РЕШЕНИЕ
№
град София, 21. 07. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети май през две
хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : ВАНЯ И.
мл. с-я КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 4237/2021 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 23. 12. 2020 год. по гр. д. № 4785/2016 год. на СРС І ГО 31 състав, е признато за установено по отношение
на предявения от А.С.К. срещу Б. ЗПДЕА Г.К.АД иск са правно основание чл.
124ал. 1 пр. 3, че ответникът не е собственик на ½ ид. ч. от недвижим
имот, посочен, като е отменен и нотариален акт на основание чл. 537 ал. 2 ГПК,
в частта относно имота и за ½ ид. ч. Отхвърля предявения от А.А.М. иск със същото правно основание срещу същия ответника
по отношение на 2/21 ид. ч. от имота. Отхвърля и предявен от П.Т.К. иск против
същия ответник и същата правна квалификация за 1/14 ид. ч. Прогласява
нищожността по предявени от ищците срещу ответника и втори такъв Е.Е. АД искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД
относно 28/42 ид. ч. от имота.
С решението са възложени разноски съобразно изхода на делото.
Правната уредба на исковете е
тази по чл. 124 ал. 1 пр. 3 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК и по чл. 26 ал. 1пр. 2 ЗЗД.
Според ГПК,
Предявяване на иск,
Видове искове,
Чл. 124. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Според чл. 537 ал. 2 ГПК,
Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица,
породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред.
Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на
иска издаденият акт се отменя или изменя.
И съгласно чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД,
В) НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРИТЕ,
Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
В исковата молба е посочено правното основание чл. 124 ГПК, чл. 537 ГПК и чл. 26 ЗЗД.
Цена на исковете 4 % от данъчната оценка на имота.
Исковата молба е подаден от А.С.К., А.А.М.,
наследници на К.М.И., срещу Е.Е. АД и срещу Б. ЗПДЕА
Г.К.АД.
Видно от удостоверение за наследници ищците са дъщери на
наследодателя, а третият ищец му е син. Данъчната на имота оценка е 7053.10 за А.С.К.
½ ид. ч..
Искът, който е предявен по чл. 124 ГПК е отрицателен установителен, а
този по чл. 26 ЗЗД – за прогласяване нищожност на нотариален акт в една негова
част.
Постъпила е уточнителна на исковата молба от тримата ищци на 16. 03.
2016 год.
По чл. 26 ЗЗД твърдят, че нотариален акт 127/2007 год. е нищожен, тъй
като сделката между двата ответника цели заобикаляне на закона, страните са
постигнали забранен и неправомерен резултат.
Твърдят, че имотът е тяхна частна собственост, считано от 1928 год. и
1932 год. и никога не е отчуждаван.
Уточнението е допуснато от районния съдия на 28. 03. 2016 год., с
което и П.Т.К. е конституирана като ищец по делото, наред с другите двама.
Първият ответник е представил отговор на исковата молба, като твърди
исковата молба да е недопустима и неоснователна.
Вторият ответник също е депозирал писмен отговор, по отношение на чл. 26 ал. 1 пр. 2 ЗЗД.
Твърди исковете да са недопустими и неоснователни.
С определение по чл. 140 ГПК от 26. 03. 2017 год., представените от
страните писмени доказателства са приети.
В публично съдебно заседание на
17. 05. 2017 год. районният съдия правилно е приел, че исковете са допустими
поради наличие на правен интерес. Произнесени са доказателствените искания,
като е допуснато изслушване на СТЕ, и е изискано НОХД, посочено. Ответниците
изрично са посочили, че насрещни искове на са предявявали.
Искането за привличане на трети лица помагачи е оставено без уважение,
поради липса на правен интерес.
На 10. 09. 2017 год. е изготвен по реда на чл. 140 ГПК проект за
доклад от районния съдия, като разпределената тежест е насочена правилно.
Заключението на СТЕ на вещо лице В.Т.Г., е представено на л. 269 и сл.
от делото на СРС. Проследен е регулационния статут на имота. Въпросът относно
характер на собствеността е недопустим, и отговори от експерта в този аспект
също са недопустими. Правилно Г.е упоменал in fine, че коментари
на страните в документи по делото относно отчуждително действие са с правен
характер.
Адвокат Д. за ищците твърди,че през 2007 год. ответниците са били
свързани лица, а така също и към настоящия момент – 11. 12. 2017 год. Тогава е
допълнен доклада по искане на ищците, произнесени са всички искания по доказателства
на страните. Прието е заключението на СТЕ, без надлежно оспорване по реда на
чл. 200 ГПК.
По делото е представено нотариално дело от 2014 год. под № 0693.
На 12. 03. 2018 год. са приети всички изискани по това дело други дела
като писмени доказателства по същото. Приети са писмени доказателства на
страните. Разпитани са четирима свидетели.
Свидетелят Т.съобщава, че бащата е завещал нещо на А., защото тя го е
гледала до смъртта му. Допълва, че имотът е дворно място, ползва се от братя на
А., от нея и сина й. Заявява, че не се е качвал при нотариуса.
Съдът е констатирал, че ищцата суфлира на свидетеля, за което
приключил разпита.
Свидетелят К. съобщава, че е адвокат и е водил граждански и
административни дела с участие на бащата на А., който е бил собственик на имота
във Военна рампа. Делата били имуществени. По споровете – имотни – против
бащата ищци са били настоящите ответници.
Свидетелят К.казва, че не помни страните по делото кои са били.
Имената на ищците не му говорят нищо. Присъствал е на въводи през 2006 год. и
2007 год., като посочва евентуално местонахождение на имоти.
Свидетелят Владиславов дава показания, че работил охрана на първи
ответник по това дело от 2007 год. Същата година се е правил въвод по отношение
на недвижим имот от ответника. Не е участвал при самия въвод.
На 16. 05. 2018 год. са приети писмени доказателства, а на 20. 06.
2018 год. представителите на страните са заявили поотделно, че други
доказателствени искания нямат.
Приключено е съдебното дирене и районният съдия е дал ход на устните
състезания.
Страните са направили искания за присъждане на разноски, възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Ответник номер 1 е подал въззивна жалба против решението в
уважителната отрицателно установителна част и прогласяването на нищожността на
нотариалния акт, посочен, по подробни съображения.
Ответник номер 2 също е депозирал въззивна жалба, като обжалва
решението в същите части и частта относно разноските, на съображения, в
жалбата.
Искат отхвърляне на предявените искове, в случай, че съдът намери
исковете за допустими и при наличие на правен интерес.
Претендират се разноски, без посочен размер.
В хода на производството е починала ищцата П.Т.К.. На основание чл.
227 ГПК синовете на починалата ищца – А.А.М. и Е.П.К.
– са конституирани като ответници по това дело, въззиваеми страни.
Пред въззивния съд страните нови доказателствени искания не правят и
не представят нови доказателства по реда на чл. 266 ГПК и неговия смисъл.
Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното
дирене и е дал ход по съществото на
делото.
Адвокат Д. за въззиваемите по това дело и ищци в
първоинстанционното такова е помолила за
срок за писмени бележки, такъв е предоставен на първата в размер на 10 дни, но
нито в указания срок, нито насетне до момента на настоящите не са представени
по това дело, по реда на чл. 149 ал. 3 ГПК.
Въззивната жалба на всеки един от ответниците в първоинстанционното
дело против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259
ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против
подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, правилно, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото с въззивната жалба на всеки от ответниците, във връзка с което,
поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на
районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Възраженията и твърденията с въззивната жалба на всеки ответник са
същите като в отговорите им на исковата молба и на тях е даден подробен и
адекватен отговор със съдебния акт на първоинстанционния съд.
Решението е правилно, като разкрива истината чрез средствата на
процесуалния закон за спорното субективно материално право. Твърденията са за
неправилност на решението основания са нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост, непълнота на
доказателствата. Такива пороци не са характерни за обжалваното съдебното решение, напротив, изцяло липсват. Решението
на районния съдия е мотивирано съгласно изискването на чл. 235 вр. чл. 236 ГПК,
поради което е обосновано. Оплакването за непълнота на доказателствата е
несъстоятелно, тъй като в решението на първостепенния съд са залегнали всички
доказателства, надлежно събрани и неоспорени от страните нито по чл. 193 ГПК,
нито по чл. 200 от същия кодекс, достатъчни за изясняване на фактическата
обстановка, откъдето и правната, по делото. В последното съдебно публично
заседание на районния съдия ответниците, редовно уведомени, не изпращат
представители. Страните не са заявили искания и доказателства, релевантни и
необходими по спора.
Противно на твърдяното с жалбата на всеки ответник, първоинстанционният
съд е обсъдил твърденията и възраженията им и не е допуснал погрешна правна
интерпретация на фактите и обстоятелствата по спора. Обсъждането на надлежно
събраните по делото доказателства е видимо и при обикновен прочит на мотивната
част на процесното решение. Съдът не събира служебно доказателства. Това е
задължение на страната, в случая на ищеца, който може да представя
доказателства или да прави доказателствени искания, за каквито няма данни по
конкретното дело от тяхна страна.
Доколкото в жалбата всеки въззивник не сочи други конкретни и
индивидуализирани по характер и същество пороци на въззивно атакуваното
решение, предявената въззивна жалба от всяка от въззивниците е неоснователна,
следва да бъде отхвърлена, а исковете са основателни, решението е правилно и
следва да се потвърди в обжалваните, неблагоприятни за ответниците части.
Разноски са поискани от ответниците, без да е посочен размер за
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство, респективно за
адвокатско такова по това дело. С оглед изхода на делото – отхвърляне на
жалбите като недоказани, откъдето и неоснователни, разноски не им се следват,
като липсват и представени списъци по чл. 80 ГПК, с придружителни писмени
доказателства за реално сторване.
В резюме мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни,
въз основа на приетите доказателства по делото, като напълно съответстват на
диспозитива на решението. Исковете са
основателни, защото са доказани, освен по основание, и по размер, предвид неоспорените
доказателства, поради което първите следва да бъдат уважени, както е сторил
районният съдия.
Разноските са съобразени с изхода на производството.
В резюме жалбата при непосочване на други конкретни пороци е
недоказана и неоснователна, поради което следва и отхвърлянето й, с
потвърждаване на първоинстанционното решение изцяло.
Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е
пълен и правилно квалифициран да е окончателен по делото с определение от публично
редовно проведено съдебно заседание, без възражения от страна на ответниците.
С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени
писмени доказателства и експертно заключение.
Правилен е изводът на съда в мотивната част на решението, стр. 3,
абзац 4, л. 463 от делото на районния съд, обосновано подкрепен със съдебна
практика, абзац 5, ТР от 14. 03. 2016 год. по тълк. дело 4/2014 год. т. 3б на ОСГК на ВКС на РБ.
Съдът, сезиран с отрицателни установителни искания по чл. 124 ал. 1 ГПК, следва да се произнесе с отделен установителен иск в отрицателен аспект за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ответниците,
което и е сторил в хода на делото.
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост
с правно основание чл. 124 от ГПК. Предмет на спора на този иск е
съществуването или несъществуването на отричаното право на собственост на
ответника. Правният интерес винаги произтича от конкретните обстоятелства, в
които спорът се изразява, съответно - чрез които всеки от спорещите твърди, че
се засяга правната му сфера.
Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право върху спорния
имот, чието съществуване е отречено от неоснователната претенция на насрещната
страна в спора. В случая ищците следва да установят наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докажат фактите, от които то произтича.
Представените от ищците документи не са оспорени от ответниците по
реда за това по чл. 193 ГПК и съдът ги цени като писмени доказателства
касателно собствеността им върху съответните ид. ч. от процесен недвижим имот.
Всичко изложено по-горе мотивира съда да приеме, че за ищците е налице
правен интерес от предявения иск и в този смисъл същият е допустим, респективно
основателен.
Така в производството по предявен отрицателен установителен иск за
собственост ответниците са длъжни да
доказват съществуването на отричаното от ищците право на собственост. В
подкрепа на твърдението си, че е собственик на имота, нито един от ответниците
не е ангажирал релевантни доказателства.
При липса на каквито и да са доказателства в подкрепа на твърдяното от
всеки ответник право на собственост, съдът приема, че искът е доказан и следва
да бъде уважен.
Всеки документ, имащ за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. Процесният нотариален акт, обективиращ договор за
покупко-продажба на имот от ответниците е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в
оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи
произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за
обжалване, /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не следва да се перифразират правните изводи на районния съдия относно
приложението на чл. 26 ал. 21 пр. 2 ЗЗД – на стр. 6, л. 464 лице и гръб, абзац
2 от мотивната част на решението, тъй като са аргументирани, логични и
законосъобразни и настоящият съд не смята добавянето на съображения – в същия
аспект – за ненеобходимо.
При наличие на тези доказателства, районният съдия е постановил
обосновано, мотивирано и правилно решение, което в обжалваните си части следва
се потвърди от въззивния съд.
Други доводи с въззивната жалба на всеки ответник не се заявява, като
по този начин жалбата е неаргументирана, неподкрепена с доказателства, а
твърденията с нея са само твърдения.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира
от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
На тези доводи жалбата на всеки ответник се преценява да е и бланкетна,
както по-горе в настоящите.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
Доколкото въззивникът във всяка жалба иска отмяна на решението на
посочените вече твърдения, то въззивната проверка следва да се ограничи до тези
въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно, при
която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и
е допустимо в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната част не се установяват и нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното
съдебно решение е и допустимо - на ответниците е дадена възможност за становище
по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на страните за
участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният
съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност,
регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Други оплаквания и възражения въззивната на всеки ответник жалба не
съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я намира
за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на всеки
ответник следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятните за ищеца част следва
да бъде потвърдено, тоест изцяло.
С оглед изхода на делото, на въззивниците разноски не се следват и не
се присъждат.
Въззиваемите ищци са претендирали разноски, като при това процесуално
поведение същите са доказани по основание, а с оглед сложността на делото,
доказани в размер на 1500 лева, поради което следва да им се присъдят в този
размер.
Настоящето решение подлежи на касационно обжалване.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23. 12. 2020 год. по гр. д. № 4785/2016
год. на СРС І ГО 31 състав.
ОСЪЖДА Е.Е.
АД ЕИК ******** и Б. ЗПДЕА Г.К.АД ЕИК ******** да заплатят на А.А.М. ЕГН ********** и Е.П.К. ЕГН ********** размер общо на 1500
лева, адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната съдебна
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.