|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 85 |
||||||||||
|
гр. Видин,
19.10.2017 г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен съд – Видин, |
ІІ-ри касационен
състав |
|||||||||
|
в публично заседание на ддвадеседва |
Деветнадесети септември |
|||||||||
|
през две хиляди и седемнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Нели Дончева |
|||||||||
|
Членове: |
Николай Витков Б.Б. |
|||||||||
|
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
Кирил К. |
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Нели Дончева |
|
||||||||
|
КАдм.Д № |
144 |
по описа за |
2017 |
Година |
||||||
|
и за да се произнесе, съобрази
следното: |
||||||||||
|
Производството е по реда на чл.208 и следващите във
връзка с чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. В Административен съд-Видин е постъпила касационна жалба от Началника на ОС “З“ гр. Вълчедръм против Решение
№ 139 от 28.04.2017г. постановено по гр.д. № 1931/2016г. по описа на Районен
съд Лом, с което е отменено Решение № 1-34 от 14.03.2016 г. на ОС ”З”
Вълчедръм по преписка /заявление/ вх.№ 2391/22.01.1992г., с което на Илия
Томов Рачин, б.ж. на гр.Вълчедръм е било отказано възстановяване на
собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 1./
нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи:
Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път; 2./ нива
от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан М.Риджолкин,
Мирон Каменов Кирин и път, като
незаконосъобразно, било е признато на наследниците на Илия Томов Рачин,
починал на 24.11.2003 год., б.ж. на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, правото на
възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху:
1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при
съседи: Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път;
2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан
М.Риджолкин, Мирон Каменов Кирин и път и преписката е била върната на ОС
„Земеделие” гр. Вълчедръм, обл.Монтана за продължаване на процедурата по
възстановяване. В жалбата се развиват съображения, че
решението на Районен съд -Лом е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се че първоинстанционния съд не се е съобразил със задължителните указания на
АС-Монтана, дадени в Решение № 582 от 04.11.2016г. по кадм.д.№ 473/16г., тъй
като Съдът отново се произнася с диспозитив и признава на наследниците на
Илия Томов Рачин правото на възстановяване на собствеността в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху процесните ниви. Сочи се че РС не е
изпълнил и указанията на АС-Монтана да изясни на кои лица са били
възстановени имотите и с кой акт, влязъл ли е той в сила, както и да се
установи дали исканите за възстановяване имоти се припокриват с имотите,
които се твърди че са възстановени на други лица. Посочва
се, че с предходно решение на РС-Лом, с което е била прогласена нищожността
на Решение № 34 от 26.02.1993г. на ПК Вълчедръм, постановено по същата
преписка и с идентични мотиви, Съдът е проверил валидността на
административния акт и единствения порок, който е констатирал е относно
неговата форма – порок отстранен с оспореното решение на ОС „З“ и
следователно същото се явява законосъобразно. Излагат се и съображения, че видно от
събраните по делото доказателства претендираните имоти са били придобити след
замяна и то на имотите признати за възстановяване с Решение на ПК на
наследниците на Томо Иванов Рачин, при спазване на принципа за възстановяване
на собствеността върху имотите, които са притежавани преди замяната. Твърди се
че в изпълнение на горното, процесните имоти са били признати на наследниците
на Томо Иванов Рачин - по преписка № 9123 – основание за постановяване на
атакувания отказ по преписка № 2319. Иска се от Съда да
постанови решение, с което да отмени решението на РС Лом, като неправилно и
незаконосъобразно, в т.ч. и в частта му за разноските и се потвърди като
законосъобразно Решение № 1-34 от 14.03.2016 г. на ОС ”З” Вълчедръм по
преписка /заявление/ вх.№ 2391/22.01.1992г.. Ответникът по
касационната жалба – Илия Б.Л., чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и излага подробни съображения за правилност и
законосъобразност на атакуваното решение. Иска се от Съда да
постанови решение, с което се остави в сила решението на РС-Лом и се присъдят
направените по делото разноски. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Видин заявява в с.з., че
жалбата е неоснователна, поради което решението на Районния съд, като
