.
Претърпените от А. И.П. неимуществени вреди-болки и
страдания от непозволено увреждане на 11.01.2016 год., представляващо ПТП,
ищецът оценява на сумата от 50 000лв., а претърпените имуществени вреди
съгласно разходно - оправдателните документи са 2 249,50 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.А.Д. “Б.В.И.Г."
АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., да заплати на А.И.П. с
ЕГН ********** ***, сумата 50 000лв. - обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане на
11.01.2016г., представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
2 249,50лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди от непозволено увреждане на 11.01.2016г., представляващо ПТП,
ведно със законната лихва, считано от 11.01.2016г. до окончателното изплащане
на сумата.
Моли съда да осъди ответника да заплати направените по
делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът заявява,
че оспорва изцяло по основание и размер предявените от А.И.П., чрез адвокат А. М.-П.
искове срещу ЗАД „Б.В.И.Г." за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева в резултат на пътнотранспортно
произшествие, за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането до окончателното плащане, за сума в размер на 2 249,50 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното плащане
както и за заплащане на извършените по делото разноски.
Счита настоящите искове за недопустими, като сочи, че
съгласно чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си пред
съд само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ /тримесечен от
сезирането на застрахователя/ или ако застрахователя откаже плащане или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното му обезщетение.
Посочва, че срокът за произнасяне на застрахователя е тримесечен, като следва
да се съобрази и възможността същият да се произнесе повторно в рамките на
тримесечния срок - в смисъл да постанови първо отказ, а впоследствие да заплати
обезщетение или да увеличи размера на първоначално определеното обезщетение.
Посочва, че в настоящият случай е налице законовата разпоредба в текста на
чл.498, ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Счита, че се касае за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване
на съдебните производства по този вид спорове. Твърди, че уредбата е
повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно, като в разпоредбата
на чл.378, ал.9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече
давностният срок по чл.378, ал.2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ.
Сочи, че изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите, като цитира съдебна практика. Посочва, че в настоящия случай застрахователя
е сезиран с молба вх.№ 00765/09.02.2017г., поради което счита, че
законоустановените предпоставки за сезиране на съда с претенция по чл.432 от КЗ
не са настъпили към момента на предявяването на исковата молба. Заявява, че
застрахователят не е отказал плащане на обезщетение, срокът не е изтекъл и не
може да се презюмира неудовлетвореност на пострадалото лице от определеното от
застрахователя обезщетение. Счита, че настоящото производство следва да се
прекрати, като съда не е длъжен да чака по-дълъг срок за евентуалното
възникване на процесуалната предпоставка или за отпадане на пречката, така че
производството по делото да стане допустимо. Цитира съдебна практика.
Оспорва механизмът на ПТП. Сочи, че представените с
исковата молба писмени доказателства не могат да установят по безспорен начин
механизмът на пътнотранспортното произшествие, поради което счита искът за
неоснователен и в тази му част.
Оспорва наличието и на противоправно и виновно поведение
на твърдения в исковата молба водач П.И.И., тъй като с исковата молба не се
представят доказателства за виновно и противоправно негово поведение.
Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с
ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените
неимуществени вреди, тъй като не се представят доказателства и в тази насока.
Прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като счита, че от представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на
пътното платно, като ищеца е могъл да предотврати същото, като не е следвало да
предприема пресичане на неоказано за целта място. Счита също така, че от
представеното с исковата молба Наказателно постановление се установява, че
ищецът е пресичал косо, извън наличната пешеходна пътека, без да се съобрази с
приближаващия автомобил, поради което с поведението си е допринесъл за
вредоносния резултат. Твърди, че ищецът е излязъл внезапно на пътното платно,
като не се е съобразил с автомобила, извършващ ляв завой.
Прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за причинени неимуществени вреди, тъй като същото не е съобразено с
критерия за „справедливост". Сочи, че справедливостта по смисъла на чл.52
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интезитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства.
Оспорва исковата претенция за заплащане на претърпени
имуществени вреди, тъй като счита, че същите не са в причинно - следствена
връзка с пътнотранспортното произшествие. Оспорва също така обстоятелството, че
ищеца е заплатил сторените имуществени вреди, което е абсолютна процесуална предпоставка
за уважаване на исковата претенция в тази й част. Посочва, че по делото са
представени фактури, от които обаче не се установява кое лице е извършило
съответния разход. Счита, че представянето на касов бон към тези фактури също
не доказва, че имуществените вреди са репарирани от ищеца, поради което иска за
заплащане на имуществени вреди е неоснователен.
Оспорва действителната стойност на направените
имуществени разходи като считаме, че нашата отговорност покрива само
действителната стойност на тези разходи, поради което считаме стойността им за
завишена.
Оспорва всички представени с исковата молба фактури, в
които се претендира заплащане на завивка, възглавница, торба, медицински
транспорт, памперси, чаршафи, бонбони ментина мента, витамин с пулвис, мента
глог валериана маточина, хума натурална с лайка за лице и коса, хума, спирт
камфоров, бизогама, биофар аце+селен+цинк, аналгин, трифас, афламил, валидол,
спимен форте, детралекс, милурит, корсет еластичен, сребърна вода спрей, савекс
прах за пране, бонбони алпи, меналид про. почист. мокри кърпи, маниа гъба,
вазелин, ръкавици, етилов спирт, компреси марлени, дюшек, уринатор, дексофен,
корсет, подлога, ленено семе, тройчатка, лукчета, инфлуцид, изопринозин, роза
шарков, царевична коса билек, витамин С на прах, ветрогон стрък, геритамин нео,
чай успокоителен, етерикз чаено дърво и етерика масло от мента, рибена масло
перли, аксесоари и батерии, талк, памук, ентитус ментол и джинджифил,
бронхикум, ацетизал, като оспорва всички фактури, в които са посочени тези
услуги, лекарства и предмети. Счита, че тези разходи не са в причинно -
следствена връзка с пътнотранспортното произшествие, както и че не са били
необходими.
