РЕШЕНИЕ
№ 428
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000259 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на „А.С.“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление
гр. С.З., ул. Ц.И.Ш. № 85 Б, офис № 4 против решение № 60 от 11.03.2022г. на ОС Стара
Загора, постановено по т.д. № 1241/2021г. по описа на ОС Стара Загора, в частта, с която
датата 20.03.2020г. е определена като начална дата на неплатежоспособността на
дружеството жалбоподател. Изложени са съображения за неправилност, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при анализа и преценката на доказателствения
материал. Искането отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено в
обжалваната част и като начална дата на неплатежоспособността да бъде определена датата
16.06.2021г., когато е настъпила обективната невъзможност за жалбоподателя да изпълнява
задълженията си към всички кредитори. Претендира разноски.
Отговор на въззивната жалба е постъпил от С.М., Л. (=====) със седалище и адрес на
управление === Д.К.П., ап.300, У.М., щат А..., С., регистрирано в щата А. с № ....,
представлявано от М.М. в качеството си на Президент/Главен изпълнителен директор и
упълномощен представител чрез пълномощника си адв. И.Н., с който оспорва въззивната
1
жалба и настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба по чл. 625 ТЗ на „М.“ ЕООД, с
която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника „А.С.“ ООД.
С решение № 60 от 11.03.2022г., постановено по т.д. № 1241/2021г. по описа на ОС Стара
Загора молбата е удовлетворена, като съдът е обявил неплатежоспособността на „А.С.“ ООД
и е открил производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество, в която
част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Със същото решение за начална дата на неплатежоспособността на „А.С.“ ООД, в
неплатежоспособност, е определена датата 20.03.2020 г. и именно в тази част решението е
предмет на настоящото въззивно производство.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане
- чл. 608, ал. 1 ТЗ. Вярно е, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията - чл. 608, ал. 2 ТЗ и че неплатежоспособност може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори - чл. 608, ал. 3 ТЗ, но тази законова презумпция е оборима. Успешното й
оборване е свързано с установения факт, че към падежа на съответните просрочени
задължения длъжникът е в състояние да ги изпълни. Ако длъжникът не изпълнява
задълженията си, въпреки че е в състояние да ги изпълни, тогава той не е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и по отношение на такъв длъжник
производство по несъстоятелност не може да бъде открито, а пътят за защита на
кредиторите му е индивидуалното принудително изпълнение.
Началната дата на неплатежоспособността е датата на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане с характеристиките, на някои от посочените в чл.
608, ал.1 ТЗ, поради обективна липса на бързоликвидни активи.
Съдебната практика категорично възприе и разрешението, че „релевантен за определяне
началната дата на неплатежоспособност е моментът на обективна невъзможност да се
изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не
спирането на плащането към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори,
поради което на съобразяване подлежи не само факта на спирането на плащанията, а
причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на ликвидност, за
покриване на краткосрочните задължения. Касае се за обективно обусловена невъзможност
за изпълнение, а не резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или
нежелание на длъжника, вкл. с оглед оспорване вземането на кредитора“ – вж. Решение №
220 от 7.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 758/2017 г., I т. о., ТК, както и посочената в него
постоянна съдебна практика.
Приетите пред окръжен съд заключения на възложените и изготвени икономически
2
експертизи: първоначална на вещото лице В.Н. - л. 243 и сл. и допълнителна на вещото лице
М.К. - л. 326 и сл. са изследвали икономическото състояние на длъжника „А.С.“ ООД в
петгодишния период, предшестващ датата 13.07.2021 г., на която е подадена молбата по чл.