правилно и законосъобразно, с оглед мотивите му за незаконосъобрадност на
решението на ОС «З» ще следва да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Т.Н.К. лично и чрез процесуалния си представител
оспорва касационната жалба и посочва аргументи в подкрепа на правилността и
законосъобразността на атакуваното решение. Заинтересованите страни Н.П.К., П.Н.К., Б.К.Л. и Б.К.Л. редовно
призовани, представител не се е явил и не е взето становище по касационната
жалба. Съдът като
взе предвид оспореният акт, събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, и доводите на страните прие за установено
следното: Касационната жалба е подадена в
установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана
по същество, във връзка с оплакванията в жалбата, същата се явява
неоснователна по следните съображения: Съдът
намира че фактическата обстановка правилно е била установена от
първоинстанционния съд. От приложените по делото преписки е
видно, че със заявление
вх.№ 2319 от 22.01.1992г. Илия Томов Рачин е поискал от ПК гр.Вълчедръм
възстановяване на собствеността върху негова земеделска земя, а именно: 1./
нива от 30дка и 2./ нива от 28,300дка, или земеделска земя с обща площ от
58,300дка. Към заявлението били
приложени следните писмени доказателства: декларация, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 77, т. II, дело № 473/08.05.1958 год. по описа на РС Лом, с
който Томо Иванов Рачин, земеделец от с. Вълчедръм е продал на сина си Илия Томов Рачин от с.с., земеделец, три недвижими имота – дворно
място от 900 кв.м., с намиращите се в него жилищна и стопански постройки;
нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи:
Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път и нива от
28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан М.Риджолкин,
Мирон Каменов Кирин и път – срещу задължение за гледане и издръжка – на
двамата си родители. Видно от приложеното копие от удостоверение, изх. №
2478/30.04.1958 год., издадено от Изпълнителния комитет при Народен съвет –
с. Вълчедръм се установява, че срещу имотите, описани в шест акта за
собственост: Крепостен акт № 380/02.10.1908 год., Крепостен акт №
4/14.01.2910 год., Крепостен акт № 397/02.10.1908 год., всички на Ломския
нотариус, Нотариален акт № 6/17.01.1915 год., Домашно продавателен договор от
07.03.1923 год., записан със записка № 178, т. IX от 20.05.1943 год. на същия нотариус, Домашно
предавателен акт от 08.04.1910 год. и имота в дела на Томо Иванов Рачин по
протокола от 02.07.1940 год., по гр.д. № 313/1940 год. на Ломския народен съд,
са едни и същи с тези, които са включени при земеустрояването на ТКЗС № 3, с.
Вълчедръм и са описани в Протокола за заменката от 25.08.1956 год. и че срещу
същите имоти по същия протокол са му дадени следните имоти: 1./ нива от 30
дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи: Цветан
Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път; 2./ нива от
28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан М.Риджолкин,
Мирон Каменов Кирин и път; 3./ лозище от 1,200 дка в същото землище, м.
Савини брестове, до съседи: Тодор С. Големечков, Трифон Григоров Големечков,
път и Петър В. Пекин и 4./ зеленчукова градина от 200 кв.м., в същото
землище, м. Гуглина воденица, до съседи: Стамен Ф. Янколов, Александър
Морски, Георги Джаркин и път. Удостоверява се също така, че Томо Иванов Рачин, към
датата на издаването – 30.04.1958 год., не е член на ТКЗС, а се води като
частен стопанин в с. Вълчедръм, с гореописаните имоти. Установява се и, че със заявления
вх.№ 9123 от 04.06.1992г. Илия Томов Рачин е поискал от ПК гр.Вълчедръм възстановяване
на наследниците на Томо Иванов Рачин собствеността върху
земеделските земи, а именно: 1./нива - 53,963дка, 2./ гора - 2дка, 3./нива - 1,160дка,
4./ливада - 1,635дка, 5./лозе - 0,640дка, 6./лозе - 1,080дка и 7./ лозе - 0,160дка,
с обща площ от 60,638дка, като в преписката към заявлението е приложено
извлечение от имотната партида на наследодателя Рачин, като в нея са записани 13 /тринадесет/ имота, с
обща площ 63,790 дка. По преписката, образувана по Заявление вх.№
2319/22.01.1992г. е постановено Решение №
34/26.02.1993г., с което Поземлена комисия – Вълчедръм е отказала да
възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници, на следните имоти: НИВА от 30,000 дка, категория _____, в землището
на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, имот № _____, при граници/съседи: __________,
както и на НИВА от 28,300 дка., категория _____, в землището на гр.