Оспорва исковата претенция за присъждане на законна
лихва, считано от датата на пътнотранспортното произшествие по отношение на
претендираните имуществени и неимуществени вреди, тъй като същата е акцесорна
спрямо главния иск, а също така счита, че към настоящия момент дружеството не
следва да дължи законна лихва, тъй като не е изпаднало в забава. По отношение
на претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните имуществени
вреди, счита претенцията за неоснователна, тъй като тези разходи са настъпили
много след процесното пътнотранспортно произшествие, поради което исковата
молба е неоснователна и в тази й част.
Прави възражение за местна подсъдност по настоящият спор,
като се позовава на разпоредбата на чл. 105 от ГПК, където е посочено, че искът
се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. Съгласно извлечение от електронната страница на търговския регистър
седалището и адреса на управление на ЗАД „Б.В.И.Г.", ответник в
производството, е гр. С.***, като в тази връзка следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, според който искове срещу юридически
лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или
седалище, поради което предявените искове не са подсъдни на Окръжен съд – С. З..
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло по основание и размер като неоснователни предявените от А.И.П., чрез
адвокат А. М.-П. искове срещу ЗАД „Б.В.И.Г." за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лева в резултат на
пътнотранспортно произшествие, за присъждане на законна лихва върху сумата,
считано от датата на увреждането до окончателното плащане, за сума в размер на
2 249,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до
окончателното плащане както и за заплащане на извършените по делото разноски.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в настоящата инстанция, както и сторените разноски в
настоящото производство.
Постъпила е допълнителна искова молба от
конституираните ищци, с която заявяват, че оспорват становището на ответника,
че исковата молба е недопустима. Считат възраженията на ответното дружество за
неоснователни и необосновани. Сочи се, че действително на 01.01.2016г., влиза в
сила нов КЗ /обн.ДВ бр.№102/29.12.2015г./, който отменя действащия до този
момент КЗ /обн. в ДВ бр.№103/2005г./, но в пар.22, от ПЗР на К3/01.01.2016г.
императивно е посочено, че за застрахователните договори, сключени преди
влизане в сила на този кодекс, т.е., преди 01.01.2016г., се прилага „Част
четвърта" от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след
влизането в сила на този кодекс. Заявяват, че в случая между страните не е
уговорено "друго" по смисъла на пар.22 и тъй като застрахователният
договор, от който ищецът черпи правата си (застрахователна полица
№ВG/03/116000033340 от 11.12.2015г.) е сключен преди влизане в сила на КЗ/2016г.,
а именно на 11.12.2015г. (преди влизане в сила на новия КЗ), то разглеждането
на претенциите във връзка с този договор следва да се осъществи по реда на
чл.226 КЗ /отм./, намиращ се в „Част четвърта" на КЗ /отм./. Отбелязват,
че нормата на чл. 498, ал.3 от КЗ няма обратно действие, като, съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се
даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Считат, че съгласно §22 от
ПЗР на КЗ, приложение следва да намери Част IV от отменения КЗ, като същата не
предвижда изискване за провеждане на извънсъдебната процедура по уреждане на
отношенията между пострадал и Застраховател, поради което и доказателства за
това не следва да бъдат ангажирани, респ. не следва да бъде изисквано от съда
представянето на такива. Цитира съдебна практика.
Във връзка с оспорването от страна на ответника, че
представените писмени доказателства с исковата молба не били достатъчни за
установяване механизма на пътнотранспортното произшествие, считат същото за неоснователно,
тъй като представените от тях писмени доказателства достатъчно ясно очертават
механизма на пътно транспортното произшествие, а освен това са направили
доказателствени искания в тази насока, както и поради факта, че не се сочат
конкретни аргументи и не се представят доказателства във връзка с направеното
оспорване.
Заявяват, че с исковата молба са представени писмени
доказателства, обосноваващи категорично виновното и противоправно поведение на
водача на МПС.
Направените оспорвания на ответника относно вида и
характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно - следствената
връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди считат за неоснователни
и необосновани, като излагат съображения.
Оспорват направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А.И.П., като
считат същото за неоснователно, необосновано и не подкрепено с доказателства.
Сочат, че съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице не при всяко
нарушение на увредения, а само когато вредоносното събитие е в пряка причинна
връзка с конкретното допуснатото от него нарушение, какъвто не е разглежданият
случай, тъй като пострадалият А.И.П. не е имал в конкретния случай такова
поведение, водещо до нарушаване правилата и нормите, дължими съгласно
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, от което може да се направи
правно обоснован извод, че не е налице причинно следствена връзка между
поведението на пострадалия и възникналия вредоносен резултата, още повече, че
същият е бил на възраст на почти 80 години и именно водачът на ПТП е бил длъжен
да се съобрази и да пази живота и здравето на възрастния пешеходец. Твърдят, че
никой от участниците в движението не е длъжен да очаква и предвижда
неправомерно поведение от други участници в движението в нарушение на Закона за
движение по пътищата и ППЗДвП, като този принцип е безспорен както в
правораздаването, така и в доктрината. В този смисъл пострадалият пешеходец А.И.П.
