Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, 28.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в
публично заседание на седми юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №339 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази :
Обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3
във връзка с чл.179, ал.1 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във връзка с
чл.9, ал.2 от НСОРЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Р.К.В. ***, действащ чрез
пълномощника си адв.В.В. *** против ОД МВР-гр.Ловеч, в която навежда твърдения,
че в процесния период от че в процесният период от
21.02.2017 год. до 21.02.2020 год. е работил на длъжност „Старши полицай"
в сектор „Охрана на обществения ред-териториална полиция", отдел
„Охранителна полиция" ОД МВР-гр.Ловеч. Трудовата си дейност осъществявал
по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Позовава се на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно който нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично.
Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесният период е действала Наредба
№8121з-776/29.07.2016 год. /обн. в ДВ, бр.60 от
02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год./, като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил
предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 год., но в размер от 0.143. като е
отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 год., съответно с този коефициент
се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е
идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за
увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой
часове нощен труд.
В съответствие с чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
За процесният период от 21.02.2017 год. до
21.02.2020 год. ищецът твърди, че е положил нощни дежурства, както следва : За
2017 год. - м. 02.-м.03. - 64 ч.; м.04-м.06 - 176 ч.; м.07.-м.09 - 144 ч.; м.10-м.12
- 136 ч. или Общо - 520 ч.; За 2018 год. - м.01-м.03 - 128 ч.; м.04-м.06 - 176
ч.; м.07.-м.09 - 136 ч.; м.10.-м.12 - 144 ч. или Общо - 584 ч.; За 2019 год. - м.01.-
м.0З – 144 ч.; м.04.- м.06 - 136 ч.; м.07.- м.09 - 128 ч.; м.10.- м.12 - 160 ч.
или Общо – 568 ч.; За 2020 год. - м.01.-
м.02 – 72 ч. или Общо – 72 ч. Общо 1 744 часа нощен труд.
В съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Пояснява, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и
заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В
конкретният случай, за периода от 21.02.2017 год. до 21.02.2020 год., е положил
общо 1 744 часа нощен труд, който следва да се преизчисли
с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 249 часа, който е трябвало
да му бъде заплатен допълнително. Уточнява, че съобразно заплатата му, часовата
ставка е в размер на 7.00 лв. или за 249 часа труд му се дължи сумата от 1
743.00 лв.
Предвид изложеното моли, да бъдат призовани на съд с ответника и след като
се убеди в основателността на претенциите му, да осъди ОД МВР-гр.Ловеч да му
заплати както следва : На основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1
от ЗМВР сумата от 1 743.00 лв., представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
21.02.2017 год.-21.02.2020 год., ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
На основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 250 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2017 год. до 20.02.2020
год.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба с
вх.№2892/09.03.2020 год. от ОД МВР-гр.Ловеч, чрез неговия пълномощник
Гл.юрисконсулт Р.Р., в който от името на доверителя
си оспорва исковата молба. Счита, че иска е допустим, но по същността си е
неоснователен, а предявените в исковата молба претенции намира за необосновани.
Твърди, че статута на служителите на МВР е регламентиран в Глава седма, Раздел
първи на ЗМВР, като ищецът е държавен служител - полицейски орган, съгласно
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения съгласно чл.142,
ал.2 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. Поради спецификата на работа на
държавните служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут
в специалния закон - ЗМВР, поради което и за тях са неприложими нормите на общото
законодателство - ЗДСл и КТ. Изтъква, че по отношение на полицейските органи е
неприложима и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в
частност чл.9 на същата, като в тази връзка цитира и трайна съдебна практика по
идентични казуси, включително и на ОС-гр.Ловеч. Въз основа на изтъкнатото в
отговора моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение
исковата претенция, с която е сезиран, като му присъди разноските по делото,
включващи 100 лева възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 във
връзка с чл.78, ал.3 от ГПК.
Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, не се явява лично. Не
се явява и неговия пълномощник адв.В.. С молба
вх.№260745/08.06.2022 год. последният моли съда да даде ход на делото в
отсъствие на техен представител, като от името на доверителя си заявява, че
поддържа предявените искове. Прави искане, на основание чл.214, ал.1 от ГПК,
съдът да допусне изменение на исковете, като главния и акцесорния
иск да се считат предявени за сумите, определени в заключението на вещото лице
в представената по делото експертиза. Други доказателства пояснява, че няма да
представя.
Изразява становище, че исковете са доказани по основание и размер и моли
съда да ги уважи по съображения, изложени в исковата молба и в писмени бележки,
които представя с писмената си молба. Моли съда да му присъди и разноските по
делото, за които прилага списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, се представлява от пълномощника си Гл.юрисконсулт Р., който от
името на доверителя си оспорва исковата молба и моли съда да остави без
уважение исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Поддържа
изложеното в отговора на исковата молба и моли съда да съобрази всички изложени
в него съображения относно неоснователността на исковата претенция.
Съдът
е уважил молба вх.№260745/08.06.2022 год. на пълномощника
на ищеца и на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснал изменение – увеличение
на главния иск със сумата 63,57 лева или същия взесто за сумата 1 743 лева
да се счита предявен за сумата 1 806,57 лева, както и намаление на
акцесорното вземане за мораторна лихва със сумата 11,88 лева или същия вместо
за сумата 250 лева за периода от 01.04.2017 год. до 20.02.2020 год. да се счита
предявен в размер на сумата 238,12 лева за периода от 21.02.2017
год.-20.02.2020 год., съобразно заключението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза.
Съдът като прецени представените
по делото писмени доказателства, както и доводите на процесуалните
представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК, и въз основа на нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните
факти :
По обективно кумулативно съединения осъдителен иск
с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.179, ал.1 във връзка с
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във връзка с чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Безпорно между страните е, че страните в служебно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът Р.К.В. заема длъжността „Старши
полицай“ в сектор „Охрана на обществения ред-териториялна полиция“, отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР-гр.Ловеч, със заплата за тази длъжност –
673 лева, видно от Акт за встъпване в длъжност от 22.12.2016 год., съгласно
Заповед на Директора на ОДМВР Ловеч №295з-2353/20.12.2016 год.
Представени като доказателства по делото са и платежни бележки, от които
се установява какви са конкретно начислените суми, които ответника като работодател
е заплащал а ищеца за положения от него труд – 673 лева заплата, нощен труд, за
извънреден труд.
Ответникът като работодател на ищеца се позовава на представена справка
за изплатен извънреден труд на името на ищеца за периода от 21.02.2017 год. до
21.02.2020 год., в която са записани конкретните часове извънреден труд, положени
от Р.К.В. и каква е сумата, като базата за изчисляване на извънредния труд е
основната месечна заплата.
От заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,
което съдът приема като компетентно изготвено и безпристрасно депозирано, още
повече, че не бе оспорено от страните в хода на настоящото исково производство,
се установява, че през процесния период от 21.02.2017 год.-21.02.2020 год.
ищеца Р.К. Маринов е полагал труд при ответника на длъжност „Старши полицай” в сектор
„Охрана на обществен ред“, териториална полиция в ОД на МВР-гр.Ловеч при 12
часови работни смени, от 8 часа сутринта до 20 часа вечерта и от 20 часа
вечерта до 8 часа сутринта на следващия ден, при които отработеното време от 22
часа до 6 часа - 8 часа на смяна са „нощен труд”. Съгласно чл.8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС №4/17.01.2007
год. и чл.20 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация : „За всеки отработен час или час от него между 22 часа и 6 часа
се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от
0,25 лв. В действащият ЗМВР /чл.179, ал.1/ е посочено, че на служителите на МВР
се дължи допълнително възнаграждение за положен труд през нощта от 22 до 6
часа. Коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни при сумирано
отчитане на работното време е 1,143 съгласно Писмо №94 кк-250/07.01.2010 год.
