№ 441
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Силвия Тачева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Н. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603908 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 15.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 11772/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав, подсъдимата ДЖ. М. Б. е
призната за невиновна в това, че с цел да набави за себе си имотна облага в периода от
неустановена дата през м. март 2009 г. до неустановена дата през м. април 2009 г. в гр.
София, в условията на продължавано престъпление с две деяния, които осъществяват
поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, възбудила и поддържала заблуждение у К. ИВ. ИЛ.,
че ще му съдейства срещу заплащане на сумата от 24 000,00 лева да бъде настанен, по
реда на Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Столична община, приета с Решение № 466, протокол № 53
от 14.07.2005 г. на Столичен общински съвет, в общинско жилище, находящо се в гр.
София, ж.к. Надежда, **** и да го закупи без да отговаря на условията, определени в
посочения нормативен акт и без по отношение на него и членовете на семейството да
са спазени определените в тази наредба начин и ред за настаняване и продажба на
общинско жилище и с това му причинила имотна вреда в размер на общо 12 000,00
евро, с левова равностойност 23 469,96 лева, като причинената имотна вреда е в големи
размери, както следва:
1. На неустановена дата през месец март 2009 г. в гр. София, на бул. „Лазар
Михайлов“ № 147, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудила у К. ИВ.
ИЛ. заблуждение, че ще му съдейства срещу заплащане на сумата от 24 000 лева да
1
бъде настанен по реда на Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община, приета с Решение № 466,
протокол № 53 от 14.07.2005 г. на Столичен общински съвет, в общинско жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. Надежда, **** и да го закупи без да отговаря на
условията, определени в посочения нормативен акт и без по отношение на него и
членовете на семейството да са спазени определените в тази наредба начин и ред за
настаняване и продажба на общинско жилище и с това му причинила имотна вреда в
размер на общо 6 000,00 евро, с левова равностойност 11 734,98 лева;
2. На неустановена дата през месец април 2009 г. в гр. София, на паркинга на
магазин „БИЛЛА“, ж.к. „Хиподрума“, с цел да набави за себе си имотна облага, да е
поддържала възбуденото на неустановена дата през месец март 2009 г. у К. ИВ. ИЛ.
заблуждение, че ще му съдейства срещу заплащане на сумата от 24 000 лева да бъде
настанен по реда на Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с
общински жилища на територията на Столична община, приета с Решение № 466,
протокол № 53 от 14.07.2005 г. на Столичен общински съвет, в общинско жилище,
находящо се в гр. София, ж.к. Надежда, **** и да го закупи без да отговаря на
условията, определени в посочения нормативен акт и без по отношение на него и
членовете на семейството да са спазени определените в тази наредба начин и ред за
настаняване и продажба на общинско жилище и с това му причинила имотна вреда в
размер на общо 6 000,00 евро, с левова равностойност 11 734,98 лева, поради което и
на основание чл. 304 от НПК е оправдавана по обвинението за извършено
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
прокурор при Софийска районна прокуратура, в който са изложени доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт. В тази връзка представителят на държавното
обвинение намира, че престъплението, за което са повдигнати обвинения на
подсъдимата се доказват категорично от разпита на свидетелите К.И., П. И.а. А.Б.,
Л.И. и Л.П.. По делото е постъпило и допълнение към протеста на прокурора, в което
същият изразява несъгласие с мотивите на първия съд, че в конкретния казус се касае
за гражданско-правна сделка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. Прави се искане присъдата
да бъде отменена и да бъде постановена нова осъдителна присъда, с която подсъдимата
да бъде призната за виновна по така повдигнатото й обвинение.
СГС е сезиран и с въззивна жалба от ЧО К.И. чрез повереника му. В същата
пострадалото лице релевира доводи в насока, че първият съд неправилно е анализирал
събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до грешен извод от
правна страна. Прави искане за отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен и
необоснован и постановяване на нов, с който подсъдимата да бъде призната за виновна
по повдигнатото обвинение.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимата, на свидетели и на вещи лица.
В открито заседание пред въззивния съд частният обвинител К.И., редовно
призован, не се явява. Не се явява и повереникът му – адв. Г.К..
