Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 04.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тридесети октомври през две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2184 по описа за 2020г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №213600
от 10.09.2019г., постановено по гр.дело №54070/2017г. по описа на
СРС, ГО, 52 с-в, е признато за установено по предявени от „Т.С."ЕАД с ЕИК******
искове по чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ч.К.Т. с ЕГН********** дължи
на ищеца сумата от 1860,50 лева- цена на доставена топлинна енергия за периода
от м.11.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление по чл.410 ГПК- 25.08.2016г., до окончателното изплащане и сумата
337,23 лева- мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 31.12.2013г. до 09.08.2016г., като исковете са
отхвърлени съответно за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 2025,80 лева и за периода от м.11.2013г. до м.04.2015г., и за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 356,12 лева. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца 766,77 лева разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Ч.К.Т.. Жалбоподателят поддържа, че не е налице облигационно
правоотношение между страните, тъй както не е титуляр на партидата и не е
ползвал топлинна енергия в имота. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част, а предявените искове- отхвърлени изцяло. Не претендира разноски.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молба от 29.10.2020г.
оспорва жалбата, като моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част и
претендира разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149
ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но
неправилно в обжалваната част по следните съображения:
Установено е и не се спори по делото,
че процесният имот е топлофициран и че сградата, в която
се намира е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Не е установено обаче от ищеца, в чиято тежест е да
стори това, че между него и ответника- жалбоподател Ч.К.Т. е било налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Действително
от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот №061 от 17.05.2003г.
се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот. Със същия нотариален акт обаче дарителите С.Т.Т.и Ч. Ц.Т. са си запазили пожизнено вещното право на
ползване върху имота. Съгласно чл.57, ал.1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването на вещта и поради това именно той е задължен
по отношение стойността на доставената в имота топлинна енергия. Липсват данни
титулярите на вещното право на ползване да са починали или правото да е
погасено по друг начин. Не са представени доказателства ответникът да е подал
молба за откриване на партида при ищеца на негово име, което би обосновало наличието
на облигационно правоотношение извън и независимо от законово установените
презумпции. Точно обратното- от представените по делото писмени доказателства
се установява, че титуляр на партидата при ищеца продължава да бъде един от прехвърлителите (дарителите) и вещен ползвател С.Т.Т..
Ето защо въззивната жалба се явява основателна и първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната част, а предявените срещу
ответника Ч.К.Т. искове- отхвърлени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на
делото право на разноски има жалбоподателят- ответник, но доколкото не
претендира такива разноски не следва да се присъждат.
На основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение №213600 от 10.09.2019г., постановено по гр.дело №54070/2017г. по описа
на СРС, ГО, 52 с-в В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато за установено по предявени от „Т.С."ЕАД с ЕИК****** искове по
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ч.К.Т. с ЕГН**********
дължи на ищеца сумата от 1860,50 лева- цена на доставена топлинна енергия за
периода от м.11.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК- 25.08.2016г., до окончателното изплащане и
сумата 337,23 лева- мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 31.12.2013г. до 09.08.2016г., както И В ЧАСТТА С КОЯТО ответникът е осъден да заплати на ищеца 766,77 лева
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** срещу Ч.К.Т. с ЕГН**********
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумите 1860,50 лева- цена на доставена топлинна енергия
за периода от м.11.2013г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 25.08.2016г., до окончателното изплащане
и 337,23 лева- мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 31.12.2013г. до 09.08.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.10.2016г.
по ч.гр.д. №48239 по описа за 2016г. на Софийския районен съд, 52 състав.
В останалата (отхвърлителна) част първоинстанционното
решение е влязло в сила като необжалвано от ищеца.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/