625 ТЗ. Установено е, че към 13.07.2021 г. са били съставени и последните изследвани от
експертизите счетоводен баланс към 13.07.2021 г., отчет за приходите и разходите към
13.07.2021 г., отчет за собствения капитал също към 13.07.2021 г., справки към същата дата
за кредиторите и вземанията им, както и описи на наличните активи и пасивите на
дружеството. След като експертите са изследвали структурата на коефициентите за
определяне на показателите за финансовото състояние на „А.С.“ към предходните
31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. и двете експертизи са категорични, че към края на
обследвания от тях период и съответно към конкретно посочената в заключенията дата
13.07.2021 г., по отношение на „А.С.“ ООД са налице признаците за трайно състояние на
неплатежоспособност, коефициентите за ликвидността му са отрицателни и към тази
конкретно посочена в експертизите дата 13.07.2021 г. дружеството вече не е можело, с
наличните краткотрайни активи да покрие краткосрочните си задължения, било е и
декапитализирано. Посочено е, че към 31.12.2019 г. коефициентът на обща ликвидност е все
още е в границите на приемливата стойност от 1.83, подобен извод е направен и по
отношение на коефициента от 1.26 за бърза ликвидност. Към 31.12.2020 г. тези
коефициенти вече са съответно 0.43 и 0.39, като данни за това какво е било икономическото
състояние на „А.С.“ ООД към края на първото тримесечие на 2020 г., в който точно период
съдът е определил датата 20.03.2020 г. като начална дата на неплатежоспособността на
дружеството липсват.
Всъщност, решаващия окръжен съд, след като се е съобразил с показателите за финансовото
състояние на „А.С.“ ООД, относими към изследваната и конкретно посочена от експертите
дата 13.07.2021 г. е постановил да бъде открито производство по несъстоятелност на
дружеството, в която част каза се, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Според данните от двете експертни заключения, към датата 13.07.2021 г. в разплащателните
банкови сметки на дружеството е имало наличност в размер на общата сума 910 461.52 лв.,
но тази наличност, поради наложен върху нея запор на 20.03.2020 г. е била реално
неизползваема и така след налагането на запора на 20.03.2020 г., чрез нареждания на
преводи от двете блокирани разплащателни сметки не е можело да се обслужват текущите
задължения на дружеството, затова и последното наредено парично погасяване на
задължение към доставчик е точно от тази дата – 20.03.2020 г..
Отделно, според експертите, изготвили първоначалната и допълнителна експертиза в
изследвания период до 13.07.2021 г. „А.С.“ ООД е титуляр на още една разплащателна
банкова сметка, паричните постъпления, по която също е можело да бъдат използвани за
погасяване на текущи негови задължения, но само към кредитора „Б.Д.“ АД. Коментираната
специална банкова сметка е открита и обслужвана съобразно сключения между „А.С.“ ООД
и „Б.Д.“ АД Договор за кредит № ..... г. и последващия от 07.04.2020 г. пряко свързан с него
Обезпечително–прехвърлителен договор за финансово обезпечение по Закона за договорите
3
за финансово обезпечение (ЗДФО), като наличните и постъпващите средства по тази
специална разплащателна сметка не е можело да бъдат използвани за други цели, освен за
погасяване на задълженията по кредита към банката. Според експертите, след определената
от окръжния съд начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020 г., т. е. в следващия
период от една година и три месеца до датата 16.06.2021 г., с наличността и с постъпленията
по тази специална сметка са били погасени задължения на „А.С.“ ООД към кредитора „Б.Д.“
АД общо в размер на сумата 3 713 442.00 лв., вж. извлечението по с/ка ЗДФО на „А.С.“ ООД
за окончателно погасяване на кредита към „Б.Д.“ АД към 16.06.2021 г. – Таблицата на л. 11
от приетото от окръжния съд заключение на икономическата експертиза на вещото лице
М.К.. Вярно е, че по-голямата част от постъпленията по тази сметка са предимно забавени от
минали периоди плащания на ДФ „З.“, но този факт не е доказателство, нито за липса на
икономическа дейност, нито за евентуални финансови проблеми на получилия плащанията.
Експертите са констатирали и факта, че на посочената дата 16.06.2021 г., след пълното
погасяване на задълженията по банковия кредит, целият неизползван остатък от
специалната сметка на „А.С.“ ООД по ЗДФО, който тогава е бил в размер на сумата 280
967.50 лв., е бил прехвърлен от „Б.Д.“ АД по блокираната още от 20.03.2020 г.
разплащателна сметка на „А.С.“ ООД и постъпилата нова сума от 280 967.50 лв. също е
станала неизползваема за погасяване на текущите задължения на дружеството, тъй като е
запорирана и затова и извън гражданския оборот. Въз основа на констатираното в.л. М.К. по
приетата от окръжния съд допълнителна икономическа експертиза е направило извод, че
датата, след която „А.С.“ ООД става неплатежоспособно дружество е 16.06.2021 г., когато
„Б.Д.“ АД прехвърля 280 хиляди лева в блокираната разплащателна сметка и от тогава вече
„А.С.“ ООД няма възможност да плаща на останалите си кредитори с този излишък, който
се получава след изплащането на всички задължения към банката“.
Мотив да определи датата 20.03.2020 г. като начална дата на неплатежоспособността на
„А.С.“ ООД съда по несъстоятелността е намерил, като е преценил, че „най-ранният момент
на спиране на плащанията към кредиторите е проявление на неплатежоспособността, а от
20.03.2020 г. е налице пълно спиране на плащанията към кредиторите, освен към кредитора
„Б.Д.“ АД, като длъжникът, нито е могъл да изявява воля за тези плащания, нито да ги
насочи към други кредитори“. Така констатираните от експертизите плащания на „А.С.“
ООД към кредитора му „Б.Д.“ АД, извършвани чрез специалната сметка по ЗОДФ, са приети
от съда като достатъчно доказателство за наличие на презумпцията по чл. 608, ал. 3, изр.
второ ТЗ, тъй като в периода след налагането на запора от 20.03.2020 г. до подаването на
молбата по чл. 625 ТЗ на 13.07.2021 г. „други плащания е нямало“.
Изводът на съда, че „най-ранен момент на спиране на плащанията към кредитори“ е датата
20.03.2020 г., когато върху наличността и бъдещите постъпления по разплащателните
сметки на дружеството е бил наложен запор до размер на общата сума от 1 509 905.69 USD,
с левова равностойност към 02.03.2020 г. в размер на сумата 2 690 274.46 лв. е изцяло
опроверган от приетото пред настоящата инстанция допълнително заключение по
икономическата експертиза, изготвено от вещото лице М.К., по отношение на което
4
възражение е заявил оспорилия кредитор жалбата и което се свежда до нарушения при
назначаването на в.л. К., изразяващи се в противоречие с разпоредбата на чл. 196, ал.1 във
вр. с чл. 22, ал.1, т.5 ГПК. По отношение на тези възражения съдът е взел отношение в
проведеното открито съдебно заседание на 22.06.2022г., но доколкото същите се подържат и
към момента на приключване на устните състезания ще се посочи, че според настоящия
състав на съда не е налице твърдяното противоречие с разпоредбата на чл. 196, ал.1 във вр.
с чл. 22, ал.1, т.5 ГПК при назначаване на в.л. К.. Вярно е, че на същата е била поставена
допълнителна задача от окръжния съд, но точно този факт е отчетен при възлагането й за
изготвяне на допуснатата експертиза от настоящия въззивен съд, като е съобразено
обстоятелството, че вещото лице е работила по делото и затова е запозната с данните,
необходими й за изготвяне на заключение, което ще гарантира бързина и адекватност при
работата по него, без да засяга обективността и обосноваността на същото, тъй като
поставената задача е с предмет, различен от този, по който експерта вече е работил в
първата инстанция. Изводът е, че не е налице хипотезата на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК, приложима
съответно за вещи лица, съгласно чл.196, ал.1 ГПК, в който смисъл е и четеното
определение в открито съдебно заседание на 22.06.2022г. и след като няма други възражения
срещу експертизата, съдът като компетентно и обективно изготвена я кредитира изцяло.
Така, според вещото лице К. въпреки блокираните средства в разплащателните му сметки
„А.С.“ ООД е успявало да посреща своите текущи задължения, които е имало по заеми, към
доставчици и други контрагенти, като е използвало специалната сметка по ЗДФО, касови
плащания и прихващания. От значение е и факта, че по банковите сметки на дружеството,
включително специалната сметка по ЗДФО, в периода, следващ посочената от окръжния съд
начална дата на неплатежоспособността 20.03.2020 г., е имало извършени от контрагенти на
дружеството парични постъпления в общ размер на сумата 414 730.54 лв., а на каса в брой е
постъпила общо сумата 8 152.98 лв..