не само не е бил длъжен, но и обективно не е могъл да допусне, че виновният
водач П.И.И. ще наруши правилата за движение по пътищата, а именно: водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните транспортни средства, които
управляват - чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП: „водачите на ППС са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението",
което е установено от досъдебно производство №1228зм-9/2016г. Заявяват, че при
неизпълнение на законовите си задължения по спазване на правилата за движение
по пътищата нито виновният водач Иванов, нито което й да е трето лице биха
могли да се позоват на нарушения, допуснати от други участници в движението,
като твърдят, че вредоносният резултат не би настъпил, ако виновният водач П.И.И.
е изпълнил своите задължения като участник в движението. Именно неизпълнението
на законовите задължения по спазване на ЗДвП и по специално разпоредбите на чл.
20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП от страна на виновния водач Иванов, това негово
поведение, а не на пострадалия А.И.П. считат, че е в причинно следствена връзка
с настъпилата вреда.
Оспорват възражението на ответника за прекомерност на
претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Посочват, че при
определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за репариране на
причинените му от настъпилото ПТП неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид релевантните за определянето му критерии и задължителните указания,
съдържащи се в ППВС №4/68 год. Сочат, че понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания
и др. и именно тези конкретни за пострадалия обективни обстоятелства са
посочени и уточнени в исковата молба. Сочат, че за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителния размер на неимуществените вреди, като се вземат предвид
именно посочените факти и обстоятелства, както и динамиката в икономическата
конюнктура, която стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за
тяхното периодично осъвременяване.
Твърдят, че претендираното обезщетение не е прекомерно и
е изцяло съобразено с принципите на чл.52 от ЗЗД, а възраженията на ответника,
че размерът му е завишен считат за неоснователни и несъстоятелни.
Посочват, че пострадалият при пътнотранспортното
произшествие А.И.П. е бил транспортиран до Спешния център в гр.С. З. със
специализиран транспорт, извършен му е преглед и е настанен за лечение в
Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" гр.С. З..
След изписването му от болницата той е придружен от своите близки и е пренесен
с носилка до леглото в дома си, където е останал в продължение на повече от
една година - от деня на изписването си до смъртта си, като през това време
отново, поради изключително тежкото здравословно състояние на същия, макар за
кратко, е бил приет в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Проф.д.р Стоян
Киркович" гр.С. З.-на 29.12.2016г. и изписан на 31.12.2016г. Твърдят, че
преди настъпването на пътно транспортното произшествие А.И.П., макар и на
възраст, е бил абсолютно в състояние да се грижи сам за себе си-за своето
хранене, включително да пазарува за семейството си, за своята лична хигиена,
включително да извършва нормалните ежедневни дейности, които се изискват от
човешката физиология и за което е необходимо човек да може да се движи. След удара
върху него той вече не е могъл да се движи, защото нараняванията са от такъв
характер, че са осуетили всяка възможност той да бъде пълноценен човешки
индивид във физическия, а скоро след това и в психическия смисъл на този
термин. Сочат, че освен физическите наранявания, които са довели до пълното му
обездвижване, той е получил и увреждане на психиката - не е можел да приеме
състоянието си, това е довело до депресивни преживявания, до необходимост да
бъде обгрижван 24 часа в денонощието от съпругата си и децата си, които е
трябвало да подменят памперси, да подават всеки залък храна и глътка вода, за
да може техният близък изобщо да живее. Ето защо се е наложило да бъдат
закупени такива предмети и консумативи, които според ответника незнайно защо не
били необходими, но без които обслужването на тежко болен, лежащ постоянно
човек, е невъзможно: тораколумбален корест, ръкавици, декубитален дюшек, талк,
памук, камфоров спирт, подлога, уринатор, мокри кърпи, етилов спирт. Твърдят,
че продължителната поза на лежане води до тежки увреждания върху
кожата-декубитални рани, които се инфектират и които още повече влошават
здравословното състояние на пострадалия-както физическото му, така и
психологическо състояние. Заявяват, че закупуваните обезболяващи и успокоителни
медикаменти и чайове съвсем не са били приумица в случая, а безкрайно
необходими, тъй като физическите и психически болки и страдания не само не са
отшумявали с времето, но са се задълбочавали и на практика са били
неотстраними. В резултат на постоянните болки пострадалият не е можел да спи, а
състоянието на болезнено бодърстване е водело до още по-голямо изтощение на
жизнените му сили и отпадане на целия организъм. Ето защо се е налагало
закупуването на марлени компреси, афламил, валидол, сребърна вода спрей,
вазелин, дексофен, геритамин нео, рибено масло перли, успокоителен чай, витамин
„с" на прах, инфлуцид, изипринозин, ен ти тус ментол и джинджифил, етерика
чаено масло и други. Близките на пострадалия са се опитвали с медикаменти и
билки да облекчат страданието на пострадалия, доколкото това в случая изобщо в
било възможно. Ето защо, е налице пряка причинно следствена връзка между
пътно-транспортното произшествие и претърпените имуществени и неимуществени
вреди: в резултат на ПТП увреденото лице е претърпяло такива увреждания,че не е
могло повече да се движи, нито дори да става от леглото и е обслужвано от деня
на пътнотранспортното произшествие - 11.01.2016г. до деня на смъртта си
02.05.2017г. изцяло и само на легло. Ищците твърдят, че действителната стойност
на направените имуществени разходи не само че не е завишена, но е и много над
посочената от тях, тъй като по делото се претендират само част имуществени
вреди въз основа на разходо-оправдателни документи.
Оспорват възражението на ответника, че не било ясно кое е
лицето, извършило разхода, като неоснователно, защото представените от ищците
разходо-оправдателни документи за закупените медикаменти и консумативи са на името на лицето А.И.П.,
като сумите са заплатени от него, като при положение, че същият е неподвижен,
от негово име и за негова сметка са действали неговите близки, които са се
грижили денонощно за него, което по никакъв начин не води до опровергаване на
съдържанието на разходо-оправдателните документи.
Относно оспорването на ответника на исковата претенция в
частта за присъждане на законна лихва, считано от датата на пътнотранспортното
произшествие по отношение на претендираните имуществени и неимуществени вреди,
сочат, че в трайната си практика съдилищата приемат, че законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислявана от датата на увреждането, а не от
поканата за плащане на застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл.226,
ал.2 изр.1-во от КЗ /отм./, която урежда отговорността на застрахователя пред
увреденото лице, изключва възможността на застрахователя да прави възражение за
неуведомяване по чл.224, ал.1от КЗ /отм./. Изрично с чл.227, т.2 от КЗ /отм./ е
предоставено право на застрахователя да предяви регресен иск срещу
застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата
на настъпване на застрахователно събитие до датата на съобщаване на
обстоятелствата по чл.224, ал.1 от КЗ /отм./ от застрахованото лице.
Оспорват възражението на ответника за местна подсъдност
по настоящия спор, като излагат съображения.
В законоустановения срок ответникът е депозирал допълнителен
отговор, в който същият заявява, че поддържа оспорванията от
отговора на исковата молба.
Поддържа оспорването относно механизма на
пътнотранспортното произшествие, като твърди, че и с допълнителната искова
молба не се представят доказателства, които по безспорен начин да установят
механизма на пътнотранспортното произшествие, като в тази връзка не се правят и
допълнителни доказателствени искания.
Поддържа оспорванията относно вида и характера на
уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между
деликта и претърпените неимуществени вреди, тъй като и с допълнителната искова
молба не се представя медицинска документация, която да установява тези обстоятелства.
Оспорва твърденията, съдържащи се в допълнителната искова молба, че смъртта на
ищеца е в причинно следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие.
Поддържа възражението си за съпричиняване от страна на
ищеца, както и относно размера на претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди, тъй като същото не е съобразено с критерия за
„справедливост". Оспорва съжденията, съдържащи се в допълнителната искова
молба, относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
наследодателя на ищците, като същия е извършил нарушение на разпоредбите на
чл.32 от ЗДвП, а именно - преди да навлязат на платното за движение,
пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с
ръка - лява или дясна ръка, изпъната нагоре или напречно на пътя - няма данни в
този смисъл. Също така пострадалия не е изпълнил задължението си като
пешеходец, вменено му в ал. 2 от същата законова норма - сигналът по ал. 1 не
освобождава пешеходците от задължението, преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни средства
и с тяхната скорост на движение. Твърди, че също така А.П. не е изпълнил и
задълженията си по чл.113 от ЗДвП, а именно - при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: т.1. преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Заявява, че от
представените в настоящото производство доказателства се установява по
безспорен начин, че А.П. не е пресичал на пешеходна пътека, каквато е имало в
близост, както и че не се е съобразил с приближаващото се превозно средство,
поради което счита твърденията, съдържащи се в допълнителната искова молба
относно липсата на съпричиняване от страна на наследодателя на ищците за
неоснователни.
Поддържа всички оспорвания относно исковата претенция за
заплащане на имуществени вреди, като оспорва твърденията, съдържащи се в
допълнителната искова молба, които по никакъв начин не установяват
действителната стойност на направените имуществени разходи, причинно -
следствената връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, необходимостта
им, както и от кого са извършени тези разходи. Заявява, че се претендира
заплащане на лекарствени средства, които са за лечение на дихателни и други
заболявания, както и на други консумативи, които не са били необходими и в
следствие на пътнотранспортното произшествие.
Поддържа оспорването си на исковата претенция за
заплащане на законна лихва. Моли да се вземе предвид оспорването и по отношение
на претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните имуществени
вреди, тъй като тези разходи са настъпили много след процесното пътнотранспортно
произшествие, поради което в случай на уважаването им следва да се присъди
законна лихва считано от извършването на всеки един разход, като счита, че
исковата претенция следва да се остави без движение в тази й част на основание
чл.129 от ГПК. Счита, че дължимостта на законната лихва по отношение на
имуществените разходи се определя от момента, в който се направи съответния
разход.
Поддържа възражението за местна подсъдност по настоящият
спор. Видно от Съобщение за смърт, което се представя с допълнителната искова
молба, настоящия адрес на А.И.П. е гр. Плевен, Долна Митрополия, с. Ставерци,
ул. „Петко Д. Петков" 10 А, поради което настоящото дело не е подсъдно на
Окръжен съд С. З., а на Окръжен съд - Плевен. При условията на евентуалност
счита, че предявените искове не са подсъдни на Окръжен съд - С. З., с оглед на
обстоятелството, че качеството “потребител” на застрахователни услуги е налице
относно наследодателя на ищците, но не и по отношение на тях, в какъвто смисъл
е и трайната съдебна практика, поради което настоящото производство е подсъдно
на Софийски градски съд.
