№ 4614
гр. Варна, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502420 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 396 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от В. Я. Т., подадена чрез процесуален
представител адв. Т. С., срещу Определение № 4914/09.05.2022г., постановено гр. д.№
16072/2021г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявените от Я. С. Т.
против В. Я. Т. искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 333,66 лв.
- главница - дължима сума за издръжка, за периода от 01.03.2011 - 01.07.2011 г., както и
сумата в размер на 261,32 лв. - законна лихва за всяка закъсняла вноска от 29.04.2011 г. до
04.11.2021 г. - задължение по изпълнителен лист от 30.04.2003 г. издаден по гр. д. № 1693 от
2002 г. по описа на ВРС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2803 от
2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.; 3000 лева, заявена като частичен иск от претенция в пълен
размер на 11533,1 лв. - главница за периода от 05.07.2011 г. до 05.03.2018 г., както и сумата
в размер на 1982,02 лв., представляваща частичен иск от претенция в пълен размер на
7620,06 лв. - закона лихва за всяка закъсняла вноска, за периода от 05.07.2012 г. до
04.11.2021 г. - задължение по изпълнителен лист от 05.07.2011 г. издаден по гр. д.
№17175/2010 г. на ВРС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2804 от
2011 г. на ЧСИ С. Д., чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнението" по изпълнително дело № 2803 от 2011 г. и по изпълнително дело № 2804 от
2011 г. - двете по описа на ЧСИ С. Д., на основание чл.389 вр. чл.391, ал.1, т.2 вр.чл.397,
ал.1, т.З ГПК, след внасяне от ищеца на парична гаранция в размер на 560 лева.
Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно.
Сочи, че за да бъде спряно изпълнението по изпълнителните дела е необходимо да са
обезпечени всички вноски по издръжката до отпадане на законовото задължение за
плащането й, както и всички разноски по изпълнителните производства, което не било
сторено към момента. От анализа на чл. 245, ал 1 от ГПК следва, че при присъдено вземане
за издръжка законът не допуска спиране на предварителното /принудително/ изпълнение,
допуснато по силата на закона. В случаите на предприето принудително изпълнение за
удовлетворяването на вземане за издръжка цитираната разпоредба изключвала
1
приложението на чл.389, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения моли за отмяна на
обжалваното определение и обезсилване на издадената обезпечителна заповед.
В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Я. С.о Т., чрез адв. Д. В., с
който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно,
тъй като били събрани достатъчно доказателства за основателността на иска по основание и
размер. В същото време се твърди, че е налице и обезпечителна нужда, тъй като липсвали
данни, които да я опровергаят, а внесената гаранция била достатъчна да обезпечи размера на
преките и непосредствени вреди. По изложените съображения е отправено искане за
потвърждаване на определението с присъждане на разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е основателна по следните съображения:
Исковото производство по делото пред Варненския районен съд е образувано въз
основа на искова молба на Я. С. Т. против В. Я. Т., с която са предявени обективно
съединени отрицателни установителни искове по чл. 439, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, сумите,
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2803 от 2011 г. и
изпълнително дело №2804/2011 г. - двете по описа на ЧСИ С. Д. - per. №718 КЧСИ, с район
на действие ОС - Варна, а именно: 333.66 лв. - главница - дължима сума за издръжка, за
периода от 01.03.2011 - 01.07.2011 г., както и сумата в размер на 261.32 лв. - закона лихва за
всяка закъсняла вноска от 29.04.2011 г. до 04.11.2021 г. - задължение по изпълнителен лист
от 30.04.2003 г. издаден по гр. д. № 1693 от 2002 г. по описа на ВРС, въз основа, на който е
образувано изпълнително дело № 2803 от 2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.; 3000 лева, заявена
като частичен иск от претенция в пълен размер на 11533.71 лв. - главница за периода от
05.07.2011 г. до 05.03.2018 г., както и сумата в размер на 1982.02 лв., представляваща
частичен иск от претенция в пълен размер на 7620.06 лв. - закона лихва за всяка закъсняла
вноска, за периода от 05.07.2012 г. до 04.11.2021 г. - задължение по изпълнителен лист от
05.07.2011 г. издаден по гр. д. №17175/2010 г. на ВРС, въз основа, на който е образувано
изпълнително дело № 2804 от 2011 г. на ЧСИ С. Д..
С молба от 26.04.2022 г. адв. В., в качеството си на процесуален представител на
ищеца е поискала допускане на обезпечение на предявените искове чрез спиране на
изпълнението по изп.д № 2803/2011 г. и № 2804/2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.. С
уточнителна молба от 05.05.2022 г. е посочила, че обезпечителната нужда произтича от
факта, че изпълнението е насочено към възбранен апартамент, който е бил предмет на
разпоредителни сделки и продажбата му би рефлектирало негативно върху правата на
ищеца при уважаване на исковете.
Предпоставките за допускане на обезпечение на иска са нормативно установени в
разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК - ако искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.
180 и 181 ЗЗД. За да допусне обезпечение на иска, съдът трябва да установи, че искът е
допустим и вероятно основателен, и че е налице обезпечителна нужда, като претендираната
обезпечителна мярка е адекватна на същата. Съобразно нормата на чл. 390, ал. 4 от ГПК
обезпечение чрез спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на гаранция.
Обезпечителното производство, макар да има самостоятелен характер, е
предназначено да гарантира реализирането, респ. упражняването, на защитаваното с иска
субективно материално право в случай на благоприятен за ищеца изход от спора, поради
което страните в обезпечителното производство по правило съвпадат с материално
легитимираните страните.
Ищецът основава исковата си претенция, чието обезпечаване претендира, на
2
твърдения, че е баща на ответната страна. С решение по гр.д. № 1693/2011 по описа на ВРС,
той бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от м. 10.2002 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист пред ЧСИ С. К.-Д. - изп. д №2803/2011 г. С
решение по гр.д. №17175/2010 г. на ВРС, размерът на присъдената, в полза на ответната
страна издръжка бил увеличен от 80 на 160 лева, считано от 04.11.2010 г. Първоначално
плащанията били извършвани чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, но след
като същият започнал работа на кораб, упълномощил майка си да тегли суми от банковата
му сметка и да изплаща дължимата издръжка. Майката на ответницата, по чиято сметка
били превеждани средствата за издръжка на ответницата, също често пътувала извън
страната, поради която тя била упълномощила своите родители да получават изплатените от
ищеца суми. По посочения начин, с изпращането на пощенски записи, както и с
извършените плащания по образуваните изпълнителни дела, ищецът е надплатил дължимите
суми, поради което намира, че е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на
издръжка. След като била извършена експертиза относно размера на изплатените от него
средства и дължимия остатък по изпълнителното дело, от която било установено надвнасяне
на суми, ищецът поискал изпълнителните дела да бъдат прекратени. Ответната страна по
изпълнителните дела отрекла да е получила всички дължими суми. В настоящия случай с
претендираната обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнителното дело
молителят цели да суспендира временно възможността за принудително изпълнение на
ликвидното и изискуемо негово задължение за заплащане на издръжка в полза на детето.
Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове.
Обезпечителната мярка винаги има привременен характер, чиято цел е да запази
съществуващото фактическо и правно положение, с което гарантира изпълнението на
постановено от съда решение. Обезпечението се допуска само когато ще бъде невъзможно
или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, т. е. , когато е предявен или
ще бъде предявен иск, който е процесуално допустим, вероятно основателен и е налице
нужда от обезпечаване – в този смисъл е ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Поради изложеното следва да се приеме, че спирането на принудително изпълнение на
задължение за заплащане на издръжка поначало е възможно, като същото следва да бъде
допуснато при кумулативното наличие на останалите законоустановени предпоставки, а
именно – допустимост и вероятна основателност на иска, както и наличие на обезпечителна
нужда.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК е допустим с
оглед наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на
отрицателни такива за неговото предявяване. Преценката относно основателността на
предявения иск следва да бъде извършена въз основа на представените писмени
доказателства – общо 39 на брой разписки за извършени пощенски записи в периода от
14.08.2012 – 20.05.2019 г. Съобразно трайната съдебна практика преведените чрез
пощенските станции суми не освобождават длъжника от изпълнението, освен ако
кредиторът не ги е получил. Пощенските станции не са овластени нито от закона, нито от
кредитора да получават изпълнението. Тяхната дейност е само съобщително - преводна на
преведените за друго лице суми. До получаването им сумите са на разпореждане на
изпращача, като изпълнението на задължението може да бъде доказано единствено при
установяване в условията на главно и пълно доказване факта на получаване на пощенския
запис.
След постановяване на обжалваното определение по делото е постъпила справка от
„Български пощи“ ЕАД за пощенските парични преводи с подател Димитричка Янчева Т. и
получател Десислава Венелинова Шакота за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2019 г. Видно
от същата Димитричка Т. е извършила общо двадесет и три превода в периода от 26.07.2016
г. до 03.06.2019 г., като двадесет и два от тях са получени от адресата или негов
пълномощник. Липсват доказателства обаче за получаване на преводите преди 26.07.2016 г.,
3
включително и до началната дата на справката. Не са вписани и конкретните основания за
извършването на плащанията, поради което би било необоснова само въз основа на
представените разписки за изпратени пощенски записи да се приеме, че вписаните в тях
суми са действително заплатени, още по-малко, че със същите са покрити задълженията за
издръжка на ищеца в исковия период. Гореизложеното обосновава извод, че не е установена
вероятната основателност на обезпечения иск, тъй като само въз основа на представените
доказателства до настоящия етап на развитие на производството не може да бъде извлечен
извод за настъпването на правопогасителното действие на твърдяните доброволни
плащания.
Същевременно не е доказана и обезпечителната нужда на молителя, доколкото
твърденията му, че същата се предполага са неоснователни. В конкретния случай същата се
извлича от насочването на изпълнението към възбранен по изпълнителните дела недвижим
имот, за който ищецът сам посочва, че двукратно препродаден, за да се избегне
възможността да послужи за удовлетворяване на вземанията на взискателя. Само въз основа
на посочените твърдения следва да се приеме, че не е налице пряка обезпечителна нужда у
молителя, доколкото собствеността му върху апартамента е прехвърлена след налагането на
възбрана върху последния в полза на трети лица, които по силата на наложената
обезпечителна мярка са длъжни да търпят изпълнението върху възбраненото имущество.
Страната не е посочила конкретни нейни права, които претендираното обезпечение ще
брани, поради което се явява недоказана обезпечителната нужда от спиране на цялото
изпълнение на негови ликвидни и изискуеми задължения.
Нещо повече, подобна обезпечителна мярка е явно неадекватна още с оглед
безусловното задължение на родителите да издържат своите деца, които към момента на
възникване на задължението са били непълнолетни, както е в настоящия случай. Аргумент в
тази насока е и нормата на чл. 432, ал. 2, изр. 2 от ГПК, според която правилото, че за
времето на спиране на изпълнителното производство не се правят удръжки върху трудово
възнаграждение, друго възнаграждение за труд или обезщетение или върху пенсия, не се
прилага за вземания за издръжка. Законодателният подход се придържа към разбирането, че
задължението за издръжка е за периодично плащане; законът урежда, че издръжката се
плаща ежемесечно – срокът е установен в интерес и на двете страни, но най-вече с оглед
интереса на лицето, имащо право да получи необходимите средства за живота си
своевременно и в пълен размер. Ето защо спирането на изпълнението за събиране на
вземане за издръжка е явно неадекватна обезпечителна мярка с оглед липсата на конкретно
установено обезпечителна нужда у молителя.
По посочените съображения, настоящият въззивен състав приема, че не са налице
нормативно установените предпоставки за допускане на претендираното обезпечение,
доколкото липсва обезпечителна нужда, съответно претендираната обезпечителна мярка се
явява неадекватна, а в същото време не е доказана вероятна основателност на предявения
иск с убедителни писмени доказателства. С оглед всичко гореизложено, и на всяко едно от
посочените самостоятелни основания, молбата за допускане на обезпечение е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, респективно първоинстанционното решение
подлежи на отмяна.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОТМЕНЯ Определение № 4914/09.05.2022г., постановено гр. д.№ 16072/2021г. по
описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на предявените от Я. С. Т. против В. Я. Т.
искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 333,66 лв. - главница -
дължима сума за издръжка, за периода от 01.03.2011 - 01.07.2011 г., както и сумата в размер
на 261,32 лв. - законна лихва за всяка закъсняла вноска от 29.04.2011 г. до 04.11.2021 г. -
задължение по изпълнителен лист от 30.04.2003 г. издаден по гр. д. № 1693 от 2002 г. по
описа на ВРС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2803 от 2011 г. по
описа на ЧСИ С. Д.; 3000 лева, заявена като частичен иск от претенция в пълен размер на
11533,1 лв. - главница за периода от 05.07.2011 г. до 05.03.2018 г., както и сумата в размер
на 1982,02 лв., представляваща частичен иск от претенция в пълен размер на 7620,06 лв. -
закона лихва за всяка закъсняла вноска, за периода от 05.07.2012 г. до 04.11.2021 г. -
задължение по изпълнителен лист от 05.07.2011 г. издаден по гр. д. №17175/2010 г. на ВРС,
въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2804 от 2011 г. на ЧСИ С. Д., чрез
налагане на обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението" по изпълнително дело №
2803 от 2011 г. и по изпълнително дело № 2804 от 2011 г. - двете по описа на ЧСИ С. Д., на
основание чл.389 вр. чл.391, ал.1, т.2 вр.чл.397, ал.1, т.З ГПК, след внасяне от ищеца на
парична гаранция в размер на 560 лева и ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на него
обезпечителна заповед, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Я. С. Т. против В. Я. Т. за допускане на обезпечение на
предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника, следните суми: 333,66 лв. -
главница - дължима сума за издръжка, за периода от 01.03.2011 - 01.07.2011 г., както и
сумата в размер на 261,32 лв. - законна лихва за всяка закъсняла вноска от 29.04.2011 г. до
04.11.2021 г. - задължение по изпълнителен лист от 30.04.2003 г. издаден по гр. д. № 1693 от
2002 г. по описа на ВРС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2803 от
2011 г. по описа на ЧСИ С. Д.; 3000 лева, заявена като частичен иск от претенция в пълен
размер на 11533,1 лв. - главница за периода от 05.07.2011 г. до 05.03.2018 г., както и сумата
в размер на 1982,02 лв., представляваща частичен иск от претенция в пълен размер на
7620,06 лв. - закона лихва за всяка закъсняла вноска, за периода от 05.07.2012 г. до
04.11.2021 г. - задължение по изпълнителен лист от 05.07.2011 г. издаден по гр. д.
№17175/2010 г. на ВРС, въз основа, на който е образувано изпълнително дело № 2804 от
2011 г. на ЧСИ С. Д., чрез налагане на обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнението" по изпълнително дело № 2803 от 2011 г. и по изпълнително дело № 2804 от
2011 г. - двете по описа на ЧСИ С. Д., на основание чл.389 вр. чл.391, ал.1, т.2 вр.чл.397,
ал.1, т.З ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5