№ 3616
гр. Варна, 01.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100501601 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от С. К. И., с ЕГН **********, с адрес:
гр.В., ул.“М. с.“ №*, ет.*, ап.**, със съдебен адрес: гр.В., ул.“Г.С. Р.“ №**, ет.*, офис *,
действаща чрез адв.Й. Ц., против Решение №1687/14.05.2025г., постановено по гр.д.
№20243110112178 по описа за 2024г. на Районен съд Варна в частта, с която е уважен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване
съществуването на задължение на жалбоподателката към “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано заедно и
поотделно от Зорница Сергеева Банкина, Драгомир Милчев Милков и Юлиян Галинов
Асенов, в размер от 8084.57лв., представляващи частично претендирана главница по
Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г., сключен между “БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България”, с ЕИК *********, което е прехвърлено в
полза на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019г. и Приложение №1 от 12.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-23.02.2024г. до окончателното й
плащане, за която сума е издадена Заповед №1224/05.03.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2263/2024г. по описа на Районен съд Варна.
Претендират се и сторените по делото разноски.
С подадената въззивна жалба се поддържа, че решението, в обжалваната му част е
неправилно и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че
първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че с процесния договор за кредит
е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК относно дължимото съдържание на ГПР,
съответно договора е приет за нищожен /недействителен/ на основание чл.22 от ЗПК във вр.
с чл.11, т.10 и т.11 от ЗПК. Твърди се, че при недействителност на договора в посочената
хипотеза, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, която в случая
възлиза на 14000лв. Неправилно обаче първоинстанционният съд не е отчел
обстоятелството, установено с приетата по делото ССч.Е, че за погасяване на задължението
по кредита са налице внесени суми в общ размер на 14211.14лв. С оглед изложеното се
1
поддържа, че към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, задължението на
ответницата, е било изцяло погасено, поради което претенцията на ищеца е следвало да бъде
отхвърлена в цялост. Моли се за отмяна на атакуваната част от решението и постановяване
на ново, с което да с е отхвърли и иска за сумата от 8084.57лв., представляващa частично
претендирана главница по процесния договор за потребителски кредит.
С постъпилия от въззиваемата страна отговор на въззивната жалба, се поддържа
становище за неоснователност на оплакванията на жалбоподателката и за правилност,
обоснованост и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Моли се за отхвърляне
на въззивната жалбата.
Страните не представят нови доказателства и нямат доказателствени искания.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа необходимите реквизити, и
приложения по чл.261 от ГПК. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на
жалбата е внесена.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на С. К. И., против Решение
№1687/14.05.2025г., постановено по гр.д.№20243110112178 на РС Варна, в частта, с която е
уважен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
установяване съществуването на задължение на жалбоподателката към “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, в размер от 8084.57лв., представляващи частично претендирана
главница по Договор за потребителски кредит №PLUS-15682531 от 06.02.2018г., сключен с
“БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България”, което е прехвърлено в полза на
ищеца по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и
Приложение №1 от 12.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда-23.02.2024г. до окончателното й плащане, за която
сума е издадена Заповед №1224/05.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№2263/2024г. по описа на Районен съд Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2025г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2