№ 112
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600115 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК и е
образувано по жалба от осъдения СТ. Г. В., ЕГН ********** от гр. Бургас
срещу определение №438 от 19.05.2022г. по ЧНД № 440/2022г. на Окръжен
съд-Бургас, с което съдът е оставил без уважение молбата му за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на оставащата част от наказанието
лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 186/ 2017г. по описа на
Окръжен съд-Ямбол.
Според изложените в частната жалба оплаквания, БОС при
формиране на вътрешното си убеждение е игнорирал всички представени по
делото доказателства, поради което е постановил необоснован и неправилен
съдебен акт.
В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна
прокуратура-Бургас фактическите и правни изводи на БОС са възприети като
правилни. Акцентира се върху наложеното дисциплинарно наказание на
лишения от свобода , което преценяно заедно с вида на престъплението за
което е осъден , не сочи убедително за поправянето на В.. Предлага на
въззивният съд да потвърди обжалваното съдебно определение като
обосновано и законосъобразно, поради отсъствие на втората изискуема
предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК – осъденият не е дал доказателства за
своето поправяне.
Бургаският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото,
1
като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
Жалбата на лишеният от свобода В. е подадена от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл.440 ал.2, вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна.
СТ. Г. В. е осъден с влязла в сила на 16.05.2019 г.присъда
№47/30.04.2018г. по НОХД № 186/ 2017г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, с
която за извършено на 20.09.2016г. престъпление по чл.116, ал.1,т.6,
вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“"
в размер на 11 години при първоначален строг режим. На основание чл.59
ал.1 от НК с присъдата е приспаднато времето, през което осъденият е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“,считано от 25.09.2016г. Към
19.05.2022г. лишеният от свобода фактически е изтърпял над половината от
наложеното му наказание, включително чрез зачитане на положения в затвора
труд в размер на 1 година, 6 месеца и 1 ден. Остатъкът от наказанието към
момента на произнасяне на проверявания акт възлиза на 4 години 3 месеца и 3
дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за
постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода, БОС вярно е
констатирал, че доколкото осъденият С.В. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание, то е налице формалната предпоставка на чл.
70, ал. 1, т. 1 от НК(неправилно посочената т.2 от същата разпоредба е
относима към наложени наказания за опасен рецидив). Същевременно
първостепенният съд е счел, че в случая липсват категорични доказателства
за трайни , съзнателни и цялостни положителни промени у осъдения В. ,
които да сочат , че той се е поправил.
Въззивният съд в настоящия си състав не споделя решаващия извод
на БОС за отсъствието на втората законоустановена предпоставка за
постановяване на УПО( дали чрез поведението си и отношението си към
труда осъденият В. е дал достатъчно доказателства за своето поправяне ), като
не възприема за обосновани и правилни изложените в тази връзка
констатации и съображения на БОС.
На първо място, отрицателният извод на БОС е основан на
2
неправилно интерпретиране на част от писмените доказателства по делото.
Констатацията, че осъденият отрича извършеното, не признава
вредата и не изпитва съжаление към жертвата, присъства не в текущия
доклад,както е посочил БОС, а само в първоначалния такъв от 06.06.2019г. –
неподписан екземпляр от който е представен, приет и приложен на л.5 от
ЧНД № 440/2022г. на БОС. Този първоначален доклад е изготвен след
влизане в сила на присъдата и по повод първа оценка на риска от рецидив,
вреди и криминогенни нужди. Прогресът в тази област е видим в следващите
текущи доклади от 27.05.20г., 18.02.21г., 05.07.21г. и 26.04.22г., приложени
към затворническото досие на лишения от свобода. При споменатата
първоначална оценка са отчетени 39т., като риска от рецидив е в ниски
стойности и са констатирани две проблемни зони - отношение към
правонарушението и умения за мислене. При следващото оценяване на
27.05.2020г. рискът от рецидив е редуциран на 33т., а при последното, трето
изследване от 05.07.2021г. е сведен до 15т.
Необосновано БОС е приел, че е налице противоречие между
графично отчетените резултати от оценката на риска с отразените в текущия
доклад от 24.04.2022г. причини за положителната промяна у осъдения –
осъзнаване собствената отговорност за извършеното и за причинената вреда.
Посочените от БОС непроменени 5т. се отнасят до естеството на
престъплението(раздел А „настоящо правонарушение“ от табличната
графика), за което е осъден В., но те не могат да бъдат други освен
константна величина. В случая са от значение зоните, върху които е
осъществявано въздействие, а това са определените като проблемни зони, във
всяка от които е налице снижение. Най-същественото снижение е отразено в
зоната отношение към правонарушението – там намалението е от 8т. на 1т.
На следващо място, за обосноваване на отказа си БОС се е позовал
на описание от осъдения на извършеното престъпление, което не може да се
възприеме като годно гласно доказателствено средство, защото е направено
след приключване на съдебно следствие и в самото начало на съдебните
прения. Няма характер и на „други източници на информация“ по смисъла на
чл.439а, ал.2 от НПК, защото не съдържа информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Очевидно изказването на
молителя не може да бъде третирано като становище по молбата му, защото
3
такова там не е изразявано, нито е форма на упражнено право на лична
защита или на последна дума, каквито в съдебния протокол са ясно стуктурно
ообособени.
