№ 1793
гр. Варна , 17.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:K. Д. Иванов
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502545 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 31280/27.05.2020г. от „ТЕРЕМ -
КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА” ЕООД ЕИК *********, чрез пълномощник срещу
Решение № 1567/23.03.2020г. по гр.д. № 8936/2019г. на ВРС,30св., с което съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявения от ВЪЗЗИВНИКА против К. С. П., ЕГН **********, с адрес:
*** иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 18 000,15 лв. (осемнадесет хиляди лева и петнадесет стотинки),
представляваща платени без правно основание суми над полагащото му се трудово
възнаграждение, както следва: за 2015 г. – 4553,70 лв.; за 2016 г. – 5415,85 лв. и за 2017 г. -
8033,60 лв.
Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушаване на
материалния закон, моли за отмяната му и за постановяване на друго, с което иска да бъде
уважен, като основателен и доказан. Твърди се, че съда неправилно е приел, че ответника е
бил добросъвестен, а именно, че не е имал знание, нито съзнание, че получава допълнителни
суми, които не му се дължат на осн. чл.259 от КТ. Излагат се съображения, че ответникът е
заемал длъжност „ръководител направление администрация“ и е следвало отлично да
познава трудовото законодателство. Освен това той е бил в трудови правоотношения с
ищеца, а не в облигационни, както е управителя по силата на договор за управление.Твърди
се, че от приетото по делото заключение на ССЕ, безспорно е установено, че процесните
1
суми са изчислявани на основание чл.259 от КТ. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържа въззивната
жалба с аргументи идентични с изложеното в исковата молба и моли същата да бъде
уважена, като се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и потвърдено
първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски на основание чл.38 от ЗА. Представя писмени
бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ
АРСЕНАЛ - ВАРНА” ЕООД ЕИК ********* срещу К. С. П., ЕГН **********, с правно
основание чл.55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
18 000.15 лв., представляваща платени суми без правно основание над полагащото му се
трудово възнаграждение, както следва: за 2015 г. – 4553,70 лв.; за 2016 г. – 5415,85 лв. и за
2017 г. - 8033,60 лв.
В исковата молба ищецът излага, че ответникът К. С. П. е бивш служител на
ищцовото дружество, като трудовото му правоотношение е прекратено, считано от
01.02.2018г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда, при което са му били
начислени суми в общ размер на 4 056,96 лв., които са изплатени изцяло. Същия е
изпълнявал длъжността „Ръководител направление администрация”, код по НКПД 12195005
съгласно трудов договор №797/03.09.2013 г. С трудов договор №761/28.11.2017 г. на г-н П.
е било възложено в качеството му на служител да изпълнява длъжността „директор
администрация”, с код по НКПД 12197001.
Твърди,че в периода от 2015 г. до 2017г. ответникът получавал към работната си
заплата допълнително начислени суми за времето, през което по заповед на управителя на
„ТЕРЕМ -КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА” ЕООД го е замествал в това му качество и е
изпълнявал неговите функционални задължения. Надплатените суми за посочения период
над възнаграждението му са в общ размер на 18 003.15 лв., като същите са получени без
правно основание, тъй като в случая не е приложим чл.259 от Кодекса на труда, поради
това, че служителят K. П. е бил в трудово правоотношение с ищцовото дружество, за
разлика от управителя, който е бил в облигационно отношение по силата на договор за
2
управление. Ищецът счита , че презумцията на чл.271 от КТ за добросъвестност е оборена ,
като се аргументира с факта, че ответникът е бил на длъжност „Директор администрация” и
е бил наясно, че сумите, които е получил над заплатата не му се полагат. Отделно от това от
получените заповеди за заместване, които са били връчени на ответника срещу подпис е
видно, че в тях не е изрично посочено допълнително възнаграждение, т.е., няма изрично
уговорено/посочено допълнително писмено възнаграждение, каквото е изискването на
чл.259 КТ. Излага, че е имало периоди, в които при формиране на работните заплати на
персонала на дружеството управителят е отсъствал и е бил заместван именно от ответника.
Твърди се,че в тези случаи K. П. самостоятелно си е разпореждал начисляването на суми
над полагащото му се. Освен това сочи, че конкретното заместване по чл.259 КТ (при все,
че е и недопустимо да има такова за облигационни правоотношения) не е регистрирано в
НАП.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който иска се
оспорва като неоснователен. Сочи, че в над тридесет годишния си стаж при ищеца е
работил по трудов договор, последно като изпълняващ длъжността „Директор
администрация”, и винаги е получавал трудово си възнаграждение съобразно трудовият си
договор и правилата установени в ищцовото дружество. Всички възнаграждения са
начислявани от ищеца, като върху всички изплатени му възнаграждения са изчислени и
удържани данъци и осигуровки от ищеца.Оспорва твърденията на ищеца, че той е изготвял
или утвърждавал ведомости за заплати, разпореждал се е да бъдат изготвяни ведомости за
заплати и при определяне на възнаграждението си е оказвал въздействие върху някого, от
което се е облагодетелствал. Твърди, че финансово-счетоводният отдел, който се занимава с
изготвяне на заплатите, никога не е бил на негово подчинение съгласно структурата на
дружеството и няма как да приема негови разпореждания.Твърди, че е добросъвестен, както
при изпълнение на служебните си правоотношения, така и при получаване на
възнаграждението за положения от него труд. Отделно сочи, че при изплащането на
месечното му трудово възнаграждение във фишове за заплата няма посочено
възнаграждение по заместване на управителя. Претендираните суми, като изплатено
допълнително възнаграждение за заместване на управителя по приложените с исковата
молба заповеди са посочени във фиша като „корекция заработка”, което счита за част и
елемент на брутното му трудовото възнаграждение и е съобразно икономическите резултати
на дружеството и индивидуалната преценка на прекия му ръководител относно качеството
на изпълнение на работата на подчинения служител. Излага, че такава корекция е в
правомощията на управителя и за него не е имало съмнение в правото и основателността на
полученото месечно възнаграждение, като правилно отразяващо по-голямата му
натовареност през съответния месец.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
3
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени и гласни доказателства,
че през процесния период 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. страните са били в трудовоправни
отношения, както следва: По силата на Трудов договор №797/03.09.2013г. ответникът е
изпълнявал длъжността „ръководител направление „Администрация”, а по силата на Трудов
договор №761/28.11.2017г. – длъжността „Директор Администрация”. Същите са
прекратени със Заповед № РД-07-11/01.02.2018 г. на управителя на „Терем КРЗ Флотски
арсенал-Варна” ЕООД – инж. Г. Стойчев и инж. Данко Момчилов, на осн. чл.327, ал. 1, т.2
от КТ , като е разпоредено на К.П. да се заплати обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на по два дни за 2017 и 2018 г.
Няма спор и,че въз основа на Заповеди на управителя на „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски
арсенал – Варна” ЕООД инж. Г. С., на осн. чл. 259 от КТ К. С. П. е възложено да изпълнява
и длъжността – Управител, за посочените в заповедите дати, както и , че в процесния период
въз основа на така посочените и приети по делото заповеди същия действително е замествал
Управителя,т.е. не се оспорва факта на положен от него труд по заместване.
От представените писмени доказателства и заключението по ССЕ, неоспорено от
страните, което съда кредитира, е установен и размера на получената от K. П. в периода на
заместване 01.01.2015 г. до 31.12.2017г. сума , а именно - 18 003.15 лв., която също е
безспорна по делото.
За да постанови решението си разглеждащия състав на ВРС е приел ,че процесната
сума не е получена от ищеца без основание, а е начислена въз основа на заповедите за
заместване и е за реално извършена работа,поради което не е налице фактическия състав на
чл.55 ал.пр.1 от ЗЗД, както и , че при получаване на процесната сума ответникът е бил
4
добросъвестен, поради което дори и да е получена без основание , същия не дължи
връщането й.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни. В настоящия случай ищеца не е
провел доказване на релевантните по делото факти водещи до основателност на иска по
възведеното основание.
На първо място неоснователно е възражението на въззивника, че изпълнявайки
длъжността Управител/замествайки Управителя/ на дружеството ответник, отношенията на
K. П. със същото са се трансформирали в облигационни, т.е. не са трудовоправни, доколкото
самия управител е в такива с дружеството. Неоснователността на това възражение на
въззивника е от значение т.к. по общо правило, добросъвестността няма отношение към
задължението да се върне онова, което е получено без основание.Същата е привилегия само
на работника/служителя и само за получена от него сума като трудово възнаграждение и
обезщетенията по трудовото правоотношение.
В конкретната хипотеза изпълняването на възложени от Управителя негови функции
въз основа на изрична заповед от същия за заместване, не трансформира връзката на
заместващия работник/служител от трудовоправна в облигационна. И това е така, т.к. с
издаването на заповед за заместване и изпълняване на част от задълженията на управителя,
работника не става управител по смисъла на закона/ТЗ/, а изпълнява допълнителни
задължения на основание чл. 259 от КТ, каквото е и основанието на самите заповеди.
Ето защо, за да се приеме за основателен и доказан иска ищеца , чиято е
доказателствената тежест,същия следва пълно и главно да обори презумцията за
добросъвестност на ответника , т.к. в правната доктрина и практика няма спор, че съгласно
чл. 271, ал. 1 КТ добросъвестно получените от работника или служителя суми за трудово
възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение не подлежат на връщане, дори
когато са били неоснователно получени, или основанието за получаването им отпадне
впоследствие. Добросъвестността се преценява в контекста на чл. 8, ал. 2 КТ, т. е. същата се
предполага до установяване на противното - доказване на знанието на работника
/служителя относно липсата на основание за получаване на сумата, като се касае за
субективното отношение на получилия сумата –достатъчно е той да не е знаел, че няма
право да получи съответното възнаграждение.
В конкретния случай, ищецът - работодател не е оборил тази презумпция.По делото
няма представени никакви доказателства, които да обосноват положителен извод относно
твърдените от ищеца факти за знание на ответника,че получените от ответника суми по
силата на заместване не му се следват с оглед професионалния му опит или , че същия сам
си е определял полученото възнаграждение. Нещо повече видно от приложените заповеди и
фишове, препис от същите е изпращан на отдел ФС и УЧР, а сумите са начислени като
„заработка корекция“.
5
Твърденията на ищеца, че в процесния период К.П. е определял възнагражденията на
работещите в дружеството или е могъл да го прави - остават голословни. В подкрепа на
казаното са и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Г. А. С. – управител на
ищцовото дружество за процесния период, от които се установява, че нарочна заповед, с която е избирал
заместниците си, е предоставяна за запознаване на съответното лице и се изпращала в
София за сведение и одобрение на изпълнителния директор на холдинга. По време на
заместването ответникът не е одобрявал ведомости за заплати, не си е определял сам
възнаграждението, а само временно е замествал за спешни неща, които се изискват от
управителя, а рутинната работа оставял, като се върне титуляра. Възнаграждението му се
определяло от отдел ТРЗ в завода на принципа, посочен и във вътрешните правила. Винаги
управителят е одобрявал заплатата на ответника, вкл. и допълнително полагащото му се
възнаграждение в случай на заместване. Като управител му е давал бонус и, тъй като има
тези права, вкл. и по вътрешните правила, но счита, че не е прекалявал, даже скромно го е
компенсирал.
Добросъвестността на ответника не е оборена и с възражението на въззивника, че в
процесните заповеди за заместване по чл.259 от КТ, няма посочено възнаграждение. От една
страна по делото няма спор , че K. П. ефективно е осъществявал дейност по
заместване, за която му се следва заплащане, от друга страна, предвид изложените вече
аргументи, не той е поискал и не е издавал заповеди за изплащане на процесните суми, а
същите са отразени и е получавал към редовната си заплата.
С оглед изложените мотиви, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а обжалваното решение потвърдено.
Предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, в размер на 1070.00 лв.,
представляващо възнаграждение за един адвокат, съобразно чл.38 от ЗА и чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1567/23.03.2020г. по гр.д. № 8936/2019г. на
ВРС,30св.
ОСЪЖДА „ТЕРЕМ - КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ - ВАРНА” ЕООД ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на адв.И. Г.ев В. ЕГН **********, сумата от 1070.00/ хиляда и
седемдесет/лв., представляваща сторени по делото разноски пред въззивната инстанция, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК и чл.38 от ЗА.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
6
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7