Решение по дело №921/2017 на Административен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 414
гр. Велико Търново, 16.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                   Административен съдия: Евтим Банев

 

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 921 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на М.К.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000416005391-091-001/ 28.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П-04000417136564-003-001/ 14.08.2017 г. на същите органи по приходите, в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение № 275/ 30.10.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на ревизионния акт, в обжалваната му част, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, установени в ДОПК, в нарушение принципите на законност, обективност и служебно начало, залегнали в чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, и в противоречие с материалния закон. Развива доводи за липсата на претендираните от ответника основания за прилагане на особения ред за облагане по аналогия, както и за неправилно определяне размера на основите за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Изтъква, че неправилно при ревизията не са признати налични суми към началната дата на ревизията, вкл. получени  дарения от баща й К. К. и майка й М. К., както и суми, получени през отделните ревизирани данъчни периоди, вкл. такива под формата на заем.Твърди и неправилно изчисляване на приходите и разходите й през отделните данъчни периоди, т.нар. „парични потоци“, вкл. разходите за издръжка на дете. В тази връзка развива доводи за необоснованост на изводите на приходната администрация, касаещи наличие на наредени суми към „МНМди“ ЕООД и получени такива от същото дружество, третирани като облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Счита, че в резултат от допуснати нарушения на процесуални правила, на практика от органите по приходите не установили възприетите от ревизията надвишения на разходи над приходи и не са взети предвид направените възражения срещу ревизионния доклад. В съдебно заседание оспорващото лице, чрез пълномощника си по делото  К. ***, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и с допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания. Акцентира върху обстоятелството, че от приходната администрация не са зачетени документално доказани приходи на М.Д. през процесните периоди, като същевременно са взети предвид разходи за предоставени суми на „МНМди“ ЕООД, само въз основа обясненията на бившия счетоводител на дружеството. Моли съда да отмени изцяло РА в обжалваната му част, алтернативно да определи по-малък размер на допълнителните задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, съобразно приобщените към делото доказателства. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение срещу размера на претендираното от ответника ско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, чрез процесуалния си представител по делото ст.  М., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт, като се позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК и на доводи, наведени в хода на устните състезания и в писмени бележки. Развива съображения за обоснованост на фактическите констатации на органите по приходите с наличните в делото доказателства, като намира, че ангажираните такива от жалбоподателката в хода на съдебното производство не оборват фактическите установявания при ревизията, съответно не променят направените въз основа на тях правни изводи. С тези аргументи моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за разноски, представляващи ско възнаграждение в размер на  2 808,00 лв., съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави искане за съобразяване разпоредбата на мл. 161, ал. 3 от ДОПК при евентуален благоприятен за жалбоподателя изход на спора.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На М.К.Д. е извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за установяване на задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски, за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 година. Ревизията е възложена със ЗВР № Р-04000416005391-020-001/ 04.08.2016 г. /връчена по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към досието на 12.09.2016 г./, издадена от В.А.Н. - началник сектор при ТД на НАП – гр. В. Търново. Ревизионното производство е спряно със Заповед № Р-04000416005391-023-001/ 18.10.2016 г., възобновено със Заповед № Р-04000416005391-143-001/ 19.01.2017 г., спряно със Заповед № Р-04000416005391-023-002/ 19.01.2017 г. и възобновено със Заповед № Р-04000416005391-143-002/ 08.02.2017 г., издадени от В.Н. - началник сектор при ТД на НАП – гр. В. Търново. Първоначалната ЗВР е изменена относно срока на приключване на производството със Заповеди за изменение на ЗИЗВР № Р-04000416005391-020-002/ 30.03.2017 г. и ЗИЗВР № Р-04000416005391-020-03/ 25.04.2017 г., издадени от същия орган по приходите. С Протокол № Р-040004160025391-ППД-001/ 26.04.2017 г., Протокол № Р-04000416005391-П73-001/ 17.05.2017 г. и Протокол № Р-04000416005391-П73-002/ 15.06.2017 г. /папка 5, л. 1, папка 6, л. 55 и л. 171/, към ревизионната преписка са приобщени документи от предхождаща проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ извършена на М.К.Д. за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2014 г., от ПУФО и ревизия извършени на „Тиба 15“ ЕООД /РА и РД, документи представени от ревизираното лице и от трети лица/ и от ревизия на Н.А.Д./декларация от 27.01.2017 година/. Приобщени са и документи от извършена проверка за установяване на факти /ПУФО/ на „Тиба 15“ ЕООД с предишно наименование „МНМди“ ЕООД, преди ревизията на това дружество /папка 4, л. 84 и сл. от ревизионната преписка/. В хода на производството при извършени от органите по приходите проверки в Търговски регистър и в информационната система на НАП е установено, че през ревизирания период, за времето от 01.01.2010 г. до 26.08.2013 г. М.Д. заедно със съпруга си Н.Д., е била съдружник с участие в капитала на „МНМди“ ЕООД – гр. В. Търново, а от 27.08.2013 г. до 08.04.2015 г. - едноличен собственик на капитала на същото дружество. Съгласно данните от регистъра на осигурените лица, за Д. са били подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за периода 01.01.2009 г. - 31.10.2013 г., като назначена по трудово правоотношение на длъжност „управител“ в „МНМди“ ЕООД, а за периода от 01.06.2011 г. - 30.09.2011 г. – и като работеща по втори трудов договор в „Поликомерс СГ“ ЕООД – гр. В. Търново. За периода от 01.11.2013 г. - 31.12.2014 г. лицето е работило по договор за възлагане на управление сключен с „МНМди“ ЕООД на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ /правоотношение, приравнено на трудово за целите на данъчното облагане - § 1, т. 26, буква „з“ от ДР на ЗДДФЛ/. Установено е още, че за 2011 г. и 2012 г. същото е подавало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, за доходите от трудови правоотношения с „МНМди“ ЕООД и за доходи от наем, получени от „Стик“ ЕООД –гр. Варна като посочените в тях суми са били взети предвид при определяне данъчните основи на задълженото лице. За 2010 г., 2013 г. и 2014 г. М.Д. не е подавала декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията, както и на предхождащата я ПУФО, на М.К.Д. са връчвани искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани документи, информация и разяснения във връзка с получени доходи, направени разходи и придобито/продадено имущество през процесните данъчни периоди, както и относно финансиране дейността на „МНМди“ ЕООД /впоследствие с наименование „Тиба 15“ ЕООД/. От задълженото лице неколкократно са представяни обяснения и документи, относно получени приходи и извършени разходи, вкл. такива за лични нужди и издръжка на семейството, за придобито и наето имущество, получени кредити и извършени погасявания, за получени заеми и дарения от физически лица, и за произход на средствата при тези лица, декларации за получавани доходи, документи за извършени вноски и тегления по банкови сметки и други. Пояснено е, че Д. не разполага с документи за финансиране дейността на „МНМди“ ЕООД /„Тиба 15“ ЕООД/ и „Милла консулт“ ЕООД и за сключени ипотеки. /папка 1, л. 146/. Посочено е още, че към началната дата на ревизирания период 01.01.2010 г., лицето е имало разполагаеми средства в брой в размер на 260 000,00 лв., произхода на тази сума е дарение от баща му, изтеглен ипотеечен кредит и кредити по кредитни карти. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на физически лица, посочени от ревизираното лице като предоставили му парични средства и на бившия счетоводител на „МНМди“ ЕООД Направени са проверки и на търговски дружества, изплатили суми на Д. или контрагенти по извършени от нея покупки и продажби на недвижими имоти, по наемни или арендни договори както и на „Метро Кеш & Кери България“ ЕООД, във връзка с извършени покупки от търговската верига. Отправени са искания за информация и са получени отговори от ТП на Национален осигурителен институт – гр. В. Търново, Областна дирекция на МВР – Велико Търново /сектор „Пътна полиция“ и сектор „КИАД“/, търговски банки, Служба по вписванията - гр. В. Търново, Община Велико Търново /отдел „ЕСГРАОН“ и отдел „МДТ“/, „Енерго-Про Продажби“ АД – гр. Варна, „ВиК Йовковци“ ООД – гр. В. Търново, доставчици на телекомуникационни услуги. След извършената съпоставка на данните, предоставени от задълженото лице и тези, получени при извършените проверки, органите по приходите са намерили, че разходите на лицето надвишават доходите му за отделните данъчни периоди. Изложените обстоятелства са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление изх. № Р-04000416005391-113-001/ 05.05.2017 г.  /папка 6, л. 152/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи, липсват или са повредени до степен негодност документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, и несъответствие между декларираните и/или получените приходи имущественото, и финансовото състояние на лицето, основите за облагане с подоходeн данък, и за определяне на задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ревизираните периоди, ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На М.Д. са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище, изпратено й е и уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. № Р- Р-04000416005391-139-001/ 05.05.2017 г. /папка 6, л. 152 – л. 162/. Наред с други данни, с ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000416005391-040-004/ 05.05.2017 г. от ревизираното лице е изискано да представи декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, което е извършено на 26.05.2017 г. /папка 2, л. 26 – л. 35/. От извършващите ревизията органи по приходите е издаден Ревизионен доклад № Р-04000416005391-092-001/ 16.06.2017 г., връчен на задълженото лице по електронен път на 18.06.2017 г. /папка 1, л. 112/. В продължения по реда на чл. 117, ал. 5, изр. второ от ДОПК срок, срещу доклада е подадено писмено възражение, към което не са приложени доказателства.

След обсъждане на възражението същото е прието за неоснователно и производството е приключило с издаването на процесния РА № Р-04000416005391-091-001/ 28.07.2017 г. от органа, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. В контекста на относимите за случая обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 8, т. 10, т. 14 и т. 16 от ДОПК, с ревизионния акт са определени допълнителни задължения за внасяне за данъци и задължителни осигурителни вноски. С Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-04000417136564-003-001/ 14.08.2017 г., издаден от същите органи по приходите, е извършена поправка на технически грешки в издадения РА. Като резултат от ревизията, на М.К.Д. са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски, както следва: чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ – за всички ревизирани данъчни периоди, в размер общо на 84 993,77 лв. и лихви 41 323,88 лв; за задължителни осигурителни вноски към ДОО за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2014 г. – общо 7 899,11 лв. и лихви 3 242,40 лв., към ДЗПО-УПФ за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2014 г. – общо 3 085,59 лв. и лихви 1 266,55 лв. и за здравно осигуряване за периода от 15.02.2011 г. до 31.12.2014 г. – общо 4 936,95 лв. и лихви 1 917,32 лева. Задълженото лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК по отношение изброените задължения, като не е представило нови доказателства. С Решение № 275/ 30.10.2017 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, ревизионният акт е бил потвърден в обжалваните му части. Решението е връчено на адресата му по електронен път, на дата 06.11.2017 г., видно от удостоверение за доставяне /прозрачна папка, л. 24/ Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена по куриерска служба, чрез решаващия орган, на 17.11.2017 г., съгласно приложена товарителница.

В хода на съдебното производство от ответника са представени документите, съдържащи се в административната преписка, на технически носител във вид на електронни документи - ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на ревизията, ЗИЗВР и РД във вид на електронни документи с електронен подпис, удостоверения по чл. 24, вр. с чл. 16, ал. 1 ,т. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, в приложимите редакции. От последно изброените документи се установява, че В.А.Н. /орган, възложил ревизията/, И.И.А./ръководител на ревизията/ и Й.Й.К. /член на екипа/ са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни подписи в същите не са оспорени. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. В срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК от ответника е оспорена истинността – дата на създаване и вярност на съдържанието на документи, посочени в писмено становище, като във връзка с това е открито съответното производство и са ангажирани доказателства. В съдебната фаза на производството от жалбоподателя също са ангажирани доказателства. Представени са документи /договори, споразумения, разписки/, част от които вече съдържащи се в ревизионната преписка, по негово искане от неучастващи в производството лица са представени извлечения от движението по банкови сметки и преписката във връзка с извършена ревизия на Н.А.Д.– съпруг на жалбоподателката, вкл. ревизионния акт, с който е приключило това производство и решението на директора на Д „ОДОП“ при обжалването му. По искане на жалбоподателя са назначени основна и две допълнителни счетоводни експертизи, с поставени задачи. Заключенията на вещото лице, като компетентно изготвени и отговарящи на поставените въпроси, са приети от съда и се ценят заедно с останалите събрани доказателства. Във връзка с оспорванията на документи са разпитани свидетелите С. К. К., Ю.Г. К., М.К. К., Н.А.Д.и М.Н. Д.. Мотиви относно събраните доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора. 

 

 

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

           

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, срещу потвърдената от решаващия орган част на РА, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

След извършена проверка съдът установи, че ревизионният акт е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК в приложимата му редакция, определени със Заповед № 532/ 25.08.2014 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново и съответните ЗВР. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, определени с посочената по-горе заповед на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В съдържанието на ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на производството, ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпи От представените удостоверения по чл. 24, вр. с чл. 16, ал. 1 ,т. 1 от ЗЕДЕП се установява се, че В.А.Н. /орган, възложил ревизията/, И.И.А./ръководител на ревизията/ и Й.Й.К. /член на екипа/ са имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в който са издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни подписи в тези не са оспорени. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените заповеди и РД са подписани от лицата които са посочени с квалифициран електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност.

Съобразно периодите на спирането й, ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионен доклад № Р-04000416005391-092-001/ 16.06.2017 г. е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от същия кодекс и е връчен на дружеството-жалбоподател при спазване разпоредбата чл. 117, ал. 4 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-04000416005391-091-001/ 28.07.2017 г. е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Освен това изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2 от ДОПК/, а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано както за откриването на ревизионното производство, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните му задължения. В хода на ревизията преписката е попълнена с необходимите според ревизиращите органи доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Извършените въз основа на тези доказателства фактически констатации и направените правни изводи са предмет на преценка при проверката за материалната законосъобразност на РА и ще бъдат обсъдени по-долу в настоящото решение. Извън това в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране, като жалбоподателката се е възползвала от тези възможности, в преценения от нея за необходим обем.

 

Съдът намира, че РА е материално незаконосъобразен, доколкото със същия не по съответния за това ред са определени задълженията на лицето за подоходен данък и за осигурителни вноски, вкл. поради неправилно определяне на приходите и разходите на лицето през отделните данъчни периоди.

 

            Основните спорни въпроси по делото касаят размерите на възприетите от органите по приходите разполагаеми парични средства на лицето към началната дата на ревизирания период, както и приходите, респ. разходите му за отделните данъчни периоди.

Наведените от жалбоподателката възражения по отношение наличните към 01.01.2010 г. парични суми са, че от приходната администрация не са взети предвид на следните суми: 28 000,00 лв. – предоставени по кредитни карти от „Обединена Българска банка“ АД; 182 000,00 лв. – средства от предоставен ипотечен кредит от „Обединена Българска банка“ АД; 50 000,00 лв. – получени като дарение от баща й К. С.ов К.. Същата твърди, че като краен резултат от изброените доходи, към началната дата на ревизирания период е разполагала с налична сума в брой, в размер на 260 000,00 лева. Това твърдение е било направено при ревизията в писмени обяснения от 13.03.2017 г. и е поддържано в хода на ревизионното производство, вкл. в декларациите по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и при обжалването ревизионния акт. От ответника се отрича последното твърдение, с доводи, изложени по пунктове, както ще бъдат обсъдени и в настоящото решение. Освен горните суми по същество от Д. се твърди и наличието на сумата от 119 700,00 лв. заем от П. И., които средства последният е получил като банков кредит, обезпечен с договорна ипотека върху имоти на М.К. К. и погасяван от М.Д.. Твърденията на жалбоподателката относно последната сума е, че тя представлява приход за 2010 г., но съобразно установяващите се от доказателствата по делото факти, се касае за банков кредит, теглен през 2007 г., погасяването на който е започнало през същата година и не се сочи между неговото изтегляне и предоставянето на заема от И. на Д. да е изминал значителен период от време. Съобразно последното съдът квалифицира твърденията на оспорващото лице като такива за наличие на въпросната сума у него в брой, към началото на ревизирания период 01.01.2010 година.   

Относно твърденията за получени суми по предоставени кредитни карти от „ОББ“ АД. Съгласно отразеното в протокола от ПУФО /папка 5,, л. 7 и сл./, в хода на тази проверка, М.Д. не е предоставила информация за размера и произхода на налични парични средства в периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 година. В хода на процесната ревизия в отговор на отправените й искания за представяне на документи и писмени обяснения /5 броя/, в писмени обяснения от 13.03.2017 г. /папка 1, л. 146/, Д. е посочила, че към 01.01.2009 г. е притежавала общо 260 000,00 лв., по източници и отделни суми, посочени по-горе, вкл. 8 000,00 лв. по кредитна карта ОК от „ОББ“ АД и 20 000,00 лв. по кредитна карта „Visa Gold“ от „ОББ“ АД. Наличието на кредитна карта с № *** с кредитен лимит 20 000,00 лв. по Договор за издаване на златна кредитна карта с „ОББ“ АД от 10.07.2007 г. и кредитна карта /кредитна линия/ с № *** с кредитен лимит 8 000,00 лв. по Договор за кредитна линия от 26.11.2008 г. с „ОББ“ АД е било установено още в хода на ПУФО, когато проверяваното лице е декларирало съгласие за разкриване на банкова тайна, и не се спори от ответната администрация, самите договори са били представени в хода на ревизията от проверяваното лице /папка 2, л. 9 и л. 10/ и от „ОББ“ АД /папка 2, л. 62 и л. 63/. По повод твърденията на ревизираното лице от органите по приходите е отбелязано, че по кредитната карта с лимит 8 000,00 лв. на 27.11.2008 г. са изтеглени 7 910 лв. и на 01.01.2010 г. разполагаемото салдо е било в размер на 188,31 лв., а по кредитната карта с лимит 20 000,00 лв. средствата също са били усвоени към началната дата на ревизирания период. От ревизионния доклад /папка 1, л. 56 и сл./ се установява, че вноските за погасяване по кредитните карти и последващите тегления от тях, както и покупките чрез същите, са взети предвид при определянето на приходите и разходите /изготвянето на годишните парични потоци/ за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2014 година. След като изтеглените през ревизираните периоди суми по кредитните карти са възприети от ревизиращите като приход на лицето, настоящият състав не вижда причина изтеглените преди началото на този период суми да бъдат третирани по различен начин за целите на данъчното облагане. При положение, че средствата по картите са „усвоени“, т.е. изтеглени са от банковите сметки преди 01.01.2010 г. и не се установяват значими покупки с картите /папка 2, л. 67 – л. 74 и л. 109 – л. 115/, не става ясно защо приходната администрация по подразбиране е счела, че тези средства не са били налични в брой при кредитополучателя. Действително, възможно е изтеглените суми да са били похарчени изцяло или частично към 01.01.2010 г., но предвид техния размер /общо 28 000 лв./, това предполага покупки с относително висока стойност, доказването на които е в тежест на администрацията, още повече като се вземе предвид, че при ПУФО са обследвани приходите и разходите на Д. за 2009 година. Такова доказване не е проведено, нито изключването на посочената сума е обосновано от органите по приходите по някакъв начин, извън цитираното отбелязване за усвояването на средствата. В тази връзка следва да се отбележи, че от наличните в делото доказателства не може да се проследи последващо внасяне на тези или близки по размер суми по същите или други банкови сметки на жалбоподателката до началото на процесния ревизиран период, не се доказват и покупки на имущество на такава стойност до 31.12.2009 г., включително. Съгласно протокола издаден при приключване на ПУФО, през 2009 г. Д. е погасила заеми към трети лица, в размер общо на 21 227,66 лв., но същевременно е получила други заеми, в размер на 31 205,00 лв., при което използването на изтеглените от кредитните карти средства не може да бъде обвързано с коментираните погасявания на предходни заеми. Същевременно доходите на лицето от трудови правоотношения, наеми и заеми за този период, позволяват установените от органите по приходите разходи за издръжка /вкл. по фактури от доставчици/, за обучение, заплащане на данъци и такси и т.н. От своя страна решаващият орган е посочил, че жалбоподателката не е доказала наличието на посочената сума като разполагаема към 01.01.2010 г., без да навлиза в подробности по какъв начин би могло да се извърши такова доказване. Действително, констатацията за липса на разполагаеми средства касае доказването на отрицателен факт, но в съдебната практика е възприето, че такава констатация би следвало да е резултат на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност. Поради това както в хода на ревизията, така и при обжалването на ревизионния акт не само ревизираното лице има задължение да докаже наличието на разполагаеми суми, като положителен и благоприятен за него факт, а е необходимо и приходната администрация да обоснове изводите си за липса на такива суми, като логически и правно издържани. В случая съдът не намира такава обосновка да е била извършена от органите по приходите, при положение че не се спори предхождащо началото на ревизирания период и относително близко по време изтегляне на суми в общ размер 28 000,00 лв. от кредитните карти на М.Д.. Съобразно горното настоящият състав приема, че последно посочената сума е била налична у ревизираното лице към 01.01.2010 година.

По отношение сочените от жалбоподателката 182 000,00 лв. – средства от предоставен ипотечен кредит от „Обединена Българска банка“ АД. Към писмените обяснения от 22.02.2017 г. /папка 1, л. 130/ във връзка с първото отправено ИПДПОЗЛ № Р-04000416005391-040-001/ 09.02.2017 г., М.Д. е представила Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 01.06.2006 г., сключен с „ОББ“ АД. Отпуснатият съгласно този договор кредит е в размер на 181 000,00 лв. и краен срок на погасяване 12.06.2031 година. Видно от представения заедно с договора НА № 1189 от 01.06.2006 г. на нотариус с район на действие района на ВТРС, за обезпечаване на кредита е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти. От администрацията не е възприето наличието на сочените от лицето средства, с позоваване на писмени обяснения с вх. № 6298/ 12.04.2017 г. на ТД на НАП В. Търново, Офис Плевен, в които според органите по приходите и ответника, самата Д. е посочила, че усвоената сума по договора за кредит е използвана за ремонт на семейното жилище. При запознаване с въпросните обяснения /папка 2, л. 8/ обаче се установява, че те буквално гласят „Целта на усвоената сума по Договор …….., бе да се направи ремонт на семейното жилище, което направихме“. Граматическото тълкуване на изречението сочи на изявление за направено жилище и изтеглен заем за ремонт на същото, но не и за направен такъв ремонт. Същевременно от приложената към същите обяснения декларация от ревизираното лице за налични суми към 01.01.2010 г. в размер на 260 000,00 лв., както и в предходни обяснения /посочени по-горе/, изрично е заявило, че част от въпросното „начално салдо“ е именно сумата по изтегления от „ОББ“ АД кредит. В този смисъл са и всички негови последващи твърдения. При това положение съдът намира позоваването от приходната администрация на цитираното изявление за несъстоятелно, доколкото то няма сочения от нея смисъл, а разглеждано в контекста на останалите обяснения на Д., съдържа твардение за изтеглен заем за ремонт /или евентуално с друга цел/, който не е бил използван изцяло по предназначение. След като са счели за достоверни изявленията на Д., органите по приходите е следвало да съобразят техния цялостен смисъл, без превратно тълкуване. Същевременно в дадените пред съда свидетелски показания С. К. К. – брат на М.Д., Ю.Г. К. – негова съпруга и Н.А.Д.– съпруг на жалбоподателката заявяват, че в намираща се в дома на С. К. метална каса за съхранение на оръжие, са се съхранявали и парични средства в брой в различни валути, част от които собственост на Н.и М. Д.. В този смисъл са и показанията на М. К. – майка на жалбоподателката. Първите трима от свидетелите заявяват, че част от съхраняваната сума е с произход именно кредитът за ремонт и строителство 2006 г., като една неголяма част от него е била употребена за ремонт, а останалата сума е съхранявана с инвестиционни намерения – закупуване на земя общинска собственост и построяване на търговски обект. Свидетелите С. К. и Ю.К. твърдят, че са знаели за това предназначение на средствата от Д., като с въпросната цел е бил изтеглен и още един кредит с титуляр трето лице /П. П.И./, като сумата по този кредит фактически е била предоставена на жалбоподателката и тя е извършвала погасителните вноски по него.В същия смисъл са и показанията на Н.Д.. За преценката на гласните доказателства в обсъжданата им част, съдът съобразява обстоятелството, че разпитаните свидетели са от най-близкия роднински кръг на жалбоподателката и произтичащата от това възможни тяхна заинтересованост от изхода на настоящото дело. Същевременно обаче именно това са хората, имащи достатъчно близки връзки с М.Д., за да бъдат запознати както с действителното й имуществено състояние, така и с плановете й, включително за бъдещи инвестиции, и на които /по-конкретно брат й/, тя би поверила съхраняване на парични средства в брой. Заедно с това въпросните показания, в частта им относно съхраняване на по-голямата част от получените суми, кореспондират като житейска логика с ноторно известните цени на СМР към него момент, към който стойността на един стандартен ремонт на жилище е била далеч по-ниска от размера на изтегления кредит, като същевременно на нито един етап от производството не е твърдяно или установено средства от този кредит да са използвани за строителство на друг обект или изобщо с друго предназначение. Соченото от свидетелите фактическо предназначение на изтеглената сума и за други /или основно за други/ цели, извън ремонт, също кореспондира с нормалната житейска логика, предвид упражняваната от М.Д. и към момента на ревизията дейност в областта на ресторантьорството и хотелиерството. На последно място то оправдава и предоставянето като обезпечение по кредита на четири недвижими имота, вкл. жилището на жалбоподателката и търговски обекти, което не е обичайна практика при теглене на кредит за текущи нужди, както и последващото изтегляне на друг кредит чрез П. И., с фактически получател жалбоподателката. Последното също се отрича от администрацията, но съдът го намира за безспорно доказано, по съображения които ще изложи на съответното систематично място в решението. Действително, твърдяното съхранение на средствата от кредита за ремонт е извършено през относително дълъг период от време, но това обстоятелство също е обяснимо, предвид момента на получаване на кредита, ноторно известното последвало скоро след това влошаване на икономическата ситуация и също ноторно известните мудност и правна несигурност при участие в евентуални процедури по закупуване на недвижими имоти – общинска собственост. По изложените съображения, съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите К., К. и Д., касаещи съхраняването на значителна част от получената като кредит сума към началната като последователни и логични, като възприема че такава е била разполагаема в брой към 01.01.2010 година. Размерът на сумата настоящият състав определя при съобразяване на показанията на свидетеля Н.Д., сочещи като употребени за ремонт около 15 000,00 лв., както и поставената от самата жалбоподателка задача на назначената по делото експертиза, с отчитане като налична сума от заема в размер на 165 000,00 лева. Твърденията за налични средства над тази сума до 182 000,00 лв., с произход банковия кредит от 01.06.2006 г. не се доказват по настоящото дело, като самия размер на кредита е с 1 000,00 лв. по-малък от посочената сума.

Неправилно от органите по приходите е отречено и наличието у жалбоподателката към 01.01.2010 г. на сума в размер на 119 700,00 лв. – заем, предоставен от П. П.И.. Въпросните средства са били посочени от Д. в писмени обяснения към декларация с входящ номер от 12.04.2017 г. /папка 2, л. 7 и сл., като със заявление от 04.05.2017 г. е приложено копие от НА № 1163/ 23.11.2007 г. за учредяване на договорна ипотека, съгласно който „Обединена българска банка“ АД предоставя на П. П.И. кредит в размер на 120 000,00 лв. със срок на връщане 13.11.2027 г., като М.К. К. учредява в полза на кредитора договорна ипотека за обезпечаване на кредита върху собствените си недвижими имоти апартамент и гараж, находящи се в гр. Велико Търново /папка 2, л. 23 – л. 24 от преписката/. В заявлението си Д. е посочила, че Л.И.й е направил услуга, като е изтеглил посочения кредит и й е предоставил средствата, а тя е извършвала погасителните вноски. През 2013 г. кредитът е бил погасен окончателно след продажбата на ипотекирания имот на М. К.. В заявлението е посочено още, че П. П.И. живее извън страната от 3 години, от тогава М.Д. не поддържа отношения с него и поради това не може да получи от него и да представи документите, подпесани между него и търговската банка. Въпросните твърдения не са коментирани от органите по приходите при изготвянето на РД и РА, нито от ответника в потвърдителното му решение, независимо че във всички фази на административното производство са отчетени плащания на М.Д. към Л.И.в периода 2010 г. – 2013 година. В съдебната фаза на производството от жалбоподателката са представени заверено копия от посочения по-горе нотариален акт, от споразумение от 26.11.2007 г. между нея и П. П.И., подписано и от М. К. и имащо характера на договор за заем, за сумата 119 700,00 лв., както и анекс от 08.08.2013 г. между същите три лица /л. 95 – л. 98 от делото/. От въпросния анекс става ясно, че ипотекираният имот е бил продаден за сумата от 117 300 лв. от която е извършено погасяване на остатъка от банковия кредит в размер на 100 799,60 лв., събрани са подробно посочени банкови такси /общо около 6 500,00 лв./, а остатъкът от 10 000,00 лв. е изтеглен от И. и предаден на М.Д. в присъствието на М. К., като анексът играе и ролята на разписка за изтеглената сума. От ответника са оспорени датите на създаване на споразумението и анекса, и вярността на съдържанието им, за което е открито съответното производство. Наличието на предоставен от Л.И./кум на Н.и М. Д./ заем се сочи в показанията на свидетелите С. К., Ю.К., Н.Д. и М. К., като целта на теглене на средствата е била отново коментираните по-горе инвестиционни намерения на семейството. По искане на жалбоподателката от неучастващо в производството лице - „Обединена българска банка“ АД са изискани и представени справки /л. 109 – л. 121 от делото/, които потвърждават данните от НА и анекса, вкл. извършването на погасителни вноски от М.Д., получаването на сумата от купувача на ипотекирания имот /М.И.И./, нейния размер, размерите на банковите такси и остатъкът от получената цена, както и изтеглянето на последния. Съобразно така обсъдения доказателствен материал, включващ и официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, и по съображения относно съхраняването на сумата до 01.01.2010 г., идентични с изложените по-горе относно банковия ипотечен кредит на самата жалбоподателка, съдът приема, че към 01.01.2010 г. у същата е била налична в брой сумата 119 700,00 лв., предоставена й в заем от  П. П.И..

Следващото наведено от жалбоподателката възражение относно налични към 01.01.2010 г. парични суми е, че от приходната администрация не е взета предвид равностойността на 40 000 щатски долара /54 563,60 лв. по курс 1,36409 лв. за 1,00 щ.д. по курс към 30.12.2009 г./, която сума е остатък от спестяванията семейството от доходите на съпруга й Н.А.Д.от работа в Австрия. Твърдения за такава налична към 01.01.2010 г. сума не са правени в хода на ревизията,нито с жалбата по административен, като се навеждат за пръв път пред съда. За обосноваването им са представени писмени обяснения с вх. № 5629/ 22.02.2017 г.  на ТД на НАП – гр. В. Търново, дадени от Н.Д. в хода на извършвана му ревизия, декларация от 22.02.2017 г. за компенсация парите за живот и издръжка на семейството, при евентуален недостиг на парични средства за М.Д. и 5 броя митнически декларации, подадени от същия в периода 1994 г. – 1996 година. По искане на жалбоподателката по делото са приети и документите от извършена на Н.Д. данъчна ревизия, приключила с издаването на ревизионен акт, обжалван само по административен ред. От въпросните документи е видно, че в периода 07.11.1994 г. – 17.07.1996 г. Н.Д. е декларирал пред митническите власти внасянето в България на 287 000 австрийски шилинга, 20 000 щатски долара и 1000 DM, че при извършената му ревизия е заявил пред органите по приходите наличието на остатък от въпросните суми към 01.01.2010 г., в размер приблизително на 180 000,00 лв., както и че наличието на въпросната сума или на част от нея не е било признато от приходната администрация с мотивите за закупени от семейството жилище и магазин и дори изтеглянето на заем през 2006 г. /коментирания по-горе ипотечен кредит от „ОББ“ АД“, теглен от Д./, както и с продължителния период от време между внасянето на сумите и 01.01.2010 година. Извън писмените доказателства в съдебното производство твърдения за получени при работата му в Австрия и съхранявани до 2010 г. суми във валута /шилинги и долари/, се правят от самия Н.А.Д., както и от свидетелите С. К., Ю.К., Н.Д. и М. К.. В тази им част показанията на свидетелите са безпротиворечиви и кореспондират с представените писмени доказателства по отношение видовете придобита валута и мястото на съхраняването й. При преценка на изброените доказателства съдът намира за доказано по категоричен начин придобиването в периода 1994 г. – 1996 г. от Н.Д. на посочените по-горе суми. Обратно на възприетото от приходната администрация при ревизията на Д., съобразно цените на недвижими имоти в относително близки периоди от време /2001 г. – 2002 г./, които се установяват от останалите налични в делото нотариални актове, настоящият състав не счита, че парични средства в коментирания размер са били употребени за построяването на един апартамент, едно ателие и един магазин, в една сграда в гр. Велико Търново. Независимо от относително продължителния период от време, съобразно размера на декларираните внесени суми във валута, липсата на данни за други значими покупки и доколкото не се твърди, че Д. не е имал други източници на доходи през периода, вероятно е и съхраняването на сума от порядъка на 40 000 щатски долара /тя се сочи конкретно само от този свидетел/ към дата 01.01.2010 година. Независимо от изложеното обаче, съдът не счита, че въпросната сума може да бъде третирана като разполагаема за жалбоподателката към същата дата. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Семейния кодекс /отм./, вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Семения кодекс /обн. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 година/. В конкретния случай съдът не намира за доказано по убедителен начин, че към момента на придобиването на посочените в митническите му декларации суми, Н.А.Д.и жалбоподателката са имали сключен граждански брак. Самият Д. сочи сключването на такъв през 1990 г., но обстоятелство от вида на коментираното следва да бъде удостоверено със съответния официален документ, какъвто в случая не бе представен. Касае се за положителен факт от обективната действителност, от възникването на който, данъчният субект претендира да черпи права, т.е. на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ревизираното лице е да докаже наличието на този факт, съответно то носи и последиците от липсата на такова доказване. Предвид така изложеното, съдът намира за недоказано наличието на жалбоподателката към началната дата на ревизирания период, на сумата 54 563,60 лв. /равностойността на 40 000,00 щатски долара/.

Неоснователни са и възраженията на М.Д. относно непризнаването наличието към 01.01.2010 г. на сумата 50 000,00 лв., получена като дарение от баща й К. С.ов К., съгласно договор от 17.01.2004 година. Този договор /папка 1, л. 160 – л. 161/, заедно с двустранно подписани приемо-предавателен протокол и разписка за получаването на сумата, са представени с писмени обяснения от 13.03.2017 година. Ответникът не е взел предвид наличието на посочената сума с доводи, че предстовеният договор за дарение не съдържа нотариална заверка на подписите, както и че не се установява възможността на К. К. да предостави такива средства на оспорващото лице. Последният извод е обоснован с установения при справка в НОИ размер на изплатените за периода 1999 г. - 2004 г. пенсии на лицето и липсата на данни в ИС на НАП за подавани от К. К. годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./, или за подавани справки от платци на доходи по чл. 57 от ЗОДФЛ /отм./. Като последен аргумент е посочено, че даже такива средства са били дарени на лицето, съгласно заявеното при извършена проверка на „Тиба 15“ ЕООД /с предишно наименование „МНМди“ ЕООД, документирана с протокол № П-04000414025541-073-001/ 27.04.2015 г., М.Д. е декларирала, че внесените парични средства по сметка на собственика в дружеството в размер на 159 800,00 лв. през 2009 г. и 161 300,00 лв. през 2010 г., са с произход лични средства и средства от родителите й. В съдебната фаза на производството от ответника е оспорена датата на създаване на договора за дарение, приемо-предавателния протокол и разписката и вярността на съдържанието на последните два документа. Получаването на коментираното дарение от К. К. се твърди от свидетелите С. К., Ю.К., Н.Д. и М. К., като произход на парите се сочи отглеждане и продажби на животни /кокошки-носачки, бройлери, а от М. К. и крави/, както и продажба на недвижим имот през 2001 година. Настоящият състав намира за правилни по своя резултат изводите на приходната администрация относно претенцията на ревизираното лице за налични парични суми, получени от баща му. Между страните не се спори, че К. С.ов К. е починал през 2005 г., а при оспорване на датата на съставяне на договора за дарение и документите за предаване на сумите, от жалбоподателката не бе поискана експертиза, която да установи авторството на същите и от там тяхната датировка в хипотезата на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Същевременно нито един от изброените свидетели не твърди да е бил очевидец при даряването на сумата, като в тази част от показанията си те очевидно пресъздават сведения, получени от трети лица. Поради това в тази им част свидетелските показания не се кредитират безрезервно от съда независимо, че относно други събития, показанията на същите лица се подкрепят от налични в делото документи. От друга страна, липсват писмени доказателства за доходите на К. К., извън тези за размера на получаваната пенсия и за продажбата на имот в гр. Велико Търново, съгласно Нотариален акт № 1538/ 20.11.2002 г. на нотариус с район на действие района на ВТР Видно от последния, К. и М. К.и са продали недвижим имот в гр. Велико Търново – ½ идеална част от УПИ, етаж и други обекти от построена в него къща, за сумата 29 100,00 лева. Тази сума дори в нейната цялост не обезпечава възможност за дарение в сочения от жалбоподателката размер, като следва да се вземе предвид и че продажбата на описания имот се сочи от М. К. като един от източниците на средства за дарението, което самата тя е извършила през 2010 на Д.. Обратно на администрацията, съдът не изключва възможността К. К. действително да е имал и други доходи, вкл. такива от животновъдство, само поради факта, че не ги е декларирал. Безспорна е обаче липсата на документирани такива, която заедно с обсъдените до тук обстоятелства, прави недоказан фактът на претендираното дарение. Не на последно място следва да се съобрази и продължителността на времевия период между евентуално такова дарение и 01.01.2010 г., която е почти 6 години и не предполага съхраняване от жалбоподателката на получените средства в пълен размер, дори самият факт на дарението да се приеме за доказан. По тези съображения, правилно като резултат от администрацията не е взета предвид като налична към началната дата на ревизирания период, сочената от М.Д. сума от 50 000,00 лева.

Независимо от горното, съдът счита за изцяло необосновани съображенията на органите по приходите, че получени от М.Д. суми преди 2010 г. не следва да се зачитат като налични, тъй като през 2009 г. тя е внесла парични средства по сметка на собственика в „МНМди“ ЕООД. Доколкото тези съображения касаят и всички данъчни периоди в обхвата на ревизията, за които се поддържа внасянето на суми от Д. съдът намира за необходимо да отбележи следното. Като основания за изводите си приходната администрация сочи заявеното в декларация от 25.02.2015 г. от М.Д. при извършена ПУФО на „Тиба 1“ ЕООД, че паричните средства по сметка на собственика в баланса на представляваното от нея дружество са от нейни лични средства и средства от нейните родители, посочването в писмените й обяснения от 13.03.2017 г. и декларация към тях от 09.03.2017 г. /пака 1, л. 147 и л. 174/, на суми за направени допълнителни парични вноски в дружества, и данните от счетоводните регистри на „Тиба 1“ ЕООД /преди това МНМди“ ЕООД/, приобщени в хода на ревизията на това дружество, извършена през 2015 година. На база тези счетоводни данни и по-конкретно записванията по кредита на сч. сметка 499/1 Разчети със собственика, в настоящото производство е прието, че жалбоподателката е превела към дружеството сумите, както следва: през 2009 г. - 159 800,00 лв.; през 2010 г. - 161 300,00 лв.; през 2011 г. - 132 800,00 лв.; през 2012 г. - 105 000,00 лв.; през 2013 г. - 134 000,00 лв. и през 2014 г. - 52 000,00 лева. Безспорно в делото са налични декларациите от 25.02.2015 г. /папка 5, л. 55/ и от 09.03.2017 г. /папка 1, л. 174/, писменото обяснение от 13.03.2017 г. /папка 1, л. 147/, както и коментираните от приходната администрация извлечения от счетоводни регистри на „Тиба 1“ ЕООД /папка 5, л. 64 и следващите/. Установява се също така, че в декларацията от 25.02.2015 г. от жалбоподателката не са посочени конкретните суми, които е предоставяла на дружеството, както и че през 2009 г. и през всички данъчни периоди, обхванати от ревизията, М.Д. е извършвала по банков път парични преводи към „МНМди“ ЕООД и е получавала такива /папка 5, л. 143 – л. 203/, като тези суми не са намерили отражение в счетоводството на дружеството. Последните обстоятелства са отразени в РД към оспорения акт, като извършените преводи и получените такива са взети предвид при формиране годишните приходи и разходи на ревизираното лице и разликата между тях е квалифицирана като други доходи на жалбоподателката по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Същевременно от приходната администрация не е отчетена възможността именно тези преводи на суми да са визирани от Д. в нейните писмени обяснения и декларации. Безспорно, преведените по банков път и декларираните суми значително се различават, но твърдения за конкретни суми като предоставени за „парични вноски в дружества“ жалбоподателката е направила за пръв и единствен път в декларацията и обясненията си от месец март 2017 г., като декларираните в двата документа данни всъщност не съвпадат с тези отразени като касови преводи в счетоводството на „МНМди“ ЕООД, а ги надвишават. При установяване на парчните потоци през отделните данъчни периоди са взети предвид данните от счетоводството на дружеството, но с позоваване и на коментираните по-горе писмено обяснение и декларация. Същевременно органите по приходите не са взели предвид други данни от същите документи, вкл. посочената от ревизирано лице разполагаема сума към 01.01.2010 г. и получените доходи през отделните данъчни периоди. Или налице е известна селективност от страна на приходните органи, които приемат безрезервно данните, обосноваващи увеличаване основата за облагане с данъци и начисляване на осигурителни вноски на ревизираното лице, като същевременно отричат всички такива, водещи до евентуално намаляване на публичните му задължения. Такъв подход /възприет и от решаващия орган/, не съответства на възприетите в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК принципи на обективност и служебно начало в данъчноосигурителното производство.

На второ място следва да се отбележи, че през процесните периоди и към момента на подаване на декларацията от 25.02.2015 г. /арг. от ППП на л. 103, гръб, папка 3/, счетоводството на „МНМди“ ЕООД /„Тиба 1“ ЕООД/ е било водено от трето лице – „Финанс Консулт ДС“ ЕООД, представлявано от Д.С., въз основа на нарочен договор /папка 3, л. 102 и следващите/. С.е била упълномощена да представлява „МНМди“ ЕООД във взаимотоношенията му както с НАП, така и с редица други администрации, органи на местната власт, банкови институции, съдилища и други /папка 5, л. 54/. Така делегираните правомощия най-малкото представляват индикация, че Д., като управител на „МНМди“ ЕООД не е осъществявала пряко и непосредствено както счетоводната отчетност на дружеството, така и комуникацията му с НАП, съответно голяма е вероятността тя да не е била запозната детайлно с отразените в счетоводството на дружеството данни. Този извод не се променя от представените при НП на Д.М.С. приемо-предавателни протоколи, които сочат, че счетоводната документация на „МНМди“ ЕООД е била предоставяна на М.Д. веднъж годишно, след изтичане на съответната данъчна година. Обратно, така описания начин на работа също навежда съмнение относно детайлното познаване от жалбоподателката на записванията в счетоводството на дружеството, вкл. в частта му относно разчетите със собственика. Няма съмнение, че жалбоподателката е била задължена да бъде запозната с дейността на „МНМди“ ЕООД като негов управител, т.е. и със счетоводната и данъчната му отчетност, но само небрежното изпълнение на това й задължение не може да обосновава определянето на нейни данъчни задължения като физическо лице.

На следващо място, в писмените си обяснения Д.С. сочи наличието на документи за внасянето на суми от М.Д. в касата на „МНМди“ ЕООД /и възстановяването на такива/, а именно приходни и разходни касови ордери. Такива документи обаче не се съдържат в делото, не са били установени от назначената по делото експертиза при извършената от същата проверка, не са посочени и като част от счетоводството на „МНМди“ ЕООД в приемо-предавателните протоколи с „Финанс Консулт ДС“ ЕООД за отделните данъчни периоди /папка 3, л. 102 – 105/. Приходните органи се позовават на факта, че при извършването на процесната ревизия „Тиба 1“ ЕООД, като правоприемник на „МНМди“ ЕООД не е било открито на адреса му за кореспонденция и не е представило намиращи се в него документи, както и че жалбоподателката не е представила такива. Поначало неизпълнението от трети лица на задълженията им по ДОПК не може да бъде ценено във вреда на ревизирания субект, а на същия не може да бъде вменявано задължение да съхранява счетоводната или друга документация на дружество, с което към момента на отправянето на ИПДПОЗЛ, е нямал правна връзка от близо 2 години /собствеността върху капитала на дружеството е прехвърлена на 09.04.2015 г./ и съгласно приемо-предавателен протокол от 03.04.2015 г. тази документация е предадена на новия собственик А.К.. Безспорно е обаче, че на „МНМди“ ЕООД /„Тиба 1“ ЕООД/ са били извършвани ревизии, обхващащи и процесните данъчни периоди /2009 г. – 2014 г./, при което въпросните документи, като част от счетоводството на дружеството следва да са били представени на приходната администрация. Независимо от това и въпреки приобщаването към настоящата препика на ревизионните актове и ревизионните доклади от тези две ревизии, на извлечения от счетоводните регистри на дружеството /папка 4, л. 56 – л. 81 и папка 6, л. 59 – л. 113/, като и на други документи, вкл. такива от предхождаща втората ревизия ПУФО /напр. декларацията от 25.02.2015 г./, сочените първични счетоводни документи не са представени нито в административната, нито в съдебната фаза на производството. Впрочем следва да се отбележи, че захранването касата на дружеството от М.Д. с парични средства в брой не е коментирано и не е взето предвид при издаването на приключващите тези две производства ревизионни актове. Изброените обстоятелства, ценени в тяхната съвкупност, обосновават извод, че посочените в обясненията на Д.С. ПКО и РКО, доказващи внасяне от М.Д. на пари в брой в касата на „МНМди“ ЕООД, съответно извеждане на такива от дружеството към жалбоподателката, всъщност не са били представяни на приходната администрация. В крайна сметка последната е формирала решаващите си изводи на документи, които не са надлежно приобщени към преписката, а самото им създаване и съществуване се твърди единствено от Д.С..

На следващо място за обосноваване на извършените от М.Д. парични вноски органите по приходите се позовават и на данните в подадените „МНМди“ ЕООД /“Тиба 1“ ЕООД/ годишни финансови отчети /ОПР, баланси и отчети за паричните потоци/ за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., публикувани в търговския регистър, съгласно които отчетените приходи от дейността на дружеството за съответните години са в размер, недостатъчен за покриване на разходите. Следва обаче да се отбележи, че с РА № Р-22221015004008-091 -001/25.05.2016 г. /папка 6, л. 59 и сл./, поради приети за установени укрити от дружеството приходи от продажби, декларираните и отразени в счетоводството му данни са коригирани в посока увеличение, като за всички процесни периоди /2010 г. - 2014 г./ от ревизията са определени данъчни финансови резултати данъчна печалба, при това в значителни размери, за които са били определени съответните данъчни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане. В същия ревизионен акт е установена и нередовно водена счетоводна отчетност на „МНМди“ ЕООД, поради което основите за данъчното му облагане са били определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При това положение от на първо място липсва стопанска и житейска логика Д. да извършва обсъжданите парични вноски в касата на дружеството, доколкото същото не е изпитвало недостиг на парични средства, който да бъде покриван. На второ място налице е позоваването в настоящата ревизия на счетоводната отчетност „МНМди“ ЕООД и определяне основите за облагане на Д. именно на база тези данни, за които при ревизията на самото дружество е прието, че са неверни. Действително, фактическите констатации в цитирания ревизионен акт на дружеството не са необорими, но в настоящото производство не бяха ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Или казано другояче признавайки и/или отричайки в отделните ревизионни производства различни факти при един и същ доказателствен материал, приходната администрация отново е действала в отклонение на прогласените в чл. 3 и чл. 5 от ДОПК принципи на обективност и служебно начало. В тази връзка съдът намира и че не са налице основания за безрезервното кредитиране от ревизията на писмените обяснения на Д.М.С., доколкото тези обяснения могат да целят избягване евентуални последващи претенции за репариране на вредите, причинени от дейността й при водене счетоводната отчетност на „МНМди“ ЕООД.           

На последно място предвид осъществяваната от Д. дейност в процесния период, доколкото приходната администрация не признава преобладаващата част от посочените от нея доходи за 2009 г. – 2014 г., нито твърди същата да е получавала суми от укритите от „МНМди“ ЕООД приходи /вече обложени с корпоративен данък/ или да е имала други конкретни източници на доходи, липсва смислено обяснение за наличието при жалбоподателката на възприетите от ревизията значителни суми с които се твърди да е захранвана ежегодно касата на дружеството.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, твърдяните от администрацията положителни факти е следвало да бъде доказани от ревизиращите органи. Конкретно по отношение извършените разходи за захранване касата на „МНМди“ ЕООД, като доказателства от органите по приходите се сочат първични счетоводни документи които не се съдържат в преписката и създаването им се твърди единствено от лице с възможна заинтересованост, извлечения от счетоводни регистри за които преди това с РА от 2016 г. е прието, че са част от нередовно водено счетоводство, и изявления на задълженото лице, дадени в наячален етап на ревизията, при възможно негова заблуда, които по-късно са били изцяло отричани. Съдът намира, че така описаната доказателствена съвкупност не установява по категоричен начин извършването от жалбоподателката на парични вноски в касата на „МНМди“ ЕООД. Като аргументи в тази насока се отчитат и обстоятелството, че съобразно резултатите от ревизията на това дружество, същото не е имало недостиг на парични средства през порцесните периоди /освен евентуално такива в неголеми размери, за които се превеждани средства по банков път/, както и недоказаната фактическа възможност на М.Д. да извърши твърдяните от администрацията вноски през всички данъчни периоди. В заключение основателни са оплакванията за неправилно възприемане като разход за периода 2009 г. на сумата 161 300,00 лв., а от там и за неправилно определяне на разполагаемите средства на ревизираното лице към 01.01.2010 година.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира за установено от доказателствата по делото, наличието у М.К.Д. към началото на ревизирания период, на парични средства в брой, в размер на 312 700,00 лв. /28 000,00 лв. от кредитни карти от „ОББ“ АД, 165 000,00 лв. от ипотечен кредит от същата банка и 119 700,00 лв., предоставени в заем от П. П.И./.          

 

Относно установените при ревизията приходи и разходи на жалбоподателката през отделните данъчни периоди, съответно претендираното от администрацията надвишение на разходи над приходи и/или доходи за всеки от тях, като основание за прилагане на особения ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК. В РД към оспорения РА е направена съпоставка, представена в табличен вид /т. нар. паричен поток/, между приходите и разходите на лицето, като в резултат е установено превишение на разходите над доходите за всеки един период от ревизията от 01.01.2010 г. до 31.12.2014 година. Конкретните размери на установените превишения, след извършените от решаващия орган корекции при съобразяването годишна база за облагане, са следните: за 2010 г. – 258 916,57 лв., за 2011 г. – 178 008,32 лв., за 2012 г. – 161 114,37 лв., за 2013 г. – 170 734,78 лв. и за 2014 г. – 58 975,92 лева. При формирането на паричните потоци от страна на органите по приходите, за начално салдо към 01.01.2010 г. е приета сума в размер на 5 000,00 лева. Същите са взели предвид доходите на М.Д. от трудови правоотношения, от наеми и аренда, продажба на движими вещи и недвижими имоти-земеделски земи, получени банкови преводи от „МНМди“ ЕООД и от физически лица, за които ревизираното лице е посочило, че не може да си спомни конкретното основание за получаването им. Като разходи за отделните периоди са взети предвид такива за заплащане на вноски по кредит, банкови такси и лихви, заплащане на данъци и осигурителни вноски, парични преводи по банков път към физически лица и към „МНМди“ ЕООД, комунални разходи по фактури от доставчици /енерго и водоснабдяване, телекомуникации/, разходи за живот и издръжка, от които: за храна и напитки /по декларациите на лицето/, покупки ПОСтерминал и банкови преводи по сметка на Дй М.Д., извършени парични вноски в брой в касата на „МНМди“ ЕООД. При съпоставка на така определените приходи и разходи са определени превишения на приходите над разходите за всеки от отделните данъчни периоди, в посочените в РА размери, въз основа на което са определени облагаеми приходи като сума от 1. доходите от трудови и приравнени правоотношения, от наеми и от отчуждаване на движими вещи /декларирани и обложени преди ревизията/, превишението на извършените разходи над получените приходи и други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /като такива са квалифицирани разликите между преведените по банков път суми към „МНМди“ ЕООД и получените по същия начин суми от дружеството, както и преводи на суми с неизяснено основание от физически лица/. 

 

Жалбоподателката възразява срещу размерите на включените в паричните потоци приходи и разходи, както следва: 1. За 2010 г. – невключването в приходната част на сумите 8 000,00 лв. - заем от С. К., 8 000,00 лв. заем от Ю.К., 119 700,00 лв. заем от Л.И.и 60 000,00 лв. дарение от М. К.; включването в разходната част на сумата 161 300,00 лв. – предоставени средства в брой в касата на „МНМди“ ЕООД и невземането предвид разходите за издръжката за живот /в случая храна и напитки/ само на едно лице по данни на НСИ; 2. За 2011 г. – невключването в приходната част на сумата 18 020,00 лв. – върнат заем от М.Н. Д., невключването в разходната част на сумата 17 000,00 лв. – заем даден на М.Н. Д.; включването в разходната част на сумата 132 800,00  лв. – предоставени средства в брой в касата на „МНМди“ ЕООД и невземането предвид разходите за издръжката за живот /в случая храна и напитки/ само на едно лице по данни на НСИ; 3. За 2012 г. – невключването в приходната част на сумата 28 620,00 лв. – върнат заем от М.Д., невключването в разходната част на сумата 27 000,00 лв. – заем даден на М.Д.; включването в разходната част на сумата 105 000,00 лв. – предоставени средства в брой в касата на „МНМди“ ЕООД и невземането предвид разходите за издръжката за живот /в случая храна и напитки/ само на едно лице по данни на НСИ; 4. За 2013 г. – невключването в приходната част на сумите 7 526,00 лв. – върнат заем от М.Д. и 10 000,00 лв. – предоставени от Л.И.след продажбата на ипотекираното жилище на М. К., невключването в разходната част на сумата 7 100,00 лв. – заем даден на М.Д.; включването в разходната част на сумата 134 000,00 лв. – предоставени средства в брой в касата на „МНМди“ ЕООД и невземането предвид разходите за издръжката за живот /в случая храна и напитки/ само на едно лице по данни на НСИ; 5. За 2014 г. – включването в разходната част на сумата 52 000,00 лв. лв. – предоставени средства в брой в касата на „МНМди“ ЕООД и невземането предвид разходите за издръжката за живот /в случая храна и напитки/ само на едно лице по данни на НСИ.

 

По отношение наведените като спорни възприети при ревизията приходи и разходи за 2010 година.

Относно непризнаването на получени от приходи през 2010 г. от М.Д. сума в размер на 60 000,00 лв., като дарение от майка й М. К.. Получаването на суми от родителите й се е твърдяло от жалбоподателката в хода на извършената й насрещна проверка при ПУФО на “Тиба 1“ ЕООД, в хода на проведената ревизия на дружеството, както и на всички етапи от процесното ревизионно производство. Твърденията са, че сумата е получена като дарение от М. К., съгласно договор от 07.07.2010 година. Като доказателства в хода на ревизионното производство, с писмени обяснения от 13.03.2017 г., са представени въпросният договор, двустранно подписани приемо-предавателен протокол и разписка за получаването на сумата, писмени обяснения /папка 3, л. 11 - л. 13/. Представени са и  предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имоти от 06.11.2002 г., с който М.К. К. и К. С.ов К. продават на И.П.Х. и В.М.Х. недвижим имот - етаж от къща в гр. В. Търново, ул. „,,,“ № 30, за сумата от 22 500 щатски долара и предварителен договор от 20.12.2001 г., с който М.К. К. и продава на Д.Н.Д.недвижим имот - апартамент в гр. В. Търново, ул. „,,,“ № 12 за сумата от 13 000,00 щатски долара. Била е извършена насрещна проверка на М. К., която е потвърдила дарението и е представила екземпляри от изброените по-горе документи. При извършените им насрещни проверки И.П.Х. и Д.Н.Д.са потвърдили закупуването на посочените два имота и са представили нотариални актове за сделките /папка 4, л. 39 и л. 53/. И.Х.е посочил, че е закупил имота на стойност 29 100,00 лв., а Д.Д.е потвърдил заплатена цена от 13 000,00 щатски долара, т.е. 28 600,00 лв. /при курс на долара към 20.12.2001 г. - 2,17968 лв./, или общо установените доходи от продажбата на имотите е 57 770,00 лева. Извън сумите от цитираните продажби, в писмените си обяснения М. К. е посочила като източник на средствата отглеждане и продажба на животни /пилета и кокошки-носачки/, като получените средства са били спестявани от нея и съпруга й.  При така установеното, ревизиращите органи и ответникът са отрекли получаването на посочената сума с доводи, че договорът за дарение не съдържа нотариална заверка на подписите и че не се установява възможността на М. К. да предостави сумата 60 000,00 лв. на Дси. Изводите са обосновани с обстоятелства аналогични на тези, обусловили отказа да бъде признато дарението от К. К. – по данни от НОИ изплатените пенсии на М. К. за периода 1999 г. - 2010 г. /общо 16 058,68 лв./, не предполагат възможност за спестявания в големи размери , в ИС на НАП липсват данни за подадени от нея декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 от ЗДДФЛ. Отбелязано е и че с НА № 10367/ 10.11.2006 г. и НА № 10369/ 10.11.2006 г. /папка 2, л. 191 – л. 193/, М. К. е закупила от „Роуд Импорт Експорт“ ООД апартамент и гараж в гр. В. Търново, на обща стойност 47 700,00 лева. В съдебната фаза на производството от ответника е оспорена датата на създаване на договора за дарение, приемо-предавателния протокол и разписката и вярността на съдържанието на последните два документа. В откритото производство по чл. 193 от ГПК М.К. К. заявява, че подписите за дарител, предал дарението и броил сумата в изброените оспорени документи са нейни. Потвърждава твърденията в писмените си обяснения относно произхода на дарените средства. Получаването на дарението от М. К. се твърди и от С. К., Ю.К. и Н.Д., чиито показания се ценят в съответствие с разпоредбите на чл. 172 от ГПК и при съобразяване на обстоятелството, че никой от изброените свидетели не сочи да е присъствал при предаването и приемането на сумата. Съгласно чл. 225 от ЗЗД, дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. В случая се претендира обсъжданото дарение да е реален договор, като са налични и съответните двустранно подписани документи, удостоверяващи предаването на сумата като елемент от фактическия му състав. Независимо от това съдът намира, че дарението на сумата от 60 000,00 лв. от М. К. на М.Д. не е безспорно доказано, тъй като не са доказани наличието при дарителя на парични средства в посочения размер, а от там и фактическата му възможност да извърши дарението. И в този случай, както при претендираното дарение от К. К., липсват писмени доказателства за доходите на М. К., извън тези за получаваната от нея пенсия /папка 2, л. 48 и л. 49/ и за продажбата на посочените по-горе недвижими имоти в гр. Велико Търново /единият в режим на СИО, а другият съсобственост с К.Д.. Не се установява размерът на пенсията на К. да е надвишавал съществено този на разходите за живот и издръжка през съответните периоди, дори по статистически данни. Безспорно, продажбите на имотите в гр. В. Търново биха могли да осигурят значителна част /около половината/ от сочената като дарена сума, но те са извършени в предходен период, значително времево отдалечен от датата на договора за дарение и което е по-същественото - данните по делото сочат за последващо продажбите придобиване от М. К., на апартамент и гараж в гр. В. Търново през 2006 г. /по-късно ипотекирани като обезпечение за теглен от лицето П. П.И./, чиято цена доближава тази на продадените имоти. Както вече се посочи, съдът не изключва възможността М. К. да е имала и други доходи в периода до 2005 г. /не се твърдят такива след смъртта на съпруг й/, единствено поради недекларирането им. Следва обаче да се отбележи, че се касае за период от около 6 години, през който от М. К. да са получени сумарно около 50 000,00 лв., без същите или поне част от тях междувременно да са изразходвани от нея до 2010 година. В случая твърденията за такива доходи, вкл. от животновъдство, а от там и действителното притежаване от К. на сума от порядъка на дарената, не бяха установени с достатъчна степен на достоверност /напр. чрез ангажиране на писмени доказателства/. Съгласно общата разпоредба на чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказването на благоприятстващите го обстоятелства е в тежест на оспорващия и след като не е счел за необходимо да проведе такова доказване, той следва да носи неблагоприятните последици от това си процесуално поведение. На последно място следва да се отбележи, че се касае за период от около 6 години, през който от М. К. следва да са получени сумарно доходи от около 50 000 лв., без същите или поне част от тях междувременно да са изразходвани от нея до 2010 година. Съобразно горното съдът намира, че правилно не е взета предвид като приход на жалбоподателката през 2010 г. сочената като дарена от М. К. сума от 60 000,00 лева.

Съдът намира за неоснователен отказът като приход на жалбоподателката пред 2010 г. да бъдат признати сумите 8 000,00 лв. - заем от С. К. К. и 8 000,00 лв. заем от Ю.Г. К.. Въпросните суми са посочени от задълженото лице в писмените му обяснения от 13.03.2017 г., като доказателства са представени два договора за парични заеми с посочените лица от дата 04.01.2010 г. и разписки за получаване на сумите в брой /папка 1, л. 162 и л. 163/. При извършените им насрещни проверки С. К. и Ю.К. /брат и снаха на жалбоподателката/, са потвърдили даването на заемите, като също са представили копия от договорите и разписките, а в писмени обяснения са пояснили, че средствата са от издадени на тяхно име кредитни банкови карти, а заемите са им били върнати в рамките на 2010 г., по банков път. Представили са и два броя договори за издаване на международни кредитни карти, сключени с „Алианц банк България“ АД от 16.06.2010 г. с кредитен лимит в размер на 9 000,00 лв. по всеки договор. От ревизиращите и решаващия органи е прието, че изброените доказателства не установяват предоставянето на сочените от М.Д. суми, с доводи, че С. К. и Ю.К. не са представили доказателства за източници на доходи, позволяващи им предоставянето на заемите, по данни от информационната система на НАП е установено, те са самоосигуряващи се лица върху минимален осигурителен доход не за подавали декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ и чл. 50 от ЗДДФЛ. Представенит договори с „Алианц банк България“ АД също са били игнорирани като доказващи доход, тъй като са сключени 6 месеца след договорите за заем. На последно място е изтъкнато и че процесиите заеми не оказват влияние върху извършената съпоставка в годишен план. В хода на съдебното производство от ответника са оспорени датите на създаване на двата договора за заем и на разписките към тях, и вярността на съдържанието на разписките. В откритото производство по чл. 193 от ГПК свидетелите С. К. К. и Ю.Г. К. потвърдиха авторството на подписите си в оспорените документи, предоставянето на паричните суми в заем и произхода на тези средства, с уточнението, че на М.Д. са били предоставени самите кредитни карти, от които тя да тегли суми, с уговорката да ги възстанови, а писмените документи са били оформени за сигурност на заемодателите. Сочат и че заемите са били върнати, без да уточняват периода в който е станало това. В съдебното производство от жалбоподателката се представиха и извлечения от сметки „Кредитни карти на физически лица“ на С. К. К. и Ю.Г. К. от „Алианц банк България“ АД. От същите е видно, че въпросните сметки са открити не през м. 06.2010 г., а през 2009 г., че през 2009 г. от същите са изтеглени от ПОС-терминал съответно 12 000,00 лв. от сметката на С. К. и 13 400,00 лв. от сметката на Ю.К.. По същите сметки през 2009 г. от К. са внесени 200,00 лв., от К. 650,00 лв., а от М.Д. – по 6 310,00 лв. във всяка сметка. Внасянето на суми по същите сметки от Д. е продължило и през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. /което е отчетено от приходната администрация като разход към трети лица с неизяснено предназначение/. При така изяснените факти и показанията на свидетелите, че оформените на 04.01.2010 г. договори са имали по-скоро гаранционен характер, съдът намира, че догори за заем действително са били сключени между С. К. и Ю.К.от една страна и М.Д. от друга, като тяхната стойност е била по-голяма от тази, посочена в писмените договори. Доколкото договорите за заем са реални, сключването и изпълнението задълженията на заемодателите /вкл. фактическото предоставяне на съответните суми/, както и възможността им да предоставят същите, се установяват от представените пред съда извлечения от сметки „Кредитни карти на физически лица“ на „Алианц банк България“ АД. Промяна в горния извод не внася обстоятелството, че заемите не са изцяло върнати през процесния данъчен период и до края на ревизирания период, доколкото то не оказва влияние върху спорния по делото факт, а именно получаването от жалбоподателката на спорните парични заеми. Съобразно изтеглените през 2009 г. суми и преведените такива от М.Д. към края на същия период съдът намира, че на разположение на последната към 01.01.2010 г. са били общо 12 130,00 лв. /5 690,00 лв. остатък от заема от С. К. и 6 440,00 лв. остатък от заема от Ю.К./. Макар и да не са в строгия смисъл приходи, получени през данъчния период, наличието на тези разполагаеми средства в неговото начало, за целите на определянето на приходите и разходите за 2010 г. и данъчната основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за същия период, могат да бъдат приравнени на такива. Приходната администрация неправилно не ги е съобразила при изготвянето на паричните потоци на жалбоподателката, независимо от нейните твърдения и обективните индикации за наличието на заемни средства – периодично извършваните преводи от Д. по банковите сметки на С. К. и Ю.К..

Неоснователни са възраженията, че от органите по приходите е отречено и наличието на приход през 2010 г. в размер на 119 700,00 лв. – заем, предоставен от П. П.И.. По изложените по-горе в решението мотиви, съдът намира за доказано наличието на посочената сума у М.Д. към началната дата на ревизирания период – 01.01.2010 г., поради което тя няма характера на приход, реализиран през 2010 година.

Основателни са възраженията на жалбоподателката, че като разход през 2010 г. от приходната администрация е взета предвид сумата 161 300,00 лв., за която се твърди че представлява предоставени парични средства в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Липсата на надлежни доказателства за предоставянето на такива средства и произтичащите от това правни последици бяха подробно обсъдени по-горе в настоящото решентие и е излишно да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията, че от органите по приходите е извършено дублиране на разходи за живот и издръжка на ревизираното лице за периода. В случая по данни от НСИ са определени само разходи за храна и напитки в годишен размер на 1 147,00 лв., която стойност съвпада със съответното перо на официално обявените данни на НСИ за раздел „Паричен разход на домакинствата по групи разходи“, средно на лице в лева за 2010 г. /в този смисъл и заключението на втората допълнителна ССЕ/. Останалите разходи на М.Д. за периода, вкл. за комунални услуги, са взети въз основа на установените разходи по документи – фактури от съответните доставчици и банкови извлечения /покупки на ПОС и банкови преводи/, данни за платени данъци, такси, комисионни и други разходи за периода.

 

Относно наведените като спорни възприети при ревизията приходи и разходи за 2011 година.

Неоснователно е възражението за непризанаване като разход сумата от 17 000,00 лв. – заем, предоставен от М.Д. на Дй М.Н. Д. и като приход сумата от 18 020,00 лв., представляваща връщане на този заем. Доколкото предоставянето на заеми от жалбоподателката на М.Д. и тяхното връщане се твърди и през следващите два ревизирани периода /през 2012 г. предоставени 27 000,00 лв. – и върнати 28 620,00 лв., през 2013 г. предоставени 7 100,00 лв. и върнати 7 526,00 лв./, при идентичност на фактите и представените доказателства, същите ще бъдат обсъдени съвкупно. Твърденията за предоставянето и връщането на въпросния заем /заедно с такива за предоставяне на заеми от жалбоподателката на Дй през 2011, 2012 г. и 2013 г. и тяхното връщане/, са направени в хода на ревизията с писмени обяснения вх. № 4455/ 13.03.2017 година. Като доказателства за обосноваването им са представени договори за заем от 03.01.2011 г., 09.01.2012 г. и 07.01.2013 г., както и разписки за получени суми от 30.12.2011 г., 30.12.2012 г. и 30.12.2013 г. /папка 1, л. 165 и л. 170/. Съгласно отразеното в договорите, заемите са отпускани за срок до 30 декември на съответната година, при уговорена месечна лихва от 0,5% и неустойки за страните. Допълнително в писмени обяснения с вх. № 6298/ 12.04.2017 година М.Д. е посочила, че сумите са били предоставяни по банков път, а връщането им е извършвано в брой, за което са подписвани разписки. При извършената й насрещна проверка /папка 3, л. 106, л. 220/, М.Н. Д. е потвърдила предоставянето на заемите, като е посочила, че е връщала същите веднъж годишно, в брой, през месец декември на всяка календарна година. Декларирала е и че за периода 2010 г. – 2014 г. е живяла във Великобритания и е имала собствен бизне Като доказателство е разпечатка от своя банкова сметка, ***, че през м. 12.2011 г. са изтеглени в брой 7 190,00 GBP /16 835,17 лв. при курс към 30.12.2011 г. - 2,34147 лв. за една британска лира/, през м. 12.2012 г. са изтеглени в брой 12 005,00 GBP /28 740,69 лв. при курс към 30.12.2012 г. - 2,39406 лв. за една британска лира/ и през м. 12.2013 г. са изтеглени в брой - 3000,00 GBP /7 015,17 лв. при курс към 30.12.2011 г. - 2,33839 лв. за една британска лира/. При проверката й М.Д. не е предоставила обяснения или документи относно източниците й на приходи. При така установеното от приходната администрация е било преценено като недоказано предоставянето и връщането на сочените от жалбоподателката заеми. Органите по приходите са се позовали на обстоятелството, че при извършената й ПУФО и впоследствие в в хода на ревизията, М.Д. е декларирала като разходи за живот и издръжка включващи в размера си и стойността на направени преводи по банков път към М.Д. /12 900,36 лв. през 2011 г., 6 987,63 лв. през 2012 г. и 26 887,02 лв. през 2013 г./, а извън тези преводи не са установени други плащания от жалбоподателката към Дй през съответните периоди. Посочено е, че самата М.Д. не е представила конкретни документи или обяснения относно източниците си на доходи във Великобритания, в т.ч. относно обстоятелството дали е била учаща или работеща в периода 2011 г. - 2013 г., че като основание на част от извършените преводи от жалбоподателката е посочено  заплащането на наем за жилище на М.Д., както и че на датите 09.01.2012 г. и 07.01.2013 г. /сочени като такива на сключване на договорите за заем/, от М.Н. са извършвани безкасови плащания в търговски обекти и заведения в Лондон. На последно място е посочено, че доходът от лихви е облагаем такъв, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДДФЛ, но жалбоподателката не е декларирала такива доходи. В хода на съдебното дирене в свидетелските си показания по повод коментираните М.Н. Д. потвърждава подписването и изпълнението на договорите за заем, вкл. връщането от нея на парите в брой, както и начисляването на лихва, за което заявява, че е станало по изрично нейно желание. Твърди също, че от 2010 г. и към момента на разпита живее и работи в Лондон, като първите три години и половина от престоя си там е била студентка и същевременно е работела. Независимо от това се е налагало подпомагане от страна на родителите й докато е следвала, основно за предплащане наем на квартири за по-продължителни периоди от време.   Твърди, че е работела от в заведения за хранене, като заплащането й е позволявало в края на годината да върне заемите с лихви. Теглела е парите в брой, след което ги е носела в България. Съдът цени показанията на М.Д. при съобразяване на разпоредбите на чл. 172 от ГПК и близките й родствени отношения с жалбоподателката, обуславящи възможна заинтересованост от изхода на настоящия спор. По същество настоящият състав намира за недоказано предоставянето и връщането на документираните заеми за 2011 г. и 2012 г. и за доказано предоставянето, респ. връщането на заема за 2013 година. Независимо от представените писмени доказателства, съответстващи от формална гледна точка на изискванията на закона, не се удостоверява през 2011 г и 2012 г. М.Д. да е предоставила по банков път на М.Д. суми в размер на договорените - разпечатките от банковите сметки на жалбоподателката установяват 12 900,36 лв. преведени към Дй през 2011 г. при 17 000,00 договорени, съответно 6 987,63 лв. преведени през 2012 г., при 27 000,00 лв. договорен заем. Съобразно горното и доколкото не се твърди и доказва предоставяне на суми в брой от заемодателя на заемателя, фактически липсват доказателства за предоставянето на договорените като заем суми, съответно на основанието за тяхното връщане. При това положение е безпредметно обсъждането на останалите наведени от администрацията доводи, касаещи изявления на жалбоподателката в същото или в други производства, фактическата възможност на М.Д. да ги върне и т.н. В производството не са доказани правоотношения по договор за заем между М.К.Д. и М.Н.Д. през 2011 г. и 2012 г., респективно изпълнение по тези договори, а от там и получаването от жалбоподателката на сумите 18 020,00 лв., съответно 28 620,00 лв., през съответните данъчни периоди.    

По отношение на заема за 2013 г. освен наличието на съответния писмен договор се установява и действителното превеждане по банков път от М.Д. на сумата 26 887,02 лв., при договорен заем в размер на 7 100,00 лева. Съдът намира за неоснователен доводът на администрацията, че въпросната сума е декларирана от М.Д. като средства за живот и издръжка на нея и членове на семийството й. На първо място общо паричните средства, които са преведени от жалбоподателката към Дй през 2013 г. са в значително по-голям размер от договорения заем, т.е. възможна е грешка при декларирането. На второ място, декларираните от М.Д. разходи за живот и издръжка през процесните периоди представляват относително големи суми, включващи и редица други пера, вкл. обзавеждане, а преведените към Дй суми са отнесени към този разход именно от приходната администрация. В тази връзка, ако органите по приходите са имали съмнения относно статута на студентка на М.Д. в периода от 2010 г. до 2012 г. /той не се спори от жалбоподателката/, необосновано би било отнасянето на паричните преводи като такъв разход, при липса на нормативно задължение за издръжка /по арг. от чл. 144 от СК, след като през периода дъщерята е била пълнолетна и не се твърди да не е завършила средно образование/. В договора не е посочено ограничение на целите за които ще бъде ползван заемът, при което неотносими са съображенията на органите по приходите за ползване на част от сумите за заплащането на наем. Що се отнася до сочените безкасови плащания от сметката на М.Д. в Лондон, ноторно известно е, че е възможно пътуването от България до Великобритания за по-малко от едно денонощие, вкл. при отправна точка гр. Велико Търново. Посредством представената разписка от 30.12.2013 г. се доказва и връщането на заема, като аргумент за последното е и извършеното през м. 12.2013 г. теглене на сходна сума от сметката на М.Д.. Установява се, че тегления на такива суми през годината не са обичайни за лицето и липсва друго обяснение за нейното предназначение. В случая без съществено значение за казуса е и произходът на паричните средства на М.Д. за връщане на заема, доколкото тяхното наличие се установява по безспорен начин от представените разпечатки от банкови сметки. Предвид останалите тегления от сметката на М.Д. през месец 12.2013 г. и възможността за налични неголеми суми в брой, съдът намира за доказана възможността за връщане на пълната сума от 7 526,00 лева.

Основателни са възраженията на жалбоподателката, че като разход през 2011 г. от приходната администрация е взета предвид сумата 132 800,00 лв., за която се твърди че представлява предоставени парични средства в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Липсата на надлежни доказателства за предоставянето на такива средства и произтичащите от това правни последици бяха подробно обсъдени по-горе в настоящото решентие и е излишно да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията, че от органите по приходите е извършено дублиране на разходи за живот и издръжка на ревизираното лице за периода. В случая по данни от НСИ са определени само разходи за храна и напитки който като стойност съвпада със съответното перо по официално обявените данни на НСИ за раздел „Паричен разход на домакинствата по групи разходи“, средно на лице в лева за 2011 година. Останалите разходи на М.Д. за периода, вкл. за комунални услуги, са взети въз основа на установените разходи по документи – фактури от съответните доставчици и банкови извлечения /покупки на ПОС и банкови преводи/, данни за платени данъци, такси, комисионни и други разходи за периода.

 

По отношение наведените като спорни приходи и разходи за 2012 година.

Неоснователно е възражението за непризанаване като разход сумата от 27 000,00 лв. – заем, предоставен от М.Д. на Дй М.Н. Д. и като приход сумата от 28 620,00 лв., представляваща връщане на този заем. Съображенията за този извод са изложени при обсъждане на претендираното предоставяне и връщане на заем между същите лица през 2011 г. и няма да бъдат преповтаряни.

Основателни са възраженията на жалбоподателката, че като разход през 2012 г. от приходната администрация е взета предвид сумата 105 000,00 лв., за която се твърди че представлява предоставени парични средства в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Липсата на надлежни доказателства за предоставянето на такива средства и произтичащите от това правни последици бяха подробно обсъдени по-горе в настоящото решентие и е излишно да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията, че от органите по приходите е извършено дублиране на разходи за живот и издръжка на ревизираното лице за периода. В случая по данни от НСИ са определени само разходи за храна и напитки който като стойност съвпада със съответното перо по официално обявените данни на НСИ за раздел „Паричен разход на домакинствата по групи разходи“, средно на лице в лева за 2012 година. Останалите разходи на М.Д. за периода, вкл. за комунални услуги, са взети въз основа на установените разходи по документи – фактури от съответните доставчици и банкови извлечения /покупки на ПОС и банкови преводи/, данни за платени данъци, такси, комисионни и други разходи за периода.

 

Относно наведените като спорни възприети при ревизията приходи и разходи за 2013 година.

Основателно е възражението касаещо предоставен от М.Д. на Дй М.Н. Д. заем през 2013 г. и върнат такъв през същата година, подробните съображения за което бяха изложени в частта на решението, касаеща формирането на данъчната основа по чл. 123, ал. 1 от ДОПК за 2011 година. Съобразно наведените от жалбоподателката възражения и наличните в делото доказателства, от въпросната сума 7 100,00 лв. следва да бъдат отнесени като намаляване на установените при ревизията разходи за живот и издръжка на М.Д. за 2013 г., а 426,00 лв. представлява приход за същия период. Доколкото коментираните 7 100,00 лв. така или иначе са приети за разход от ревизията, промяната на основанието за този разход не оказва влияние върху резултата за периода. Що се отнася до сумата 426,00 лв., тя действително представлява облагаем доход, съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от ЗДДФЛ, но доколкото не е третирана като такъв при ревизията и съобразно забраната на чл. 160, ал. 5 от ДОПК, ревизионният акт не следва да бъде изменян в тази му част. 

Основателно е възражението за непризнаване като приход за периода на сумата 10 000,00 лв., предоставена на М.Д. от П. П.И., като остатък от продажната цена на ипотекирания имот – собственост на М. К.. Съображенията за това са подробно изложени по-горе в решението в частта му, касаеща разполагаемите суми в брой при жалбоподателката, в началото на ревизирания период.

Основателни са и възраженията на жалбоподателката, че като разход през 2013 г. от приходната администрация е взета предвид сумата 134 000,00 лв., за която се твърди че представлява предоставени парични средства в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Липсата на надлежни доказателства за предоставянето на такива средства и произтичащите от това правни последици бяха подробно обсъдени по-горе в настоящото решентие и няма да бъдат повтаряни.

Неоснователни са възраженията, че от органите по приходите е извършено дублиране на разходи за живот и издръжка на ревизираното лице за периода. В случая по данни от НСИ са определени само разходи за храна и напитки който като стойност съвпада със съответното перо по официално обявените данни на НСИ за раздел „Паричен разход на домакинствата по групи разходи“, средно на лице в лева за 2013 година. Останалите разходи на М.Д. за периода, вкл. за комунални услуги, са взети въз основа на установените разходи по документи – фактури от съответните доставчици и банкови извлечения /покупки на ПОС и банкови преводи/, данни за платени данъци, такси, комисионни и други разходи за периода.

 

По отношение наведените като спорни приходи и разходи за 2014 година.

Основателни са възраженията на жалбоподателката, че като разход през 2014 г. от приходната администрация е взета предвид сумата 52 000,00 лв., за която се твърди че представлява предоставени парични средства в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Липсата на надлежни доказателства за предоставянето на такива средства и произтичащите от това правни последици бяха подробно обсъдени по-горе в настоящото решение и няма да бъдат повтаряни.

Неоснователни са възраженията, че от органите по приходите е извършено дублиране на разходи за живот и издръжка на ревизираното лице за периода. В случая по данни от НСИ са определени само разходи за храна и напитки който като стойност съвпада със съответното перо по официално обявените данни на НСИ за раздел „Паричен разход на домакинствата по групи разходи“, средно на лице в лева за 2014 година. Останалите разходи на М.Д. за периода, вкл. за комунални услуги, са взети въз основа на установените разходи по документи – фактури от съответните доставчици и банкови извлечения /покупки на ПОС и банкови преводи/, данни за платени данъци, такси, комисионни и други разходи за периода.

 

Вън от наведените и обсъдени дотук възражения и при липсата на оспорване, съдът възприема останалите констатации на приходния орган относно приходите и разходите на лицето, включени в паричния му поток за процесния период 2010 г. – 2014 г., вкл. тези, касаещи данъчните основи формирани от доходи от трудови правоотношения /чл. 25 от ЗДДФЛ/, доходи от наем /чл. 31 от ЗДДФЛ/, от прехвърляне на имущество /чл. 33 от ЗДДФЛ/ и доходи от други източници /по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/. Срещу така определените приходи и разходи не са въведени възражения от жалбоподателя, а осъществяването им се потвърждава и от документите, събрани в хода на ревизията /договори, банкови извлечения, справки от трети лица и т.н./. Конкретно по отношение на последните, като такива са взети предвид сумите, преведени по банков път от „МНМди“ ЕООД към и тези, преведени от дружеството към жалбоподателката през същите периоди, както и суми, преведени по банков път от физически лица /Й.В.Ц. , А.Н.Ф.и Я.Д.Я./. Същите са установени при анализа на извлеченията от банковите сметки на жалбоподателката и са в размер както следва: за 2010 г. - 26 414,00 лв.; за 2011 г. - 18 796,40 лв.; за 2012 г. – 14 182,00 лв.; за 2013 г. – 14 816,40 лв. и за 2014 г. – 140,00 лева. Според чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО. Доколкото от жалбоподателката не сочи основанията за получаване на въпросните суми и те не могат да бъдат установени от съдържащите се в ревизионната преписка документи, то следва да се приеме, че тези суми представляват други облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В случая в хода на ревизионното производство органите по приходите са преминали към определяне на данъчните основи по аналогия, по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, и така костатираните суми съставляват основание за формиране на облагаема данъчна основа, независимо че не е установено основанието за получаването им /като права по развило се или съществуващо правоотношение/. Независимо от посочването на съответните материалноправни разпоредби, вкл. чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, органите по приходите са се позовали и на разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК при формиране  основите за облагане с данък на жалбоподателката, при което правилно са приложили закона. Независимо от горното, настоящият състав намира, че върху последно коментираните доходи органите не следва да се начисляват задължителни осигурителни вноски. За да бъде определено като осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО, а по арг. от чл. 40, ал. 1 от ЗЗО – и здравноосигурителни вноски, е необходимо да се докаже, че конкретните доходи са от дейност представляваща основание за осигуряване. Самото обстоятелство, че е констатирано получване на суми без установено правно основание от трети лица все още не означава, че следва да се определя нов размер на дължимите от лицето ЗОВ за съответната година, тъй като за разлика от чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, съответните материални закони /КСО и ЗЗО/ не въвеждат обща клауза за дължимост на такива вноски върху всички видове доходи на физическото лице, особено когато същото е било осигурено на друго основание за съответния период /в случая по трудови или приравнени на тях правоотношения/. Обратно, законът изрично и лимитативно определя доходите, върху които се дължат осигурителни вноски и това по принцип са доходи от дейност упражнявана чрез личен труд /чл. 4 от КСО и чл. 6, ал.2 от КСО, чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, в приложимите им за периода редакции/. Специалната разпоредба на чл. 124а от ДОПК също не дава основание за друг извод, доколкото предвижда приложението на чл. 122 – чл. 124 от ДОПК при установяване на задължителни осигурителни вноски да е “съответно”, т.е. съобразено с нормите на конкретния материален закон. Ето защо за да бъде даден приход приет за осигурителен доход, дори при облагането по аналогия, първо следва да бъде доказано, че той е от дейност, която материалният закон е посочил като основание за задължително осигуряване и едва тогава да се пристъпи към определяне на нов размер на дължимите ЗОВ.

 

Предвид всичко изложено по-горе, съдът не кредитира заключенията на изготвените и приети без оспорване по делото три ССЕ, относно варианти на парични парични потоци на лицето, доколкото същите не изпълняват изисквания относно правилното им формиране. Съобразно определените при ревизията начално салдо, размери на приходите и разходите по периоди, и възприетите като основателни от настоящия състав възражения на жалбоподателя, се установява следното, по периоди.

 

При възприето от съда начално салдо към 01.01.2010 г., в размер на 312 700,00 лв., установените приходите на жалбоподателката през 2010 г. са в общ размер на 61 633,73 лв., от които определени от приходната администрация и безспорни 45 633,73 лв. /доходи от трудови правоотно­шения, други облагаеми доходи, необлагаеми доходи/, и 16 000,00 лв. – сборът от заеми от С. К. К. и Ю.Г. К.. Разходите на жалбоподателката за същия период са в размер на 88 710,96 лв. – определения от приходната администрация размер от 250 010,96 лв. /за живот и издръжка, комунални разходи, платени суми по задължения към трети лица, разходи за данъци, такси, осигуровки, други разходи/, намален със сумата 161 300,00 лв., за която не е доказано да е предоставена в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Налице е положителна крайна величина в размер на 285 622,77 лв., представляваща разлика между установените приходи за периода с прибавеното към тях начално салдо и извършените през същия период разходи. Не се установява основа за облагане с данъци и ЗОВ, определена по реда на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Извън основата, представляваща доходи по чл. 25, чл. 31 и чл. 33 от ЗДДФЛ, върху която са платени съответните данъчни и осигурителни задължения, налице е само данъчна основа по по чл. 36 от ЗДДФЛ /други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/, в размер на 26 414,00 лева. Допълнително дължимият върху нея подоходен данък, определен по съобразно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е 2 641,40 лв., върху същият се дължат лихви за забава за периода от 01.05.2011 г. до 28.07.2017 г. /датата на издаване на РА/, в размер на 1 683,43 лв., не се дължат задължителни осигурителни вноски. Определените над посочените размери задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за задължителни осигурителни вноски и лихви, са незаконосъобразни и следва да се отменят.

 

При начално салдо към 01.01.2011 г., в размер на 285 622,77 лв. /разполагаемата сума към края на предходната година/, установените приходите на жалбоподателката през 2011 г. са в общ размер на 34 428,96 лв., определени от приходната администрация и безспорни /доходи от трудови правоотно­шения, други облагаеми доходи, необлагаеми доходи/. Разходите на жалбоподателката за същия период са в размер на 78 919,35 лв. – определения от приходната администрация размер от 211 719,35 лв. /за живот и издръжка, комунални разходи, платени суми по задължения към трети лица, разходи за данъци, такси, осигуровки, други разходи/, намален със сумата 132 800,00 лв., за която не е доказано да е предоставена в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Налице е положителна крайна величина в размер на 241 132,38 лв., представляваща разлика между установените приходи за периода с прибавеното към тях начално салдо и извършените през същия период разходи. Не се установява основа за облагане с данъци и ЗОВ, определена по реда на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Извън основата, представляваща доходи по чл. 25, чл. 31 и чл. 33 от ЗДДФЛ, върху която са платени съответните данъчни и осигурителни задължения, налице е само данъчна основа по по чл. 36 от ЗДДФЛ /други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/, в размер на 18 796,40 лева. Допълнително дължимият върху нея подоходен данък, определен по съобразно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е 1 879,64 лв. върху същият се дължат лихви за забава за периода от 01.05.2012 г. до 28.07.2017 г., в размер на 1 003,18 лв., не се дължат задължителни осигурителни вноски., не се дължат задължителни осигурителни вноски. Определените над този размер задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, задължения за задължителни осигурителни вноски и лихви, са незаконосъобразни и следва да се отменят.

 

  При начално салдо към 01.01.2012 г., в размер на 241 132,38 лв. /разполагаемата сума към края на предходната година/, установените приходите на жалбоподателката през 2012 г. са в общ размер на 26 025,93 лв., определени от приходната администрация и безспорни /доходи от трудови правоотно­шения, други облагаеми доходи, необлагаеми доходи/. Разходите на жалбоподателката за същия период са в размер на 77 115,85 лв. – определения от приходната администрация размер от 182 115,85 лв. /за живот и издръжка, комунални разходи, платени суми по задължения към трети лица, разходи за данъци, такси, осигуровки, други разходи/, намален със сумата 105 000,00 лв., за която не е доказано да е предоставена в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Налице е положителна крайна величина в размер на 190 042,36 лв., представляваща разлика между установените приходи за периода с прибавеното към тях начално салдо и извършените през същия период разходи. Не се установява основа за облагане с данъци и ЗОВ, определена по реда на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Извън основата, представляваща доходи по чл. 25, чл. 31 и чл. 33 от ЗДДФЛ, върху която са платени съответните данъчни и осигурителни задължения, налице е само данъчна основа по по чл. 36 от ЗДДФЛ /други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/, в размер на 14 182,00 лева. Допълнително дължимият върху нея подоходен данък, определен по съобразно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е 1 418,20 лв. върху същият се дължат лихви за забава за периода от 01.05.2013 г. до 28.07.2017 г., в размер на 611,48 лв., не се дължат задължителни осигурителни вноски., не се дължат задължителни осигурителни вноски. Определените над този размер задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, задължения за задължителни осигурителни вноски и лихви, са незаконосъобразни и следва да се отменят.

 

При начално салдо към 01.01.2013 г., в размер на 190 042,36 лв. /разполагаемата сума към края на предходната година/, установените приходите на жалбоподателката през 2013 г. са в общ размер на 101 704,96 лв., от които определени от приходната администрация и безспорни 91 704,96 лв. /доходи от трудови правоотно­шения, други облагаеми доходи, необлагаеми доходи/, и 10 000,00 лв. – предоставени на М.Д. от П. П.И., като остатък от продажната цена на ипотекирания имот – собственост на М. К.. Разходите на жалбоподателката за същия период са в размер на 96 243,58 лв. – определения от приходната администрация размер от 230 243,58 лв. /за живот и издръжка, комунални разходи, платени суми по задължения към трети лица, разходи за данъци, такси, осигуровки, други разходи/, намален със сумата 134 000,00 лв., за която не е доказано да е предоставена в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Налице е положителна крайна величина в размер на 195 503,74 лв., представляваща разлика между установените приходи за периода с прибавеното към тях начално салдо и извършените през същия период разходи. Не се установява основа за облагане с данъци и ЗОВ, определена по реда на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Извън основата, представляваща доходи по чл. 25, чл. 31 и чл. 33 от ЗДДФЛ, върху която са платени съответните данъчни и осигурителни задължения, налице е само данъчна основа по по чл. 36 от ЗДДФЛ /други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/, в размер на 14 816,40 лева. Допълнително дължимият върху нея подоходен данък, определен по съобразно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е 1 481,64 лв. върху същият се дължат лихви за забава за периода от 01.05.2014 г. до 28.07.2017 г., в размер на 488,31 лв., не се дължат задължителни осигурителни вноски., не се дължат задължителни осигурителни вноски. Определените над този размер задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, задължения за задължителни осигурителни вноски и лихви, са незаконосъобразни и следва да се отменят.

 

При начално салдо към 01.01.2014 г., в размер на 195 503,74 лв. /разполагаемата сума към края на предходната година/, установените приходите на жалбоподателката през 2014 г. са в общ размер на 10 900,77 лв., определени от приходната администрация и безспорни /доходи от трудови правоотно­шения, други облагаеми доходи /. Разходите на жалбоподателката за същия период са в размер на 33 142,29 лв. – определения от приходната администрация размер от 85 142,29 лв. /за живот и издръжка, комунални разходи, платени суми по задължения към трети лица, разходи за данъци, такси, осигуровки, други разходи/, намален със сумата 52 000,00 лв., за която не е доказано да е предоставена в брой от М. Д.на „МНМди“ ЕООД. Налице е положителна крайна величина в размер на 173 262,22 лв., представляваща разлика между установените приходи за периода с прибавеното към тях начално салдо и извършените през същия период разходи. Не се установява основа за облагане с данъци и ЗОВ, определена по реда на чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Извън основата, представляваща доходи по чл. 25, чл. 31 и чл. 33 от ЗДДФЛ, върху която са платени съответните данъчни и осигурителни задължения, налице е само данъчна основа по по чл. 36 от ЗДДФЛ /други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/, в размер на 140,00 лева. Допълнително дължимият върху нея подоходен данък, определен по съобразно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, е 14,00 лв. върху същият се дължат лихви за забава за периода от 01.05.2015 г. до 28.07.2017 г., в размер на 3,19 лв., не се дължат задължителни осигурителни вноски., не се дължат задължителни осигурителни вноски. Определените над този размер задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, задължения за задължителни осигурителни вноски и лихви, са незаконосъобразни и следва да се отменят.

 

В заключение, по изложените до тук мотиви, съдът намира, че публичните задължения на М.К.Д., определени с оспорения РА, следва да се отменят в следните части, потвърдени по административен ред: 1. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. над 2 641,40 лв., и лихви в размер над 1 683,43 лв., както и изцяло допълнително определените задължения за ЗОВ за 2010 година; 2. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. над 1 879,64 лв., и лихви в размер над 1 003,18 лв., както и изцяло допълнително определените задължения за ЗОВ за 2011 година; 3. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. над 1 418,20 лв., и лихви в размер над 611,48 лв., както и изцяло допълнително определените задължения за ЗОВ за 2012 година; 4. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. над 1 481,64 лв., и лихви в размер над 488,31 лв., както и изцяло допълнително определените задължения за ЗОВ за 2013 година; 5. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. над 14,00 лв., и лихви в размер над 3,19 лв., както и изцяло допълнително определените задължения за ЗОВ за 2014 година.

 

При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представените доказателства за извършването на такива за настоящата инстанция - държавна такса - 10,00 лв., депозити за съдебни експертизи – общо 1 100,00 лв., заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200,00 лв. /договор за правна помощ на л. 92 от делото/, и защитения материален интере Или на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 2 219,40 лева. Съобразно отхвърления размер на жалбата към установения материален интерес и заявената в последното съдебно заседание претенция за присъждане на разноски, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника следва да се определи ско възнаграждение, в размер на 866,73 лева.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Отменя по жалба на М.К.Д. с ЕГН **********, адрес ***, Ревизионен акт № Р-04000416005391-091-001/ 28.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П-04000417136564-003-001/ 14.08.2017 г. на същите органи по приходите, в следните му части, потвърдени след обжалване по административен ред с Решение № 275/ 30.10.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП: 1. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. над 2 641,40 лв., и лихви в размер над 1 683,43 лв.; 2. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. над 1 879,64 лв., и лихви в размер над 1 003,18 лв.; 3. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. над 1 418,20 лв., и лихви в размер над 611,48 лв.; 4. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г. над 1 481,64 лв., и лихви в размер над 488,31 лв.; 5. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. над 14,00 лв., и лихви в размер над 3,19 лв.; 6. С която са определени допълнителни задължения за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДОО в размер общо на 7 899,11 лв. и лихви върху тях в размер на 3 242,40 лв.; 7. 6. С която са определени допълнителни задължения за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за ДЗПО-УПФ, размер на 3 085,59 лв. и лихви върху тях в размер общо на 1 266,55 лв.; 8. 6. С която са определени допълнителни задължения за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2014 г. за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за здравно осигуряване, в размер общо на 4 936,95 лв. и лихви върху тях в размер на 1 917,32 лева.

 

Отхвърля жалбата на М.К.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Ревизионен акт № Р-04000416005391-091-001/ 28.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, поправен с РАПРА № П-04000417136564-003-001/ 14.08.2017 г. на същите органи по приходите, в останалите му части, потвърдени след обжалване по административен ред: 1. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г., в размер на 2 641,40 лв., и лихви в размер на 1 683,43 лв.; 2. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г., в размер на 1 879,64 лв., и лихви в размер на 1 003,18 лв.; 3. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., в размер на 1 418,20 лв., и лихви в размер на 611,48 лв.; 4. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2013 г., в размер на 1 481,64 лв., и лихви в размер на 488,31 лв.; 5. с която са определени допълнително задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г., в размер на 14,00 лв., и лихви в размер на 3,19 лeва.

 

Осъжда Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да заплати на М.К.Д. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото в размер на 2 219,40 лв. /две хиляди двеста и деветнадесет лева и четиридесет стотинки/.

 

Осъжда М.К.Д. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. – В. Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 866,73 лв. /осемстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

 

 

Административен съдия :