В хода по същество пред въззивната инстанция представителят на Софийска
градска прокуратура поддържа протеста като основателен. Счита, че
първоинстанционният съдебен акт страда от такива пороци, които следва да доведат до
неговата отмяна. В заключение прави искане СГС да постанови нова присъда, с която
да признае подс. Б. за виновна.
Защитникът на подс. Д.Б. счита протеста за неоснователен, като посочва, че
2
крайните изводи на първия съд по съществото си са правилни. В допълнение изтъква,
че правата на подзащитната й са били нарушени още с изготвяне и внасяне на
обвинителния акт срещу нея, тъй като последният е бил така изписан, че подсъдимата
не е могла да разбере в какво е обвинена и в частност с какви действия и по какъв
начин е въвела в заблуждение частния обвинител. Защитникът на подсъдимата
акцентира и върху заявеното от пострадалия в съдебното следствие пред първа
инстанция, че самият той не е могъл да внесе уточнения по какъв начин подсъдимата
го е въвела в заблуждение. В допълнение заявява, че в конкретния казус липсват
елементи на престъплението измама както от обективна, така и от субективна страна.
В своя защита подс. Д.Б. поддържа казаното от защитника си, а в последната си
дума прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивните протест и жалба, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът и жалбата са подадени в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което са допустими.
Разгледани по същество протестът и жалбата са неоснователни.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата ДЖ. М. Б. е
родена на **** г. в гр. София, българка, български гражданин, със средно образование,
трудово ангажирана в частния сектор, неосъждана.
Подс. Д.Б. развивала свободна търговска дейност като брокер в областта на
недвижимите имоти. Била едноличен собственик и управител на „Д.А.К.“ ЕООД, с
ЕИК: ****, регистрирано в Търговския регистър на 01.07.2010 г. Същата се
регистрирала на 08.11.2010 г. и като ЕТ „Д. А-Д.Б.“, ЕИК: ****.
С решение № 466 от протокол № 53 от 14.07.2005 г. Столичният общински
съвет приел и утвърдил действието на подзаконов нормативен акт – Наредба за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община. В чл. 5-8 от Наредбата са посочени изискуемите предпоставки и
условия, на които следва да отговарят кандидатите за картотекиране и настаняване в
общинско жилище, а именно: кандидатът да има семейство или домакинство; да е
български гражданин с адресна регистрация на територията на Столична община за
срок повече от 10 години без прекъсване; да не притежава друг имот, годен за живеене;
да не притежава други имущества; да не са прехвърляли имот през последните 10
години; да има доходи, ненадвишаващи определени стойности; да подаде съответна
декларация, удостоверения и др.
През 2006 г. св. А.Б. и нейния съпруг – П.А.Б., кандидатствали за настаняване в
общинско жилище, собственост на Столична община, и в тяхна полза била издадена
настанителна заповед № 12/09.05.2006 г. на Кмета на Столична община — район
„Надежда“. На 09.05.2006 г. св. Б. сключила договор за наем на общинско жилище,
представляващо частна общинска собственост съгласно писмен акт № 246 за частна
общинска собственост на СО, район „Надежда“, с адрес в гр. София, ж.к. „Надежда“,
****. Застроената площ на жилището е 59.36 кв.м. Апартаментът бил двустаен с кухня
и баня. Задължението за месечния наем възлизало в размер на 42,66 лева. С двустранен
писмен анекс от 07.07.2008 г. договорът за наем от 09.05.2006 г. се актуализирал от
наемодателя в частта на дължимата наемна цена за имота, като задължението за
месечния наем възлизало в размер на 57,95 лева.
В периода 2005 г. - 2006 г. св. Б. често посещавала кафене в бл.214, в ж.к.
3
„Люлин“, гр. София. Там се запознала с подс. Б., с която разговаряли на общи теми.
Св. Б. споделила на подс. Б. за общинското жилище, в което била настанена. Св. Б.
казала на подсъдимата и че от началото на 2009 г. живеела със съпруга си в гр.
Божурище и не пребивавала фактически в общинския имот.
В началото на 2009 г. св. К.И. трябвало да напусне квартирата си, намираща се
в гр. София, ж.к. „Лагера“, и спешно се нуждаел от ново жилище. От свои познати
разбрал, че подс. Б. би могла да разреши жилищния му проблем. Свързал се с нея по
мобилния телефон и през м. март 2009 г. се уговорили да се видят. Срещнали се и св. И.
споделил на подс. Б., че има необходимост от жилище. Последната знаела, че св. Б. към
този момент не пребивавала в общинския имот в гр.София, ж.к. „Надежда“, ****.
Предложила на св. И. да го настани да живее там, а в последствие - същият да закупи
жилището на по-ниска цена, за което поискала от него парична сума в размер на
24 000,00 лева. Св. И. се съгласил и двамата се уговорили след два-три дни да се
срещнат отново.
През това време подс. Б. се свързала със св. Б. и поискала от нея да даде
съгласие св. И. и неговата съпруга – св. П. И.а, да останат да живеят в общинския имот
до разрешаването на проблема им с намиране на постоянно жилище. Св. Б. се
съгласила и предала на подс. Б. ключовете от жилището.
Както се уговорили, подс. Б. и св. И. се срещнали пред блок 409 в гр. София,
ж.к. „Надежда“ и се качили заедно към етажа на имота. Тя отключила жилището с
предоставения й от св. Б. ключ. Последвал оглед на имота, който се оказал
неподдържан. Въпреки това, св. И. харесал жилището поради местоположението му до
училище и спирки на масовия градски транспорт и се съгласил на офертата на
подсъдимата за сумата от 24 000,00 лева, но й заявил, че към момента не разполага с
парите. Впоследствие св. И. отишъл до с. Първомай и взел назаем сумата от 6000,00
евро от свой приятел – Ж.А.З.. Намерил и останалата част от парите (6000,00 евро) от
свои приятели и роднини.
На неустановена дата през м. март 2009 г. в гр. София на бул. „Лазар
Михайлов“ № 147 св. И. предал в брой и без разписка лично на подс. Б. в автомобила й
сумата от 6000,00 евро. След няколко дни двамата разговаряли по телефон за
останалата част от парите и се уговорили да се срещнат отново. Така, на неустановена
дата през месец април 2009 г. в гр.София, в ж.к. „Хиподрума“ на паркинг пред магазин
„Била“ в присъствието на св. П. И.а, св. И. предал на подс. Б. и втората сума от 6000,00
евро, заедно с копия от личната му карта, и тази на съпругата му, копия от
удостоверение за раждане на детето им М. И.а и от сключен граждански брак. Подс. Б.
от своя страна му предала ключовете от общинското жилище и дала гаранции, че ще
изпълни уговорките им и през м. септември 2009 г. на името на св. И. ще бъде издадена
настанителна заповед за общинския имот, който ще бъде закупен впоследствие.
Няколко дни след като св. И. получил ключовете за имота, подс. Б. издала
писмена разписка за общата сума в размер на 12 000,00 евро, получена от св. И. на два
пъти от по 6000,00 евро. Последният взел разписката, но впоследствие я унищожил.
На 01.04.2009 г. подс. Б. подписала на св. И. две на брой записи на заповеди.
Според последните подсъдимата поемала задължение за безусловно заплащане на
сумата от 3 360,00 лева (според първата) и на сумата от 16 000,00 лева (според втората)
на св. И. на падеж 30.06.2011 г. в гр. София.
След това свидетелите К.И. и П. И.а, без присъствието на подсъдимата, се
срещнали със св. Б., която поискала от тях да заплащат разходите за наем, ток и вода и
им обяснила къде следва да бъдат извършвани плащанията. Св. Б. не уведомила
Столична община, че не живее в жилището и че в него ще пребивават други лица.
4
Около два месеца след като получил ключовете от общинското жилище св. И.
извършил ремонт в имота и през м. юни 2009 г. се нанесъл да живее там със
семейството си.
Св. И. споделил за положителното развитие по разрешения си жилищен въпрос
с негови колеги от СДВР – свидетелите Л.И., Л.П. и А.Х., и им разказал за сделката с
подс. Б.. Последните проявили интерес и поискали да се свържат с нея, за помогне и на
тях с намиране на общински жилища. Свидетелите Л.И. и Л.П. сключили договори с
подсъдимата Б. за последващо закупуване на общинско жилище в гр. София. Св. П.
предоставил на подсъдимата през месец юли 2009 г. сумата от 17 000,00 лева и през м.
октомври 2009 г. сумата от 5000,00 лева, а св. И. през м. септември 2009 г. - сумата от
24 000,00 лева. Двамата получили в тяхна полза записи на заповеди за вземанията си.
След като получил ключовете от общинското жилище, св. И. и подс. Б. често
комуникирали по телефона, като тя му давала уверение, че ще изпълни уговорките им
и че на негово име ще има издадена заповед за настаняване в имота, а в последствие –
жилището ще бъде закупено. Въпреки това, в продължение на повече от две години
подсъдимата не изпълнявала обещаното от нея. В течение на времето подсъдимата
върнала на св. И. на два пъти в брой малко над 4000,00 лева – част от дадената от него
сума от 12 000,00 евро. На св. И. не бил издаден документ за тази върната сума.
Оставала да се дължи сумата в общ размер на 19 360,00 лева. На 10.07.2011 г. св. И.
предявил за плащане двете записи на заповеди от 01.04.2009 г. на подс. Б., която ги
получила и подписала, но св. И. не получил плащане в общия размер от 19 360,00 лева.
Междувременно св. И. поддържал комуникация и със св. Б. и й съобщавал, че
заплаща редовно задълженията за наем и консумативи. Св. Б., обаче, получавала
писмени съобщения за неплатени наеми и консумативи и искала от И. да започне да ги
плаща, но той твърдял, че е погасявал всичко. Св. И. действително не заплащал
редовно задълженията за наем за 2011 г. и за консумативи, с изключение на сметките за
електрическа енергия към „Електро България“ АД и се натрупвали задължения. Не
били заплащани и задължения за такси за битови отпадъци.
Със заповед № РД-09-511/07.11.2011 г. на Кмета на район „Надежда“ Столична
община е прекратен договорът за наем на общинското жилище с адрес гр.София, ж.к.
„Надежда“, **** със св. А.Б., поради неплащане на наемната цена за имота в общ
размер на 347,70 лева за периода от м. май 2011 г. до м. октомври 2011 г., на
консумативните разноски за топлинни услуги към „Топлофикация“ в размер на 466,65
лева и такса за битови отпадъци за периода 2006-2011 г. в общ размер на 231,35 лева в
продължение на повече от 6 месеца. На наемателя Б. се предоставял 14-дневен срок за
освобождаване на имота.
Със заповед № РД-09-005/03.01.2012 г. на Кмета на район „Надежда“,
Столична община наетият имот общинско жилище е иззето по административен ред от
владението на св. К.И. със съдействието на служители от 02 РУ-СДВР. Св. И. и
семейството му били отстранени от имота.
През 2014 г. св. И. решил да потърси съдебна защита по реда на ГПК за
вземанията си по записите на заповеди от 01.04.2009 г. На 27.04.2014 г. е издаден
изпълнителен лист за сумата от 16 000,00 лева в негова полза въз основа на документ
по чл.417 от ГПК от 24.07.2014 г. по ч.гр.д. № 38579/2014 г. по описа на СРС, II-ро ГО.
На 03.11.2014 г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 3 360,00 лева в полза на св.
И. въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 03.11.2014 г. по ч.гр.д. № 57488/2014 г.
по описа на СРС, I-во ГО. Във връзка с издадените изпълнителни листа св. И.
образувал като взискател изпълнителни дела при ЧСИ С.Я..
Свидетелите Л.И. и Л.П. също получили изпълнителни листа за подписаните в
5
тяхна полза от подсъдимата Б. записи на заповеди за вземанията им и образували
принудително изпълнение по ГПК.
Св. И. се почувствал измамен от подс. Б. и подал жалба срещу нея по повод, на
която е образувано досъдебно производство по настоящото наказателно дело. Жалби в
СДВР подали и свидетелите Л.И. и Л.П., по повод на които са образувани отделни
досъдебни производства срещу подс. Б..
Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство
СОЕ левовата равностойност на сумата от 12 000,00 евро е в размер на 23 469,96 лева
по фиксинга на БНБ на еврото към българския лев, равняваща се на 97,80 MP3 за
страната и представляваща „големи размери“.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следните обективно
съществуващи и относими към предмета на делото доказателства и доказателствени
средства: гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимата ДЖ. М. Б.
и показанията на свидетелите К. ИВ. ИЛ. (вкл. приобщените от ДП на основание чл. 281, ал.
5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и приобщените от разпита му пред друг състав на СРС на
основание чл. 281, ал.1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), А.Л. Б. (вкл. приобщените от ДП на
основание чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 1 и т.2, пр.2 от НПК и приобщените от разпита й пред
друг състав на СРС на основание чл.281, ал.1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК), Л.С.И. (вкл.
приобщените от ДП на основание чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и приобщените от
разпита му пред друг състав на СРС на основание чл. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК), П. Й.
И.а (вкл. приобщените от ДП на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК), Л.
Н. П. (вкл. приобщените от ДП на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК);
писмените доказателства и доказателствени средства: писмен сигнал от 03.12.2014 г.;
записи на заповед издадени на 01.04.2009 г. за сумата от 3360.00 лева и за сумата от 16
000.00 лева; два броя заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№57488/2014 г. и по ч.гр.д. № 38579/2014 г. по описа на СРС; два броя изпълнителни листи
за сумите от 3360.00 лева и 16 000.00 лева; писмен отговор на СО на л.36 ДП.; запис на
заповед на л.53 ДП; изпълнителен лист на л.59 ДП; писмени отговори и справки от СО на
л.72-84 ДП; справки от 05.03.2019 г. и от 25.03.2021 г. на „Софийска вода“ АД; справки от
22.03.2019 г. и от 26.03.2021 г. на „Топлофикация София“ ЕАД; справки от „ЧЕЗ Електро
България“ АД; писмени отговори, справки и приложения от СО от 28.02.2019 г. и от
08.04.2021 г.; настанителна заповед № 12/09.05.2006 г.; договор за наем от 09.05.2006 г. на
общински имотанекс към договор за наем от 09.05.2006 г.; заповед за прекратяване на
договор за наем на общински имот № РД-09- 511/07.11.2011г.; справка на СО от 07.11.2011
г.; покана от г. за освобождаване на общинския имот; заповед от г. за изземване на имот
общинска собственост; молба за съдействие до началника на 02 РУ-СДВР от 16.01.2012 г.;
справки от ТР; инвестиционен проект на недвижим имот, съставен от приложения;
нотариален акт за покупко-продажба на имот от г.; нотариални актове за учредяване на
договорни ипотеки върху имот от 18.05.2007 г. и от 28.01.2008 г., удостоверение за
въвеждане в експлоатация; договори за ипотечни кредити с погасителен план и общи
условия; акт за частна общинска собственост № 246/1997 г.; удостоверения за актуални
адреси за свидетеля А.Л. Б.; способи на доказване: съдебно-оценителна експертиза.
6
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил същите както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са
допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал,
като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил
комплексно събраните по делото доказателствени материали и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата
инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Д.Б., контролираният съд е
анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са
данните от кредитираните гласни доказателствени средства и писмените доказателства,
приобщени по делото.
На първо място, въззивният съд анализира показанията на св. К.И., като
подобно на СРС, ги кредитира частично. Първоинстанционният съд обосновано е
посочил, че показанията на св. И. в хода на съдебното производство, че не е знаел още
през м. март 2009 г., че имотът в гр. София, ж.к. „Надежда“, **** е общински, преди да
се нанесе да живее в него след ремонта му, противоречат на изложеното от него пред
разследващите органи, че разбрал при уговорките му с подс. Б. през м. март 2009 г., че
ще бъде настанен да живее в имот общинска собственост. Твърденията на св. И. от
съдебната фаза за липсата му на знание за вида на имота противоречат и на
показанията на св. Б., обясненията на подс. Б. и приобщените по делото писмени
доказателства. В разпита си св. Б. изяснява, че след като предала ключовете за
жилището на подсъдимата, която да ги предаде на св. И., е разговаряла с последния и
му разяснила, че имотът е общински и не е нейна собственост.
По-нататък, твърденията на св. И. в частта, че веднага след настаняването му в
жилището е заплащал месечния наем на името на св. Б. и консумативите за ползването
му противоречат както на показанията на св. Б., така и на приобщените по делото
писмени доказателства и справки на СО, от които се установява, че за периода от м.
май 2011 г. до м. ноември 2011 г. за имота не са били заплатени месечните наеми в
размер на 347,70 лева за срок от 6 месеца, за топлинна енергия в размер на 466,65 лева
и за такси за битови отпадъци в размер на 231,35 лева за периода 2006-2011 г. Т.е. св.
И. реално не е плащал задълженията за ползвания имот в рамките на уговорките му със
св. Б., което е и причина договорът за отдаване на жилището да бъде прекратен
едностранно от Столична община. В тази връзка, първоистанционният съд правилно е
отчел, че твърденията на подс. Б., че не е следвало да се заплаща наем за имота, поради
липсата на такива уговорки със св. И., се опровергават изцяло от показанията на св. Б.,
излагаща в обратен смисъл възприятия за постигнатите й уговорки със св. И. и какъв е
бил техният предмет, свързани със заплащане на месечния наем и консумативите по
партидите на нейно име.
На следващо място, СРС обосновано е кредитирал показанията на свидетелите
К.И., П. И.а, Л.И. и Л.П., че св. И. е предал на подсъдимата парични суми с уговорка да
му уреди жилище. В тази насока са и обясненията на подс. Б., която не отрича
обстоятелството, че е получила пари от св. И.. Въззивният съд кредитира изложеното
от св. И. в частта относно точния размер на паричните суми, които е предал на подс. Б.,
и мястото на предаването им, тъй като намират подкрепа в показанията на св. И.а в
тази насока, пред която е споделил за първото предаване на парите, а същата е
присъствала и лично на второто предаване на сумите. Настоящата инстанция се довери
на показанията на свидетелите Л.П. и Л.И., които пресъздават разказаното им от св. И.,
че е предал на подс. Б. парична сума в размер на 24 000,00 лева, с която е разрешил
7
проблемът си със закупуване на жилище. Свидетелите П. и И., подобно на св. И., са
сключили такива сделки с подс. Б. и й предоставили парични суми, за които след това
им издала записи на заповеди. С оглед на изложеното, СРС обосновано не е
кредитирал обясненията на подс. Б., че получената сума от 12 000,00 евро от св. И. е
касаела предоставен паричен заем, който същата гарантирала с два издадени от нея на
01.04.2009 г. записи на заповеди.
Първостепенният съд правилно е кредитирал приложените по делото два броя
записи на заповеди от 01.04.2009 г. за сумите от 3360,00 лева, съответно от 16 000,00
лева, подписани от подс. Б. като издател в полза на поемателя И., като е приел, че
същите са редовни и валидни, доколкото по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
57488/2014 г. и по ч.гр.д. № 38579/2014 г. по описа на СРС е извършен съдебен контрол
за тяхната действителност. Въз основа на двете заповедни производства са издадени в
полза на св. И. два отделни изпълнителни листа за сумите 3360,00 лева и 16 000,00
лева. СРС е изяснил и предназначението на тези записи на заповед, а именно да
гарантират изпълнението на сключения между подс. Б. и св. И. договор за поръчка по
чл. 280 от ЗЗД, и по-конкретно да гарантират поетото от подс. Б. към св. И. насрещно
задължение да го настани в процесния общински имот, което подсъдимата
действително е изпълнила, както и че ще съдейства за издаване на настанителна
заповед на св. И., а същият – след това ще закупи имота на изгодна цена, в случая за
сумата 24 000,00 лева.
Въззивният съд, подобно на първостепенния, се довери на показанията на
свидетелите И. и И.а, че подс. Б. е възстановила около 4000,00 лева, но оставала да
дължи около 19 360,00 лева.
Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите
спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото, като кредитира същите.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд правилно е извел правните си изводи, че подс. Д.Б. не е осъществила от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд правилно е изяснил, че за да е налице визираното
престъпление, е необходимо измамливите действия на дееца да са повлияли на волята
на пострадалия, поставяйки го така, че от своя страна да извърши действия, които му
причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в което е
въведен. Преследваната цел – имотна облага, трябва да съществува към момента,
когато започва изпълнителното деяние – възбуждане или поддържане на
заблуждението. От друга страна, осъществяването на заблуждението не е достатъчно, а
необходимо да настъпи последицата – имотна вреда за заблудения.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства по делото не се
установи подс. Д.Б. да е въвела и да е поддържала заблуждение у св. К.И., че срещу
инкриминираната сума ще го уреди да се настани в жилище, частна общинска
собственост, в гр. София, ж.к. „Надежда“, което след това ще може да закупи на цена,
значително по-ниска от пазарната му стойност, без да е необходимо да отговаря на
условията в Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински
жилища на територията на Столична община и без да е необходимо да е спазен
определения в тази Наредба ред за настаняване и закупуване на общинско жилище.