Поддържа възражението си за недопустимост на настоящото
производство. Счита съжденията на ищците, съдържащи се в допълнителната искова
молба за неоснователни. Счита, че в настоящия случай следва да намерят
приложение разпоредбите на Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016г.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло по основание и размер предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно е установено че на 11.01.2016 год., около 13.30 часа
в гр.С. З., наследодателят на ищците - А.И.П. ***, като се движи от запад на
изток в зоната на пешеходната пътека. По същото време по улица „***" по
посока север - юг се движи лек автомобил „О.А." с рег. № ***, управляван
от П.И.И.. След като изминава два, три метра от ул. "***" от запад на
изток, пострадалият П. е ударен от автомобила странично от лявата страна, като
в следствие на удара пада на земята на пътното платно, в непосредствена близост
до обозначената пешеходна пътека тип "Зебра".
За управляваното от водача П.И.И. МПС - лек автомобил О.А.
с рег. ***към датата на ПТП 11.01.2016 г. е налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното
застрахователно дружество - „З.А.Д. “Б.В.И.Г." АД по застрахователна
полица №ВG/03/116000033340 с период на валидност от 02.01.2016г. до
01.01.2017г.
Пострадалият А.И.П. е получил множество
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на външния кондил на
голямопищялната кост на левия крак, причинило до трайно затруднение в
движението на долния крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, както и компресионно
счупване на първи поясен прешлен и травматичен гръдно-поясен радикулит
/коренчев неврит/, довели до трайно затруднение движението на снагата за срок,
по-дълъг от 30 дни.
За причинената на А.И.П. средна телесна повреда
е образувано досъдебно производство срещу П.И.И. №1228зм-9/2016г. по описа на
МВР С. З. - преписка с вх.№1138/2016 год. по описа на РП С. З.. Наказателното
производство по делото е прекратено с Постановление на РП С. З. на осн. чл. 199
и чл. 243 ал.1, т.1 във връзка с чл.24, т.9 от НПК поради искане на пострадалия
обвиняемият П.И.И. да не носи наказателна отговорност.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза се
установява следното:
1. Телесните увреждания, причинени на ищеца на 11.01.2016
год. са следните:
-контузия на лява тазобедрена става и счупване на външния
кондил на голямопищялната кост на левия долен крайник
-компресионно счупване на първи поясен прешлен с
травматичен гръднопоясен коренчев неврит
-охлузвания на челото в дясно
-охлузвания в областта на дясна предмишница.
Контузията на лявата тазобедрена става и счупването на
външния кондил на голямопищялната кост на левия крак са причинили трайно
затруднение на движенията на левия крак за срок от шест месеца.
Компресионото счупване на първи поясен прешлен и
травматичния гръднопоясен радикудит /коренчев неврит/ са причинили трайно
затруднение на движенията на снагата от датата на ПТП до настъпване на смъртта
на А.И.П. - една година три месеца и двадесет дни, при обичайна продължителност
10-12 месеца.
Останалите травматични увреждания са причинили страдание.
Механизмът на причиняването на травматичните увреждания е
действие на твърди тъпи предмети. Той отговаря на описания в исковата молба -
блъскане на пешеходец от лек автомобил с падане на пътното платно.
Налице е причинно-следствена връзка между причинените на
пострадалия телесни увреждания и настъпилото ПТП.
Като усложнения във възстановителния процес пострадалият
е получил пролежни рани.
Медикаментите и консумативите, за които са представени
писмени доказателства са били необходими с оглед състоянието на пострадалия.
Налице е причинно-следствена връзка между претърпените увреждания и
здравословно състояние на пострадалия А.И.П. и направените разходи за
закупуването на медикаментите и консумативите.
От наличните медицински данни не може да се приеме, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалото лице А.И.П.
и уврежданията на здравето му, получени в резултат на ПТП.
Преди ПТП при ищеца са били налице следните заболявания и
обстоятелства, които са повлияли хода на лечението и са удължили
възстановителния период:
-анемия /малокръвие/
-старо счупване на единадесети гръден прешлен и
спондилоартроза /изшипяване на гръбначните прешлени/
-хронична сърдечносъдова недостатъчност -мозъчна
атеросклероза -напреднала възраст.
Възстановителният период не е приключил до настъпване на
смъртта на А.И.П.. При обичайни обстоятелства той би приключил за срок от една
година. Медикаментите и консумативите, за които са представени писмени
доказателства са били необходими с оглед състоянието на пострадалия.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че пролежни
рани се образуват при продължително залежаване на пациент, понякога те могат да
се инфектират и тази инфекция да генерализира. В случая няма данни за
генерализиране на инфекцията от наличната медицинска документация, но тези рани
сами по себе си са неприятни като усещане от страна на пострадалия, също така
са неприятни и по отношение на лицата, които се грижат за него и го обслужват.
Те са един показател за продължително залежаване с неблагоприятна прогноза,
категорично доказват, че той наистина е бил на легло, на лежащо положение Те се
обработват с ежедневни превръзки, с третиране с препарати за мазане с
антибиотично действие и то трае до настъпване на смъртта.
Вещото лице заявява, че рано или късно смъртта щяла да
настъпи от изострена хронична сърдечна недостатъчност, като наличните
травматични увреждания са съкратили срока на преживяемост.
Вещото лице заявява, че всички неща претендирани за
медикаменти и консумативи са необходими за обгрижването на един залежал се
пациент, включително и праха за пране. Твърди, че починалия ще има урологични и
дихателни проблеми и всякакви проблеми, като се изострят всички симптоми
обичайни за възрастта. Те протичат по-тежко, но благодарение на залежаването
след травматичните увреждания протичат по изразено и изискват обгрижване.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се
установява следното:
По отговора на първи въпрос е приложена мащабна скица на
мястото на ПТП.
