гр. София, 25.06.2020 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI-В
въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН
МИХАЙЛОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 13349 по описа на СГС за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 339756 от 15.02.2017г., постановено по
гр.д. № 62532/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 41-ви състав, е
признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.А.М. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата
от 310,45 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. до топлоснабден имот
- апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******“ № *******с аб. №
014227, ведно със законна лихва върху главница от датата на депозиране на
заявление по чл.410 ГПК (23.05.2017 г.) до окончателното плащане и сумата от
83,20 лева лихва за забава за времето от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.06.2017
г. по ч.гр.дело № 32777/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав.
С решението са
отхвърлени исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86,ал.1 от ЗЗД на „Т.С.“
ЕАД за установяване цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 310,45
лева главница до пълния предявен размер от 772,70 лева и за установяване
взмемането за мораторна лихва за разликата над 83,20 лева до пълния предявен размер от 140,27 лева.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ответника са
възложени сторените в заповедното производство разноски в размер на 83,20 лева
и разноски в размер на сумата от 291,04 лева – в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу
първоинстанционния съдебен акт, в частта
му , с която исковете срещу него са били уважени. Жалбоподателят поддържа, че
решението в обжалваната му част е неправилно и постановено при нарушение на
материалния закон. Твърди, че ищецът не е доказал наличие на облигационно
отношение между страните, защото никога
не са подписвали договор за доставка на ТЕ. По тези съображения жалбоподателят
прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част
и за постановяване на ново, с което исковете срещу него да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна, ”Т.С.” ЕАД и третото лице –
помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД, уведомени, не взимат становище по
подадената въззивна жалба.
Решението в частта, с която исковете на „Т.С.” ЕАД срещу А.А.М. са отхвърлени,
като необжалвано, е влязло в сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При изпълнение посочените си правомощията настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
По отношение правилността му, по наведените от
ответника с въззивната му жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в
редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
При изрично указана с доклада на първоинстанционния
съд доказателствена тежест за ищеца, не се установява соченият с исковата молба
ответник да е собственик или вещен ползвател на процесия имот, нито пък на
негово име по съответния ред, чрез подаване на молба – декларация, да е открита
на негово име клиентска партида при ищеца.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно
решение № 2 от 17.05 2018 год. на ОСГК на
ВКС собствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата
на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Такава облигационна
връзка между ищеца и ответника не се установи по делото. Представените по делото протоколи от проведени общи
събрания на адреса на етажната собственост не са титул за собственост и не
могат да установят правото на собственост на ответника върху процесния топлоснабден
имот, за да се направи изводът, че той е потребител на топлинна енергия.
Посоченото обстоятелство не се установява и от изравнителните сметки и сметки,
издадени от Софийска вода АД за ползвани услуги в процесния период. Не е
представена и декларация за откриване на партида на името на ответника при
ищцовото дружество, с което да се приеме, че между страните е възникнала
облигационна връзка с предмет доставка на ТЕ за битови нужди.
При това положение и при липсата на каквито и да било
доказателства, че за процесния период от м.05.2014г. до м.04.2016г., ответникът
да е собственик или ползвател на топлоснабден имот, следва да бъде прието, че
същият не притежава качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи
условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид
което и предявеният срещу тях иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 150
ЗЕ като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Претенцията на ищеца по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
обезщетение за забавено изпълнение е акцесорна спрямо главния дълг за цена на
доставена топлинна енергия и предвид горните изводи на съда по иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ също следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По тази причина
и при изложените мотиви, въззивният съд намира, че решението, в частта,
с която са били уважени исковете на Т.С. ЕАД, следва да бъде отменено като
неправилно, а исковете - отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на спора, право на разноски има
въззивника - ответник който е направил такова искане и е доказал реално да е
извършил разноски пред въззивния съд в общ размер от 50 лева за държавна такса
за въззивно обжалване, поради което и следва да му бъдат присъдени разноски в
посочения размер.
Предвид изхода на спора решението следва да се отмени
и в частта, с която на основание чл.78, ал. 1 от ГПК на ответника възложени в
тежест разноски за исково производство в размер на 291,04 лева и заповедно производство в размер
на 83,20 лева. Пред първоинстанционния съд ответникът не е доказал извършването
на разноски, поради което такива не му се следват.
По аргумент от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационен контрол.
Така мотивиран,
Софийският градски съд, ІI-В въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 339756 от 15.02.2018г.,
постановено по гр.д. № 62532/2017г.описа на Софийски районен съд, I ГО, 41
състав, в частта, с която е признато за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.А.М. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 310,45
лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. до топлоснабден имот -
апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******“ № *******с аб. № 014227,
ведно със законна лихва върху главница от датата на депозиране на заявление по
чл.410 ГПК (23.05.2017 г.) до окончателното плащане и сумата от 83,20 лева
лихва за забава за времето от 15.09.2014 г. до 04.05.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 01.06.2017 г. по
ч.гр.дело № 32777/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви състав и в частта, с
която на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ответникът А.А.М. е осъден да заплати
на „Т.С.” ЕАД сторените в заповедното производство разноски в размер на 83,20
лева и разноски в исковото производство
в размер на сумата от 291,04 лева като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Т.С.” ЕАД с
ЕИК: *******против А.А.М. с ЕГН: **********
за признаване за установено, че А.А.М. с ЕГН: ********** дължи на Т.С.” ЕАД с ЕИК: *******сумата от
310,45 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г. до топлоснабден имот
- апартамент № 4, находящ се в гр. София, ул. „*******“ № *******с аб. № 014227
и сумата от 83,20 лева - лихва за забава за времето от 15.09.2014 г. до 04.05.2017
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
01.06.2017 г. по ч.гр.дело № 32777/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 41-ви. , като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД с ЕИК: *******да
заплати на А.А.М. с ЕГН: ********** сумата от 50 лева- разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач
на страната на ищеца – „Н.” ЕАД.
По аргумент от чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК решението не
подлежи на касационен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.