Контролираният съд правилно е изяснил, че се касае за гражданскоправен спор,
8
доколко по делото е доказан фактът на частично неизпълнение на договорно
задължение, поето от подсъдимата спрямо св. И., но не и осъществен състав на
престъплението измама.
В случая от доказателствата по делото несъмнено се установи, че св. И. и
подсъдимата са сключили договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД. По
принцип в съдебната практика не е спорна възможността престъплението измама да се
извърши и чрез сключването на договор, т. е. при наличието на договорни отношения.
Според обвинителната теза формираната невярна представа относно определени факти
от действителността се заключава в обещанието за изпълнението на гражданскоправно
задължение от страна на подсъдимата (че ще уреди св. И. да бъде настанен в общинско
жилище, а след това да закупи същото на цена, по-ниска от пазарната). Както правилно
е заключил първоинстанционният съд, ако това становище бъде споделено, то при
всяко неизпълнение от страна по гражданскоправна сделка, ще е налице състав на
престъплението измама, тъй като винаги изправната страна по сделката е била
мотивирана от неизправната за извършването на сделката с обещание за точно
изпълнение. Очевидно не това е смисълът на НК и противна на изложената е и
константната практика на ВКС, съгласно която неизпълнението на една сделка не е
достатъчно обстоятелство, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на едно
лице, а е необходимо и допълнително условие – при наличие на договорно отношение
между страните трябва още при сключването на договора деецът да е знаел, че не може
да изпълни поетите с него задължения, т.е. изначално същият да е съзнавал, че
неминуемо (неизбежно) ще е налице неизпълнение на поетите с него задължения.
Контролираната инстанция е концентрирала вниманието си върху действията на
подсъдимата като обективен израз на намерението й към момента на сключване на
договора и в съответствие със закона и доказателствата по делото е приела, че те не
обосновават еднозначно извод за отсъствие на намерение да бъде изпълнен поетия
ангажимент.
В тази насока правилно е било съобразено, че в изпълнение на договореностите
между подс. Б. и св. И., последният заедно със семейството си действително са
живеели в процесното общинско жилище за периода от м. юни 2009 г. до м. януари
2012 г. след заплащането на сумата от 12 000,00 евро по силата на договора за поръчка
в очертания период и след предаване на ключовете за имота от подс. Б.. Въззивният
съд, аналогично на първоинстанционния, не би могъл да изведе от поведението на
подсъдимата задължителните елементи на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно изначалната липса на намерение за
задължаване по посочените устни договорености. Нещо повече, подсъдимата е издала
два броя записи на заповед от 01.04.2009 г. за сумите от 3 360,00 лева и 16 000,00 лева
– общо 19 360,00 лева, като дори е върнала на св. И. част от общата сума от 12 000,00
евро, а имено около 4000,00 лева. Както е изяснил СРС, за претендираното парично
обезщетение в общ размер на 19 360,00 лева св. И. е получил съдебна защита по силата
на записите на заповеди, като по делото са приобщени постановените от съдебни
органи два изпълнителни листа в заповедните производства по чл. 417 от ГПК в полза
на св. И..
По изложените съображения настоящият съдебен състав се солидаризира
изцяло с извода на първоинстанционния, че липсват данни за извършено престъпление,
а се касае за гражданскоправен спор. Предвид изложеното, подс. Д.Б. правилно е
оправдана на основание чл. 304 от НПК по повдигнатото й обвинение.
С оглед изхода на делото, правилно районният съд е постановил, че
направените разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.
Предвид изложеното дотук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете
9
съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че първоинстанционната
присъда е правилна и като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е
постановена при несъмнено и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.04.2021г., постановена по н.о.х.д. №
11772/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10