Мястото на удара в конкретния случай се определя на базата на информацията за посока на движение на автомобила и
пешеходеца, тяхното положение спрямо пътното платно след удара, оставените спирачни следи и следата от отнемане на прах по лекия автомобил. В момента преди удара л.а. се е движил в западната лента за посока юг, на ул."Св.Г.Клисаров".
Автомобилът е навлязъл в улицата от кръстовището с кръгово движение на пл."Берое". Следата от
контакта на пешеходеца с автомобила /следата
от отнемане на прах/ е по предния капак. Установена е една следа по
предната броня, с ширина 0,1м., отстояща на 1,2м. наляво от дясната габаритна линия, на височина от терена 0,45м.
Предно дясно колело е на 8,55м. южно
и 3,62м. източно от точката приета за ориентир при огледа на местопроизшествието, т.О. Задно дясно колело на 6м.
южно и 4,35м. източно от т.О. Лявата
спирачна следа е с начало на 2,9м. южно и 6,80м. източно от т.О и край
под предна лява гума. Дължината на следата е 6,30м. Дясната спирачна следа е с начало на 3,8м. южно и 5,00м. източно от т.О и
край под предна дясна гума. Дължината
на следата е 4,75м. Според свидетелските показания, пешеходецът е пресичал уличното платно косо от северозапад на
югоизток. Очевидците възприемат пресичането като косо в случаите когато
траекторията сключва ъгъл около 45° с
перпендикулярното направление на оста на пътя.
Кинематичния анализ на пътната
ситуация, като се вземе предвид напречната база, надлъжната база и габаритите
на автомобила, и положението на обективно намерените находки, показва, че
ударът е настъпил на 6,7м. южно и на 5,6м.
източно от т.О. Спрямо елементите на платното за движение, ударът е в западната половина на платното за движение.
В момента на удара, автомобилът е
бил в режим на аварийно спиране.
Скоростта на автомобила е била по-ниска от максимално разрешената (50км/ч) за движение на МПС кат."В"
в населени места. Скоростта не е съобразена с пътноклиматичните условия, с
оглед на настъпилото заслепяване от
слънчевите лъчи.
Скоростта на пешеходецът е 3,2 км/ч. = 0,88м/с. - спокоен
ход за мъж на 80г.
Максимално допустимата скорост в участъка на ПТП - то е максимално разрешената, в случая - 50км/ч.
Пешеходецът не е попаднал в
опасната за спиране зона на л.а."Опел", в момента в който е навлязъл на платното за движение. Скоростта, с която е управлявал водачът е давала техническа възможност, процесното ПТП да бъде предотвратено със спиране,
при условие, че водачът своевременно възприеме
пешеходеца и своевременно предприеме спиране.
Лек автомобил „Опел" е спрял в
кръстовището с кръгово движение на
пл."Берое" на посоченото на скицата място. След това водачът е потеглил и е насочил автомобила към входа на ул. "***".
В този момент водачът е бил заслепен от слънчевите
лъчи /произшествието е настъпило на 11.01.2016г.
в 13:30ч/. Водачът е продължил движението в първоначално избраната посока. В
същото време пешеходецът А.П. е предприел
пресичане на улицата в посока от северозапад на югоизток, косо. Водачът на автомобила е възприел пешеходеца, когато
той е бил вече пред автомобила.
Пешеходецът не е възприел автомобила. Водачът е задействал спирачките, но въпреки това е настъпил удар.
Пешеходецът е бил ударен с лявата част
на предната броня на автомобила в левия крак, бил е отхвърлен напред и в ляво от автомобила, след което е паднал на
терена.
Причините за настъпване на
процесното ПТП от техническа гледна точка са:
-водачът на автомобила след като е бил заслепен от
слънчевите лъчи, е продължил да се движи без да намали
скоростта или да спре в зависимост от степента на
заслепяване.
-пешеходецът е предприел пресичане на
платното за движение извън пешеходната пътека, в
близост до входа/началото на улицата. Пешеходната пътека е на около 11 м южно от мястото на удара.
Водачът на автомобила е трябвало да предприеме
намаляване на скоростта в момента в който се е почувствал заслепен или напълно да спре в случай, че степента на
заслепяване не му позволява да възприема
обстановката пред автомобила.
Нарушението на правилата за
безопасно движение, което е допуснал водачът на
л.а."Опел" се състои в това, че е продължил да се
движи без да намали скоростта, след като се е почувствал заслепен.
Мястото на удара е на 4,2 м. на изток/на ляво от западния бордюр на ул. "***". Проекцията
на удара върху терена, се намира в западната половина на платното за
движение на ул. "***".
Пешеходецът е имал възможност да
възприеме приближаващия се автомобил. Скоростта му не е била висока /33,9км/ч./
и не може да се приеме, че пешеходецът е бил изненадан.
Следователно е имал възможност да се погрижи за собствената си безопасност,
включително и като предприеме пресичането, по
намиращата се наблизо пешеходна пътека.
Пешеходецът е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на процесното ПТП - то.
Свидетелката Елена Н. Ангелова, която се познава с
семейство Попови от 50 години, заявява, че преди катастрофата А. е бил много
енергичен и ходел на Аязмото. След катастрофата започнали мъките на това
семейство. Твърди, че А. лежал в болницата много време, съпругата му и децата
преживели големи мъки, полагали много грижи за него, преливали му кръв на два –
три пъти, давали пари за лекарства. Свидетелката заявява, че след катастрофата А.
