Присъда по дело №954/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 40
Дата: 12 май 2025 г.
Съдия: Калинка Костадинова Иванова
Дело: 20241210200954
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 40
гр. Благоевград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калинка К. И.а
като разгледа докладваното от Калинка К. И.а Наказателно дело частен
характер № 20241210200954 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. А., роден на г. в гр. С., с адрес общ. К., гр. К., ул. „Ю.“ № ,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 31.05.2024г. в гр. Кюстендил чрез жалба с вх. № г.,
подадена в Окръжна прокуратура Кюстендил и адресирана до Апелативна прокуратура гр.
София, е разгласил позорни обстоятелства за К. П. Б. от гр. Кюстендил с изразите:
„...небезизвестният с множеството си корупционни прояви и поведение К. Б.“,
„...всеизвестен като покровител на всякакви безбожни корупционни практики“, "...в израз на
системното си корупционно поведение реши да шиканира и да прикрива престъпления“ и
клеветата е разпространена сред прокурори и служители от Окръжна прокуратура
Кюстендил и Апелативна прокуратура София, заради което и на основание чл. 54 вр. с чл.
148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК му налага наказание глоба в размер на 2000
лв. и обществено порицание чрез обявяване на присъдата на информационно табло в
Община Кюстендил за срок от 30 дни и го признава за невинен в това, че е приписал на К. Б.
престъпление с изразите „...Б. е получавал разни бонуси“, и „..заплатката и бонусчетата си
текат, рушветчетата — също“, заради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по
това обвинение.
ПРИЗНАВА подсъдимия А. И. А. за виновен в това, че на 31.05.2024г. в гр. Кюстендил чрез
същата жалба с вх. № г. е казал унизителната за честта и достойнството на К. П. Б. дума
1
"мерзавец" и обидата е разпространена сред прокурори и служители от Окръжна
прокуратура Кюстендил и Апелативна прокуратура София, заради което и на основание чл.
54 вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК му налага наказание глоба в размер на
1500 лв. и обществено порицание, чрез обявяване на присъдата на информационно табло в
Община Кюстендил за срок от 30 дни.
На основание чл. 23, ал.1 и ал.2 от НК налага на подсъдимия А. И. А. едно общо наказание,
в размер на по-тежкото от двете наказания - глоба в размер на 2000 лв., към което
присъединява наказание обществено порицание чрез обявяване на присъдата на
информационно табло в Община Кюстендил за срок от 30 дни.
ОСЪЖДА А. И. А. да плати на К. П. Б. сумата от 2000 лв. за обезщетение на причинените от
престъплението клевета по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК
неимуществени вреди и законна лихва от датата на причиняването и да плати сумата от 1500
лв. за обезщетяване на причинени от престъплението обида по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл.
146, ал. 1 от НК неимуществени вреди и законна лихва от датата на причиняването, като
отхвърля гражданските искове над този размер като неоснователни.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред Окръжен
съд Благоевград.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

2

Съдържание на мотивите

Мотиви на присъда с рег. № 40/12.05.2025г. по наказателно дело частен
характер № 20241210200954 по описа за 2024 година на Районен съд
Благоевград, с която съдът въз основа на доказателствата по делото и закона
е признал подсъдимия А. И. А., роден на г. в гр. С., с адрес общ. К., гр. К., ул.
„Ю.“ №, ЕГН ********** за виновен в това, че на г. в гр. К. чрез жалба с вх.
№, подадена в Окръжна прокуратура К. и адресирана до Апелативна
прокуратура гр. С., е разгласил позорни обстоятелства за К. П. Б. от гр. К. с
изразите: „...небезизвестният с множеството си корупционни прояви и
поведение К. Б.“, „...всеизвестен като покровител на всякакви безбожни
корупционни практики“, "...в израз на системното си корупционно поведение
реши да шиканира и да прикрива престъпления“ и клеветата е разпространена
сред прокурори и служители от Окръжна прокуратура К. и Апелативна
прокуратура София, заради което и на основание чл. 54 вр. с чл. 148, ал. 2 вр. с
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК му е наложил наказание глоба в размер на
2000 лв. и обществено порицание чрез обявяване на присъдата на
информационно табло в Община К. за срок от 30 дни и го е признал за
невинен в това, че е приписал на К. Б. престъпление с изразите „...Б. е
получавал разни бонуси“, и „..заплатката и бонусчетата си текат,
рушветчетата — също“, заради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал по това обвинение, както и е признал подсъдимия А. И. А. за
виновен в това, че на г. в гр. К. чрез същата жалба с вх. № е казал
унизителната за честта и достойнството на К. П. Б. дума "мерзавец" и обидата
е разпространена сред прокурори и служители от Окръжна прокуратура К. и
Апелативна прокуратура София, заради което и на основание чл. 54 вр. с чл.
148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК му е наложил наказание глоба в размер
на 1500 лв. и обществено порицание, чрез обявяване на присъдата на
информационно табло в Община К. за срок от 30 дни. На основание чл. 23,
ал.1 и ал.2 от НК е наложил на подсъдимия А. И. А. едно общо наказание, в
размер на по-тежкото от двете наказания - глоба в размер на 2000 лв., към
което е присъединил наказание обществено порицание чрез обявяване на
присъдата на информационно табло в Община К. за срок от 30 дни. Съдът е
осъдил А. И. А. да плати на К. П. Б. сумата от 2000 лв. за обезщетение на
причинените от престъплението клевета по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с
чл. 147, ал. 1 от НК неимуществени вреди и законна лихва от датата на
причиняването и да плати сумата от 1500 лв. за обезщетяване на причинени от
престъплението обида по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК
неимуществени вреди и законна лихва от датата на причиняването, като е
отхвърлил гражданските искове над този размер като неоснователни.
Делото е било образувано с тъжба, подадена от К. П. Б. от гр. К., ул. кв. „З.“,
бл., ЕГН ********** срещу А. И. А. от гр. К., съдебен адрес за призоваване
гр. К., ул. „Ю.“ №, с обвинение за това, че на г. в гр. К. чрез жалба с вх. №,
подадена в Окръжна прокуратура К. и адресирана до Апелативна прокуратура
гр. С., е разгласил позорни обстоятелства за К. Б. с изразите:
„...небезизвестният с множеството си корупционни прояви и поведение К. Б.“,
1
„...всеизвестен като покровител на всякакви безбожни корупционни
практики“, "...в израз на системното си корупционно поведение реши да
шиканира и да прикрива престъпления“, като и му е приписал престъпление с
изразите „...Б. е получавал разни бонуси“, и „..заплатката и бонусчетата си
текат, рушветчетата — също“, и клеветата е разпространена сред прокурори и
служители от Окръжна прокуратура К. и Апелативна прокуратура София,
като по този начин е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2
вр. с чл. 147, ал. 1 от НК и за това, че в жалбата е казал унизителната за честта
и достойнството на Б. дума "мерзавец" и обидата е разпространена сред
прокурори и служители от Окръжна прокуратура К. и Апелативна
прокуратура София, като по този начин е извършил престъпление по чл. 148,
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
В съдебното производство подсъдимият се явява лично и отрича обвинението.
Частният тъжител се представлява от повереник, който поддържа обвинението
и пледира за наказване на подсъдимия с предвиденото в закона наказание,
както и за присъждане на предявените граждански искове за обезщетяване на
причинени от деянията неимуществени вреди.
Представените по делото писмени и гласни доказателства дават основание на
съда да приеме, че са установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият А. И. А. е роден на г. в гр. С., с адрес общ. К., гр. К., ул. „Ю.“ №,
ЕГН ********** и е адвокат от адвокатска колегия К.. Тъжителят К. П. Б. е
прокурор от окръжна прокуратура К.. Той се е произнесъл по прокурорска
преписка № г. по описа на Окръжна прокуратура К., като с постановление от
17.10.2023г. потвърдил постановление на Районна прокуратура К. от
14.08.2023г. за отказ за образуване на досъдебно производство по пр. вх. №
1969/2023г. по опис ана РП К.. В районна прокуратура К. преписката е била
образувана по жалба на А. А., който е твърдял, че по време на партийно
събрание на политическа партия "Възраждане", проведено на 21.05.2023г. в гр.
К. са били нарушени конституционните му права и е пострадал от извършени
срещу него престъпления по чл. 169а и чл. 169б от НК, насочени срещу
политическите права на гражданите. Проверката на Районна прокуратура не е
установила данни, че А. е бил препятстван на упражни конституционните си
права и е постановила отказ да се образува досъдебно производство по случая.
А. А. е обжалвал този отказ пред Окръжна прокуратура К. и прокурор К. Б. се
е произнесъл по преписка № г. с постановление от 17.10.2023г., с която е било
потвърдено постановление на районна прокуратура К. и жалбата на А. е
оставена без уважение. Срещу това постановление А. А. подал жалба до
апелативна прокуратура София чрез окръжна прокуратура К. с вх. № 2378/г.
по описа на Окръжна прокуратура К.. Жалбата е насочена срещу
"Постановление от 17 октомври 2023г. на небезизвестния с множество
корупционни прояви и поведение К. Б., който не си даде отвод по преписката,
въпреки изричното ми искане за това!" и следва обстоятелствена част, от
която като клеветнически са инкриминирани изрази и отделни думи, като К. Б.
твърди, че с жалбата за него са разгласени позорни обстоятелства с изразите:
2
„...небезизвестният с множеството си корупционни прояви и поведение К. Б.“,
„...всеизвестен като покровител на всякакви безбожни корупционни
практики“, "...в израз на системното си корупционно поведение реши да
шиканира и да прикрива престъпления“, приписано му е престъпление с
изразите „...Б. е получавал разни бонуси“, и „..заплатката и бонусчетата си
текат, рушветчетата — също“, както и в жалбата е казана унизителната за
честта и достойнството на Б. дума "мерзавец", и че клеветата и обидата са
разпространени сред прокурори и служители от Окръжна прокуратура К. и
Апелативна прокуратура София, които във връзка с работата си са били
запознати с жалбата.
В подкрепа на обвинението са представени писмени доказателства и са
разпитани свидетели, а подсъдимият е дал частични обяснения по случая. От
показанията на свидетелите К. С., която изпълнява функциите на окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура – град К., се установява, че служебно й е
станала известна подадената жалба от адвокат А. А. . В нейните служебни
задължения влиза ежедневното администриране на постъпващата поща в
Окръжна прокуратура град К. и тя се запознава с всичко, постъпващо и
регистрирано в окръжна прокуратура. Така на г. тя се е запознала с жалбата на
А. срещу постановление на Окръжна прокуратура на град К., с което е
потвърдено постановление за отказ да се образува ДП на Районна прокуратура
град К.. Жалбата от адвокат А. А. е подадена чрез Окръжна до Апелативна
прокуратура. Прочитайки жалбата прокурор К. С. е разбрала, че тя съдържа
обиди и клеветнически твърдения за прокурор К. Б., който бил наричан
мерзавец, поведението му било наречено корупционно, имало пожелания да
го сполети съдбата на апелативният прокурор Р. Д., който бил починал. Тя е
била много възмутена от съдържанието на жалба, която не е съдържала
правни аргументи, а е била насочена срещу честта и достойнството на Б. като
магистрат в Окръжна прокуратура град К.. Веднага след това тя отишла в
кабинета на Б. и му предоставила жалбата. Б. прочел жалбата и бил възмутен
и потресен от написаното. След това поведението на Б. се променило - той е
бил разстроен, настроението му било подтиснато - той разбирал, че жалбата е
прочетена от много служители и прокурори и от двете прокуратури, тъй като
създадената организация предвижда запознаване с жалбата от съдебен
деловодител на окръжна прокуратура, административния ръководител на
окръжна прокуратура, друг прокурор от окръжна прокуратура град К.,
деловодители от апелативна прокуратура София, административен
ръководител на апелативна прокуратура град София и прокурор на апелативна
прокуратура София, на когото се възлага по същество произнасянето по
жалбата на адвокат А. А. и всички те ще прочетат написаните обиди и клевети
по адрес на прокурор Б.. Независимо, че обвиненията са били напълно
неоснователни, Б. не е можел да се защити и да обясни на хората, че
написаното не е вярно. Това е имало много негативно въздействие върху
самочувствието и настроението му, върху способностите за концентрирана и
задълбочена работа. Прокурор С. изразява изцяло положителната си оценка за
3
личността на К. Б., като посочва, че той изпълнява служебните си задължения
съвестно, спазва сроковете за произнасяне по възложените му преписки и
дела, не е имал поведение, което да се отклонява от нормите за етично
поведение. Комисията за етично поведение към Окръжна прокуратура-град К.
