Р Е Ш Е Н И Е
№ 480
гр. Плевен, 20 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно
дело № 211/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е
по жалба и допълнение към нея, подадени от инж. В.С.М. ***, против Решение №
2153-14-27 от 25.02.2022 год., издадено от заместващия директора на ТП на НОИ –
Плевен, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-14-37/27.01.2022 год., подадена
от В.С.М. и е потвърдено Разпореждане № 141-00-2881-3/19.01.2022 год. на
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Плевен.
Жалбоподателят
излага доводи, че решението е незаконосъобразно и не отговаря на обективно
събраните доказателства. Оспорва фактическите констатации и доводите, изложени
от АО във връзка с действително полагания труд по трудово правоотношение при
осигурителя, в която насока развива подробни доводи и се позовава на
представените от него пред ответника писмени доказателства.
Ответникът не
е подал писмен отговор, за което му е дадено възможност с Определение № 647/12.04.2022
год.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не ангажира допълнителни доводи
към тези, изложени в жалбата и допълнението към нея. Същият е подал заявление
за отлагане на делото, с което твърди обективна невъзможност за явяване в
съдебно заседание, но без доказателства за действително наличие на такава,
поради което съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.139, ал.1 от АПК за отлагане на делото.
Ответникът се представлява от гл.юрк. Ж.
Т., която оспорва подадената жалба. Изразява становище, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно, тъй като от събраните доказателства не може да
бъде установено по категоричен начин, че жалбоподателят е извършвал трудова
дейност при осигурителя „Бултитан“ ЕООД и единствено обстоятелството, че лицето
има сключен трудов договор с въпросния осигурител не е основание да се приеме, че е упражнявал
трудова дейност. Ето защо счита, че към началната дата на настъпване на
осигурителния риск не е възникнало основание за осигуряване на лицето и съгласно
чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от Допълнителните разпоредби на КСО жалбоподателят
не е осигурено лице във фонд „Безработица“. Предвид горното сочи, че правилно
АО е взел предвид предходното прекратяване на осигуряването на жалбоподателя,
което е по взаимно съгласие, с оглед което на жалбоподателя е определено
обезщетение за безработица в минимален размер и за минималния период от време.
В заключение прави искане да бъде
отхвърлена подадената жалба, а решението на директора на ТП на НОИ – Плевен да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Плевенският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано по заявление декларация за отпускане на парично
обезщетение за безработица с вх.№ 8417/15.10.2021 г., подадено от В.С.М. ***, в
което заявителят е декларирал обстоятелството, че правоотношението му с
„Бултитан“ ЕООД е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ.
С Разпореждане
№ 141-00-2881-1 от 29.10.2021 г. на ръководител на осигуряването за
безработица, постановено на основание чл.54г, ал.4 от КСО, производството по
отпускане на парично обезщетение за безработица е спряно. Изложени са мотиви,
че при анализ на данните от информационната система на НОИ относно
осигурителния статус на заявителя, са установени факти и обстоятелства,
създаващи съмнение за липса на правно основание за получаване на обезщетение в
определен размер и е посочено, че е необходимо извършване на проверка от
контролните органи на НОИ в „Бултитан“ ЕООД гр.Свищов. По делото няма данни
горното разпореждане да е било обжалвано.
Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-04-01054931/23.12.2021
год., издаден от ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – П. П. М..
С Разпореждане
№ 141-00-2881-2 от 10.01.2022 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица е постановено възобновяване на производството за отпускане на парично
обезщетение за безработица. Изложени са мотиви, свързани с установените с
посочения по-горе констативен протокол обстоятелства, а именно установено
нарушение на подадените от осигурителя данни, касаещи правото на парично
обезщетение за безработица.
С Разпореждане № 141-00-2881-3 от
19.01.2022 г. на ръководител на осигуряването за безработица, постановено на
основание чл.54ж, ал.1, вр. чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО, е отпуснато
парично обезщетение за безработица по отношение на жалбоподателя, считано от
05.10.2021 год. до 04.02.2022 год. в размер на 12.00 лв. дневно.
Горното
разпореждане е обжалвано по реда на чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО, в резултат
на което е постановено Решение № 2153-14-27 от 25.02.2022 год., издадено от
заместващия директора на ТП на НОИ – Плевен. С него е отхвърлена жалбата на г-н
М.. Административният орган е позовал на резултатите от
извършената проверка, както и на изисканите и представени от жалбоподателя
писмени доказателства.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е Решение №
2153-14-25/11.03.2020г. на заместващ директора на ТП на НОИ - Плевен,
представляващо индивидуален административен
акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на Административно
процесуалния кодекс, съгласно чл.118,
ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна
страна с правен интерес, поради което производството е процесуално допустимо.
При разглеждането
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.168,
ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - заместващ
директора на териториално поделение на НОИ, който е оправомощен със Заповед №
1016-40-691/10.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ. От представената от ответника Заповед № 3757/21.02.2022 г. на управителя на
НОИ се установява, че към датата на постановяване на оспореното решение
директорът на ТО на НОИ е ползвал платен годишен отпуск, с оглед което
обжалвания адм. акт е издаден законосъобразно при условията на заместване от
заместващия директора на ТП на НОИ Пламен Димитров.
Оспореното решение
съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен
акт, установени с чл.59,
ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му. Предвид горното
съдът приема, че обжалваното решение е валиден акт, издаден в надлежна форма,
при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената
проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема
следното:
По делото няма спор
по фактите. Спорът е от правен характер и е свързан с отговор на въпроса дали
жалбоподателят е „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО във връзка
с възникналото и прекратено трудово правоотношение между него и „Бултитан“
ЕООД, респективно в какъв размер и за какъв период му се дължи изплащане на
обезщетение за безработица.
Ответникът е
обсъдил събраните в хода на развилото се пред него административно производство
доказателства, в резултат на което е приел за установено от фактическа страна,
че осигурителят „Бултитан“ ЕООД по информация на управителя Петър Петров се
занимава със складова дейност и отдаване под наем на МПС. Жалбоподателят М. е
сключил трудов договор с горното дружество на 04.10.2021 г., трудовото
правоотношение по който е прекратено със Заповед № 001/08.10.2021 год.,
издадена на основание чл.71, ал.1 от КТ. В периода от сключване до прекратяване
на трудовото правоотношение М. е работел като технически ръководител с работно
място-складова база гр.Белене, ул.“Л.Каравелов“ № 21, собственост на работодателя.
Въз основа на Констативен протокол № КП-5-04-01054931/23.12.2021
год., издаден от ст. инспектор по осигуряването при ТП на НОИ ответникът е
приел, че жалбоподателят за периода на процесният трудов договор не е извършвал
реална трудова дейност, което представлява една от предпоставките да се приеме,
че е осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, вр. чл.4 и чл.4а от същия
нормативен акт. С оглед горното е преценил за меродавно прекратяването на
трудов договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ с предходен работодател –
„Атила-СВ“ ЕООД – гр.Габрово, във връзка с което е приел, че с Разпореждане №
141-00-2881-3 от 19.01.2022 г. на ръководител на осигуряването за безработица,
постановено на основание чл.54ж, ал.1, вр. чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО,
законосъобразно и правилно на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 05.10.2021 год. до 04.02.2022 год. в размер на 12.00
лв. дневно.
Настоящият съд намира горното за законосъобразно и основано на събраните
в хода на съдебното производство доказателства.
Констативен протокол № КП-5-04-01054931/23.12.2021 год., издаден от ст.
инспектор по осигуряването при ТП на НОИ, представлява официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим в настоящето съдебно
производство на основание чл.144 от АПК. Същият не е оспорен от жалбоподателя в
хода на проведеното съдебно производство, поради което материалната му
доказателствена сила не е оборена. В констативния протокол са обективирани
резултатите от извършената при осигурителя „Бултитан“ ЕООД нарочна проверка,
свързана с наличието на доказателства за реално упражнявана от жалбоподателя
трудова дейност в срока на сключения с това дружество трудов договор. От
посоченото писмено доказателство безспорно се установява, че към момента на
съществуване на процесното трудово правоотношение стопанската дейност на
дружеството по никакъв начин не е свързана с длъжността, на която е бил
назначен жалбоподателя, както и че не са налице каквито и доказателства да е осъществявал
функциите по длъжностната характеристика за тази длъжност.
В §1, т.3 от ДР на КСО е регламентирано, че осигурено лице е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО определя момента, от
който възниква осигуряването, а именно денят, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл.4. След като при нарочна проверка е
установено, че жалбоподателят не е извършвал реално трудова дейност, то той не
подлежи и на задължително осигуряване по смисъла на чл.4 от КСО.
Ето защо правилно ответникът е приел, че само наличието на валидно
сключено трудово правоотношение не е достатъчно за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от това правни последици.
По изложените съображения
съдът намира, че жалбата от инж. В.С.М. ***, против Решение № 2153-14-27 от 25.02.2022 год.,
издадено от заместващия директора на ТП на НОИ – Плевен, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена
като такава.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалба на инж. В.С.М. ***, против Решение № 2153-14-27 от
25.02.2022 год., издадено от заместващия директора на ТП на НОИ – Плевен.
На основание чл.119 от КСО решението не
подлежи на касационно обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ : /П/