Мотиви
по НОХД № 310/2008
г.
по описа на МРС
Подсъдимата В.М.Б. е обвинена в това, че през месец септември 2006 г. в
с.Горно Белотинци, област Монтана с цел на набави за себе си имотна облага
възбудила и поддържала заблуждение у П.С.И. xxx, че ще му заплати продадената
от него земеделска земя – нива от 6.6 дка – имот № 039006 в местността “Л. ц.”
в землището на с.Горно Белотинци, област Монтана и с това му причинила имотна
вреда в размер на 500 лева – престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Пледира от съда да бъде наложено на
подсъдимата условно наказание лишаване от свобода в размер на шест
месеца.
Гражданския ищец П.С.И.
предоставя на съда по приетия и предявен устен граждански иск.
Подсъдимата В.М.Б. се признава за виновна, но отрича да е вземала
повече от 500 лева от св.А. и твърди, че до настоящия момент е върнала на св.И.
общо сумата 450 лева.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано и прието бе и заключение по съдебно –
графическа експертиза.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство,
както и във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
следното:
Подсъдимата В.М.Б. е родена на xxx
г., не е осъждана, понастоящем живее в гр.Брусарци, област Монтана.
Към м.06 – 07.2006 г. подс.Б.
живеела в с.Б. заедно със съпруга си / втори по ред/ на име Б..В посочения
период от време подс.Б. случайно се срещнала със св.К.А. и св.М.Г. на ЖП Гарата
в гр.Брусарци.Св.А. с помощта на св.Г. изкупува земеделска земя, в който и
аспект отправил покана на закупуване на такава земя към жени, които били на ЖП
Гарата.След тези жени била и подс.Б..Последната заявила на св.А. и св.Г., че
има за продан общо 104 дка земя находяща се в с.Дражинци, от които 52 дка били
нейна собственост, а другите 52 дка на нейна братовчедка.Заинтригуван от
казаното му св.А. установил контакт с подс.Б. и й поискал документите за тази
земя. Подс.Б. казала, че не може да му представи документите защото се намирали
в братовчедка й на име Ц. от гр.Лом, която обаче се намирала в гр.София, където
се лекувало болно й дете.Не след дълго подс.Б. се обадила на св.А. и поискала
среща с него отново на ЖП Гарата в гр.Брусарци.Св.А. отишъл мислейки, че подс.Б.
вече се е снабдила с документите, но вместо последните, подс.Б. му поискала 500
лева, за да закупи въглища, които впоследствие св.А. получил обещание от
подсъдимата, че ще си прихване при проданта на обещаната земя. Св.А. дал на
подсъдимата 500 лева.Не след дълго св.А. и св.Г. отишли да търсят подсъдимата в
с.Б., като отново й поискали документи за обещаната земя, а Б. отново казала,
че не може да им ги даде, защото били все още в братовчедка й, която не се била
прибрала от София.Не след дълго св.А. и св.Г. пък потърсили подс.Б. в с.Б. и в
разговор с нея същата поискала още 500 лева от св.А. защото трябвало да си
купува къща, й трябвали парите като капаро. Подс.Б. казала, че не можела вече
да живее със съпруга си защото не се разбирала със синът му.Св.А. дал на
подсъдимата още 500 лева.След два – три дни св.А. и св.Г. отново потърсили
подс.Б. в с.Б., не я открили в къщата при съпруга й, а в един гараж.Заедно с
подсъдимата двамата свидетели отишли в кметството на с.Дражинци и установили,
че подсъдимата няма каквато е да е земя там, камо ли 52 дка или общо 104 дка.Св.А.
и св.Г. в компанията на Б. посетили и ПК с.Ружинци, където отново установили,
че подсъдимата не е собственик на земеделска земя в землището на Община
Ружинци.Тогава св.А. поискал координатите на братовчедката Ц. на подсъдимата,
но отново не ги получил от същата.Св.А. и св.Г. по собствена преценка отишли в
гр.Лом и установили адреса на т. нар. Ц., която намерили във вила намираща се в
местността “Садовете”.В разговор с лицето Ц. св.А. и св.Г. установили, че подс.Б.
няма земя в с.Дражинци, а лицето Ц. дори не се сетило коя е подс.Б.. Тогава
притеснени, че са измамени от подсъдимата, св.Г. и св.А. отишли при подс.Б. в
с.Б. и я заварили в къщата на съпруга й.Двамата свидетели поискали обяснение от
подсъдимата и да им подпише разписки за дадените й общо 1 000 лева, като
сторили това пред съпруга на подс.Б..Чувайки за случилото се съпруга на подс.Б.
започнал да я удря, заради което се намесил св.Г. предпазвайки Б. от ударите на съпруга й.Съпруга на подс.Б.
казал на св.А., че последната дължи пари на много хора, същото казал на св.А. xxx.
Подсъдимата подписала двете разписки на св.А. след това.Не след дълго – вече
било м.09.2006 г. св.А. и св.Г. отново потърсили подс.Б. при съпруга й в с.Б.,
при което последния им казал, че подсъдимата е заминала пеша за с.Горно
Белотинци при братовчедка.Двамата свидетели веднага отишли в с.Горно Белотинци
и намерели Б. в двора на св.И. разговаряйки с последния и съпругата му, която
също се казва В.. Подс.Б. постигнала договорка със св.П.И. и съпругата му, да й
предоставят скици на два имота – нива и ливада, намиращи се в землището на
с.Горно Белотинци и собственост на св.И..В замяна последния поискал след
продажбата на имотите подс.Б. да му даде 500
лева, защото му престояла операция, като другите средства подсъдимата имала
съгласието на св.И. да ги задържи, за да покрие задълженията си, в т.ч. и към
св.А..Св.И. и подс.Б. отишли да заверят пълномощни първо в кметството на
с.Горно Белотинци, но оттам били изгонени от служител. Пълномощното за продажба
на земя – нива имот № 039006 общо 6.6 дка, находящи се в местността “Л. Ц.” в
землището на с.Горно Белотинци, област Монтана, било заверено от кмета на с.С.
с посредничеството на св.А., такова било изготвено и за ливадата, и също
заверено от кмета на с.С..Св.А. и св.Г. били уверявани от подс.Б., че с
получените скици и пълномощни от св.И., ще се продаде земята и така ще им се
издължи.На базата на полученото пълномощно и предоставена скица на имота – нива
от 6.600 дка, находяща се в местността “Л. Ц.” в землището на с.Белотинци, св.А.
продал земята на лице на име Емил Гилов, като сделката била изповядана с
нотариален акт №121, том Х VІ, рег.№ 25 584, нот. дело № 2660/2006 г..Като
продажна цена в нотариалния акт от 03.11.2006 г. била посочена сумата
1 132 лева, която св.А. получил.От получената сума св.А. приспаднал
дадените предварително 1 000 лева на подс.Б. и разноските които бил направил,
без да дава пари на подс.Б. от тази сума. Скицата за имот – ливада, била
върната от св.А. на подс.Б., а последната я върнала на св.И..Въпреки
обещанието да даде сумата от 500 лева на
св.И., подс.Б. не му ги дала, знаейки много добре, че нивата е продадена от св.А..За
случая разбрала св.Д. – дъщеря на св.И. xxx. По повод на последната било
образувано досъдебно производство /ДП/ в хода на което била назначена и
извършена съдебно – графическа експертиза. Съгласно заключението й в двете
представени по делото пълномощни с №№ 216 и 217 от 08.09.2006 г. експерта
допуска, че след думата “упълномощител” подписите са на св.П.С.И..Заради
подадената жалба от св.Д., подс.Б. успяла да върне общо 450 лева на св.И., като
сумите били дадени на два пъти и в присъствието на св.Д..
За да изложи горната фактическа
обстановка съда взе предвид
следните доказателства – показанията на
св.К.Г.А., св.М.М.Г., св.П.С.И., св.Е.П.Д., експертното заключение по назначената
и приета съдебно - графическа експертиза, два броя разписки приложени на л.24 и
л.25 от ДП, 2 бр. пълномощни с №№ 216 и 217/08.09.2006 г., не на последно място
съдът обсъди и обясненията на подс.Б..
Според съда безпредметно е да се
обсъждат в детайли събраните доказателства, защото на практика не се оспориха
от страните.Спорен момент е само колко на брой пари е дал св.А. на подс.Б., но
това няма връзка с настоящето обвинение.Съдът приема, че показанията на св.А. и
св.Г. са правдиви и затова счита, че дадената обща сума на подс.Б. от св.А. е
1 000 лева.В подкрепа на този извод на съда са и приложените по делото два
броя разписки, за които подсъдимата изрично заяви, че ги е подписала лично.Въпреки
обещанието спрямо св.И. да му даде след продажба на земята сумата 500 лева,
подс.Б. не го е сторила.Започнала да връща парите едва когато се е намесила
полицията във връзка с подадената жалба от св.Д..
Що се отнася до възраженията
на подс.Б., съдът намира, че всички те изцяло се опровергават от целия събран доказателствен материал по делото и
следва да се третират като естествена защитна позиция и подразбираща се форма
на осъществяване правото й на защита.
Имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка и при това тълкуване на закона, съдът
намери, че са налице условията на чл.303, ал.2 НПК – обвинението е доказано по несъмнен начин, като :
Подс. В.М.Б. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав
на чл.209, ал.1 от НК :
- през месец септември 2006 г. в
с.Горно Белотинци, област Монтана с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила и поддържала заблуждение у П.С.И. xxx, изразяващо се в обещанието, че
ще му даде сумата от 500 лева по повод на продадена негова земеделска земя –
нива от 6.6 дка, представляваща имот № 039006, находящ се в местността “Л. – Ц.”
в землището на с.Горно Белотинци, област Монтана и с това причинила на П.С.И. имотна вреда в
размер на 500 / петстотин / лева.
От субективна страна е налице
пряк умисъл – подс.Б. е съзнавала обществено
опасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните му
последици и е искала тяхното настъпване.
Причините да се извърши деянието са – наличните задължения спрямо св.А. и
желание за облагодетелстване.Това, че част от средствата обещани на св.И. са
върнати на св.И., не изключва вината и съставомерността на деянието на подс.Б.,
като се има предвид поведението й и това, че обещанието да даде 500 лева на св.И. е било дадено м.09.2006 г., земята е била продадена
на 03.11.2006 г..
За осъществяване на основния
състав по чл.209, ал.1 НК е необходимо : а/ деецът да възбужда или /и да поддържа
заблуждение у другиго, б/ тава да става с користна цел и в/ да е настъпила
имотна вреда за заблудения или за другиго, а имотна облага за този който
заблуждава и поддържа това заблуждение. Освен това е необходимо измамливите
действия на дееца да са повлияли на волята на пострадалия, поставяйки го така,
че от своя страна да извърши действия, които му причиняват имотна вреда и които
не би извършил без заблуждението в което е въведен. Последващата цел – имотната
облага трябва да съществува към момента на когато се начева изпълнителното
деяние – възбуждането или /и поддържането на заблуждението. Предвид
гореизложеното съдът намира, че може да се направи обоснован извод от наличния
доказателствен материал, че в процесния случай посочените по – горе обективни и
субективни признаци на престъплението измама са налице.
На основание горното съдът призна подс.В.М.Б.
за ВИНОВНА по
обвинението за извършено
престъпление по чл.209, ал.1 НК и й наложи съответно наказание - четири
месеца лишаване от свобода. При определяне на наказанието съдът намира, че
е взел предвид всички обстоятелства от
значение за неговото
индивидуализиране. Съдът определи наказанието при условията на чл.54 НК
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,
самопризнание, възстановяване на по – голямата част от обещаната сума на св.И.
и не на последно място подс.Б. е набор 1941 г., т.е. става дума за жена на
възраст над средната, която живее самотно без съпруг и деца, защото няма
такива.Съдът не приложи чл.55 НК защото липсват по делото многобройни или
изключително смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът счита, че са налице кумулативно
предвидените условия за приложението на чл.66, ал.1 НК, тъй като подс.Б. е не
осъждана до настоящия момент, наложеното наказание е до три години лишаване от
свобода, като съда намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на подс.Б., не е наложително да изтърпява ефективно наложеното
наказание “лишаване от свобода”. Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказанието е съобразено с целите на чл.36 НК, справедливо и съответно е, съобразено с
конкретната степен на обществена опасност на извършеното деяние и дееца.
ПО ГРАЖДАНСКАТА
ОТГОВОРНОСТ :
В настоящия наказателен процес бе приет за съвместно разглеждане предявен от св.П.С.И.
устен граждански иск за сумата от 500 лева обезщетение за имуществени вреди.
Съдът прие че предявения граждански иск отговаря
на условията визирани в чл.85,
ал.1 и сл. НПК поради и което го прие за
съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
Съдът намери приетия граждански
иск за частично основателен.
По делото по несъмнен начин е установено,
че с деянието през м.09.2006 г., описано по – горе в настоящите мотиви подс.Б.
виновно е причинила при условията на чл.209, ал.1 НК имотна обща вреда на св.И. в размер на 500
лева – такова е била уговорката между св.И. и подс.Б., а именно след продажбата
на земята да му даде сумата 500 лева, а не визираната в нот. акт цитиран по –
горе – 1 132 лева. Всеки съгласно общия принцип на чл.45 ЗЗД е длъжен да
възстанови виновно причинените от него вреди, а в процесния случай само сумата 500 лева е пряка и
непосредствена последица именно на виновно извършеното от подс.Б. деяние по
чл.209, ал.1 от НК.В хода на съдебното следствие се установи обаче, че до настоящия
момент подс.Б. е върнала общо 450 лева на св.И. в присъствието на св.Д., като
един път е дала сумата 250 лева, а друг сумата 200 лева.Така на практика към
настоящия момент от общо дължимата сума от 500 лева спрямо св.И., подс.Б.
остава да дължи само 50 лева.Имайки
предвид горното съдът уважи частично иска, като осъди подсъдимата В.М.Б. да заплати на П.С.И.
xxx и ЕГН xxxxxxxxxx сумата 50 / петдесет / лева обезщетение
за имуществени вреди и отхвърли предявения устен граждански иск в останалата
му част над уважения размер до претендирания такъв от 500 / петстотин / лева, като неоснователен.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът :
ОСЪЖДА подсъдимата В.М.Б. да заплати по сметка на ВСС сумите
- 39 / тридесет и девет / лева
деловодни разноски, 10 / десет / лева държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск и 5 / пет / лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Председател
: