РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО,
І-22 състав, в открито заседание на 25.01.2022 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ
при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от
съдията Борисов гр.д. № 3869 по описа за 2020 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на А.М.А. ЕГН **********, действаща чрез нейната
майка и законен представител С.Л.В., чрез адв. Я.С.
от САК, адрес ***, срещу З. „Б.И.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, с която е предявен иск за осъждане на ответника в качеството му
на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил
марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег. № *******,
чийто водач има вина за настъпилото ПТП на 21.06.2015 г. да заплати на ищцата А.
сумата от 50 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за настъпилите
неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП, настъпило на 21.06.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането
21.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата
твърди, че на 21.06.2015г. около 20.00 ч. в гр. София, ж.к. “Люлин“ е настъпило
ПТП между л.а. марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег. № *******, управляван от В.А.А. и излизащото от детска площадка и стъпило на малката
улица преминаваща пред блока, в който живеело
малолетно дете А.. Ударът между детето и автомобила бил в лявата част на
МПС. Водачът слязъл от автомобила и видял детето, което лежало на една страна
до предната гума. Дошла и майката и веднага било закарано в Пирогов. Установило
се, че детето има фрактура на дясна подбедрица – диафизарно. Проведено било
оперативно лечение и поставена метална остеосинтеза. По случая било образувано
досъдебно производство, пр.пр. №11262/2015г. по описа на СРП. Спрямо водача бил
съставен АУАН и издадено НП №16-4332-024007/29.12.2016г.
Налице са
твърдения, че в резултат на получената травма пострадалото дете изпитва болки в
областта на счупването и психическа травма.
В исковата
молба са налице твърдения, че към момента на настъпване на ПТП за увреждащото
МПС е била валидна застраховка ГО със З.
„Б.И.“ АД с полица № BG/02/115001169021
от 25.04.2015г., валидна до 25.04.2016г.
Преписи от
исковата молба и приложенията към нея, на осн. чл. 367 от ГПК са връчени на
ответника, който в законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил
правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на предявения иск.
Прави възражение за съпричиняване на вредата – пострадалото дете е пресичало на
необозначено място при ограничена видимост и явен риск. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на иска за главница и иска за лихва. Оспорва
размера на претендираните вреди като силно завишен и
несъответстващ на чл. 52 от ЗЗД, евентуално счита, че 20 000 лв., без
отчитане на съпричиняване, би обезщетила причинените вреди. В условията на
евентуалност прави възражение за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Оспорва въобще да е настъпило ПТП, тъй като не били представени по делото
относими доказателства.
Съдът е
връчил препис от писмения отговор на ищцата
с указания по чл. 372 от ГПК. Постъпила е
допълнителна искова молба, в която се поддържат изложените твърдения и
направените доказателствени искания. Оспорват се всички възражения
Ответникът З.Б.И.
АД не е упражнил правото си на допълнителен писмен отговор.
При тези
данни съдът намира следното от фактическа страна.
По
делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № K-512 от 21.06.2015 г., издаден от ОПП СДВР, от
който е видно, че на 21.06.2015 г. около 20.00 ч. в гр.София в района на бл.
911 на ж.к. Люлин, водачът на л.а. марка „Фиат“ модел „Пунто“
с рег.№*******, В.А. *** с посока на движение от бл. 912 към ул. Ген. Никола
Гелев станал участник в ПТП с пресичащата отляво на дясно по посока на движение
на автомобила А.М.А.. Последната пострадала при ПТП и била откарана за лечение
в болница Н.Й. Пирогов с работна диагноза фрактура на дясна подбедрица.
Между страните не е налице спор, че по желание на законния представител на
пострадалото дете, а именно неговата майка С.Л.В., воденото наказателно
производство спрямо водача на процесния лек автомобил
В.А.А. е било прекратено. Спрямо него е издадено
Наказателно постановление №16-4332-024007/29.12.2016г., издадено от СДВР, отдел
ПП, влязло в сила на 08.11.2018 г., с което му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв., за това, че на 21.06.2015 г. около 20.00
ч. в гр.София в района на бл. 911 на ж.к. Люлин, като водач на л.а. марка
„Фиат“ модел „Пунто“ с рег. № *******, управлявайки автомобила по ул. Безименна,
в близост до детска площадка, поради недостатъчно внимание реализирал ПТП с
пресичащата отляво на дясно по посока на движение на автомобила А.М.А., като
вследствие на удара на детото е реализирана средна телесна повреда, а именно не
е намалил скоростта или не е спрял при необходимост при наличието на деца, с
което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП.
Видно от
приложената на л. 11 от делото и неоспорена от ответника справка за наличие на
застраховка „гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд, към датата на
процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение между
ответното дружество и собственика на лек автомобил марка марка „Фиат“ модел
„Пунто“ с рег. № ******* по застраховка „гражданска отговорност“, съгласно
полица № BG/02/115001169021 от 25.04.2015г., валидна до
25.04.2016г.
По делото са
приети като писмени доказателства медицинските документи, издадени във връзка с
лечението на ищцата /л. 49 и сл. от делото/, от които е видно, че ищцата е
получила следните травматични увреждания – фрактура осиум крурис декстри
диафизария. Лечението е било оперативно с фиксация на два интрамедуларно
поставени еластични титаниеви пирона. В хода на заболяването не се констатират
данни за възпаление и се изписва с подобрение.
Видно от
заключението на вещите лица по съдебно-медицинската експертиза, в резултат на ПТП на 21.06.2015г. А.М.М.А. е
получила счупване на телата /диафизите/ на костите на дясната подбедрица в
горната им трета - голям пищял и малък пищял. Счупването на голямопищялната и малкопищялната кости на подбедрицата
в дясно, наложило извършване на оперативна интервенция за наместване на
костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза,
реализира критериите на медико-биологичния признак ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА
НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок повече от 30 дни. По литературни данни при
липса на усложнения /инфекционни, неправилно вкостяване, нарушено алиниране на
костта/ или придружаващи заболявания, обуславящи сами по себе си по-дълъг
оздравителен процес, пълното възстановяване при деца във фазата на растеж
отнема около 7-8 месеца. По-продължителния период се обуславя от особеностите
на зарастване на фрактурите при деца - първична стабилизация в областта на
счупването, последвана от образуване на костен калус,
който е биомеханично непълноценен поради съпътстващия растеж на детето и лесно
се деформира от мускулните съкращения. Болките при травмата със счупване на
кости е най-силно изразена непосредствено след инцидента и след оперативната
интервенция поради изчерпване на действието на медикаментите от приложената
анестезия. В постоперативния период болките постепенно намаляват по
интензивност, в началото налагат приема на обезболяващи, след което постепенно
стават търпими и не налагат обезболяване. При извършване на оперативна
интервенция за отстраняване на металната остеосинтеза,
в ранния постоперативен период обикновено се налага медикаментозно
обезболяване. В случая не са налице данни от медицински документи, на базата на
които да се приеме, че в хода на оздравителния процес са възникнали усложнения,
довели до по-продължителни от обичайните болки и страдания. Към момента на
прегледа пострадалата е в добро общо състояние, със самостоятелна походка без
видими деформации на долния крайник, с леко намалена обиколка на бедрената
мускулатура в дясно. Не може да се изключи в промяната на походката да се
наслагват и установените деформации на двете ходила с натоварване предимно по
вътрешно-страничния, а не външно- страничния ръб на ходилата двустранно. По
представени медицински документи е извършена една оперативна интервенция - на
23.06.2015г. за кръвна репозиция и поставяне на
метална остеосинтеза. По данни на майката е извършена
втора оперативна интервенция през
декември 2015г. за изваждане на титаниевата остеосинтеза. Обичайно е при деца във фаза на растеж да се отстранява поставената метална остеосинтеза.
От
заключението на вещо лице по съдебно-автотехническата
експертиза, се установява, че по данни от протокола за
оглед, на мястото на настъпилото ПТП не е имало обособена пешеходна пътека за
преминаване на пешеходци. Водачът на л.а. Фиат, движейки се със скорост 15
км/ч, не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара с
пешеходката за моментът, когато е имал възможност да я забележи върху платното
за движение за първи път.
По делото са събрани гласни
доказателства. Разпитаната свидетелка А., която е очевидец на случката, твърди,
че си спомня за инцидента, при който с майката на пострадалото дете, се
прибирали от детската площадка, която се намирала в близост до блока. Майката
бутала детска количка, а пострадалото дете А. се движило пред тях. Когато
тръгнало да пресича улицата било блъснато от лек автомобил. Майката С. веднага
взела детето и го закарала в УМБАЛ „Пирогов“. Правили му операция и сега детето
го боли коляното, не може хубаво да ходи, не може да тича, освободено е от
гимнастика. Майката била в Пирогов непрекъснато до А.. Паркирани коли имало
навсякъде.
Свидетелят А., водач на процесния лек
автомобил марка марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег.№*******, заявява, че преди
процесния инцидент отишъл да вземе сина си, като шофирал лекия автомобил с
ниска скорост. От двете страни на пътя били паркирани леки автомобили. Детето
излязло внезапно на пътното платно между автомобилите и той не могъл да спре и
го блъснал. Детето изтичало от лявата страна, от площадката. Инцидентът се
случил почти веднага след тръгването му, бил изминал не повече от десет метра,
т.е. разстоянието между единия вход на блока и другия вход.
Съдът, като прецени
изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното
искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 226
от КЗ /отм./ вр. § 22 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Претендираното обезщетение по пряк
иск срещу застраховател по „Гражданска отговорност на автомобилистите“
произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са
настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на процесното ПТП.
Съдът намира за установено, че на 21.06.2015
г. около 20.00 ч. в гр.София в района на бл. 911 на ж.к. Люлин, водачът на л.а.
марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег.№*******, В.А. *** с посока на движение от бл.
912 към ул. Ген. Никола Гелев станал участник в ПТП с пресичащата отляво на
дясно по посока на движение на автомобила А.М.А.. Последната пострадала при ПТП
и била откарана за лечение в болница Н.Й. Пирогов. В резултат ищцата е получила
следните травматични увреждания – счупване на
телата /диафизите/ на костите на дясната подбедрица в горната им трета - голям
пищял и малък пищял.
В тази връзка съдът кредитира съставения констативен протокол за ПТП № K-512 от 21.06.2015 г., издаден от ОПП СДВР, който
е официален свидетелстващ документ за обстоятелствата възприети от
актосъставителя. Отделно от това механизмът на ПТП се установява от свидетелските
показания на очевидците В.А.А. и А..
При
тези данни съдът намира за частично основателен иска по чл. 226 от КЗ
/отм./ вр. § 22 от КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на увреден при ПТП има
право на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач. Вината на водача на автомобил марка
„Фиат“ модел „Пунто“ с рег. № *******
се установява безспорно, по следните
съображения. Видно от събраните свидетелски показания, констативен протокол за
ПТП, а и съдебно-автотехническа експертиза,
причини за настъпване на ПТП са управлението на лек автомобил марка „Фиат“
модел „Пунто“ с рег. № ******* от
страна на водача му без да се е движил със съобразена скорост, спрямо пътната
обстановка и наличието на детска площадка в близост на мястото на ПТП, както и
действията на пешеходката. Водачът е следвало да прояви и по – голяма
бдителност при управление на лекия автомобил, с оглед опасността от пресичане
на деца от близката площадка, още повече като живущ в съседство на мястото на ПТП
е бил наясно с местонахождението й. По този
начин съдът намира, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 117 от ЗДвП, вменяващи му задължение да намали
скоростта или да спре при необходимост, при наличието на деца, т.е. когато възникне опасност за движението.
Обстоятелството, че ударът е бил непредотвратим, съдът намира, че не изключва
отговорността на водача, с оглед горицитираното му нарушение на правилата за
движение.
На следващо място съдът намира, че ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, а именно болки и страдания в резултат на ПТП.
До този извод се стига след анализ на събраните по делото доказателства, а
именно съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания на свидетелката А..
От заключението на вещото лице се установява, че ищцата е получила следните
травматични увреждания – счупване на телата /диафизите/
на костите на дясната подбедрица в горната им трета -
голям пищял и малък пищял.
Получените от ищцата травми са с период на зарастване и възстановяване от 30
дни до 7-8 месеца. Претърпените телесни увреждания са в резултат на ПТП. Според
експерта в случая са се наложили две хирургически интервенции в рамките на тези
месеци. Твърдените болки и страдания се установяват и от свидетелските
показания на свидетелката А., която заявява, че ищцата имала силни болки. Видно
от съдебно-медицинската експертиза крака на детето и към момента е с леко намалена обиколка на бедрената мускулатура в дясно, като от
свидетелските показания е видно, че ищцата е освободена от физическо възпитание.
Досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС
4/68 г., задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52
от ЗЗД, приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като
функционална на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС
решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020
г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/19
г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната
практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички
"неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не
само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време. При прилагане на тези критерии съдът намира за ообоснован
размер на обезщетение от 30 000 лв., който да репарира вредите. В тази насока
следва да се има предвид, че периодът на силни болки у ищцата не се установи да
е с голяма продължителност, а и според вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза към момента пострадалата е в добро общо състояние, със самостоятелна
походка без видими деформации на долния крайник. Затова съдът намира, че
претендираното обезщетение в размер на 50 000 лв. е прекомерно.
На следващо място съдът намира за основателно възражението на ответника
за съпричиняване от страна на пострадалияата, тъй
като такова се установява от данните по делото. Това е така, защото видно от свидетелските
показания, а и автотехническа експертиза, сред
причините за ПТП, освен действията на водача на л.а. марка „Фиат“ модел „Пунто“ с рег. № *******,
са и действията на пострадалата ищца. Последната е предприела внезапно пресичане
на пътното платно между спрелите автомобили, като по този начин е допринесла за
настъпилия вредоносен резултат в значителна степен. Независимо, че в случая
става въпрос за дете, по аргумент от чл. 48, ал. 1 от ЗЗД, то следва да е под
надзора на родителя, като в случая от данните по делото е безспорно, че
майката, която се е движила зад детето, за момент е изпуснала същото от надзор
и то внезапно е излязло на пътното платно. По този начин ищцата е нарушила
разпоредбата на чл. чл. 114, т. 1 от ЗДвП, според която на пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на платното за движение. Всичко изложено води до
извода, че ищцата, със своите действия по време на инцидента има сериозен
принос към настъпването на ПТП, като при анализ на всички данни по делото,
съдът намира, че същия следва да бъде определен на 40%. Затова съдът намира
иска за основателен за сума в размер на 18 000 лв., а до пълния предявен размер
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В тази насока следва да се
има предвид, че съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност на главницата, тъй като вземането се погасява с общата 5-годишна
давност по чл. 110 от ГПК, която в случая не е изтекла. Това е така, защото
исковата молба е депозирана на 09.05.2020 г. /по пощата/, а ПТП е реализирано
на 21.06.2016 г.
С оглед извода за основателност
на главния иск за сума в размер на 18 000 лв., съдът намира за оснавателен и
иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху тази сума, но за
тригодишен период преди завеждане на исковата молба на 09.05.2020 г., с оглед
направеното възражение за изтекла погасителна давност, която в случая е
тригодишна, според разпоредбата на чл. 111, б. в от ЗЗД. Искането е
неоснователно за периода, считано от 21.06.2015 г. – датата на увреждането до 09.05.2017
г., т.е. три години преди депозиране на исковата молба на 09.05.2020 г.
С
оглед изхода на делото и искането на страните за присъждане на разноски,
искането на адв. С., процесуален представител на ищеца, осъществявала безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА е основателно за сумата от 920.16 лв. с
вкл. ДДС, представляващи минимално адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2 т.
4 и ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а искането на ответника по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК е
основателно за сума в размер на 1 719.04 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 1 559.04 лв. с вкл. ДДС, в минимален размер
според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и депозит за вещо лице и свидетел в размер на 160
лв. В тази насока съдът намира за основателно възражението на ищцата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника с оглед фактическата и
правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника
следва да бъде възложена и държавна такса и възнаграждение за вещи лица в
размер на 936 лв., платими по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.М.А.
ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител С.Л.В.,
чрез адв. Я.С. от САК, адрес ***, сума в размер на 18
000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 21.06.2015 г. около 20.00 ч. в
гр.София в района на бл. 911 на ж.к. Люлин, при което водачът на л.а. марка
„Фиат“ модел „Пунто“ с рег.№*******, В.А. *** с
посока на движение от бл. 912 към ул. Ген. Никола Гелев и блъснал пресичащата
отляво на дясно по посока на движение на автомобила А.М.А., ведно със законната лихва от 09.05.2017
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 50 000 лв.,
както и искането за присъждане на обезщетение за забава за периода 21.06.2015
г. - 08.05.2017 г.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
адв. Я.В.С. от САК, служебен адрес ***, осъществявал
безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА на А.М.А., сума в размер
на 920.16 лв. с вкл. ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.М.А.
ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен представител С.Л.В.,
чрез адв. Я.С. от САК, адрес ***, да заплати на З. „Б.И.“
АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 1 719.04 лв., представляващи разноски
по делото.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса
и възнаграждение за вещи лица в размер на 936 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: