Р Е Ш
Е Н И Е №
1401
гр.Пловдив, 28. 11. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове :
Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина
Стефанова
гр.д. № 1349/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл. 32 и
чл.33 от ЗПК във вр. с чл.111 б.“в“ във вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ.
Постъпила е въззивна
жалба от Ж.Г.С., ЕГН - **********,***, против Решение №
1214/29.03.2019г. на ПдРС – XV гр.с. по гр.д.№ 12534/2018г., в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, на осн.
чл. 422 от ГПК, че дължи на „ПИБ”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ №
37, солидарно с „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“
ЕООД и А. В. С., сумата от 351,17лв., представляваща
главница, дължима по Договор за банков кредит за земеделски производител по програмата за
микрокредитиране № 000LD-M-000143/04.05.2012 г., сключен с „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“ ЕООД - кредитополучател, Ж.Г.С.
и А. В. С. – в качеството на солидарни длъжници,
сумата от 4,25лв. – наказателна лихва, дължима за периода 05.11.2014 г.
– 05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 06.11.2017 г., до
окончателното изплащане, за които е издадена Заповед №
10729/08.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 17729/2017 г. по описа са Районен съд –
Пловдив, VІ бр. с. както и е осъден да
заплати на дружеството сумата от 53,12лв. – разноски по ч.гр.д.№ 17729/2017 г. по описа са Районен съд – Пловдив,
VІ бр. състав и сумата от 194,78лв.-
разноски в исковото производство. Моли да бъде отменено в обжалвана част и
вместо това да се постанови друго, с което да се уважат заведените искови
претенции. Претендира да бъдат присъдени и направените разноски в двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна „ПИБ”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган Цанков“
№ 37, не депозира писмен отговор и не взима становище.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във
връзка с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред РС- Пловдив от „ПИБ”АД против Ж.Г.С. е заведена искова молба
по чл.422 от ГПК, с която посочва, че на 04.05.2012 г. е сключен Договор за
банков кредит за земеделски производител по програмата за микрокредитиране №
000LD-M-000143/04.05.2012 г., с който Банката е отпуснала на „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“
ЕООД, при условията на солидарна отговорност на длъжниците Ж.С. и А. С. банков
кредит в размер на 8 000 лв. за оборотни средства. Предоставеният банков кредит
се използвал изцяло. Съгласно Раздел III, т. 6 от Договора за ползвания кредит
кредитополучателят и съдлъжниците заплащат на банката годишна лихва в размер на
базов лихвен процент кс /БЛП кс/ на банката за лева, плюс надбавка от 6 пункта.
Към датата на сключване на договора БЛП на банката за лева е в размер на 6,19 %
годишно /с последно изменение на 01.05.2010 г./. Съгласно т. 6.1, Раздел VІ от Общите условия
по програмата за микрокредитиране към Договора за банков кредит
кредитополучателят и съдлъжниците дължат на банката наказателна лихва, като за плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателна сметка на кредитополучателя, се
отнасят в просрочие и се олихвяват съгласно Тарифата, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната дължима сума, независимо от това дали падежът е
в неработен ден.
Крайният срок за погасяване на предоставения
кредит съгласно т. 5 от Договора е бил 20.12.2013 г. Изтъква се, че длъжниците не са погасили
задълженията си към банката в този
срок. Считано от датата на падежа целият кредит е изискуем.
Предоставеният кредит, ведно с договорната лихва е следвало да се погасява
съгласно Погасителен план – Приложение
1 към Договор за банков кредит за земеделски производител по
програмата за микрокредитиране № 000LD-M-000143/04.05.2012 г. на 20 месечни
вноски.
Отпуснатият кредит е бил изцяло усвоен еднократно от кредитополучателя на
08.05.2012 г. по банкова сметка, ***. Така усвоеният кредит е погасяван
частично по главница и лихви на подробно посочените дати със съответните суми,
както следва: на дата 20.05.2012 г. – сума в размер на 8,06 лева; на дата
01.06.2012 г. – сума в размер на 0,01 лева; на дата 26.06.2012 г. – сума
в размер на 108,42 лева; на дата 19.02.2013 г. – сума в размер на 5831,57 лева;
на дата 09.05.2013 г. – сума в размер на 2752,08 лева; на дата 27.07.2016 г. –
сума в размер на 100,00 лева; на дата 08.09.2016 г. – сума в размер на 50,00
лева; на дата 01.11.2016 г. – сума в размер на 50,00 лева; на дата 20.12.2016
г. – сума в размер на 140,00 лева.
Кредитът е в просрочие, считано от 20.05.2013 г. – общо 1631 дни към
05.11.2017 г.
По кредита са просрочени 8 бр. погасителни вноски, съгласно Договора за
кредит, които са били дължими на следните падежи: 20,54 лева, дължими на
20.05.2013 г.; 3,69 лева, дължими на 20.06.2013 г.; 3,57 лева, дължими
на 20.07.2013 г.; 3,69 лева, дължими на 20.08.2013 г.; 3,69 лева, дължими на
20.09.2013 г.; 3,57 лева, дължими на 20.10.2013 г.; 3,69 лева, дължими на
20.11.2013 г.; 354,74 лева, дължими на 20.12.2013 г.
Длъжникът Ж.С., на основание чл. 121 и следващи от ЗЗД с подписване на договора за банков кредит се съгласил да отговаря солидарно
за целия размер на дълга на кредитополучателя, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията, произтичащи от Договора за кредит, включително
за лихвите, таксите, комисионите и разноските.
Затова Банката е подала срещу длъжниците
дружеството „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“ ЕООД, Ж.Г.С.
и А.В.С., въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката, Заявление за издаване на заповед
за изпълнение, което е било уважено изцяло. Банката е образувала изпълнително дело срещу
длъжниците въз основа на издадения изпълнителния лист, като съдебният
изпълнител им връчил покани за доброволно изпълнение, но длъжниците не са
погасили задълженията си.
С Определение № 1350/27.06.2018 г. на Окръжен съд
– Пловдив по ч. гр. д. 1196/2018 г.,
VІІІ гр. състав, на осн. чл.423 от ГПК е прието възражение от Ж.С. против
Заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 17729/2017
г. по описа на Pайонен съд – Пловдив, VІ бр. състав.
Прави искане съдът да постанови съдебно решение, с
което да признае по отношение на Ж.С., в качеството на солидарно отговорен
длъжник, съществуването на изискуемо парично вземане в полза на ищеца за сумата
в размер на 502,14 лв., от
които: 351,18 лв. – просрочена главница, 46,01 лв. – лихва по т. 6, Раздел ІІІ
от Договора за период от 20.05.2013 г. до 20.12.2013 г., 104,95 лв. – лихва по
т. 6.1, Раздел VI от Общи условия по програмата за микрокредитиране към
Договора за периода от 09.05.2013 г. до 05.11.2017 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и да се присъдят направените разноски.
Към исковата молба са приложени всички
горецитирани документи. Направено е доказателствено искане за допускане на ССЕ,
което е било уважено от Районния съд.
Ответникът „ПИБ”АД, чрез
адв. Н.А., депозира Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, че искът е неосноватален. Оспорват се описаните в исковата
молба обстоятелства. Възраженията, които се въвеждат от дружеството са свързани с
предсрочното погасяване на кредита от кредитополучателя и в тази хипотеза
съответно приложимите разпоредби на чл. 32 и чл. 33 от ЗПК. Поддържа, че кредитът е
погасен с постъпилите суми по банковата
сметка на кредитополучателя от субсидии на земеделски производител. Направено е
и възражение за погасителна давност по отношение на главницата по кредита, тъй
като се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и е
приложима кратката тригодишна давност. Направено е и възражение за давност и относно
претенцията в исковата молба за лихви – наказателни и мораторна, като също се счита, че
те са погасени с оглед разпоредбата на чл. 111 33Д. Признава се
обстоятелството, че между страните е сключен договор за банков кредит, съгласно
който между дружеството – кредитополучател и ищеца е възникнало правоотношение.
Застъпва обаче, че този договор обвързва тези две страни, доколкото сумата е
получена единствено от дружеството по договора за банков кредит.
Оспорва обстоятелството, че кредитът да е бил просрочен, считано от 20.05.2013 г., както и че са
просрочени 8 бр.вноски по
него, както е
описано в исковата молба.
На 25.10.2018 г. е постъпило становище от „ПИБ”АД, чрез юрк. М. М.,
с което е направено възражение във
връзка със заявеното в отговора на исковата молба за приложението на кратката
тригодишна давност по отношение на главницата.
В хода на производството е прието заключение по
допуснатата ССЕ с в.л. С. К.
С обжалваното решение е уважено частично
възражението за изтекла погасителна давност и за погасяване чрез плащане на сумата 46,01
лв. за периода 20.05.2013г. – 20.12.2013г., в останалата част са отхвърлени
исковете на Ж.Г.С..
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция,
на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Първото
основно възражение се отнася до това, че се жалбоподателят поддържа да е налице
кратка тригодишна давност по отношение на лихвите. Съдът намира, че несъмнено на
осн. чл.111 от ЗЗД за лихвите е
приложима кратката тригодишна давност. В конкретния случай е поето задължение,
което е единно в размер на 8000 лв. Обстоятелството,
че е налице уговореност за разсрочено плащане не трансформира същото на други
нови, различни задължения, за които да важи кратката давност и не ги прави
периодични плащания. По-отношение на наказателната лихва, то същата се
начислява по силата на договора за неизпълнение от страна на длъжника, а след
прекратяването на същия, в случая на 20.12.2013г., по главницата следва да се
начислява единствено лихва за забава, но не и наказателна лихва.
На
следващо място прави оплакване, че определеният лихвен наказателен процент от
кредитора в размер на 32 % е в
противоречие на чл.33 ал.2 от ЗПК. Посочва също така, от мотивите на Районния
съд е видно, че в периода след 20.12.2013г. ответникът е внесъл суми за
погасяване на задължения по кредита в общ размер от 340 лв. на дати
28.07.2016г., 08.09.2016г., 02.11.2016г. и на 27.12.2016г. Тези суми обаче не
били отразени и взети под внимание в заключението на експертизата. Претенцията
на ищеца за наказателната лихва е на стойност 104,95 лв.
Оплакването
следва да се остави без уважение. Съобразно разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗПК –
Когато потребителят забава дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законна лихва. Тази правна норма обаче е
неприложима по отношение на съдлъжника С., тъй като страна по Договора за
кредит от 04.05.2012г. е „Ай-Джи-Ес 7875“ ЕООД, подписал в качеството на
кредитополучател, на когото съгл. клаузата на т.1 –„Предмет на договора“ -
Банката е предоставил банков кредит в размер на 8 000 лв. Съдлъжниците Ж. С. и А. С. са обезпечили
получения кредит чрез задължението за връщане на получената сума от друго лице
/„Ай-Джи-Ес 7875“ ЕООД/. За тях са относими нормите на чл.430 ал.1 – 3 от ТЗ –
„Договор за банков кредит“. По отношение на наказателната лихва, същата е
дължима на осн.т.6.1 от Договора солидарно от кредитополучателя и от двамата
съдлъжници за плащания, дължими, но неизвършени в срок.
Неоснователно
е възражението, че със заключението на ССЕ не е взета предвид сумата 340 лв. Същата
фигурира на т.1.3 “в“ от експертизата, според която – Лихвата върху
просрочената главница от 351,17 лв. с
падеж 20.12.2013г., или за периода 21.12.2013г. до 05.11.2017г. за 1 416
дни с лихвен процент 32,19 % , наказателна лихва е в размер на 444,63 лв., от
които платената сума наказателна лихва е в размер на 340 лв. и остава
задължението в размер на 104,63лв.
Решението
в обжалваната част е законосъобразно и
подлежи на потвърждаване изцяло.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 1214/29.03.2019г. на ПдРС – XV гр.с. по гр.д.№
12534/2018г., в частта, с която е
признато за установено в отношенията между страните, че Ж.Г.С., ЕГН **********,***, на основание чл. 422 от ГПК дължи на „ПИБ”АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ №
37, солидарно с „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“
ЕООД и А. В. С., сумата от 351,17лв.,
представляваща главница, дължима по Договор за банков кредит за земеделски
производител по програмата за микрокредитиране № 000LD-M-000143/04.05.2012 г.,
сключен с „АЙ-ДЖИ-ЕС 7875“ ЕООД -
кредитополучател, Ж.Г.С. и А.
В. С. – в качеството на солидарни
длъжници, сумата от 4,25лв. – наказателна лихва, дължима за периода
05.11.2014 г. – 05.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК в съда –
06.11.2017 г., до окончателното изплащане, за които е издадена
Заповед № 10729/08.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 17729/2017 г.
по описа са Районен съд – Пловдив, VІ бр. с. както и е осъден да заплати на дружеството сумата от 53,12лв. – разноски по
ч.гр.д.№
17729/2017 г. по описа са Районен съд – Пловдив, VІ бр. състав и сумата от 194,78лв.- разноски в исковото
производство.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове: