Решение по дело №4325/2020 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                    22.03.2021г.                                       Гр....

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                   XI  Граждански състав

На 15.03.2021г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА М.

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело №4325 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл.50 от ЗЗД и чл.31 от Закона за пътищата за осъждане на ответника да заплати сумата от 125,69лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №472719404001856 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице В.М. Н., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.

Искът е предявен от ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр.София срещу Община .... С исковата молба се твърди, че на 06.07.2020г. лек автомобил ….., управляван от В.М. Н., движейки се в гр.... в …., след кръстовището с ул.”…….” попаднал в необезопасена пътна шахта, при което са настъпили повреди по автомобила – предна дясна гума. Свидетел на произшествието била пътуващата в автомобила И. Е.С.. Тъй като водачът нямал задължение да уведомява органите на МВР, пътно-транспортното произшествие не било посетено от съответните органи и не е бил съставен протокол. Собственикът на увредения автомобил е имал сключен договор за застраховка “Пълно каско” с ищеца, за което е издадена полица №S **********, валидна към датата на ПТП. Във връзка със сключената застраховка за увредения автомобил ищецът е изплатил на застрахования на 16.07.2020г. застрахователно обезщетение в размер на 125,69лв. за отстраняване на повредите по МПС. Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на пътя, е длъжна да го стопанисва и поддържа и носи отговорност за причинените вреди от неизпълнението на това си задължение. Поради тази причина с покана, получена от Община ... на 28.08.2020г., същата е поканена да плати горната сума, но плащане не е извършено. Тези обстоятелства обусловили регресното вземане на ищеца по чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса на застраховането.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 125,69лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета №472719404001856 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице В.М. Н., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

  Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. На първо място оспорва факта, че застраховката на увреденото лице покрива застрахователното събитие, за което е изплатено обезщетение. От представената от ищеца полица било видно, че допълнителното покритие „Гуми” не било включено в сключената застраховка. Поради тази причина застрахователят не дължал обезщетение за повредата. Освен това не били налице доказателства за механизма на настъпилото ПТП. Единствените доказателства били декларациите от собственика на автомобила и свидетеля, който се е возил в автомобила, но те били заинтересовани лица. От тези декларации не можело да се установи по безспорен начин мястото на настъпване на произшествието, нито състоянието на водача /дали е употребил алкохол/, нито скоростта на движение и съобразяването на водача с пътните условия. Въпреки, че не е имала задължение да уведоми органите на КАТ, водачката е следвало да го стори за удостоверяване на тези факти, които няма как да бъдат доказани по друг начин. Ответникът твърди, че с поведението си водачът на автомобила е съпричинил вредата, тъй като не е съобразил поведението си с пътните условия.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представено копие на Застрахователна полица №S **********, от което се установява, че ищецът е сключил имуществена застраховка „Каско избор” с В.М. Н. за МПС лек автомобил ….. със срок на действие от 04.11.2019г. до 03.11.2020г. Видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на Заявление от 06.07.2020г., Декларация – 2 броя, Опис на претенция №51-05040-00870/20/06.07.2020г., Опис-заключение по претенция №51-05040-00870/20/06.07.2020г., Доклад по щета №472719404001856, Преводно нареждане от 16.07.2020г., застрахователят е бил уведомен за настъпило застрахователно събитие със застрахования лек автомобил, който е попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени щети – повредена предна дясна гума. Съгласно чл.6, ал.4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, водачът на автомобила не е бил длъжен да сезира органите на КАТ, а само е подал декларация за настъпилото събитие през застрахователя. Застрахователят е приел настъпилата щета като застрахователно събитие и е изплатил обезщетение в размер на 125,69лв. на собственика на автомобила.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Това е т.нар. регресно застрахователно право, което възниква при наличието на деликтна отговорност на трето лице към увредения-застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение. В разглеждания случай, тъй като ответникът Община ... е юридическо лице и не може да действа виновно, той би могъл да отговаря за причинените на застрахования вреди единствено на основание чл.49 и чл.50 от ЗЗД, но не и по чл.45 от ЗЗД /в този смисъл е Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС/. Изхождайки от обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът приема, че в случая деликтът следва да бъде квалифициран по чл.50 от ЗЗД, тъй като се отнася до вреди причинени от вещ. По делото липсват твърдения, че вредите са причинени от виновното поведение на лица, на които ответникът е възложил извършването на някаква работа, поради което не може да се касае за гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД. Твърденията на ищеца са за вреди, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило поради повреда в настилката на улица, собственост на ответника, за която няма данни да е причинена от действията на определено лице, а е резултат от вътрешните свойства на вещта – хлътване на настилката на улицата на мястото, на което е поставена шахта.

По делото бяха събрани гласни доказателства. От разпита на свидетелите В.М. Н. – водач на застрахования автомобил и И.Е.С. – пътник в автомобила при настъпване на ПТП, се установява, че при движение на автомобила сутринта, в посока от кв.“…..“ към сградата на „......“ в гр...., по ул.“ ......“, в непосредствена близост до офиса на куриерска фирма „Спиди“, автомобилът е попаднал в дупка на пътното платно, като впоследствие водачът е установил, че това е шахта, която хлътнала под повърхността на асфалта. Шахтата е била в рамките на платното за движение, като в този момент по улицата е имало интензивно движение и водачът не е могъл да избегне навлизането в нея без опасност от ПТП с друго МПС. Автомобилът е изтракал доста силно, но водачът не е имал възможност да спре веднага и е продължил движението до сградата на „......“. В процеса на движението автомобилът е започнал да „дърпа“, от което е станало ясно, че има някаква повреда. При преустановяване на движението свидетелите са огледали автомобила и са установили, че дясната предна джанта е изкривена и гумата е спукана. Шахтата на пътното платно не е била обозначена по никакъв начин, нито е имало знак за предупреждение за неравности по пътя. Двете свидетелки са подписали декларации пред застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. Свидетелката В.М. Н. е категорична, че застраховката „Каско“ с ищеца е включвала и клауза „Гуми“, както и „Пътна помощ“.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват техни непосредствени впечатления и съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

По делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като добросъвестно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице ПТП-то е настъпило на 06.07.2020г. около 7.15ч. в гр...., ул.“......“, в близост до офиса на фирма „Еконт“, където на пътното платно е имало необозначена и необезопасена шахта. Движейки се по същата улица в посока от запад на изток в шахтата попада дясното предно колело на лек автомобил “….. с водач В.М. Н., поради което по автомобила са настъпили щети – повредена предна дясна гума. При попадането в процесната шахта се е разкъсал каркаса на предната дясна гума, поради което са се получили издувания и е било наложително гумата да се смени с нови такава. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и вредите по МПС, като те напълно съответстват на описания механизъм на ПТП. Пазарната стойност на материалите и труда, необходими за възстановяване на щетите възлиза на 140,00лв. Вещото лице е категорично, че дори водачът на автомобила да е спрял движението веднага след инцидента, вредите няма да бъдат в по-малък размер, тъй като се касае за вътрешно разкъсване на гумата. След такова разкъсване, тя става негодна. Продължилото движение на автомобила до местоработата на водача не е увеличило щетите.

Предвид изложеното съдът намира за установено, че описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е настъпило поради повреда в настилката на улицата, по която се е движел застрахованият автомобил. Тази повреда не е причинена от виновно поведение на други лица, а е резултат от пропадане на пътната настилка на мястото, на което е поставена шахта. Улицата представлява вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД, който предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. По делото не се спори, че пътят, на който е възникнало ПТП, е местен и по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата и като такъв е публична общинска собственост съгласно чл.8, ал.3 от същия закон. В чл.31 от Закона за пътищата изрично е посочено, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Нормата на чл.11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър стопанин. Освен това съобразно разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП общината е била длъжна да поддържа улицата в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по нея и да ги отстрани в най-кратък срок. От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа улицата в изправно състояние и да отстранява препятствията в най-кратък срок. Не се установи по делото водачът на автомобила да е допринесъл с поведението си за настъпване на ПТП и причиняване на вредите на автомобила. Следователно, съдът намира, че установените по делото вреди на автомобила са в пряка причинна връзка от пропадането на пътната настилка, отговорност за отремонтирането на което носи Община .... Тази отговорност е безвиновна, обективна.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на недоказаност на механизма на ПТП – то поради липса на съставен протокол за ПТП. От една страна, настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП, по аргумент от чл.125 ЗДвП и чл.6, т.4 от Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ. От друга страна, само по себе си непредставянето на протокол за ПТП, не представлява невъзможност за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.410, ал.1, т.3 КЗ. В случая механизмът на ПТП, настъпилите вреди и причинната връзка се установяват по непротиворечив начин от свидетелските показания и заключението на съдебната автотехническа експертиза, които кореспондират с писмените доказателства.

Не се установи съпричиняване на вредоносния резултат, в каквато насока е и другото възражение на ответника. Необозначената и несигнализирана дупка/шахта не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията за встъпване на ищеца - застраховател в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата. С оглед на това съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 125,69лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00лв., представляващи държавна такса, 275,00лв. за възнаграждение на вещото лице и 300,00лв. за адвокатско възнаграждение.

            Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА ОБЩИНА ..., БУЛСТАТ *********, със седалище гр...., бул.”Цар Симеон Велики” №107, представлявана от кмета на общината Живко Тодоров да заплати на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Позитано”, №5, представлявано от Теодор Илиев Илиев, сумата от 125,69лв. /сто двадесет и пет лева и 69 стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №472719404001856 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице В.М. Н., причинени от пътнотранспортно произшествие на 06.07.2020г., настъпило поради повреда в настилката на улица, собственост на Община ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 26.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 625,00лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляващи направените от ищеца съдебни разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

Присъдените суми могат да бъдат внесени по банкова сметка ***: IBAN: ***, BIC: ***.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: