Решение по дело №10/2021 на Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

   №

               гр.Варна, 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.02.2021 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Т. като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 10 по описа за  2021  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„ВГ-5“ ЕООД - гр.София е обжалвало решение №417/30.06.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№1988/2019 г., с което е отхвърлен искът му за присъждане на сумите: 83299.02 лева и 170246.56 лева – неплатена цена на произведена и доставена ел.енергия за м. октомври и м.ноември 2016 г. и 24596.42 лева и 50269.97 лева – обезщетение за забава върху всяка от двете главници за периода от 01.01.2017 г. до 01.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от предявяването на иска, с молба да бъде отменено като неправилно изцяло и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, като съображения за това излага в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Ответникът по жалбата – „Енерго Про продажби“ АД - гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Третото лице – помагач – „НЕК“ ЕАД - гр.София е подало писмен отговор, с който моли за потвърждаване на решението.

Постъпила е и частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД - гр.Варна  срещу определение № 260632/01.10.2020 г. по делото, с което се оставя без уважение молбата му по чл. 248 - ГПК за изменение на решение № 417/30.06.2020 г. по т.д. № 1988/2019 г. на ОС-Варна в частта за разноските.

 

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основният спорен правен въпрос по делото е може ли след изменението на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ и приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР ВяЕЦ да попадне последователно в две ценови категории в рамките на едногодишен период, определени в т.1.7 и 1.8 от същото решение, съответно произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т.8 и по т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнато нетно специфично производство на ел.енергия, съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар.

На въпроса следва да се отговори отрицателно. Новата правна уредба предвижда заплащането на произведена електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по преференциални цени да става не съобразно фактически произведените количества до един от двата прага на достигнато нетно специфично производство на ел.енергия, а съобразно технологичната годност за работа на обекта през календарната година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две ветрови зони още с Решение №Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се ограничава производството на електрическа енергия от вятърните електроцентрали само до или над 2250 годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне баланс между заложените в тези цени ценообразуващи елементи и действителните приходи на производителите от възобновяеми източници, съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обнародван в ДВ, бр.56/ 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е изменена нормата на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ. Доколкото по делото не се спори, а и се установява от чл.18, ал.4 от договор №87 от 09.12.2009 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, страните са определили, че технологичната годност за работа на обекта – ВяЕЦ „ВГ-12“ с обща инсталирана мощност 2000kW през календарната година е до 2250 часа, следва че е приложима преференциалната цена за достигнато нетно специфично производство от 2000 kWh годишно – по 188.29 лв/МWh, като произведените над този праг количества електроенергия се заплащат по цени за излишък на балансиращия пазар. Няма основание за присъждане на разлика до преференциалната цена - 180.2330 лв/МWh за достигнато нетно специфично производство електроенергия над 2000 kWh до достигане на 2250 часа работа – 385.145 МWh по дебитно известие №**********/ 30.11.2016 г. и по фактура №**********/30.11.2016 г. за количества електроенергия, съответно 614.855 и 200 МWh преди и след 2250 часа работа преди достигане на НСПЕ от 2300 МWh по преференциални цени, съответно – 188.29 и 172.95 лв/МWh, тъй като процесната ВяЕЦ няма технологична годност за работа повече от 2250 годишни часа, съгласно чл.18, ал.2 от договора между страните с промяна на преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия с решение на компетентния орган, в случая-КЕВР, се преуреждат автоматично отношенията им в тази връзка, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение към договора, и е в сила изменената норма на чл. 31, ал.5 - ЗЕВИ. Съгласно същата общественият доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия:  т.1. - по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР; т.2. - по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи производството по т. 1.  Това е така и с оглед на вече стабилизараните административни актове на КЕВР – решения Ц-10/30.03.2011 г. и Ц-13/28.06.2006 г., с които преференциалните цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ, са определени съобразно приетото зониране в две ветрови зони и в две ценови категории, като приложима в случая е тази от тях, съответна на характеристиката на процесната ВяЕЦ - технологична годност за работа на обекта до 2250 часа годишно.

Обжалването пред ВАС на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР за установяване на нетното специфично производство на ел.енергия, взето след отмяна на т.1.7 от  Решение №СП-1/31.07.2015 г. не променя тези изводи, тъй като съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ оспореното по съдебен ред решение е предварително изпълняемо без оглед на предприетото обжалване. В правомощията именно на КЕВР е да постанови нов административен акт, който да замести отменената уредба по т.1.7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в случая - с Решение № СП-5/28.03.2019 г., без което приложението на ЗЕВИ би станало невъзможно. При отмяна на административния му акт КЕВР е длъжна да попълни незабавно липсващата уредба, като новото му решение има действие към датата на първоначалното определяне на НСП съгласно §17 от ПЗР на ЗИЗ на ЗЕ, доколкото не може да има прекъсване в регулацията на НСП при изкупуването на ел.енергия, произведена от възобновяем изтичник, от регулаторния орган – КЕВР. Ако само хипотетично би се приело твърдението за липса на валидно определено НСП от КЕВР, това би лишило иска от основание, тъй като предпоставките на чл.35 ал.5, т.1 - ЗЕВИ, предвиждащ заплащане по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, няма да са налице, а гарантирано изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по преференциални цени законът не допуска. Решението по спора не зависи и не е обусловено от съдбата на Решение № СП-5/2019 г. на КЕВР, обявено от закона за предварително изпълняемо, предвид което не се е налагало спиране от ВОС на производството по делото до приключване на обжалването му. Ако при отмяна на административния акт, след като е започнало неговото изпълнение, са увредени права на адресатите по него, съгласно чл.301 – АПК административният орган приема нарочни възстановителни мерки.

Искът за сумите по процесните дебитно известие и фактура при заплатена цена за излишък електрическа енергия на балансиращия пазар от ответника се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, ведно с лихви за минало време, законна лихва и разноски. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Частната жалба е подадена в срок. Разгледана по същество същата е частично основателна. ОС Варна правилно е счел търсения от ответника адвокатски хонорар за прекомерен предвид серийния характер на делото с идентичен предмет и го е определил в минимален размер общо върху интереса по делото /надхвърлящ 100000 лева/, а не съобразно цената на отделните претенции, в съответствие с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не е начислил ДДС-20% върху него, предвид регистриране по ДДС на адвокатското дружество - пълномощник на ответника. Така определено адвокатското възнаграждение възлиза на 9718 лева, предвид което определението по чл.248 ГПК, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което се измени решението в същата част, като присъдените разноски се увеличат от 8100 лева на 9718 лева, с вкл.ДДС. Предвид същите съображения с оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, до размера на 9718 лева, с вкл. ДДС.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №417/30.06.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1988/2019 г.

ОТМЕНЯ определение № 260632/01.10.2020 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. №1988/2019 г., с което се оставя без уважение молбата на „Енерго Про продажби“ АД - гр.Варна по чл. 248 - ГПК за изменение на решение №417/30.06.2020 г. по делото в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №417/30.06.2020 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. №1988/2019 г. в частта за разноските, като увеличава присъдените в полза на „Енерго Про продажби“ АД - гр.Варна съдебни разноски за първата инстанция от 8100 лева на 9718 лева.

ОСЪЖДА „ВГ-5“ ЕООД - гр.София, ЕИК124710547, да заплати на „Енерго Про продажби“ АД - гр.Варна, ЕИК *********, сумата 9718 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.