на Министерството на труда и социалната политика. Вещото лице е цитирало и
чл.21, ал.1, т.3 от Наредбата за служителите в държавната администрация, приета
с ПМС №129/26.06.2012 год., в сила от 01.07.2012 год., съгласно която за
положения извънреден труд се заплаща допълнително възнаграждение за
отработеното време изчислено върху индивидуалната основна заплата в размер 150
на сто при сумирано изчисляване на работното време.
Видно
от справка Приложение 1 към заключението, общият брой часове, положени като
нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период
през периода от 21.02.2017 год.-21.02.2020 год. са 1 752 часа.
Експертът
е пояснил в заключението си, че през процесния период от 21.02.2017 год. до 21.02.2020
год. не е правено преобразуване на нощен
труд към дневен труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време.
Положените часове нощен труд /8 часа – от 22 часа до 6 часа/ са начислени и
изплатени от работодателя по 0,25 лв. за всеки отработен нощен час. През
процесният период от 21.02.2017 год. до 21.02.2020 год. приравнените нощни
часове в дневни са 2 003 часа, като разликата между положинети и
приравнени нощни часове е 251 часа. Паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощния труд към дневен, остойностени по
часовата ставка за съответните периоди за извънреден труд при сумарно
изчисляване на работното време е 1 806,57 лева. Положен извънреден труд
след преобразуване на нощния труд към дневен не е начисляван в заплатите на
ищеца и съответно не е заплатен от ответника. На ищеца през процесният период
са начислени и изплатени отработените нощни часове 1 752 остойностени по
0,25 лв. за всеки отработен час - обща стойност за периода е 438 лева.
При
наличието на тези факти, съдът приема от правна страна, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи /чл.187,
ал.9 от ЗМВР/. В процесният период действие е имала Наредба
№8121з-776/29.07.2016 год. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. В тази Наредба изчерпателно е установена
регламентация за отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители към МВР нощен и извънреден труд, като липсва изрична разпоредба,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407811.08.2014 год. /отм./,
съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
за положен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава
по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой часове за отчетения период.
Прилагането на този регламент по аналогия е неправилно. Предвид изричната
позитивна уредба на отношенията, свързани с отчитане и компенсиране на
положения от държавните служители към МВР нощен и извънреден труд, не би могло
да се говори за нормативна празнота. Липсата на уредба, на правило, идентично
на съществувалото в чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 год. /отм./, е
въпрос на нормативно разрешение, а не на празнота, а преценката дали това
разрешение е удачно или не, би могла да даде на законодателя основания за
бъдещото му изоставяне или изменение, но не може да е аргумент и основание за
правоприлагане по аналогия /чл.46, ал.2 от ЗНА/.
Правилото
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е обусловено от установената в КТ нормална
продължителност на седмичното работно време и на работното време през деня и
нощта /чл.136, ал.1 и ал.3 и чл.140, ал.1 от КТ/. Според тези разпоредби
нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна
седмица е до 40 часа, като работното време пред деня е до 8 часа, а нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта е до 35 часа, като
работното време през нощта е до 7 часа. С оглед на това съотношение в
продължителността на дневния и нощния труд изработените нощни часове следва да
се приравнят към дневни с коефициент 1,143 /8:7=1,143/. При работещите на
смени служители на МВР също е възможно полагането на труд презнощта между 22:00
часа и 06:00 часа, работното време през нощта е до 8 часа за всеки 24-часов
период /чл.187, ал.3 от ЗМВР/. При така установената максимална продължителност
на нощния труд в рамките на дежурството, такова съотношение не е налице, поради
което възприлата го разпоредба на чл.9, ал.2 от НСОРЗ не следва да се прилага
за превръщане на нощните часове в дневни с коефициант 1,143. Въз основа на
текста на чл.188, ал.2 от ЗМВР също не може да се направи извод за пряка
приложимост в отношенията между страните на разпоредбите на КТ и НОСРЗ, защото
тя препраща към специалната закрила по КТ.
По
изложените съображеиня за приложимост на изричните разпоредби на ЗМВР и
подзаконовите актове по неговото прилагане, съдът не споделя изтъкнатото от
пълномощника на ищеца адв.В. в писмените му бележки, че в конкретния случай при
така възникналите между страните отношения приложение следва да намери чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, тъй като правоприлагането по аналогия е отречено и в практиката
на ВКС по чл.290 от ГПК, за което съдът съобрази Решение №55/07.04.2015 год. по
гр.дело №5169/2014 год., III г.о. и Решение №197/07.10.2019 год. по гр.дело
№786/2019 год., IV г.о.
Не
без значение е и факта, че производството по настоящото гр.дело бе спряно до произнасянето
с решение на съда на ЕС по преюдициално запитване, който с Решение на СЕС от
24.02.2022 год. по дело С-262/20 се приема, че чл.20 и чл.31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, г.е.
свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел. Продължителността на нощния труд от осем часа в чл.187,
ал.1 от ЗМВР при паралелно установената такава от седем часа по чл.140, ал.1 от КТ, не съставлява недопустимо нарушаване на принципа за равно третиране,
закрепен в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на Европейския съюз.
Чрез същата проължителност на нощния труд се обезпечава непрекъснатост на
осъществяваните функции и дейности /охранителната по чл.14 от ЗМВР и по
осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни
ситуации чл.17 от ЗМВР/ от ази категория полицейски служители, посредством
организиране работата им на смени – осем, дванадесет и двадесет и четири
часови. В този смисъл установената в ЗМВР продължителност от осем часа на
нощния труд за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР е свързана с допустима
от закона цел.
С
оглед на всички изложени дотук съображения, съдът намира, че исковата претенция
на Р.К.В. *** за заплащане на сумата 1 806,57 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода 2.02.2017 год.-21.02.2020 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 21.02.2020
год. до окончателното й изплащане, се явява неоснователна и недоказана и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По обективно кумулативно съединения осъдителен
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Касае се за акцесорна претенция, чието уважаване
зависи от това дали съдът се е произнесъл положително по главния иск. След като
е отхвърлена претенцията по главния иск, то изцяло неоснователна и недокана се
явява и искането, с което съдът е сезиран в петитума на исковата молба, след
допуснато изменение за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата 238,12
лева за периода 21.02.2017 год.-20.02.2020 год.
По
разноските.
При
този изхода на делото претенцията за разноски на ищеца се явявя неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 100 лева, на основание
чл.78, ал.8 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Държавна
такса и възнаграждението за вещото лице следва да останат за сметка на бюджета
на РС-гр.Ловеч, доколкото се касае за образувано гражданско дело, свързано със
служебно правоотношение, по което ищецът е държавен служител на МВР.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.К.В., ЕГН-********** *** против ОД МВР-Ловеч, с адрес за призоваване :
гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2, иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във
връзка с чл.179, ал.1 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във връзка с чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, за заплащане на сумата 1 806,57 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 2.02.2017
год.-21.02.2020 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 21.02.2020 год. до окончателното й изплащане,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.К.В., ЕГН-********** *** против ОД МВР-Ловеч, с адрес за призоваване :
гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размерна на 238,12 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 21.02.2017 год.-20.02.2020 год., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Р.К.В., ЕГН-********** *** против ОД МВР-Ловеч, с адрес за призоваване : гр.Ловеч, ул.”Стефан
Караджа”№2 за заплащане на направените по делото разноски в размер на сумата
300 лева – адвокатски хонорар, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Р.К.В., ЕГН-********** *** да заплати на
ОД МВР-Ловеч, с адрес за призоваване
: гр.Ловеч, ул.”Стефан Караджа”№2 сумата 100 /сто/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.8 във връзка с чл.78, ал.3 от ГПК - възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението може да се обжалва пред
ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :