№ 14088
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110119043 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79 ,ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение
на всеки един от ответниците за следните суми - за сумата от по 668.57 лв. - главница за
потребена вода за имот, находящ се на адрес гр. София, ж. к. Младост, бл. 343, вх. 1, ет. 4,
ап. 29, за периода от 24.06.2019 г. до 21.08.2021 г., ведно със законната лихва от 22.12.2021 г.
до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на по 44.89 лв. за периода от
25.07.2019 г. до 21.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 73649/2021 г. на СРС, 88 състав.
Ищецът претендира разноски за заповедното и исковото производство. Ищецът
твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците. Ответниците
имали качеството на потребители на ВиК услуги, които са им предоставени за обект,
находящ се в гр. София, ж. к. Младост, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, кл. № **********.
Ответниците били собственици на посочения имот. За процесния период ответниците не
заплащали стойността на услугите по доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадъчни води.
З. Б. Б. и Д. Б. Б. подават отговори на исковата молба в законоустановения срок.
Оспорва исковете изцяло по основание и размер. Намират, че сумите са начислени без
законово основание. Оспорва наличието на облигационноотношение. Липсвало реално
доставка на ВиК услуги. Не била спазени разпоредбите на чл. 30 и на чл. 32, ал.3 от Наредба
№ 4, както и чл. 21, ал. 1 от ОУ на ищеца. Оспорват средството за измерване да е отговаряло
на ЗИз. Не било доказано ответниците да са отказали достъп до имота. Правят възражение
за погасителна давност. Липсвали доказателства за реално потребена услуга, липсвали
карнети, доказателства за годен уред за търговско измерване, документи, че сградата е
водоснабдена. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
1
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 73649/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възраженията за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело.
По делото е изискано за послужване гр. д. № 60995/2019 г. по описа на СРС. Същото
е приключило с влязло в сила съдебно решение на 04.06.2020 г., с което са отхвърлени
предявените от „Софийска вода” АД срещу З. Б. Б. и Д. Б. Б. искове за установяване
дължимост на суми от всеки един от ответниците, както следва – сумата от по 3894,96лв.,
представляваща цена на доставени В и К услуги в периода 18.02.2019 г.– 26.6.2019 г. в имот
с клиентски номер **********, намиращ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4,
ап. 29, както и сумата от по 43,5 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 21.03.2019 г.– 26.06.2019 г.
Наличието на приключило с влязъл в сила съдебен акт по същество производство
между същите страни и със същия предмет е абсолютна отрицателна предпоставка за
допустимост на по–късно заведеното идентично производство. Съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК -
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
Следователно се установява, че за част от периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г.. за
същия имот – гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, има влязъл в сила
съдебен акт, с който претенциите на ищеца спрямо ответниците са отхвърлени.
Предмет на производството по гр. д. № 60995/2019 г. по описа на СРС не е било
обезщетение за забава върху доставени В и К услуги за периода 25.07.2019 г. – 21.08.2021 г.
/предмет на производството по гр. д. № 60995/2019 г. е обезщетение за забава за периода
21.03.2019 г.– 26.06.2019 г./, поради което и за обезщетението за забава настоящото
производство е изцяло допустимо и съдът следва да са произнесе по същество.
Оттук и производството относно претендираната главница по издадени фактури за
периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. е недопустимо. Установява се по делото, че за
посочения периода е издадена една фактура № 89844006 от 24.06.2019 г. на стойност 38.74
лв. /виж ССчЕ/. В тази му част - за сумата от 38.74 лв. – главница, представляваща цена на
доставени В и К услуги по фактури, издадени в периода 24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, производството следва
да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, а издадената заповед за изпълнение за в
тази й част - обезсилена /съобразно т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС/.
По отношение на останалата част от вземанията по издадената заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 73649/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в, а именно: сумата от 1298.41 лв. –
главница, представляваща стойността на доставени В и К услуги по фактури, издадени в
периода 22.07.2019 г. – 21.08.2021 г., както и изцяло по иска за обезщетението за забава,
предявените в настоящото производство искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество, респ. следва да се обсъди основателността им. Касае се до вземания, които не
съвпадат с вземанията, предмет на производството по гр. д. № 60995/2019 г. по описа на
СРС.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.
1 ЗВ:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. София.
2
Съгласно правилото на чл. 3, ал. 1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено
вещно право на строеж или ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ищеца
договорно облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че
ответниците имат това качество. По делото е представена справка от СВ-гр. София. Видно
от приетата по делото справка от Агенция по вписванията, ответниците З. Б. Б. и Д. Б. Б. са
придобили процесния имот – апартамент 29 в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет.
4, през 2007 г., като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на
собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице. Представената
справка от АВ касае периода 01.01.1998 г. – 27.07.2021 г., т. е. обхваща целия процесен
период.
Ответниците не оспорват верността на вписаните в справката обстоятелства, а
нейната доказателствена стойност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за
воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за
недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация,
собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права,
предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на
посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се
проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.
Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като
носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1
ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери
дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. От
изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно доказателствено
средство да установи притежанието на вещно право от ответниците и основаната на това
договорна обвързаност с ищцовото дружество. З. Б. Б. и Д. Б. Б. не са направили конкретни
оспорвания и не са представили доказателства за оборване на отразените в справката
обстоятелства, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период
притежаваното от тях вещно право е било отчуждено. Ето защо съдът намира представената
справка за достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост за
нуждите на настоящия процес, което обуславя извод за наличие на качеството потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги на ответниците в периода 22.07.2019 г. –
21.08.2021 г. за апартамент 29 в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). По делото няма спор, че отношенията между
страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия.
3
Съответно според нормата на чл. 8, ал. 4 от наредбата в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното предприятие заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си
на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на водоснабдителни и
канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения
на страните.
Следващият спорен по делото е въпрос е относно начина на изчисляване и отчитане
на претендираните суми за ВиК услуги, съобразно изричното възражение в отговорите на
исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4 от 14.09.2004 г./ показанията на водомерите се
отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора,
но не по-дълъг от шест месеца; когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди
на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите количеството вода
се изравнява в съответствие с реалното потребление; достъпът на длъжностното лице на
оператора до водомера за извършване на отчети, включително в жилищата на
потребителите, се осигурява съгласно общите условия или договора; при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане; при отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел;
длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните граждански номера и
адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на оператора; при отказ
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на
показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1, 0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. на ищеца отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три
месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер. В междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определено
въз основа на средния месечен доход от предходните два отчета. След отчитане на
показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление - чл. 23, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. Отчитането на водомерите се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показаният с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписвал от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на
ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля. Този ред не се прилага
в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет - чл. 23, ал. 4 от
Общите условия от 2016 г.
От приетата по делото СТЕ, а и от представените от ищеца писмени доказателства с
молба с вх. № от 20.07.2022 г. се установява, че е монтиран и пломбиран нов общ водомер в
гр. София, Младост 3, бл. 343, със сериен № **********, пломба № 2004229 на 23.10.2020 г.
Видно от талон за пломбиране на водомери № 1012366 на 31.01.2019 г. в имота са
4
монтирани и пломбирани нови индивидуални водомери със следните фабрични номера №
********* и № *********. Имотът на адрес гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4,
ап. 29 е водоснабден, като в процесния период доставяните до имота ВиК услуги са
измервани, съгласно показанията на 2 бр. водомери с фабрични номера № ********* и №
*********. Ежемесечно са издавани фактури въз основа на предишни реални отчети като
при следващ реален отчет или самоотчет и извършвано изравняване. В съдебно заседание
вещото лице Я. е конкретизирало, че във връзка с проверките и извършените отчети е
представен електронен регистър на отчетите на водомерите. Инкасаторът проверява на
място и електронно отива информацията в регистъра. Съобразно данните при ищеца в
процесния период са извършени 3 самоотчета – относно следните периоди на потребление
22.05.2019 г. – 20.08.2019 г., 19.02.2020 г. – 18.11.2020 г. и 19.11.2020 г. – 16.02.2021 г. и 3
пъти имотът е бил посещаван от проверител – относно следните периоди на потребление
21.08.2019 г. – 19.11.2019 г., 17.01.2020 г. – 18.02.2020 г. и 17.02.2021 г. – 20.05.2021 г. През
останалите отчетни периоди сумите са начислени по реда на чл. 23, ал. 3 от Общите условия
във вр. с чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. – начислено е количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните 2 отчета.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се установява количеството на
реално доставената до процесния имот вода и други ВиК услуги. От събраните по делото
доказателства не се установява спазването на процедурата за начисляването на
претендираните суми.
Документи, отразяващи данните за извършените отчети, са били представени само на
вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, но не са приложени по делото.
По този начин остава неустановено какви са били точните показания на водомерите при
реално извършените отчети в процесния имот и дали е била спазена процедурата, разписана
в общите условия на ищцовото дружество, за отчитане на количествата питейна вода, в
каквато връзка са и възраженията на ответниците. Следва да се посочи, че заключението на
съдебно-техническата експертиза само по себе си не е достатъчно за установяване на
посочените обстоятелства. Заключението на вещото лице представлява доказателствено
средство за установяване на факти, обстоятелства и причинно-следствени връзки, за които
съдът няма необходимите специални знания, но вещото лице не може да прави логически и
правни изводи или да събира доказателства. Заключението на вещото лице по СТЕ почива
на предположения, базирани на документи, изходящи от самия ищец /без да бъдат
подкрепени от други доказателства по делото/.
По делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че за
процесния имот в процесния период е проведено дистанционно отчитане и ползване на
електронен карнет. Не са представени данните за измереното количество вода от тези
електронни записи. При липсата на други доказателства /а и липса на установени
нормативни изисквания за отчитането чрез електронен карнет/ съдът намира, че в
доказателствена тежест на ищцовото дружество е било да установи начинът на снемане на
данните в електронният карнет и как се констатират отчитаните чрез него количества.
Процесуалното бездействие на страната обосновава извод за недоказаност на обема на
доставените в имота ВиК услуги.
Доставянето на определени количества услуги се установява с представяне на
документи /карнети/ за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в
съответния имот и техните показания. В случаите на самоотчет, следва да бъдат представени
резултатите от самоотчета. Справката - извлечение от счетоводната програма на ответника,
предоставена за работа на вещото лице. е частен свидетелстващ документ, издаден
едностранно от ответника, поради което не може да послужи за установяване на доставените
количества вода, независимо от това дали счетоводните записи са редовно водени или не.
Без представяне по делото на самите карнети, върху които е работило вещото лице, и при
5
наличие на изрично оспорване от страна на ответниците на реално доставеното количество
питейна вода в имота, съдът не може да приеме за установено, че същата дължи
претендираната сума. Ищцовото дружество не твърди, че в процесния имот се извършва
електронен отчет, не представя и такива доказателства, а по отношение на общия водомер
заявява, че отчетът се извършва при посещения по график. Ето защо и не могат да бъдат
кредитирани с доверие изводите на вещото лице. По делото липсват доказателства за
извършен самоотчет в посочените по-горе отчетни периоди, липсват ангажирани
доказателства и за посещения на адреса от страна на служител на ищеца, който да е отчел
показанията на водомерите нито чрез карнет, нито по електронен път. Липсват
доказателства и за спазването на реда по чл. 23, ал. 4 от ОУ при съставянето на карнет.
На следващо място, липсват каквито и да е данни за извършен отчет на общия
водомер в ЕС, който подлежи на проверка ежемесечно съгласно чл. 23, ал. 1, т. 1 то ОУ. В
тази насока в отговорите на исковата молба се съдържат изрични оспорвания като
въпреки това по делото ищецът не е ангажирал никакви доказателства относно отчитането
показанията на общия водомер. Не са ангажирани доказателства какви са реалните отчети за
общия водомер на сградата, както и спазен ли е установеният в чл. 32, ал. 3 от Наредба №
4/2004 г. ред за определяне на припадащата са на всеки потребител част от отчетеното по
общия водомер общо потребление.
Не на последно място, не се установява спазването на реда предвиден в чл. 23, ал. 2
от Общите условия. Ищецът дори не твърди индивидуалните водомери да са отчитани на
всеки три месеца, а според счетоводните му отразявания за исковия период са направени
едва три отчета, вкл. и в периода 18.02.2020 г. – 17.02.2021 г. не се съдържат данни при
ищеца за извършен отчет на водомерите, т. е. за период от една година. Не се ангажират
доказателства и за отчитането на индивидуалните водомери в срок от 24 часа от отчитането
на общия водомер, в каквато насока също в отговорите на исковата молба се съдържат
изрични оспорвания.
Ето защо и предвид всичко изложено съдът приема, че липсват доказателства
относно действителното доставено количество на ВиК услугите, както и са налице
процедурни нарушения на разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ на ищеца,
което води до извод за недоказаност на главната претенцията. Следователно, тъй като
ищецът не е спазил нормативните изисквания и общите условия при начисляването на
дължимите суми, то съдът намира, че не може да приеме, че действително е установено
доставено количество на питейна вода и отвеждането на такава, поради което претенцията
за главницата следва да бъде изцяло отхвърлена. От ССчЕ се установяаа, че главницата,
представляваща стойността на доставени В и К услуги по фактури, издадени в периода
22.07.2019 г. – 21.08.2021 г., е в размер на 1298.41 лв., поради което исковете срещу З. Б. Б.
и Д. Б. Б. следва да се отхвърлят за съответната част по ½ от сумата или спрямо всяка от тях
за сумата от 649.20 лв.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което и искът за
акцесорното вземане, като обусловен, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал 3 и ал. 4 ГПК ответниците имат право да искат заплащане на
направените от тях разноски.
Договорите за правна защита и съдействие са от дата предхождаща м.11.2022 г., а и
съдебното дирене е приключено и ход на устните състезания е даден преди влизане в сила
на промените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и размерите на претендираните възнаграждение следва да се
определят съобразно разпоредбите на Наредбата преди измененията от м.11.2022 г.
6
Съобразно фактическата и правна сложност на заповедното дело и извършените от
адвокатите процесуални действия /които се изчерпват с подаване на възражение по чл. 414
ГПК/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде определено на 60 лева, който е
минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В заповедното производство З. Б. Б.
е бил представляван безплатно от адв. Красимира Игнатова Билева, поради което на нея
следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв минимума от 60 лв. В заповедното
производство Д. Б. Б. е била представлявана безплатно от адвокат Светломира Йорданова
Димитрова, поради което на него следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв
минимума от 60 лв.
В исковото производство на ответника З. Б. Б. е предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адвокат
М. Л. Л., поради което нему следва да се присъди минимума от 300 лв. съгласно Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В исковото производство на ответника Д. Б. Б. е предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата от адвокат
Н. И. И., поради което на нея следва да се присъди минимума от 300 лв. съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството В ЧАСТТА относно предявения иск от
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. Цар Борис III № 159, ет. 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, срещу З. Б. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК МЛАДОСТ 3, бл.343, вх.1, ет.4, ап.29 и длъжникът
Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК МЛАДОСТ 3, бл.343, вх.1, ет.4, ап.29, с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, за
признаване за установено в отношенията между страните, че З. Б. Б. и Д. Б. Б., дължат на
„СОФИЙСКА ВОДА“ АД, сума от по 19.37 лв. всяка от тях /общо за двете 38.74 лв./ –
главница, представляваща цена на доставени В и К услуги по фактури, издадени в периода
24.06.2019 г. – 26.06.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1,
ет. 4, ап. 29, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 73649/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОБЕЗСИЛВА частично заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73649/2021
г. по описа на СРС, 88 състав, в съответната ЧАСТ, в която се прекратява производството
по делото, а именно за част от присъдената главница за В и К услуги до размер от 38.74 лв. и
за периода от 24.06.2019 г. до 26.06.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Цар Борис III № 159, ет. 3, против З. Б. Б.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК МЛАДОСТ 3, бл.343, вх.1, ет.4, ап.29, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че З. Б. Б. дължи на СОФИЙСКА
ВОДА“ АД, следните суми: 649.20 лв. - главница, представляваща неизплатена сума за
потребена вода по фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. – 21.08.2021 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.12.2021
7
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 44.89 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 25.07.2019 г. до 21.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73649/2021
г. по описа на СРС, 88 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. Цар Борис III № 159, ет. 3, против Д. Б.
Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК МЛАДОСТ 3, бл.343, вх.1, ет.4, ап.29, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Б. Б. дължи на СОФИЙСКА
ВОДА“ АД, следните суми: 649.20 лв. - главница, представляваща неизплатена сума за
потребена вода по фактури, издадени в периода 22.07.2019 г. – 21.08.2021 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж. к. „Младост“, бл. 343, вх. 1, ет. 4, ап. 29, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 22.12.2021
г. до окончателното изплащане, както и сумата от 44.89 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 25.07.2019 г. до 21.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2022 г. по ч. гр. д. № 73649/2021
г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159,
ет. 2 и 3, да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Гургулят“ №
31, офис - партер, сумата от 300 лв. - разноски по делото за безплатно оказана правна помощ
по исковото производство на З. Б. Б..
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159,
ет. 2 и 3, да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „Гургулят“ №
31, офис - партер, сумата от 300 лв. - разноски по делото за безплатно оказана правна помощ
по исковото производство на Д. Б. Б..
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159,
ет. 2 и 3, да заплати на адв. Красимира Игнатова Билева, ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, офис - партер, сумата от 60 лв. - разноски по делото за
безплатно оказана правна помощ по заповедното производство на З. Б. Б..
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис III“ № 159,
ет. 2 и 3, да заплати на адв. Светломира Йорданова Димитрова, ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, офис - партер, сумата от 60 лв. - разноски по делото за
безплатно оказана правна помощ за заповедното производство на Д. Б. Б..
Решението в частта, с която производството е прекратено има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му. В останалата си част решението може да бъде обжалвано пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8