Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 27.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: Росица
Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при участието на секретаря
Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д.Димитров
от ШОП,
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 342 по описа за 2019г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и чл.217 ал.2 от Административно-процесуалния
кодекс(АПК).
Образувано е по
касационна жалба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника юрисконсулт
Р.Р., против Решение № 621/05.11.2019г. на Районен съд–Шумен, постановено по ВАНД
№2230/2019г. по описа на същия съд. В касационната жалба се излагат доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Обосновава се тезата за материална
незаконосъобразност на наложените на санкционирания субект имуществени санкции
за нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП. Нарушението не било съставомерно, защото при
липса на гаранционна карта, представена от потребителя, дружеството било
наказано за поведението на самия потребител, което представлявало злоупотреба с
право. Освен това съдът не се е произнесъл по въпросът с мястото на
нарушението, като решението било немотивирано. Съдът не бил взел отношение по
направените възражения от дружеството. По тези съображения се отправя искане за
отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.
Ответната страна
Комисия за защита на потребителите- Регионална дирекция за областите Варна,
Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище за неоснователност на касационното
оспорване.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и отправя искане съдебното решение да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата
се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено НП № №
В-0050444/22.08.2019г., издадено от Директора на регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра, със седалище–
гр. Варна, към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на „Т.Б.“ ЕАД, за
извършено нарушение на разпоредбите на чл.127 ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222
от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв.
Въззивният съд е
приел за установено от фактическа страна следното: Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение №К-0050444 от 26.07.2019г., съставен срещу
касационния жалбоподател за това, че на 11.03.2019г., в гр.Шумен, бул. ”Велики
Преслав” № 6, магазин „Теленор“, не е изпълнил императивното си задължение да
приеме своевременно предявената рекламация, с което е нарушил разпоредбата на
чл.127 ал.1 от Закона за защита на потребителите. В хода на извършената
проверка, по повод на която е изготвен АУАН, във връзка с постъпила
потребителска жалба с Вх. № В-03-1099/12.06.2019г., контролните органи
констатирали, че потребителят М.Р.на 04.09.2018г., закупила от
жалбоподателя телефон марка “Nokia“
модел 3.1 Black и сключила договор за мобилни услуги. Било констатирано, че тъй
като закупеният от потребителя телефон дефектирал на 11.03.2019г.,
жалбоподателката се опитала да предяви рекламация, възползвайки се от правата
си по чл.123 ал.1 от ЗЗП, но от работещия в търговския обект служител ѝ
било отказано приемането на телефона за рекламация с мотива, че липсва
гаранционната карта. Потребителката подала до “Т.Б.”ЕАД искане за издаване на
гаранционна карта за посочения мобилен телефон, като не последвал отговор и
била подадена нова молба, на която бил получен отказ за издаване на дубликат на
гаранционна карта и предложение за извънгаранционен ремонт срещу заплащане. При
проверката от служители на КЗП, на поддържаният от търговеца регистър на
предявените рекламации в обекта, било установено в същия, че предявените от
потребителя рекламации от датата 11.03.2019г. и 15.04.2019г. не били вписани.
Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №
К-2667711/20.06.2019г. и било изискано становище от „Т.Б.“ ЕАД- ***. На
27.06.2019г. от дружеството било представено писмено становище, в което се
посочва, че съгласно чл.125 ал.4 от ЗЗП, при подаване на рекламация
потребителят задължително прилага и документите, на които се основава
претенцията, както и че освен касова бележка или фактура, потребителят следва
да представи и предоставената му на основание чл.118 от ЗЗП, във вр. чл.123
ал.2 от същия закон гаранционна карта за законосъобразно оформяне на рекламацията.
Въз основа на акта
и на материалите в административната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, в което било
прието, че „Т.Б.“ ЕАД е нарушило изискванията
на чл.127 ал.1 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.222
от ЗЗП му била наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лв. за
констатираното нарушение.