Каза се вече, след определената като начална дата 20.03.2020 г. от собствените на „А.С.“
средства по сметката му по ЗДФО са погасени задължения към „Б.Д.“ АД в общ размер на
сумата 3 713 442 лв., а последният, извършен на 16.06.2021 г. превод, с който кредитът е бил
изцяло погасен, е в размер на сумата 1 400 179.69 лв.. Отново в период, следващ
определената от окръжния съд дата 20.03.2020 г., чрез прихващане срещу вземанията си за
данъчен кредит дружеството е погасявало задълженията си за данъци и осигуровки към
НАП и към датата на предявяване на молбата по чл. 625 ТЗ такива задължения няма. И най -
сетне, отново след датата 20.03.2020 г., със споразумение за прихващане от 14.05.2021 г. е
погасено задължение към кредитора „Б.С.О.“ ООД в размер на сумата 978.83 лв., а на датата
29.06.2021 г., с изявления за прихващане на кредитора „А.А.“ ООД са били погасени две
задължения на „А.С.“ ООД към този кредитор, до размер на общата сума от 1 053 114.92 лв.,
като прихващанията са редовно счетоводно отразени и при двете страни, в който смисъл са
изводите на в.л. К. в приетото от въззивния съд допълнително заключение.
Следва да се посочи, че след като едно изискуемо и ликвидно вземане на длъжника към
негов кредитор е годно за прихващане със собственото му задължение към същия кредитор,
5
това несъбрано вземане по дефиниция е абсолютно ликвиден актив на длъжника, годен за
погасяване на задълженията му, с погасителен ефект идентичен на прякото плащане на
пари.
Въз основа на изложеното до тук следва да се приеме, че след посочената от окръжния съд
„дата на последно плащане 20.03.2020 г.“ дружеството „А.С.“ ООД, въпреки запорираните
му разплащателни сметки е успявало да обслужва задълженията си, без да признава и да
води счетоводно претендираното от С.М., Л. задължение от 1 509 905.69 USD, което
задължение е било спорно и за установяване на което понастоящем е образувано дело в С.
без ясна прогноза за изхода му т.е. дали това задължение ще бъде установено или не и какъв
евентуално би бил точния му размер. Според данните от приетото първоначално заключение
на в.л. М.К. пред настоящата инстанция и при отчитане счетоводната политика на „А.С.“
ООД балансовата стойност на твърдяното от С.М., Л. задължение е нула, т.е. в баланса към
20.03.2020 г. реално задължение на „А.С.“ ООД към С.М., Л. не е отразено като
съществуващо, а обезценката на задължението е отразена по Дебита на сметка 251
„Провизии на задължения“. Затова и при изготвения от експертизата вариант на неотчитане
на това непризнато от дружеството спорно задължение, показателите за финансовото
състояние на „А.С.“ ООД, относими към определената от окръжния съд начална дата на
неплатежоспособността 20.03.2020 г. са следните: коефициент на обща ликвидност 2,83 и
коефициент на бърза ликвидност 1,72, които стойности сочат, че към посочената дата
20.03.2020 г. дружеството не е в състояние на неплатежоспособност.
Изводът е, че дори и да не бъдат отчетени като налични, блокираните от присъединения
кредитор С.М., Л. незабавно ликвидни активи - пари в размер на сумата от общо 910 461.52
лв., то както извършените в полза на кредитора „Б.Д.“ АД плащания в общ размер на
сумата 3 713 442 лв., така и погасяването на задълженията за данъци и осигуровки към НАП
срещу дължимите за съответните периоди суми по данъчен кредит, а също и погасяването
на задължения от общо 1 053 114.92 лв. към кредитора „А.А.“ ЕООД, което е било
извършено чрез прихващането от 29.06.2021 г. не могат да бъдат подведени под хипотезата
на чл. 608, ал. 3, изр. второ ТЗ като представляващи „изцяло или частично плащане на
вземания към определени кредитори“. Състояние на неплатежоспособност, в което
дружеството „А.С.“ ООД да е изпаднало по отношение на останалите си кредитори, което
състояние да е било предходно и/или съществуващо едновременно с посочените по-горе и
подробно описаните от експертизите плащания, не е доказано по делото, поради което
определената като начална дата 20.03.2020 г. от решаващия първоистанционен съд не
удостоверява такова относимо към нея икономическо състояние на „А.С.“ ООД, което да
отговаря както на критериите по чл. 608, ал. 1 ТЗ, така и на презумираните условия по чл.
608, ал. 3 ТЗ.
Състоянието, в което обективно да не е било възможно дружеството „А.С.“ ООД да
обслужва изискуемите свои задължения към кредиторите, е настъпило на датата 16.06.2021
г., когато след пълното погасяване на задълженията към „Б.Д.“ АД, свободният остатък от
собствената на „А.С.“ ООД сметка по ЗДФО, в размер на сумата 280 967.50 лв., е бил
6
прехвърлен от банката по запорираната още от 20.03.2020 г. разплащателна сметка на
дружеството и тази вече освободена сума също е била автоматично запорирана и така
извадена от гражданския оборот, без да е възможно да бъде използвана за плащания към
кредиторите. Освен изложеното следва да се има предвид и факта, установен от в.л. М.К. в
от приетото пред настоящата инстанция първоначално заключение, че само няколко дни
след превода и автоматичното запориране на посочената сума от 280 967.50 лв. или на
21.06.2021 г. е настъпила изискуемостта на вземането на кредитора „А.А.“ ЕООД по
сключеното с него Допълнително споразумение № 2 от 11.01.2021 г. към Договора за
продажба на селскостопанска продукция от 26.03.2020 г., в остатъчен след извършените
прихващания размер от 4 142 812.08 лв..
Именно въз основа на така установените факти е и заключението на икономическата
експертиза, че почти съвпадащото по време едновременно блокиране от 16.06.2021 г. на
сумата 280 967.50 лв. и невъзможността да се посрещне плащането от 21.06.2021 г. към
„А.А.“ ЕООД, общо определят наличието на състояние, при което търговецът „А.С.“ ООД
не е бил в състояние да изпълни изискуемите задължения към своите кредитори.
След като събраните по делото доказателства обосновават извод за наличие на състояние на
неплатежоспособност на дружеството „А.С.“ ООД от датата 16.06.2021 г., то в обжалваната
му част решението на окръжния съд като несъобразено с материалния закон следва да бъде
отменено и постановено друго, с което като началната дата на неплатежоспособността на
„А.С.” ООД бъде определена на датата 16.06.2021 г..
При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат направените пред въззивната
инстанция разноски, общо в размер на сумата 625 лв., от които 125 лв. платена държавна
такса за въззивно обжалване и 500 лв. платен депозит за експертиза, които следва да бъдат
възложени в тежест на оспорилия жалбата кредитор „С.М.“, Л..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60 от 11.03.2022 г., постановено по т. д. № 1241 по описа за 2022 г.
на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която при откриване на производството по
несъстоятелност на „А.С.“ ООД, ЕИК ..., датата 20.03.2020 г. е определена като начална дата
на неплатежоспособността, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ датата 16.06.2021 г. като начална дата на неплатежоспособността на „А.С.“
ООД, в неплатежоспособност, ЕИК ....
ОСЪЖДА дружеството „С.М.“, Л. (=====) със седалище и адрес на управление: ===
Д.К.П., ап. 300, У.М., щат А., ..., С.А.щ., регистрирано в щата А. с № ...., да заплати на
„А.С.“ ООД, в неплатежоспособност, ЕИК ..., сумата 625 лв., представляваща разноски пред
7
въззивната инстанция, от които 125 лв. платена държавна такса за въззивно обжалване и 500
лв. платен депозит за експертиза.
Препис от решението да се изпрати на Окръжен съд Стара Загора, за вписване в книгата по
чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати и на Агенцията по вписванията, търговски регистър, за
вписването му по партидата на „А.С.“ ООД, в неплатежоспособност, ЕИК ....
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8