Вълчедръм, обл. Монтана, имот № _____, при граници/съседи: __________, тъй
като имотите се признават на вх. № 9123 по им.партида 2229. Това решение
на ПК Вълчедръм е обявено за нищожно с влязъл в сила съдебен акт – Решение №
297/15.10.2015 год. по гр.д. № 64/2015 год. на ЛРС и преписката е върната за
ново разглеждане и решаване. Впоследствие по
същата преписка е постановено и обжалваното Решение № 1-34/14.03.2016 год., с
което ОС “З“ гр.Вълчедръм повторно е отказала да възстанови на Илия Томов
Рачин правото на собственост на процесните две ниви, с мотива че имотите са
признати и възстановени по протокол № 9123, по имотна партида № 2229 на
наследниците на Томо Иванов Рачин. По преписката, образувана по Заявления с
вх.№ 9123 от 04.06.1992г. е постановено Решение № 23 от 26.01.1993г. с което
на наследниците на Томо Иванов Рачин са признати за възстановяване
7бр. имоти в землището на гр.Вълчедръм, като впоследствие е издадено и
Решение № 378А от 12.09.1995г. на ПК гр.Вълчедръм, с което са възстановени
признатите за възстановяване имоти. За част от възстановените имоти са били
проведени и обезщетителни процедури. Видно от приложеното удостоверение за наследници,
издадено от Община Вълчедръм, Илия Томов Рачин, ЕГН ********** е починал на
24.11.2003 год, като ответникът и останалите заинтересовани страни са негови
наследници по закон. При тези данни РС-Лом, в изпълнение на указанията
дадени в отменително решение № 582 от 04.11.2016г. на АС-Монтана по КАД №
473/16г., приел че Общинска служба по земеделие гр. Вълчедръм е действала
незаконосъобразно, като е отказала възстановяване на собствеността на наследниците
на Илия Томов Рачин върху нива от 30,00 дка и нива от 28,300 дка с мотива, че
имотите вече са признати за възстановяване на друго лице – по заявление с вх.
№ 9123 по им.партида 2229 на наследниците на Томо Иванов Рачин, след като са
били налице предпоставките на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ и заявлението е било
придружено с изискуемите се доказателства за собственост, съгл. чл. 12, ал. 1
ППЗСПЗЗ. Съдът е счел и че не няма идентичност на заявените за възстановяване
земеделски земи по двете преписки, а дори и да се касае за едни и същи имоти,
в случая няма как да бъдат разпоредени имоти на лице, което не е бил техен
собственик, тъй като тези имоти са били продадени от Томо Иванов Рачин на
Илия Томов Рачин, видно от представяния Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 77, т. II, дело №
473/08.05.1958 год. по описа на РС Лом. Този извод на първоинстанционния съд се споделя и от
настоящата инстанция предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ възстановяват се правата на
собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са
притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства
или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в
тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации,
като правото на собственост се установява с надлежни доказателства. В случая наследодателят на
ответниците - Илия Томов Рачин, като лице, имащо право да иска възстановяване
на земеделска земя, е подал заявление за земеделска реституция, придружено с
доказателства за собственост, съгл. чл. 12, ал. 1 ППЗСПЗЗ – нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и
удостоверение, установяващо, че към датата на сключване на обективираният в
този нотариален акт договор, имотите негов предмет са били собственост на
прехвърлителя. Не се оспорва и обстоятелството че
Илия Томов Рачин е притежавал посочените земеделски земи преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. Предвид
установеното безспорно са налице предпоставките на чл.10, ал.1 във връзка с
чл.14, ал.1,т.1 от ЗСПЗЗ да бъде признато за възстановяване правото на
собственост върху процесните земи в съществуващи или възстановими на терена
стари реални граници. Мотивът за
отказ на касатора е че земите са били възстановени вече по преписка № 9123, на наследниците на Томо Иванов Рачин. И настоящия състав счита че тази
извод на административния орган е неправилен. По делото е приложено извлечение от
имотната партида на Томо Иванов Рачин,
като в нея са записани 13 /тринадесет/ имота, с обща площ 63,790 дка и именно
този документ е приложен към заявлението на наследника му по чл.11, ал.1 от
ЗСПЗЗ, за да поиска от административния орган да се признае за възстановяване
правото на собственост върху: 1./нива–53,963дка, 2./ гора-2дка,
3./нива-1,160дка, 4./ливада-1,635дка, 5./лозе-0,640дка, 6./лозе-1,080дка и
7./ лозе-0,160дка, с обща площ от 60,638дка. С
признаването на това право административния орган е счел, че Томо Иванов Рачин е притежавал посочените имоти преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. Съпоставяйки
заявените по двете преписки имоти, а именно: по Заявление
вх.№ 2319 от 22.01.1992г. на ПК гр.Вълчедръм – 1./ нива от 30дка и 2./ нива
от 28,300дка в местността „Гюлини дръвца“, или земеделска земя с обща площ от
58,300дка и по Заявления вх.№ 9123 от 04.06.1992г. на ПК гр.Вълчедръм - 1./нива–53,963дка,
2./ гора-2дка, 3./нива-1,160дка, 4./ливада-1,635дка, 5./лозе - 0,640дка,
6./лозе-1,080дка и 7./ лозе-0,160дка, в други местности с обща площ от
60,638дка. не може да се наложи извода че е налице идентичност между тях. Вярно е че срещу имотите, описани в шест акта за собственост:
Крепостен акт № 380/02.10.1908 год., Крепостен акт № 4/14.01.2910 год.,
Крепостен акт № 397/02.10.1908 год., всички на Ломския нотариус, Нотариален
акт № 6/17.01.1915 год., Домашно продавателен договор от 07.03.1923 год.,
записан със записка № 178, т. IX от
20.05.1943 год. на същия нотариус, Домашно предавателен акт от 08.04.1910
год. и имота в дела на Томо Иванов Рачин по протокола от 02.07.1940 год., по
гр.д. № 313/1940 год. на Ломския народен съд, с протокол за заменка са били
дадени 1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при
съседи: Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път;
2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан
М.Риджолкин, Мирон Каменов Кирин и път; 3./ лозище от 1,200 дка в същото
землище, м. Савини брестове, до съседи: Тодор С. Големечков, Трифон Григоров
Големечков, път и Петър В. Пекин и 4./ зеленчукова градина от 200 кв.м., в
същото землище, м. Гуглина воденица, до съседи: Стамен Ф. Янколов, Александър
Морски, Георги Джаркин и път. Но дори и
така извършената замяна не налага категоричния извод че именно с вписаните в имотната партида на Томо Иванов Рачин имоти е била извършена замяната,
тъй като в партидата не се съдържа информация към кой момент същата е изготвена
и включените в нея имоти на какви основания са се притежавали. При тези данни и при положение че са
били налице предпоставките на чл.10, ал.1 във връзка с чл.12, ал.1 и ал.2 от
ЗСПЗЗ административният орган е следвало да признае за възстановяване правото
на собственост и по двете заявления. Дори обаче да се приеме, че е била
извършена претендираната от административния орган замяна, последният е
следвало да съобрази разпоредбата на чл.18з, ал.3, предложение второ и трето
от ППЗСПЗЗ, по силата на които при извършване на разпоредителни сделки със земята,
получена при замяната, замяната остава в сила и в този случай при
възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на
земи между двама собственици. При тази
хипотеза, относима и в настоящия случай, е следвало да се възстанови правото
на собственост на заявителя Илия Томов
Рачин, а не на наследниците на Томо Иванов Рачин. Предвид изложеното Съдът намира за
правилен изводът на РС-Лом, че Общинска служба по земеделие гр. Вълчедръм е
действала незаконосъобразно, като е отказала възстановяване на собствеността
на наследниците на Илия Томов Рачин върху нива от 30,00 дка и нива от 28,300
дка, в следствие на което Съдът е отменил атакуваното решение на ОС „З“. Неоснователни в тази насока се явяват твърденията на
касатора, че първоинстанционния съд не е изпълнил указанията на АС-Монтана,
дадени в отменително решение № 582 от 04.11.2016г. на АС-Монтана по КАД №
473/16г., предвид събраните в производството по гр.д.№ 1931/2016г. по описа на
РС-Лом допълнителни писмени доказателства и направеният задълбочен анализ на
същите. Неоснователни се явяват и възраженията че първоинстанционния
съд не се е съобразил със задължителните указания на АС-Монтана, дадени в
Решение № 582 от 04.11.2016г. по кадм.д.№ 473/16г., тъй като Съдът отново се
произнася с диспозитив и признава на наследниците на Илия Томов Рачин правото
на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху процесните ниви. В тази връзка следва да се има предвид, че
позитивното съдебно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, каквото е постановил
първоинстанционния съд, има конститутивно действие, тъй като с него само се
признава правото на възстановяване на собствеността върху конкретен имот,
който следва да бъде недвусмислено индивидуализиран, а самото възстановяване
се извършва с последващо решение на ОС “З“, което е окончателно. Несъстоятелни се явяват и съжденията
на касатора, че тъй като с предходно
решение на РС-Лом, с което е била прогласена нищожността на Решение № 34 от
26.02.1993г. на ПК Вълчедръм, постановено по същата преписка и с идентични
мотиви, Съдът е проверил валидността на административния акт и единствения
порок, който е констатирал е относно неговата форма – порок отстранен с
оспореното решение на ОС „З“, следователно същото се явява законосъобразно. При констатиране на нищожност на даден
административен акт Съдът обявява или прогласява същата, без да разглежда по
същество законосъобразността на акта, като това разрешение е продиктувано от обстоятелството,
че нищожността е толкова съществен и неотстраним порок в акта, приравняващ се
на липса на акт. Предвид изложените
съображения атакуваното решение на РС-Лом като правилно и законосъобразно ще следва
да бъде оставено в сила. В първоинстанционното
производство, в изпълнение разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, правилно са
били присъдени и направените по делото разноски, като непредставянето на
списък на разноските по чл.80 от ГПК не се явява основание за неприсъждане на
такива, а представлява пречка да се иска изменение на решението в частта на
разноските. В първоинстанционното производство касаторът не е направил и
възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, за да има
основание съдът да разгледа възраженията в тази насока. Предвид изхода на спора в настоящата инстанция,
на основание чл. 143, ал.1 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени и направените
по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 600
/шестстотин/ лева. Водим от гореизложеното и
на основание чл.193, ал.1 от АПК, Съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 139 от 28.04.2017г. постановено по гр.д. № 1931/2016г. по описа на Районен
съд Лом, с което е отменено Решение № 1-34 от 14.03.2016 г. на ОС ”З”
Вълчедръм по преписка /заявление/ вх.№ 2391/22.01.1992г., с което на Илия
Томов Рачин, б.ж. на гр.Вълчедръм е било отказано възстановяване на
собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 1./
нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м. Гюлини дръвца, при съседи:
Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и от две страни път; 2./ нива
от 28,300 дка, в същото землище и местност, при съседи: Йордан М.Риджолкин,
Мирон Каменов Кирин и път, като
незаконосъобразно, било е признато на наследниците на Илия Томов Рачин,
починал на 24.11.2003 год., б.ж. на гр. Вълчедръм, обл. Монтана, правото на
възстановяване правото на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници върху: 1./ нива от 30 дка в землището на с. Вълчедръм, м.
Гюлини дръвца, при съседи: Цветан Владимиров Бенколов, Трифон Иванов Тулин и
от две страни път; 2./ нива от 28,300 дка, в същото землище и местност, при
съседи: Йордан М.Риджолкин, Мирон Каменов Кирин и път и преписката е била
върната на ОС „Земеделие” гр. Вълчедръм, обл.Монтана за продължаване на
процедурата по възстановяване. ОСЪЖДА ОС ”З” - Вълчедръм да заплати на Илия Б.Л. ***
направените по делото разноски,
изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. /Н.Дончева/ /Н.Витков/
2.
/Б.Б./ |
||||||||||