За да постанови
крайния си акт, съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
издаденото наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния
закон. Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че търговецът е нарушил вмененото му задължение по чл.127 ал.1 от
ЗЗП, тъй като не е вписал и двете предявени рекламации от потребителя. Поради
изложеното, съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя и той да не е разбрал за какво точно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Настоящият съдебен
състав намира също така, че в случая не са налице предпоставките за прилагането
на чл.28 от ЗАНН.
Наведеното оплакване в касационната
жалба за несъставомерност на деянието, предвид факта, че потребителят не бил съхранявал
гаранционната карта на устройството, е неоснователно. Съгласно чл.125 ал.3 от ЗЗП: "При предявяване на
рекламацията потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от
него начин за удовлетворение на рекламацията, съответно размера на
претендираната сума, и адрес за контакт". Следователно, е достатъчно само
да се посочи нередовност в качеството, или някаква друга характеристика на
предоставената стока и да се поиска нейното отстраняване, за да възникне задължението
за търговеца да направи съответното отбелязване в регистъра на предявените
рекламации и да приеме същата, като искането може да бъде направено и устно.
Аргументът, че рекламацията не била надлежно предявена от потребителя, т.к. не
били спазени изискванията на чл.125 ал.4 от ЗЗП, съгласно която следва
задължително да се прилагат и документите, на които се основава претенцията, а
именно гаранционна карта, която в настоящия казус липсвала е също неоснователен.
Дружеството-жалбоподател, като съконтрагент по двустранния договор по
закупуване на мобилния апарат е разполагало с издадените от самия него в
качеството на продавач документи, индивидуализиращи стоката, поради което не
следва да се вменява в задължение на потребителя тяхното представяне. Освен
това, видно от логическото и систематично място на разпоредбите, касаещи
предявяване на рекламация, следва да се приеме, че в настоящия казус рекламацията
е надлежно предявена пред търговеца двукратно писмено и за него е възникнало задължението
да бъде приета и вписана в регистъра на предявените рекламации, като за целта
не са били необходими документи. Едва след надлежното вписване на предявената
рекламация, неприлагането на изискуемите от чл.125 ал.4 документи, би се явило
основание за отказ същата да бъде удовлетворена, което е въпрос по съществото
на рекламационното производство.
По отношение на твърдението за липсваща
гаранционна карта, без която не можела да бъде отразена рекламация и съответно
удовлетворена рекламационна претенция на потребител, съобразявайки разпоредбите
на ЗЗП, съдът намира следното: Съгласно чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП, "търговската гаранция
задължително съдържа разпоредби относно правата на потребителите, произтичащи
от гаранцията по чл.112- чл.115 от ЗЗП. Това е правото на потребителя
да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в
съответствие с договора за продажба, като му бъде посочена възможността да
избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, както и да
развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска
намаляване на цената на потребителската стока, когато в рамките на един месец,
считано от предявяването на рекламацията от потребителя, продавачът не е привел
стоката в съответствие с договора за продажба. Търговската гаранция по ЗЗП е
гаранцията, която търговецът е длъжен да предостави на потребителя при
закупуване на стоката в писмена форма или на друг траен носител, който е
достъпен за него, съгласно чл.118 от ЗЗП и
същата е задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото задължение по
този закон да осигури съответствие на стоката с договора за продажба, да
възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да
предостави друг вид обслужване, свързано със стоката. Съгласно чл.119 ал.1 т.1
от закона,
търговската гаранция не оказва
влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112- 115 и независимо от търговската гаранция, продавачът отговаря за липсата на съответствие на
потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112- 115. Следователно наличието или
липсата на гаранционна карта към приложените от потребителя към направената
рекламация документи е ирелевантно за вписването ѝ и съответно нейното
удовлетворяване, понеже правото да се приведе стоката в съответствие с договора
за продажба произтича от закона- чл.112 ал.1 от ЗЗП. В този смисъл е и
съдебната практика на ВАС в Решение
№ 9787 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2016 г., VII о., Решение № 4125 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6862/2014 г., VII о., като посочените решения касаят именно продажба на мобилни апарати.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на
основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2
от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 621 от 05.11.2019г., постановено по ВАНД № 2230/2019г.
по описа на Районен съд- гр.Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................
2.
...................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 27.01.2020г.