Извършвайки собствена преценка на доказателствата, БАС намира,
че от данните по делото безпротиворечиво и еднозначно може да се приеме,
че към настоящия момент с поведението си осъденият С.В. е дал достатъчно
по обем и съдържание доказателства за своето поправяне. В тази връзка
разпоредбата на чл. 439а ал. 1 от НПК предвижда, че доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто му
поведение, участието му в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви.
Изследването на цялостното му поведение по време на престоя му в
затворническото заведение обосновава извода на въззивния съд, че към
момента поправянето му е завършено, доколкото присъстват убедителни
данни за затвърдена промяна на поведението и мисленето на осъдения в
положителна насока.
За времето на изтърпяване на наказанието събраните за осъдения
характеристичните данни са много добри. Същият е полагал труд на различни
длъжности. Първоначално е полагал доброволен труд като бакар, след това е
работил към домакинския щат като работник в затворническата кухня, а
понастоящем е ангажиран като хигиенист. През визирания период от време
лишеният от свобода В. се е отнасял съвестно и отговорно към поставените
му работни задачи. Награждаван е единадесет пъти, шест от които с домашен
отпуск за срок от 5 дни, за последен път на 01.04.2022г. По време на престоя
в Затвора –Бургас е бил наказан с „писмено предупреждение“, през месец
септември 2019г. по повод отношения, възникнали поради противоречия в
защитните им позиции с намиращия се в същия затвор негов съпроцесник.
Това е единственото му дисциплинарно нарушение, допуснато от него в
качеството му на обвиняем, преди да бъде осъден и преди да започне
корекционно-възпитателната работа с него. Със заповед от 02.03.2021г.
режимът за изтърпяване на наказанието му е заменен от строг на общ.
Включвал се с желание в провеждани спортни и културни
4
мероприятия. Активно е участвал във волейболните турнири. Съдействал е на
инспектора „СДВР“ при провеждането на програма „Адаптация“. В доклада
на ИСДВР е дадена благоприятна прогноза за личността на В. и неговата
ресоциализация на база личностовите му ресурси - трудоспособна възраст,
средно специално образование, поддържане на контакти с близките и
подкрепа от близките, в каквато насока се и двете писма с уверения на
работодатели за сключване на трудови договори с него. Всички тези
обстоятелства сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Налице е и личностна готовност за вписване в
обществото по положителен начин, още повече при констатираните не малко
ресурси на личността и че това е единственото осъждане на В..
В приетите по делото като писмени доказателства - справка от ГД
"ИН", ведно със становище от Началника на затвора, докладите от инспектор
пробация и от ИСДВР, също се изразява становище, че целите на наказанието
са постигнати в цялост, налице е снижаване на риска от рецидив, както и че
при евентуално условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието, не следва да се наложат пробационни мерки. Според
приложеното в досието експресно психологическо заключение от
13.05.2022г. в ценностната система на В. доминират просоциални нагласи,
липсва симптомантика за антисоциални нагласи и поведение и са налице
предпоставки за успешната му реинтеграция .
С оглед ангажираните по делото доказателства , настоящият
въззивен състав не намира основание да не възприеме мотивираното
становище на администрацията, че към момента, при условията на
изтърпяване на наказанието в пенитенциално заведение процесът на
поправяне при лишения от свобода В. е завършен.
Същевременно, настоящата инстанция намира, че за успешната
ресоциализация и изключване на макар и минимална възможност от рецидив
на противоправно поведение, в случая е удачно на осъдения В. да бъде
определена пробационната мярка по чл. 42а, ал. 1, т. 2 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, чиито размер според БАС
следва да е две години. В този период, по убеждение на съда, нейното
прилагане ще придаде допълнително сигурност по очаквания процес на
успешна реинтеграция на лишения от свобода.
5
По изложените съображения БАС намери, че атакуваното
определение на БОС следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения СТ. Г. В. от
изтърпяване на останалата част от определеното му по НОХД № 186/ 2017г.
по описа на Окръжен съд-Ямбол наказание „лишаване от свобода“ в размер
на 11 години. На основание чл. 70, ал. 6 от НК следва да бъде определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък
към датата 15.06.2022г. в размер на 04 години 01 месеца и 25 дни.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №438 от 19.05.2022г , постановено по ЧНД
№ 440/2022г. на Окръжен съд-Бургас и и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА условно предсрочно СТ. Г. В., ЕГН ********** от
изтърпяване на оставащата част от наказанието лишаване от свобода,
наложено му по НОХД № 186/ 2017г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, в
размер на 04 години 01 месеца и 25 дни.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 70, ал. 6, пр. 1 от НК изпитателен срок
в размер на неизтърпяната част от наказанието към дата 15.06.2022 г. - 04
години 01 месеца и 25 дни,
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 70, ал. 6, изр.II от НК в рамките
на изпитателния срок СТ. Г. В., ЕГН ********** да изтърпи
ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6