Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…. юли 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2868 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „И.1.“ ООД твърди, че
на 05.10.2017 година са взети решения от Я. З., в качеството му на органен
представител на това дружество, като едноличен собственик на капитала на
ответника „И.И.“ ЕООД, ЕИК ********, а именно – освобождаване на Илия З. като
управител на ответника, осъществяване на управление и представителноства на
ответника от Я. З. и приемане на нов учредителен акт на дружеството –ответник.
Ищецът твърди, че тези решения са нищожни, а това
е така, тъй като на 12.07.2017 година е проведено ОСС на „И.1.“ ООД,
обективирано в протокол с нот. удостоверяване на подпис и съдържание, извършени
едновременно от нотариус С.М., Я. З. е освободен като управител на „И.1.“ ООД и
по силата на това решение единственият управител и представляващ дружеството е И.Г.З..Настъпилата
промяна е заявена за вписване по партидата на дружеството със заявление с
вх.№20170713200604, но охранителното производство е спряно, на основание
определение №4481/17.07.2017 година, постановено от 6-8 състав на ТО на СГС,
поради образувано исково производство по чл.74 ТЗ от Я. З.(т.д.№2253/2017г. по
описа на СГС, ТО, 6-5 състав).По това дело има постановено решение, с което
отменителния иск на Я. З. е отхвърлен.
В исковата молба се навежда довод, основаващ се на
нормата на чл.140, ал.4 ТЗ касателно конститутивния ефект на вписването спрямо
третите лица и незабавния ефект на решението във вътрешните отношения.Поради
това, твърди ищецът, от 12.07.2017 година Я. З. няма качество на управител и е
извън правомощията му да вземе решения, които е взел на 05.10.2017 година,
касаещи дъщерното дружество- управление и представителство на същото.Ето защо
тези решения са нищожни.
Моли съда, след като съобрази изложеното, да
постанови решение, с което прогласи нищожността им, на основание чл.124 ГПК.При
условие на евентуалност иска от съда, ако приеме, че не е налице хипотеза на
нищожност на решения на орган на дружеството, да постанови решение, с което ги
отмени като незаконосъобразни.
В срока за отговор ответникът „И.И.“ ЕООД твърди,
че предявените искове са неправилни и
незаконосъобразни.Позовавайки се на действието на решението във вътрешните
отношения и твърдейки, че дружеството- ответник е трето лица, то поради това
взетите решения от 12.07.2017 година не са произвели по отношение на него
действия, защото вписване не е извършено.Не спори, че производството по
вписване на промените, въз основа на решения на ОСС, проведено на 12.07.2017
година е спряно до приключване на исковото производство по т.д.№2253/2017г. по
описа на СГС, ТО, 6-5 състав.Твърди, че не са налице основания за прогласяване
нищожност на взетите на 05.10.2017 година решения.Моли съда да отхвърли тези искове.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото страните не спорят относно това, че на
12.07.2017 година е проведено ОСС на дружеството – ищец и на него са взети решения
касателно представителството и управлението на дружеството, конкретно освободен
е като управител Я. З..За установяване на това обстоятелство ищецът е
представил неоспорен от ответника документ – протокол от извънредно заседание
на съдружниците на „И.1.“ ООД, проведено на 12.06.2017 година.На това събрание
на съдружниците на ищцовото дружество е взето решение за освобождаване на Я. З.
от длъжността управител на „И**“ООД и освобождаване на Я. З. като управител на
„И.И.“ ЕООД.
По делото страните не спорят
и относно това, че е налице исково производство по отношение на тези решения по
т.д.№ 2253/2017г. по описа на СГС, ТО, 6-5 състав, заради което е спряно
вписване на заявените със заявление с вх.№20170713200604 промени по партидата
на ищеца.По т.д.№225382017г. е постановено решение, което не е влязло в сила и
с което отменителната претенция на Я. З. е отхвърлена от първостепенния съд.Това
производство и резултатът от неговото провеждане би имало значение на настоящия
спор само и единствено в контекста на въпроса за действието на решението на
иска по чл.74 ТЗ.
По въпросът относно действието на съдебното
решение няма единодушие в доктрината, като съществува становище, че това
действие е обратно, както съществува становище и за това, че действието на
съдебното решение е ex nunc.
Отговорът
на настоящия състав на съда на този въпрос е отрицателен.
Преобладаващата съдебна
практика сочи, че постановените от съда решения по предявени искове по чл.71 и
чл.74 ТЗ имат действие занапред. В този смисъл е и т.
3 от Тълкувателно решение № 1/2002 от
06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г, ОСГК на ВКС – „След успешното
провеждане на всеки от двата иска (по чл. 71 и чл. 74 ТЗ – бел.моя), решенията
по които имат действие занапред, вписаното обстоятелство ще бъде заличено на
основание чл. 498 ГПК, като заличаването също няма обратно действие.Това
разрешение важи с особена сила за решения, свързани с промяна в
обстоятелствата, които подлежат на вписване, а настоящия случай е именно такъв,
тъй като решението е за увеличение на капитала.За да
се приеме тази теза в съдебната практика е отчетен принципа за правната
сигурност както за самото дружеството, така и за третите лица, за да се
стабилизира положението на самия търговец, взетите от него решения, сключените
сделки и да се предпазят неговите кредитори и съдоговорители във връзка с
извършените действия не само по управление на активите, но и при разпоредителни
сделки с тях.
Спорът в настоящия процес е съсредоточен относно
това дали към 05.10.2017 година в правомощията на Я. З. е било вземане на
решения касателно представителството и управлението на „И.И.“ ЕООД и приемане
на нов дружествен акт на това дружество.
Съществуваща трайна съдебна практика, (решение
№ 690/03.12.2008 г. по т.д. № 349/2008 г., ВКС, ІІ т.о, решение № 135/09.11.2009 г. по т.д. №
184/2009 г.,
ВКС, І т.о и решение
№ 39/15.04.2011 г. по т.д. № 526/2010 г., ВКС, І т.о.), в която е застъпено
становището, че взетите решения на общото събрание на съдружниците имат
незабавно действие по отношение на същите и на самото търговско дружество,
което действие не е в зависимост от вписването им по чл.140, ал.4 ТЗ, (последното има значение относно действието спрямо трети за дружеството и
самите съдружници лица), следва да се приеме, че независимо от обстоятелството,
че решението на ОСС на дружеството- ищец, проведено
на 12.06.2017 година, с което Я. З. е бил освободен от длъжност управител на „И.1.“
ООД, води до извод, че към 05.10.2017 година това лице няма качество на
управител на дружеството.След като няма това качество, то извън неговите
правомощия е решаването на въпроси от компетентността на общото събрание по
смисъла на чл.147, ал.2 ТЗ във връзка с чл.65, ал.3 от същия закон. Критериите за нищожност на решенията на
органите на търговското дружество са подробно разяснени в ТР№1/2002г. на ОСГК. Освен изрично квалифицираните като нищожни от нормите на ТЗ, нищожно е липсващото (невзето)
решение на ОС, което е отразено като съществуващо и е вписано в ТР, както и
решението, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД
компетентност, определена от закона и учредителния акт, какъвто е и настоящия
случай.Към 05.10.2017 година Я. З. не е имал качество на управител на
дружеството- майка, за да се приеме, че е компетентен да вземе решения за освобождаване
на Илия З. от длъжността управител на „И.И.“ ЕООД; затова, че този правен
субект ще се управлява и представлява само от Я. З., както и да приема нов
дружествен акт на това дружество.
Ето защо настоящият състав на
съда намира, че предявените отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124 ГПК се явява основателно предявени и доказани и поради следва да бъдат
уважени.
Уважаването на тези искове,
които съставът на съда приема за главни, не води до осъществяване на
процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалните отменителни искове по
чл.74 ТЗ касателно тези решения.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА, на основание
чл.124 ГПК, че взетите от Я.И.З., в качеството му на управител на „И.*.“ ООД,
ЕИК ********, на 05.10.2017 година решения за освобождаване на И. З. от
длъжността управител на „И.И.“ ЕООД, ЕИК ********; затова, че този правен
субект ще се управлява и представлява само от Я.И.З., както и да приема нов
дружествен акт на това дружество, са нищожни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: