№ 6713
гр. София, 09.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110123368 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по предявен от Е. Е. Ж. против Етажна собственост на сграда,
находяща се в гр. София, бул. „*****“ № 65, иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за
отмяна на взетите на Общо събрание на етажната собственост от 11.04.2023 г. решения.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост
върху апартамент № 8, находящ в процесната жилищна сграда в режим на етажна
собственост, поради което има качеството етажен собственик. Ищецът поддържа, че е узнал
за взети решения от общото събрание на етажната собственост, проведено на 11.04.2023 г.,
на 24.04.2023 г., когато в сградата бил поставен протокол от проведеното събрание. В
исковата молба са изложени доводи, че всички решения, взети на проведеното на 11.04.2023
г. общо събрание, са незаконосъобразни, включително решението да се забрани на водача на
автомобил с ДК № СБ 4367 РН да паркира в двора на сградата – етажна собственост.
Страната поддържа, че при провеждане на общото събрание и при вземане на решенията са
нарушени разпоредбите на чл. 12, чл.13, ал.1 и ал.7, чл.15, чл.16 и чл. 17 ЗУЕС. Твърди, че за
свикването на общото събрание не е обявена покана, не е спазен реда за провеждане, а от
представения протокол не може да се установи дали е бил налице необходимия кворум, кои
лица са присъствали, кои са били представлявани от пълномощник и как са гласували. На
следващо място, ищецът твърди, че дворът не е изцяло собственост на собствениците на
обекти в сградата – етажна собственост, предвид което не може да се приеме, че същият е
обща част и съответно общото събрание на етажните собственици няма право да взема
решения по отношение на неговото ползване. Страната поддържа, че дори да бъде прието,
че дворът е обща част, то начинът на нейното използване е уреден в приетия през 2005 г.
Правилник за управлението, реда и надзора на етажната собственост, предвид което за
изменение на това решение се изисква пълно единодушие на собствениците.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответникът да бъде
задължен да представи в оригинал намиращи се у него документи във връзка с проведеното
общо събрание на етажните собственици.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез управителя Й. А. оспорва исковата
претенция. В отговора са изложени доводи, че общото събрание е проведено, съответно –
решенията са взети при спазване на всички изисквания на закона. Представителят поддържа,
че поканата за свикване на общото събрание била поставена на 04.04.2023 г. и свалена на
11.04.2023 г., за което били съставени нарочни протоколи, а протоколът от проведеното общо
1
събрание бил поставен на таблото във входа на сградата на 16.04.2023 г. и свален на
15.05.2023 г. В депозирания отговор са изложени доводи, че решението да се забрани на
ищеца да паркира автомобила си в двора на сградата е взето в изпълнение на предписание
на компетентните органи на Столична община във връзка с проверка на служители на
„Електроразпределителни мрежи – Запад“ ЕАД, извършена поради това, че автомобилът на
ищеца бил паркиран в сервитутната зона, съответно - препятствал достъпа до трафопоста,
намиращ се в двора. Изложени са доводи, че дворът на сградата представлява обща част на
етажните собственици, поради обслужващото предназначение, което има. По изложените
доводи е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ведно с отговора са представени документи, за които е направено искане да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
По редовността на подадената искова молба:
Съдът констатира, че в представеното ведно с исковата молба платежно нареждане за
внесена държавна такса за разглеждане на спора е посочено, че същото се отнася до друго
гражданско производство пред СРС, а именно гр. д. № 8544/2023 г. по описа на 45 състав (
образувано по предявен иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС на
процесната сграда от 24.01.2023 г.). От изложеното следва, че на ищеца трябва да бъде
предоставена възможност да представи доказателство за внесена държавна такса за
разглеждане на настоящия спор, като при неизпълнение на дадените указания исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в доказателствена тежест
на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава
собственост върху самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, бул. „*****“ № 65
и съответните идеални части от общите части на сградата, че на 11.04.2023 г. са взети
процесните решения на ОС на ЕС, както и че е депозирал молбата за отмяна в преклузивния
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е било свикано и проведено
общо събрание на етажните собственици съобразно предвидения в ЗУЕС ред, вкл., че
поканата за ОС е била обявена по надлежния ред, че са спазени изискванията за кворум и
мнозинство при вземане на решението, както и спазването на реда за провеждане на общото
събрание и приемане на решенията, както и че дворът на сградата представлява обща част
на сградата в режим на етажна собственост. В доказателствена тежест на ищеца е да проведе
насрещно доказване по обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ответника,
респ. да докаже възражението си, че дворното място не представлява обща част на сградата
в режим на етажна собственост.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 и т. 4 ГПК, следва да бъде обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост,
находяща се на адрес гр. София, бул. „*****“ № 65 и, че на 11.04.2023 г. е проведено общо
събрание на етажната собственост, на което са взети процесните решения, както и че
молбата за отмяна по чл. 40 ЗУЕС е депозирана в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Представените ведно с исковата молба и отговора документи са относими към
предмета на доказване, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи в оригинал намиращи
се у него документи, а именно протокол от общо събрание от 11.04.2023 г., покана за
свикване на същото, протокол за обявяване на покана и пълномощни, следва да бъде
оставено без уважение. Разпоредбата на чл. 183 ГПК няма самоцелно приложение, а във
връзка и ако има изрично оспорване истинността на документа /чл. 193 ГПК/ или наличие на
2
чисто обективни недостатъци на представения препис, свързани с това, че копието е неясно,
нечетливо или създава съмнение за външно въздействие. Доколкото представените ведно с
отговора на исковата молба преписи от документи са четливи и ясни, представянето на
оригинал от същите не е необходимо. Отново в тази връзка следва да бъде посочено и че с
Решение № 8/24.02.2015г. по гр. д. № 4294/2014 г. на ВКС, I ГО, е разяснено, че след
изтичане на срока за оспорване на съдържанието на съставения протокол от ОС на ЕС по чл.
16, ал. 9 ЗУЕС, част от който съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС е и присъствения списък,
протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. Прието е, че в производство по чл. 40 ЗУЕС при оспорване
законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява със
стабилизирания протокол, като в тежест на оспорващия е да установи, че е оспорил
съдържанието в определения по закон срок, че въпреки това протокола не е поправен и че
представения препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите
решения от общото събрание, включително и факта, че такова изобщо не е проведено. В
разглеждания случай ищецът не твърди и не представя доказателства да е оспорил
съставения протокол от общото събрание на етажната собственост, което е допълнителен
мотив за недопустимост на направеното доказателствено искане.
Без уважение следва да бъде установено и искането на ищеца да бъде задължен
ответника да представи информация за притежаваните от всеки съсобственик идеални части
от общите части на сграда, доколкото информация за това се съдържа в представения от
ответника протокол от общо събрание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
по делото доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на спора по сметка на
Софийски районен съд в размер на 80 лева, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок на
дадените указания исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 183 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.03.2025 г. от 12:00
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да изложат становище във връзка с изготвения проект за доклад по делото и
дадените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
3
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4