бил на легло, не можел да става, имал много болки и много плачел. Съпругата и
децата му го къпели, а след това вече бил на памперси и безпомощен. Дъщеря му и
съпругата му го хранели, като грижите били поети изцяло от съпругата и децата.
Свидетелката
заявява, че А. пиел много лекарства, които били много скъпи, правели му и
кръвопреливане няколко пъти. Твърди, че А. прекарал на легло цяла година,
получил рани от залежаването, които били много болезнени. Съпругата му била
извикала лекар за обработване на раните и заплащала по 50 лв. за превръзка.
Свидетелят Кънчо Бончев Кънчев, който е бил съсед на А.,
тъй като живеели в един блок, заявява, че` А. е бил в болница продължително
време след катастрофата, а след като го изписали не можел да се движи и бил на
памперси. Свидетелят му носел храна и му помагал с каквото може.
Свидетелят заявява, че преди катастрофата А. бил опората
на блока, изключително жизнен, бил домоуправител, поправял ключове, ВиК инсталация,
боядисвал. След катастрофата, А. много плачел, бил отчаян, очаквал да умре.
Свидетелят заявява, че за някои неща е давал пари и му помагал с около 30 лв.
Според свидетеля А. получавал пенсия, но тя не му стигала за лекарствата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.
1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка “Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
По делото е установено, че
П.И.И. е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност по
застрахователна полица №ВG/03/116000033340 за лек автомобил О.А. с рег. ***със З.А.Д.
“Б.В.И.Г." АД с валидност от 02.01.2016г. до 01.01.2017г. Поради това към
датата на процесното ПТП – 11.01.2016 г. е налице валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица.
Следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност,
вина, причинна връзка и вреди/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
При прекратяване на наказателното производство, доколкото няма постановена
присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 20, ал.
2, изр. последно от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. От представените
по делото доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза може
да се направи извод, че нарушението на П.И.И. при управлението на лекия
автомобил се състои в това, че е продължил да се движи без да намали скоростта
или да спре, след като се е почувствал заслепен от слънцето. Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, следва да бъде ангажирана,
като предявените искове за имуществени и неимуществени вреди се явяват доказани
по основание.
Относно
размерът на иска за имуществени вреди, съдът намира следното:
От заключението на
съдебно – медицинската експертиза и обясненията на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че медикаментите и консумативите, за които са
представени писмени доказателства са били необходими с оглед състоянието на
пострадалия. Налице е причинно-следствена връзка между претърпените увреждания
и здравословно състояние на пострадалия А.И.П. и направените разходи за
закупуването на медикаментите и консумативите. Поради това съдът намира, че предявения
иск за присъждане на имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 2 249, 50 лв.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
От представените по делото доказателства се установява, че след
изписването на А.И.П. от болницата на 23.01.2016 г. и спазване на стриктно
назначената му терапия, включително носи тораколумбален корсет, състоянието му
не се подобрило, счупванията не са зарастнали правилно. Това е наложило на
28.12.2016 г. отново да постъпи в Клиника по неврохирургия към УМАЛ „П." С.
З. със силни болки - в крака и кръста. Констатирани са нарушена цялост на трите
колони на тх11 прешлен с фрагментиране и дислоциране на фрагментите, както и
снишение на тялото на л1 с наличие на вбиване на костните гредични и промяна на
правилната архитектониката на костната структура. След проведена медикаментозна
терапия е изписан на 31.12.2016 г. с леко подобрение и предписания с
обезболяващи, покой на тялото и носене на тораколумбален корсет. Независимо от
проведеното лечение, А.И.П. не се възстановил от травмите, получени от ПТП и е
починал на 02.05.2017г.
От свидетелските показания се установява, че причинените
средни телесни увреждания на А.И.П. са довели до значителен дискомфорт в
ежедневието на пострадалия. Същият от деня на катастрофата до смъртта си е бил на
легло и в невъзможност да се обслужва сам и да извършва елементарни движения,
свързани със задоволяване на потребностите му от храна, облекло, хигиенни
нужди. Наследодателят на ищците е бил неподвижен, на легло, с памперси и се
нуждаел непрекъснато ежедневно от грижи, които близките му полагат за него.
Преди настъпването на ПТП А.И.П. е бил здрав и енергичен човек, без сериозни
заболявания, а в резултат на катастрофата същият е вече в безпомощно състояние.
От показанията на свидетеля Кънчо Бончев Кънчев се
установява, че след катастрофата, А.И.П. плачел, бил отчаян и очаквал
да умре.
Независимо, че смъртта на А.И.П. не се намира в пряка причинно -
следствена връзка с причинените наранявания, според вещото лице - съдебен
лекар, именно наличните травматични увреждания са съкратили срока на преживяемост
на пациента. Според свидетелските показания, болките и страданията на А.И.П. били силни и интензивни, състоянието безпомощно и мъчително, а душевното
му състояние било такова, че самият е искал по - скоро да настъпи смъртта му. Ето защо съдът като взе
предвид претърпените от А.И.П. болки и страдания и обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинените
му неимуществени вреди е в размер на 50 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия А.И.П., който е пресичал неправилно, в
нарушение на правилата за движения по пътищата и без да положи необходимата
грижа за безопасността си, като не се е съобразил със скоростта и посоката на
движение на приближаващите автомобили и не е пресичал и на обозначено за целта
място.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено
от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Съгласно разпоредбата на чл.
113, ал. 1, т . 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. По
делото е установено, че А.И.П., като пешеходец е допуснал нарушение на
правилата за движение като е пресичал пътното платно на място, което не е било
обозначено с пешеходна пътека при наличие на пешеходна пътека на 11 метра от
местопроизшествието. Заключението
на съдебно – техническата експертиза установява, че пешеходецът е имал
възможност да възприеме приближаващия се автомобил, тъй като скоростта му не е
била висока /33,9км/ч./. Следователно
А.И.П. е имал
възможност да се погрижи за собствената си безопасност, включително и като
предприеме пресичането, по намиращата се наблизо пешеходна пътека. Посоченото обстоятелство обосновава
извод, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. От друга страна от заключението на
автотехническата експертиза безспорно се установява, че нарушението на водача
на лекия автомобил се състои в това, че е продължил да се движи без да намали
скоростта, след като се е почувствал заслепен. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за
осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и
чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост за движение, че да
може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил длъжен да предвиди.
Освен това от съществено значение е фактът, че към момента на произшествието
ищецът е бил на 80 години и като такъв той може да бъде квалифициран като
"престарял" по смисъла на чл. 116 ЗДвП.
Ето защо съдът след преценка на
заключението на автотехническата експертиза и отчитане на посочените по - горе
обстоятелства следва да приеме, че допуснатите от А.И.П. нарушения обосновават
съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 1/3.
Поради това настоящата съдебна инстанция намира,
че размерът на дължимото обезщетение следва да се определи на сумата от 33 333,
34 лв., като в частта над сумата от 33 333, 34 лв. до претендирания
размер от 50 000 лв. иска следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При
прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя
/какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените
вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането – 11.01.2016 г., както и съгласно
предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на ВКС, обективирана в решение №
45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д.
№475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет
принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя
чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.
Предвид гореизложеното съдът намира, че “З.А.Д. “Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на Д.И.П., И.А.П. и А.А.В. сумата от 33 333, 34 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и
страдания от непозволено увреждане на 11.01.2016г., представляващо ПТП, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, като за сумата над 33 333, 34 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. иска следва
да се отхвърли като неоснователен.
Ответното
дружество следва да заплати на ищците и сумата от 2 249,50лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане
на 11.01.2016 г., представляващо ПТП ведно със законната лихва, считано от
11.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
От приложените по делото договори за правна защита и съдействие на ищците
се установява, че И.А.П. и А.А.В. са заплатили на адв. А.Н. М.-П. адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 в брой. В договора за правна защита и
съдействие сключен от ищцата Д.И.П. е посочено, че адвокатското възнаграждение
от 3 000 лв. е заплатено по банков път, но по делото не са представени
доказателства за това. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това.
Поради това съдът намира, че претендираното от ищцата Д.И.П. адвокатско
възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като не са представени
доказателства за реалното му заплащане.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатените
от ищците адвокатски възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която при интерес над 10 000 лв. възнаграждението е 830 лв. + 3% за горницата
над 10 000 лв. Така при прилагане на горното правило минималното
адвокатското възнаграждение е в размер на 1 600 лв. Видно от приложения списък с разноски по чл. 80
от ГПК ищците И.А.П. и А.А.В. са поискали присъждане на адвокатски
възнаграждения за всеки един от тях в размер от по 3 000 лв. С оглед правната и фактическа сложност на
делото съдът приема, че претендираните възнаграждения са прекомерни по размер и
следва да бъде намалени до минимално предвидения размер от 1 600 лв. за
всеки един от тях.
Ответното дружество е претендирало юрисконсултско
възнаграждение в размер на 750 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ. Така в
настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл. 25, ал. 2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, където е посочено, че за защита по
дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1., което е от
100 до 300 лв. Поради това дължимото юрисконсултско възнаграждение в настоящия
случай е в размер 450 лв.
Предвид
гореизложените съображения съдът намира, че “З.А.Д. “Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на Д.И.П., И.А.П. и А.А.В. направените в настоящото производство
разноски в размер на 3 807 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Ищците Д.И.П., И.А.П. и А.А.В. следва да заплатят на “З.А.Д. “Б.В.И.Г.” АД направените в настоящото
производство разноски в размер на 240 лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “З.А.Д. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.***
да заплати на Д.И.П., ЕГН ********** *** З., *, *, И.А.П., ЕГН ********** *** и А.А.В.,
ЕГН ********** *** З., *, *, всички със съдебен адрес ***, *, адвокат А.Н. М.-П.,
като правоприемници на А.И.П. ЕГН **********,*** сумата от 33 333, 34 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от непозволено увреждане на
11.01.2016г., представляващо ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над
33 333, 34 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА “З.А.Д. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.*** да заплати на Д.И.П., ЕГН ********** *** З., *, *, И.А.П., ЕГН **********
*** и А.А.В., ЕГН ********** *** З., *, *, всички със съдебен адрес ***, *,
адвокат А.Н. М.-П., като правоприемници на А.И.П. ЕГН **********,*** 249,50лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане на
11.01.2016г., представляващо ПТП, ведно със законната лихва, считано от
11.01.2016г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “З.А.Д. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С.*** да заплати на Д.И.П., ЕГН ********** *** З., *, *, И.А.П., ЕГН **********
*** и А.А.В., ЕГН ********** *** З., *, *, всички със съдебен адрес ***, *,
адвокат А.Н. М.-П. направените в настоящото производство разноски в размер на 3 807
лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН ********** ***
З., *, *, И.А.П., ЕГН ********** *** и А.А.В., ЕГН ********** *** З., *, *,
всички със съдебен адрес ***, *, адвокат А.Н. М.-П. да заплатят на “З.А.Д. “Б.В.И.Г.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град С.*** направените в настоящото
производство разноски в размер на 240 лв., съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: