№ 217
гр. Плевен , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря Велислава В. Трифонова
като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20214400500400 по описа за 2021 година
Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Производството е образувано на основание въззивна жалба, подадена
от адв. С.М. от АК-Плевен с кантора в гр.Плевен, *** - особен представител на въззивния
жалбоподател КР. Г. Г., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, *** – ответник в
първоинстанционното производство по гр.д.№1722/2020г. по описа на Плевенски районен
съд, Гражданско отделение, срещу постановеното от ІХ-ти гр.с-в съдебно Решение №
260289/09.04.2021г., с което на основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.2 от ГПК във вр.
чл.213,ал.1 от КЗ(отм) съдът е признал за установено, че дължи на ищеца ***-АД, сумата от
483.54лв.(представляваща изплатено застрахователно обезщетение от 473.54лв. и 10.00лв.-
ликвидационни разноски) и 147.20лв.- лихва за забава , ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№7356/2019г. на ПлРС и с
което ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 525.00лв. за исковото и75.00лв.
за заповедното производство.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е
неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови
друго, с което да отхвърли иска като неоснователен.
1
Ответникът по въззивната жалба - ***-АД със седалище и адрес на
управление в гр.София, ***, ЕИК-*** – ищец в първоинстанционното производство, е подал
писме отговор, чрез пълномощника юрк. Ив. Г., в който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното
решение, като на въззиваемия се изплатят разноски за юрк. възнаграждение.
С Определение №757/02.06.2021г., постановено по настоящето дело по
реда на чл.267 от ГПК, въззивният съд е отказал допускане на нови доказателства, сочени от
въззивния жалбоподател.
Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед
изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от адв. С.М. от АК-гр.Плевен - особен
представител на въззивния жалбоподател КР. Г. Г., ЕГН-**********, с регистриран
адрес в гр.Плевен, ***– ответник в първоинстанционното производство по гр.д.
№1722/2020г. по описа Плевенски районен съд, Гражданско отделение, срещу
постановеното по делото от ІХ-ти гр.с-в съдебно Решение № 260289/09.04.2021г,е
подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва
да бъде разгледана по същество в открито съдебно заседание на въззивната инстанция
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното производство по гр.д.№1722/2020г. по описа на
Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание обективно
съединени установителни искове с обща цена 630.00лв., предявени по реда на чл.422,ал.1 от
ГПК във вр. чл.415 от ГПК от ищеца( понастоящем ответник по въззивната жалба) –
Застрахователна компания ***-АД,ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в
гр.София, ***, срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) – КР. Г. Г.,ЕГН-***
с постоянен адрес в гр.Плевен, ***.
В исковата молба се твърди следното: На основание чл.410 от ГПК,
***-АД е подало заявление срещу КР. Г. Г. и е образувано ч.гр.д.№7356/2019г. по описа на
Плевенски районен съд, ХІ-ти гр.с-в, по която е издадена заповед за изпълнение.
Заповедният съд е уведомил заявителя, че може да предяви установителен иск.
На 30.10.2015г., около 10.10ч. в гр.Плевен пресечката на *** и ***,
ответникът КР. Г. Г., управлявайки л.а. „Рено Клио“ с рег.№ ***, собственост на А.К.К., без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, към деня на ПТП, при неспазване на
правилата за движение, реализира ПТП с л.а. „Мерцедес“, с рег.№ ***, собственост на
2
И.Ц.Б., управляван от Б.П.Б., като му нанася имуществени вреди. Към датата на ПТП
автомобилът, управляван от ответника, не е имал сключена задължителна застраховка ГО.
За ПТП е съставен протокол за ПТП №1546880/30.10.2015г. На основание сключен договор
за застраховка „каско“, Полица №93001510035094, валидна от 04.06.2015г. до 03.06.2016 г.
за л.а. „Мерцедес“, рег.№***, със застрахователна компания ***-АД, собственикът на
увреденото МПС е подал уведомление до застрахователя, където е образувана щета №0014-
1261-15-452243.Извършен е оглед и е определено обезщетение в размер на 473,54 лева,
преведено на 11.12.2015 г. на сервиза, извършил ремонта, като са начислени и 10,00 лева
ликвидационни разноски. Съгласно чл.213, ал.1 от КЗ (отм.), след изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената
застраховка.Т.е. има право на регресен иск, като липсата на сключена валидна застраховка
ГО за МПС, с което е причинено ПТП, е от значение за предявяване на регресния иск пряко
срещу деликвента.
Петитумът на исковата молба е съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от
483,54 лева - главница и 147,20 лева - лихва за забава за периода 11.11.2016 г. – 11.11.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда,
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените деловодни разноски
в заповедното и исковото производство.
Ответникът КР. Г. Г., чрез особения представител адв. Сл.М. от АК-
Плевен, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на иска.
Възразил е, че ответникът не е причинил увреждане на застрахования лек автомобил и,че е
налице съпричиняване от водача на последния.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
авто-техническа експертиза.
С обжалваното понастоящем съдебно Решение
№260289/09.04.2021г.,Плевенският районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в е
уважил изцяло исковата претенция, като е приел за установено на основание чл.422 от ГПК,
че ответникът дължи на ищеца сумите, за коитое издадена оспорената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Въззивният съд приема, че постановеното РЕШЕНИЕ е
ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с
валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269
от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност
или недопустимост на съдебния акт.
3
Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, като
постановено по допустим иск, предявен о реда на чл.422 от ГПК, в указания от заповедния
съд срок, между надлежни страни, за установяване съществуването на парично вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК.
За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е изложил в мотивите на решението
правилни и законосъобразни съждения, които се споделят от въззивния състав, който при
условията на чл.272 от ГПК, препраща към тях.
Съдът е сезиран с регресен иск по чл.213,ал.1 от КЗ( отм), предявен от
ЗК***-АД в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“ срещу
прекия причинител на щетата на застрахования автомобил. Искът е предявен по реда на
чл.422 от ГПК, тъй като за сумата по регреса застрахователят се е снабдил със Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от
ГПК. Приложим материален закон е КЗ, отменен считано от 01.01.2016г., тъй като при
действието на този закон е сключен застрахователният договор и е настъпило
застрахователното събитие (2015г)
Предметът на установяване в производството е следният: Настъпило
застрахователно събитие, за което в случая се твърди, че съставлява деликт, осъществен от
ответника(понастоящем въззивник) под формата на ПТП; Валиден застрахователен договор
между ищеца-ЗК***-АД и собственика на повредения автомобил марка „Мерцедес“ с рег.
№***.; Липса на сключена застраховка „ГО“ по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач; Размер на причинената щета; Изплащане на обезщетение от
застрахователя по застраховка“каско“ на собственика на повредения автомобил.
От доказателствата по делото, преценени по отделно и в съвкупност, се
установява следното:
Въззивникът К.Г., представляван по делото от особения представител
адв.Сл. М. от АК-Плевен, е причинил деликт под формата на ПТП, настъпило на
30.10.2015г. в гр.Плевен, когато при управление на лек автомобил, за който не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, са настъпили вреди, изразяващи се в
деформиране на врати на автомобил, за който при ответника( въззиваем) е сключена
застраховка „каско“. Противоправното поведение на въззивника се установява от влязлото в
сила Наказателно постановление № 15-0938-004697/10.11.2015 г., връчено на ответника на
22.05.2018г.,както и от приетата в първата инстанция АТЕ, която установява, че причина за
произшествието е неспазване правилата за движение от страна на въззивника, който не е
изчакал преминаването на ползващия се с предимство застрахован автомобил „Мерцедес“
4
през кръстовището на *** и *** в гр.Плевен, и след това да навлезе в платното на ***..
По делото не съществува спор относно наличието на валидно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „каско“, между ответника ЗК***-
АД и собственика на повредения автомобил, но същото се установява и от представените
писмени доказателства.
Безспорно е установено, че ответникът като застраховател по
застраховка“каско“ е заплатил на собственика на подредения автомобил, обезщетение за
причинените щети.
Пред вид на така установените обстоятелства, са налице
предпоставките на чл.213,ал.1 от КЗ за реализиране на регресната отговорност на
застрахователя, заплатил обезщетение по застраховка“каско“ към причинителя на щетата –
физическо лице, до размера на изплатеното обезщетение.(Ако по отношение на
управлявания от въззивника автомобил, беше сключена застраховка“ГО“, регресът щеше да
се насочи към евентуалния застраховател, но в случая задължителната застраховка не е
сключена и )
Следователно, ответникът в първоинстанционното производство
дължи на ищеца на основание чл.213,ал.1 от КЗ(отм), претендираните суми, за които по
ч.гр.д.№7356/2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Видно е, че въззивният съд достига до краен извод, който е идентичен
с този на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни.
Повече от тях са били направени и в първата инстанция, обсъдени са в обжалваното
решение и изводите се споделят от въззивния съд.
С оглед изхода на въззивното производство и заявените искания за
присъждане на разноски, въззивният съд намира, че въззивният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати на ответника по въззивната жалба разноски, както следва: 100.00лв.-
юрисконсултско възнаграждение и 250.00лв.-възнаграждение за въззивна инстанция за
особения представител адв. Сл.М., или общо 350.00лв..
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, тъй като особеният представител е
освободен от внасяне на д.т., въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенски окръжен съд, държавна такса за въззивно обжалване от 50.00лв., тъй като
първоначалната е била 100.00лв.(25лв.+75лв.), изчислена върху два броя обективно
съединени искове – за главница и за лихва.
Съгласно чл.280,ал.3,т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
5
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти
въззивен граждански състав, на основание чл.272 във вр.чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №260289/09.04.2021г.
на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, ІХ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.
№1722/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА КР. Г. Г., ЕГН- ********** с регистриран постоянен
адрес в гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд на
основание чл.78,ал.6 от ГПК, държавна такса за въззивно обжалване в размер на
50.00лв.(петдесет лв.)
ОСЪЖДА КР. Г. Г., ЕГН- ********** с регистриран постоянен
адрес в гр.Плевен, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***-АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление в гр.София, ***, РАЗНОСКИ на основание чл.78,ал.1 от ГПК, за въззивна
инстанция в размер на 350.00лв.( триста и петдесет лв.)
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6