не е имала случай да разглежда сигнал за някакво непристойно поведение на
Б., корупционни действия или друго нарушение на етичните стандарти на
поведение. С. свидетелства, че и друг път адвокат А. е подавал жалби с обиди
и клевети за прокурори от съдебния район.
Свидетелят В. Д. П. е прокурор от Окръжна прокуратура К. и работи заедно с
тъжителя. Той е разбрал за подадената жалба с обиди към Б. в края на месец
май 2023г., когато след като е видял, че колегата му е променил поведението
си и спрял да общува с останалите прокурори, П. го попитал за причината за
промяната и разбрал, че адвокат А. е подал жалба, в която нарекъл прокурора
мерзавец, обвинил го, че е поръчков, който срещу възнаграждение решава
преписки и дела както си намери за добре. В. П. е разбрал повода за жалбата,
но и това, че тя не е съдържала фактически или правни доводи за отмяна, а
целта й е била да обиди и унизи неговия колега. К. Б. е понесъл много
негативни последици след жалбата, тъй като съдържанието й не е можело да
бъде скрито от служителите на прокуратурата и от другите прокурори и ще се
разпространи в професионалната общност и доброто му име и професионална
репутация ще бъдат засегнати. В. П. е разбирал, че това действително е така,
че информация за твърденията на А. в жалбата се е разпространила и някои от
прокурорите се опитват да разберат повече за случая, а Б. трябва да обяснява и
като че ли да се оправдава за неща, в които е обвинен, но не е извършил.
Помраченото му настроение и видимите признаци на изпитваното от него
неудобство и срам са продължили известно време, след което постепенно Б. се
е успокоил и започнал да се държи и да работи нормално. Обстоятелствата
относно причината за жалбата на адвокат А. срещу постановление на
прокурор Б. са установени от представени на съда копия от прокурорска
преписка № г. на Окръжна прокуратура К.. От представени справки от
инспекторат към ВСС се установява, че по случая не е имало водено
дисциплинарно производство срещу К. Б., имало е други жалби срещу него,
но не са извършвани проверки и няма наложени наказания. От справка от АК
К. се установява, че срещу А. А. са подавани жалби, но не са водени
дисциплинарни производства и не е наказван.
Анализ на установените факти е дал основание на съда да признае
подсъдимия А. И. А., роден на г. в гр. С., с адрес общ. К., гр. К., ул. „Ю.“ №,
ЕГН ********** за виновен в това, че на г. в гр. К. чрез жалба с вх. №,
подадена в Окръжна прокуратура К. и адресирана до Апелативна прокуратура
гр. С., е разгласил позорни обстоятелства за К. П. Б. от гр. К. с изразите:
„...небезизвестният с множеството си корупционни прояви и поведение К. Б.“,
„...всеизвестен като покровител на всякакви безбожни корупционни
практики“, "...в израз на системното си корупционно поведение реши да
шиканира и да прикрива престъпления“ и клеветата е разпространена сред
4
прокурори и служители от Окръжна прокуратура К. и Апелативна
прокуратура София, заради което и на основание чл. 54 вр. с чл. 148, ал. 2 вр. с
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК му е наложил наказание глоба в размер на
2000 лв. и обществено порицание чрез обявяване на присъдата на
информационно табло в Община К. за срок от 30 дни и го признава за невинен
в това, че е приписал на К. Б. престъпление с изразите „...Б. е получавал разни
бонуси“, и „..заплатката и бонусчетата си текат, рушветчетата — също“,
заради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по това обвинение,
както и е признал подсъдимия А. И. А. за виновен в това, че на г. в гр. К. чрез
същата жалба с вх. № е казал унизителната за честта и достойнството на К. П.
Б. дума "мерзавец" и обидата е разпространена сред прокурори и служители
от Окръжна прокуратура К. и Апелативна прокуратура София, заради което и
на основание чл. 54 вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК му е
наложил наказание глоба в размер на 1500 лв. и обществено порицание, чрез
обявяване на присъдата на информационно табло в Община К. за срок от 30
дни. На основание чл. 23, ал.1 и ал.2 от НК е наложил на подсъдимия А. И. А.
едно общо наказание, в размер на по-тежкото от двете наказания - глоба в
размер на 2000 лв., към което е присъединил наказание обществено порицание
чрез обявяване на присъдата на информационно табло в Община К. за срок от
30 дни. Съдът е осъдил А. И. А. да плати на К. П. Б. сумата от 2000 лв. за
обезщетение на причинените от престъплението клевета по чл. 148, ал. 2 вр. с
ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК неимуществени вреди и законна лихва от
датата на причиняването и да плати сумата от 1500 лв. за обезщетяване на
причинени от престъплението обида по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от
НК неимуществени вреди и законна лихва от датата на причиняването, като е
отхвърлил гражданските искове над този размер като неоснователни.
Престъплението клевета се извършва от този, който разгласи позорно
обстоятелство за другиго или му припише престъпление. Престъплението се
наказва по-тежко, когато клеветата е разпространена чрез средства за масова
информация или по друг начин, както и ако от клеветата са настъпили тежки
последици – в тези случай наказанието е глоба от хиляда лева до петнадесет
хиляди лева и обществено порицание. Съдът е установил всички елементи на
това престъпление, като е преценил за доказано, че на 31.05.2023г.
подсъдимия А. А. е подал в гр. К. писмена жалба с вх. № 2378/23 чрез
Окръжна прокуратура К. до Апелативна прокуратура София. В тази жалба той
е казал за прокурор К. Б. от окръжна прокуратура К. „...небезизвестният с
множеството си корупционни прояви и поведение К. Б.“, „...всеизвестен като
покровител на всякакви безбожни корупционни практики“, "...в израз на
системното си корупционно поведение реши да шиканира и да прикрива
престъпления“. Инкриминираните изрази съдържат порозящи твърдения за Б.,
тъй като смисълът им е, че той е корумпиран, което означава, че
злоупотребява с обществената власт с цел лично облагодетелстване, че при
изпълнение на работата си той извършва действия, които противоречат на
закона и на нормите на професията, като облагодетелства трети лица, които от
5
своя страна му дават определено възнаграждение, за да си осигурят неговата
защита. Тези твърдения са позорящи, тъй като поставят тъжителя в
унизително положение, което предизвиква презрението на околните, тъй като
от прокурорите се изисква да притежават високи морални и професионални
качества и да изпълняват служебните си задължения добросъвестно, като е
недопустима злоупотреба със служебното положение в своя ползва или на
трети лица, от които се приемат облаги. Обвинението в подобно поведение е в
състояние да повлияе много негативно върху професионалния авторитет и
доброто име на пострадалия и този негативен резултат е настъпил за К. Б.,
който е бил опозорен от твърденията на подсъдимия за това, че като прокурор
е имал корупционно поведение. Твърденията в жалбата за корупционно
поведение на Б. не съдържат никакви конкретни сведения за подобни прояви,
а доказателства за корупционни прояви на Б. не бяха представени и пред
настоящия съд. Срещу него не е водено дисциплинарно производство за
установяване на корупционни действия, както и не е бил разследван за
извършено престъпление по служба, а професионалната му работа е
атестирана с положителни оценки, което дава основание на съда да приеме, че
твърденията за корупционно поведение са недоказани и поради това са
клеветнически. Клеветата е разпространена сред служители и прокурори от
окръжна прокуратура К. и апелативна прокуратура София, тъй като това е
било необходимо във връзка с приемане, регистриране, разглеждане и
произнасяне по жалбата. Всички тези хора са научили твърденията за
корупционно поведение на К. Б. и въпреки, че с жалбата не са представени
доказателства за такова поведение, твърденията са създали съмнения, които Б.
не е можел да опровергае, тъй като в процедура по обжалване на прокурорско
постановление не е допустимо прокурорът да дава обяснения във връзка с
постановения акт, нито пък е в състояние да направи някакво изявление, което
опровергава обвиненията за корупционно поведение. Престъплението е
извършено умишлено, като А. А. е разбирал значението на извършеното и
неговите последици и е искал настъпването им. Той е знаел, че твърденията за
корупционно поведение на прокурор Б. са позорящи за него, като ще засегнат
доброто му име и авторитет сред професионалната общност и е искал
настъпване на тези общественоопасни последици. Той е знаел и че
твърденията са клевета, тъй като няма никакви данни или доказателства за
корупционно поведение на прокурора, но въпреки това е разгласил тези
твърдения, като е целял да разруши неговата репутация и добро име и да
създаде убеждение за незаконосъобразност на постановлението, което се
обжалва, именно поради това, че поведението на прокурора е корупционно.
Поради това съдът е приел, че са установени всички елементи на
престъплението клевета по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 147, ал. 1 от
НК и е осъдил подсъдимия с наказание глоба в размер на 2000 лв. и
обществено порицание чрез обявяване на присъдата на информационно табло
в Община К. за срок от 30 дни. Наказанието е определено по правилата на чл.
54 от НК като не са установени многобройни или изключителни смекчаващи
6
отговорността обстоятелства, заради което и най-лекото наказание да бъде
прекомерно тежко. При определяне на размера на наказанието съдът е отчел
като отегчаващо отговорността това, че макар да няма обвинение за
извършено престъпление срещу длъжностно лице, от извършеното деяние са
настъпили общественоопасни последици, които засягат не само личността на
тъжителя, но и общественото доверие в работата на прокуратурата, като
орган, който следи за спазване на законността. Съдът преценява, че
наложеното наказание съответства в достатъчна степен на извършеното
деяние, настъпилите от него общественоопасни последици и личността на
дееца и поради това целите на наказанието ще бъдат постигнати в оптимална
степен като А. и околните ще бъдат предупредени за последиците от
извършването на деяния, насочени срещу личността и доброто име на
другиго.
Съдът е установил, че с изразите „...Б. е получавал разни бонуси“, и
„..заплатката и бонусчетата си текат, рушветчетата — също“ на К. Б. не е
приписано престъпление, заради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдал подсъдимия по това обвинение. Съгласно теорията на съдебната
практика клеветата чрез приписване на престъпление, което не е извършено,
следва да съдържа достатъчно конкретни данни за основните характеристики
на приписаното престъпление, така че разгласяването му да опозори
пострадалия и да бъде в състояние да навреди на авторитета му в обществото.
Инкриминираните изрази не съдържат достатъчно данни, необходими за
конкретизация на признаци на приписано престъпление по служба, като
такова по чл. 282 и сл. от НК, поради което съдът е приел, че в тази част
обвинението е неоснователно и подсъдимият е признат за невинен.
Престъплението обида се извършва от този, който каже или извърши нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.
Когато обидата е разпространена чрез средствата за масова информация или
по друг начин, законът предвижда наказание глоба от петстотин до десет
хиляди лева и обществено порицание. Съдът е установил всички елементи на
това престъпление, като е преценил за доказано, че на г. в гр. К. чрез същата
жалба с вх. № подсъдимият е казал унизителната за честта и достойнството на
К. П. Б. дума "мерзавец" и обидата е разпространена сред прокурори и
служители от Окръжна прокуратура К. и Апелативна прокуратура София,
заради което и на основание чл. 54 вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 146, ал. 1 от
НК му е наложил наказание глоба в размер на 1500 лв. и обществено
порицание, чрез обявяване на присъдата на информационно табло в Община
К. за срок от 30 дни. Думата мерзавец е използвана в жалбата в изречението
"Всичко се разви пред 50 души свидетели и за сведение на неотвелия се
мерзавец Б.!" Думата мерзавец означава човек, който върши мерзост, подъл
човек, негодник и е унизителна за честта и достойнството на тъжителя, тъй
като засяга собствената му оценка като достоен човек и доброто му име в
обществото. Честта и достойнството са засегнати от твърдения за
характеристиките на тъжителя като човек, който върши мерзости. Думата е
7
обидна, тя представлява несправедливо оскърбление на тъжителя, дава силно
негативна характеристика на Б. като личност, говори за липса на етични и
морални качества. Думата е засегнала честта и достойнството на тъжителя,
като представлява отрицание на оценката му за самия него като морален и
достоен човек и от обективна страна покрива елементите на престъплението
обида. Съдът посочва, че обидата не е извършена в присъствието на тъжителя,
а му е съобщена в последствие, когато е бил запознат с жалба с вх. № на А..
Независимо от това престъплението е осъществено, като обидата е извършена
опосредено, а А. е знаел, че използвайки в жабата си обида, тя ще достигне до
Б. и ще засегне честта му. А. като адвокат е знаел, че в случай на подадена
жалба срещу прокурорско постановление, прокурорът, който го е постановил,
се запознава с жалбата и я представя на горната инстанция заедно с
преписката, за която се отнася. Затова съдът приема, че деянието е извършено,
като обидната дума е достигнала опосредено до тъжителя и такова е било
намерението на подсъдимия. Съдът установя и квалифициращите признаци на
това престъпление, тъй като обидата е разпространена сред служители и
прокурори от окръжна прокуратура К. и апелативна прокуратура София, тъй
като това е било необходимо във връзка с приемане, регистриране,
разглеждане и произнасяне по жалбата. Всички тези хора са научили, че в
жалбата срещу прокурорското постановление Б. е наречен мерзавец и това е
довело до засягане на неговото добро име, тъй като думата го характеризира
като човек, който върши мерзости и е негодник. Престъплението е извършено
умишлено, като А. А. е разбирал значението на извършеното и неговите
последици и е искал настъпването им, тъй като той е разбирал обидния
смисъл на използваната дума мерзавец и е знаел, че тя ще обиди Б. и че
обидата ще стане достояние на много от неговите колеги, но е искал
настъпване на тези последици. При определяне на вида и размера на
наказанието съдът е преценил, че то следва да бъде определено по правилата
на чл. 54 от НК в рамките на законовото наказание и да бъде взето предвид
като отегчаващо обстоятелство това, че обидата засяга не само личността на
пострадалия и неговия професионален авторитет, но и общественото доверие
в прокуратурата. Съдът счита, че наказанието е достатъчно по вид и размер, за
да постигне целите си, като предупреди подсъдимия и околните за
последиците от извършване на престъпления, които засягат честта и
достойнството на другиго и ще създаде мотив за въздържане от подобни
деяния занапред.
Съдът е преценил, че престъпленията са извършени при условията на
съвкупност, към която е приложима разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК и на
подсъдимия следва да бъде наложено едно общо наказание, в размер на по-
тежкото от двете наказания - глоба в размер на 2000.00 лв. и на основание чл.
23, ал.2 от НК към него е присъединено наказание обществено порицание,
което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на информационно табло в
Община К. за срок от 30 дни. Наложеното общо наказание е достатъчно по вид
и размер, съответства на тежестта на извършените деяния и настъпилите от
8
тях общественоопасни последици, поради което целите на наказанието ще
бъдат постигнати.
Съдът е преценил, че от виновно извършеното от А. А. престъпление клевета
на К. Б. са причинени неимуществени вреди, които по правилата на чл. 45 от
ЗЗД подлежат на обезщетение. Престъплението по чл. 148, ал.2 вр. с чл. 147 от
НК представлява и деликт, тъй като подсъдимият А. е бил длъжен да не вреди
виновно на Б. и е длъжен да поправи вредите, които му е причинил. Съдът е
установил, че като пряк резултат от оклеветяването тъжителят е претърпял
вреди, изразили се в засягане на авторитета и доброто му име сред колегите му
и обществеността, след като А. А. го е обвинил в корупционно поведение в
жалбата си. Подобно поведение освен, че е незаконно и неморално, по
съществото си е престъпно, твърденията за това носят силен негативен смисъл
за личността на тъжителя. Обвиненията за корупционно поведение е повлияло
негативно на репутацията на тъжителя, като било засегнато доброто му име и
уважението, с което се е ползвал сред колегите си като почтен човек и добър
професионалист. В резултат на негативните чувства, които е изпитал, Б. е
претърпял неимуществени вреди, той е бил много разтревожен, загубил е
добрия си сън, срамувайки се от клеветата, е ограничил социалните си
контакти – избягвал е срещите с колеги, за да не се налага да се оправдава
срещу неоснователните обвинения. Това са неимуществени вреди, причинени
от виновните действия на подсъдимия и поради това е необходимо да бъдат
обезщетени от него със сумата от 2000 лв., заедно със законната лихва от
датата на причиняването до окончателното й изплащане. Съдът определя
размерът на обезщетението преценявайки, че с него по справедлив начин ще
бъдат възстановени понесените от тъжителят вреди и в останалата част съдът
е отхвърлил гражданския иск като прекомерен.
Съдът установи, че от виновно нанесената обида от А. А. на К. Б. са
причинени вреди, които по правилата на чл. 45 от ЗЗД подсъдимият е длъжен
на поправи. Съдът установи, че в подадената жалба А. е нарекла Б. мерзавец.
Съдът установи, че това обвинение е несъстоятелно и в действителност Б. е
добър професионалист, почтен и уважаван човек, опитен прокурор и човек с
високи морални и етични качества. Затова думата е била обидна за него и е
засегнала честта и достойнството му. Понесените от Б. вреди са пряк резултат
от виновните действия на подсъдимия и се изразяват в изпитвания срам и
неудобство от презрителната оценка за качествата му като човек, но освен
това презрително отношение на А. към него е станало известно на широк кръг
от негови колеги от Окръжна и Апелативна прокуратура, които са били
служебно запознати с жалбата. По този начин освен честта и достойнството на
тъжителя, в голяма степен е било засегната репутацията му като човек и
професионалист. Вредите имат неимуществен характер, но по правилата на
чл. 45 от ЗЗД следва да бъдат обезщетени в пари със сумата от 1500 лв., която
съдът намира достатъчна за да поправи понесените от тъжителя вреди, като в
останалата част гражданският иск е преценен от съда като прекомерен и е
отхвърлен.
9
С присъдата си съдът не се е произнесъл по отношение на направените по
делото разноски и ще го направи с определение по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от
НПК.
Това са мотивите на съда за постановяване на присъдата по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни