РЕШЕНИЕ
№
387
гр. Враца, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
02.11.2021г. /втори ноември две
хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
КОЦЕВА КАН дело №396 по описа
на АдмС – Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Б.О.Г. ***, чрез пълномощника * М.М. против РЕШЕНИЕ №260052/01.06.2021г.,
постановено по АНД №151/2021г. на Районен съд Бяла Слатина, с което е потвърден ЕФ за налагане на глоба серия К № 4169356, издаден от ОДМВР-Враца. Твърди се,
че оспореното решение е незаконосъобразно
и се иска неговата отмяна по изложени в касационната жалба съображения. Претендират
се разноски по делото. Представено е и писмено становище с развити съображения
идентични с тези в касационната жалба.
Ответникът
– ОДМВР-Враца не ангажира становище по делото.
Участващият
по делото прокурор от ОП-Враца, прокурор Вътов дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, а решението за правилно. В описанието на нарушението е посочен пътя, на
който е извършено нарушението, километъра, посоката на движение, което е
достатъчно с оглед изискването на ТР №1/2004г. Приложен е и протокол по чл.10
от Наредбата, налице е в преписката и протокол за проверка и годност на
техническото средство. Решението като правилно да остане в сила.
Административен съд-Враца, в настоящия
касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на делото е Решение №260052/01.06.2021г., постановено по АНД №151/2021г.
на Районен съд Бяла Слатина,
с което е потвърден ЕФ за налагане на глоба серия К № 4169356 на
ОДМВР-Враца, с който на Б.О.Г. *** на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2,
т.6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 650.00
/шестстотин и петдесет/ лева за
извършено нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП. За да потвърди ЕФ
районния съд е приел в оспореното решение, че при издаването му не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението е
безспорно установено и доказано, правилно е приложен материалния закон, за
което е изложил подробни мотиви в тази насока.
При
постановяване на оспореното решение въззивният съд е проявил процесуална активност, като е събрал
всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност, в резултат на които е извел извод за законосъобразност на оспорения
пред него електронен фиш. В съответствие със събраните доказателства правилно е
приел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и правилно е
приложен материалния закон. Обсъдил е подробно и направените възражения от страна на
жалбоподателя, като е извел извод за
тяхната неоснователност. В тези насоки
въззивният съд е изложил
подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, която не намира за необходимо да
ги приповтаря отново в своето решение и на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК препраща към тях.
Възраженията на касатора по
отношение на мястото на нарушението, протокола по чл.10 от наредбата, годността
на техническото средство, с което е измерена скоростта, неяснота на изписване на нарушената правна норма са сочени и пред РС,
който ги е обсъдил в своето решение и е
приел същите са неоснователни, като изводите на съда се споделят и от
настоящата инстанция. Въпреки това от представените по делото доказателства се
установява, че мястото на нарушението е локализирано чрез наименование на пътя
– второкласен път 2-15, км.26+060, при бивш ресторант „М.в.“, посока на
движение към ***, тоест начина по който е посочено мястото на нарушението е
достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на закона за извършеното и
посочено нарушение. Налице е съставен и
приложен протокол, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
който е попълнен със съответните му реквизити. В случая
липсата на снимка по чл.10, ал.3, пр.2 от наредбата не ограничава правото на
защита на наказаното лице и не представлява съществено процесуално нарушение. Представени
са и доказателства в преписката –протокол за последващата проверка и сервиз на
техническото средство от 07.05.2020г. и от който е видно, че мобилната система за видеоконтрол TFR1-M №549/10, с която е
заснето нарушението изпълнява в пълна степен своето предназначение и отговаря
на всички технически и функционални изисквания към нея, тоест е годно
техническо средство, което е преди
датата на констатиране на нарушението. Нарушението е квалифицирано правилно,
като посочването в ЕФ че е нарушена чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП не
опорочава ЕФ и не представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава
правото на защита на наказаното лице. С оглед на изложеното и възраженията на
касатора са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.
В настоящото производство от
страна на касатора не са представени доказателства, които да променят
възприетата от РС фактическа обстановка и които да обосноват извод за недоказаност на нарушението. Не са налице
и формални
предпоставки за отмяна на електронния фиш, видно от данните по преписката. При
реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на ЕФ на това
основание. Не е налице и нарушение на материалния
закон.
При осъществения контрол по реда
на чл.218, ал.2 АПК относно валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, касационната инстанция намира, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и
материалния закон, поради което следва да остане в сила.
При този изход на спора на
касатора не следва да се присъждат разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение №260052/01.06.2021г., постановено по АНД №151/2021г.
на Районен съд Бяла Слатина, с което е
потвърден ЕФ за налагане на глоба
серия К № 4169356, издаден от
ОДМВР-Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.