РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Нови пазар, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20223620100690 по описа за 2022 година
Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във
вр.чл.415 ал.1 и чл.124 ал.1 от ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД, предявен от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД гр.С., чрез пълномощника И. С. С. срещу А. С. М. с
ЕГН:**********, адрес: с. Т.,обл.Ш..
Ищецът заявява, че с приложение №1 от ** г. към рамков договор от ** г.за продажба и
прехвърляне на вземания придобил вземането по договор за потребителски кредит №*** от
** г. Този договор бил сключен между „Т.“ ** и Д. С. М.. Ищецът, в качеството си на
цесионер бил изрично упълномощен от цедента - банка, да изпрати уведомление за цесията
и в изпълнение на това задължение уведомил Д. М. за прехвърляне на вземането с писмо от
** г., изпратено чрез „Български пощи“ и получено на ** г. лично от длъжника. Преди
цесията обаче кредиторът „Т.“ ** подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК срещу Д. С. М. и се
снабдил с изпълнителен лист №**/** г. въз основа издадената заповед за незабавно
изпълнение №** от ** г. по ч.гр. д. №**/** г. на НПРС. Длъжникът Д. С. М. починал на **
г. и негов единствен наследник била настоящата ответница. Тя получила поканата за
доброволно изпълнение по образуваното ИД №** и подала възражение срещу заповедта.
Съдът определил срок за предявяване на иск за установяване на вземането, което било
сторено с подаване на исковата молба. Самият договор между „Т.“ ** и Д. С. М. бил такъв за
потребителски кредит и съгласно клаузите му кредиторът се задължил да предостави в заем
сумата от 959,02 лв. на кредитополучателя. Последният се задължил да върне тази сума с
лихва, при обща стойност на плащанията в размер на 1166,19 лв. Уговорената
възнаградителна лихва била 15,46 % или общо в размер на 207,17 лева. В случай на
просрочие се дължала законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.
Съгласно погасителния план към договора, първата погасителна вноска се дължала на ** г.,
а последната на ** г. към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК,
длъжникът в заповедното производство дължал главница-386,93 лв, договорна лихва -12,21
лв. за периода от ** г. до ** г., обезщетение за забава или лихва за просрочие -30,19 лева от
1
** г. до ** г., както и законна лихва за забава от ** г. до окончателното плащане. Предвид
дотук изложеното, ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата А. С. М.,
като законен наследник на Д. С. М. дължи на ищцовото дружество посочените суми.
Претендират се и разноските по заповедното и настоящото производство.
На ответницата съдът е изпратил препис от исковата молба и в срок писмен отговор е
депозиран от ответницата, чрез адв. Д. К. от *АК. Заявява се, че искът е неоснователен и
вземането е погасено по давност. Представената фактура от „Т.“ ** не удостоверявала
получаването на стока от Д. М.. Заявлението по чл.417 от ГПК било депозирано в съда на **
г. а изпълнителното дело №** образувано по молба на „Т.“ ** на ** г. Покана за доброволно
изпълнение обаче не била връчвана, нито извършвани принудителни действия прекъсващи
давността. До „У.“ било изпратено запорно съобщение на ** г. или повече от ** месеца след
смъртта на Д. С. М.. От подаването на заявление по чл.417 от ГПК до предявяване на
настоящия установителен иск изминали ** години и **. Снабдяването с изпълнителен лист
от кредитора по заповедно производство нямало ефекта на влязло в сила съдебно решение,
постановено в исков процес. Образуването на изпълнително дело от друга страна не било
изпълнително действие и не прекъсвало погасителната давност. По образуваното ИД №**
през ** г. не били извършвани изпълнителни действия до смъртта на първоначалния
длъжник по него. Образувано през ** г. то било прекратено по силата на закона. Липсвали
доказателства уведомление за цесията да е била изпратена и получена от първоначалния
длъжник. От представените документи по уведомяването не можело да се индивидуализира
вземането. Погасеното по давност вземане за главница довело до погасяване и на
акцесорните вземания за лихви. С тези аргументи ответницата моли искът да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Депозира писмена молба,в
която заявява,че поддържа исковата претенция.
Ответникът,редовно призован ,не се явява.Представлява се от пълномощника си
адв.Д. К. –*АК,която поддържа писмения отговор.
Съдът ,като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит №***/**г.,сключен в гр.С.
между „Т.„** и Д. С. М. с ЕГН:**********/потребител/ ,по силата на който,кредиторът
предоставя на потребителя кредит в общ размер на 959.02лв. за закупуване на стоки/
1бр.*** –на стойност 459.00лв.,1бр.*** на стойност 429.00лв./ и услуги – *** -35.16лв. и
*** – 35.86лв.Страните са се съгласили и ,че потребителят следва да заплати еднократна
такса за оценка на риска в размер на 115.08лв.Срокът на договора за кредит е до **г.,като
вземането е следвало да бъде погасено чрез 12 месечни погасителни вноски,първите 11 –в
размер на 97.18лв.,а последната -97.21лв.,на уговорения падеж-5-то число на съответния
месец.
В т.10 от договора е посочено,че общо дължимата от потребителя сума е в размер на
1166.19лв. и при просрочие от страна на потребителя,същата ще се увеличи с лихвите и
разходите по чл.15.
Договорът е подписан от кредитора и потребителя ,като към него е приложена и
подписана декларация от потребителя,че е получил стоката,описана в чл.8.
Представен е дубликат от касов бон ,издаден в „Х.“ на **г.,с купувач Д. М. от
с.Т.,удостоверяващ заплащането на закупена стока /2бр/на обща стойност от 1008.00лв-
/съответно -549.00лв. и 459.00лв./.,от които 888.00лв.,заплатена с кредитна карта ,издадена
от *** и 120.00лв.в брой.
Констатира се разминаване в цената на закупените стоки по касовия бон и така,както
са посочени в договора за потребителски кредит.Единствено може да се приеме,че е налице
идентичност във вида и цената на *** *** на стойност 459.00лв.,но не и на посочената стока
*** на стойност 549.00лв.
2
Представено е застрахователно удостоверение по Групова застрахователна полица
към ЗК ***,което е в шрифт по-малко от 10 и е трудно читаемо.
По силата на рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от **г.и Приложение
№1/**г.към него,,“Т. „** /продавач/ е прехвърлило на „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД /купувач вземането си по процесния договор за потребителски кредит.
Срещу длъжника Д. С. М.,като е посочено,че отпуснатата главница е в размер на
888.00лв.,общо дължимото по кредита е в размер на 1281.27лв.,а остатъкът от дължимата
сума към 29.07.2019г. е в размер на 1301.51лв.
Цедентът е изпратил уведомително писмо до длъжника Д. М. за извършената цесия и
видно от представеното копие от писмо-известие с обратна разписка,същото е получено на
**г.
Във връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение ,е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№**/**г.по ч.гр.д.№**/**г.по описа на Районен съд –Н.,с която ,длъжникът Д. С. М. е
осъден да заплати на кредитора „Т.“** сумата от 386.93лв.-главница по договор за
потребителски кредит № №***/**г., 12.21лв.-договорна лихва за периода от **г.до
**г.,30.19лв.-обезщетение за забава за периода от **г.до **г.,ведно със законната лихва
върху главницата,считано от **г.до изплащане на вземането,както и направените по делото
разноски :25.00лв.държавна такса и юрисконсултско възнаграждение- 300.00лв.
Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства-извлечение от
счетоводни книги по договор за потребителски кредит №***/**г.-документ по чл.417т.2 от
ГПК.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е издаден
изпълнителен лист №**/**г.
На **г. е образувано изп.дело №** по описа на ЧСИ А. Л. рег.№**,по молба от
„Т.“** против Д. С. М..
До посочения длъжник е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх.
№**/**г.,със забележка на длъжностното лице по призоваванията от **г.,че лицето от
няколко месеца е в Д. и няма близки,които да получат поканата.на адрес в гр.С.,район
**,ул.** ,е залепено уведомление до длъжника ,да се яви в двуседмичен срок,считано от
**г.,в канцеларията на ЧСИ С. А.,с рег.№** на ЧСИ,с район на действие СГС,за да получи
адресираните до него книжа по посоченото изпълнително дело.Срокът е изтекъл на
**г.,поради което,считано от тази дата,на основание чл.47 ал.6 от ГПК ,следва да се
приеме,че на длъжника Д. М. е връчена по надлежния ред покана за доброволно изпълнение
във връзка с издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
В хода на изпълнителното производство е установено,че длъжникът Д. С. М. е
починал на **г./удостоверение за наследници с изх.№**/**г.,издадено от кметство
с.Т.,общ.К.,обл.Ш./ и е оставил за свой законен наследник ответницата по настоящото дело
А. С. М. /***/.
По искане на взискателя,в лицето на неговия правоприемник –„Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, А. М. е конституирана като длъжник в изпълнителното производство и на
**г.на същата е връчена покана за доброволно изпълнение .
На **г.по ч.гр.д.№**/**г.по описа на НПРС е подадено възражение от А. С. М. против
издадената заповед за изпълнение,като съдът е указал на заявителя,че в 1-месечен срок може
да предяви иск за установяване на вземането си,като довнесе дължимата държавна
такса,което той е сторил и е образувано настоящото гр.дело №**/**г.по описа на НПРС.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
При предявения положителен установителен иск,в тежест на ищеца беше разпределено
да докаже всички обстоятелства, свързани със съществуването на задължението, както и
неговата изискуемост и ликвидност, а именно: сключването на договора и неговото
съдържание;изпълнението на собственото му задължение – да предостави договорената сума
3
по кредита на ответника;размера на неплатената сума по договора за кредит – главница,
договорна лихва,законна лихва,обезщетение за забава,надлежното уведомяване на длъжника
за извършената цесия .
Ответникът следва да докаже,че е заплатил сумата по посочения договор на уговорения
падеж,в това число главница,договорна лихва и разноски.
Като потребител,ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи
,предвидена в Глава Шеста на ЗПП,за които съдът следи служебно.Доколкото съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността на сключения
договор за заем,то в тежест на ищеца е да докаже,че са спазени приложимите към процесния
договор за потребителски кредит императивните законови изисквания,както и,че клаузите
на договора,касаещи основните му параметри са индивидуално договорени.
Между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит по чл.9 и сл.от ЗПК.Договорът е сключен в писмена форма,на хартиен носител,но от
съдържанието на същия не може да се извлече с нужната категоричност,какъв е размера на
уговорената главница ,договорна лихва,обезщетение за забава за целия срок на договора и
по какъв начин същите са включени в размера на всяка една от дължимите месечни
погасителни вноски.Не се установява по какъв механизъм е определен общият размер на
кредита в т.7 – 959.02лв. и в т.10 -1166.19лв.
Доколкото се констатира се разминаване в цената на закупените стоки по касовия бон с
посочената в договора за потребителски кредит.,съдът намира,че е нарушена разпоредбата
на чл.11 ал.1 т.7 предл.второ и т.8 от Закона за потребителския кредит.
В договора са включени и такси : услуга -*** -35.16лв.,услуга *** – 35.86лв.и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 115.08лв.,което е в нарушение на
императивната разпоредба на чл.10а ал.2 от ЗПК,според която,кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление
на кредита.
Така уговорените услуги по съществото си не представляват реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да
може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
изискването на възнаграждение.Съгласно клаузите на договора, уреждащи съдържанието на
тези услуги, се налага извода, че ползването на повечето от тях е обусловено от насрещната
воля на кредитора, което налага извода, че се касае за неравноправни клаузи по смисъла на
чл.143 ,т.3 от ЗЗП.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК въвежда забрана за кредитора да изисква заплащането на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Уговорената в договора дължимост на такъв вид такси за допълнителни услуги
противоречи на закона и добрите нрави. Това са такси по събиране и обслужване на
кредита и по естеството са такива по управление на кредита.В допълнение,следва да се
посочи,че изброените в договора допълнителни услуги не водят до някаква икономическа
полза за ответника,която да е еквивалентна на уговорената цена.На практика е уговорено
заплащането на възнаграждение за един риск,който е следвало да бъде съобразен от
кредитора при сключване на самия договор и предоставяне на кредит в искания размер.
Противоречието на тези договорни клаузи с императивните норми на закона,води до
недействителност на целия договор за потребителски кредит поради нарушение на нормите
на ЗПК,,още повече,че от неговото съдържание не може да се установи един от основните
му елементи ,а именно –размера на предоставения кредит на длъжника в чистата му
стойност.Може само да се предполага,че същата възлиза на 459.00лв.+429.00лв.=888.00лв.
Предмет на исковата претенция по предявения положителен установителен иск сумите :
главница-386,93 лв, договорна лихва -12,21 лв. за периода от ** г. до ** г., обезщетение за
забава или лихва за просрочие -30,19 лева от ** г. до ** г., както и законна лихва за забава от
** г. до окончателното изплащане.
От ангажираните от ищеца доказателства не се установи с нужната категоричност какъв е
размера на уговорената главница,договорна лихва и обезщетение за забава/лихва за
просрочие/за процесния период и методиката за изчисляване на същите.
Дори и длъжникът да е преустановил плащането по този договор с изтекъл срок към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предявяване на
положителния установителен иск,то ищецът следваше,при условията на главно и пълно
4
доказване да установи изискуемостта и ликвидността на всяко едно от вземанията ,както по
основание,така и по размер,което той не стори успешно.
Ирелевантно в случая е обстоятелствата,че цедентът е съобщил по надлежния ред на
длъжника за извършената цесия,от който юридически факт са настъпили целените правни
последици по смисъла на чл.99-100 от ЗЗД.
За прецизност следва да се отбележи,че с извършването на отделни действия в рамките на
образувания изпълнителен процес срещу първоначалния длъжник Д. М. ,е била прекъсвана
погасителната давност и към момента на предявяване на установителния иск,вземането не е
било погасено по давност,по арг.на чл.110 от ЗЗД.
Но доколкото не беше установена неговата изискуемост по основание и размер,
предявеният иск за установяване на същото ,се явява неоснователен и недоказан,поради
което следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото,направените от ищеца съдебни и деловодни разноски следва да
останат в негова тежест,така,както са сторени.
На основание чл.78 ал.2 от ГПК,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 300.00лв./адвокатско възнаграждение/,за което
е направено искане и е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.415 във вр.с чл.422 ал.1 от ГПК и чл.124 ал.1 от
ГПК във вр.с чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.86 от ЗЗД,предявен от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД с ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.***,офис
сграда ***,чрез пълномощника И. С. С. –старши юрисконсулт срещу А. С. М. с
ЕГН:**********,с адрес:общ.Ш.,с.Т.,в качеството й на законен наследник на Д. С.
М.,починал на **г.,да бъде признато за установено,че А. С. М. с ЕГН:**********,в
качеството й на законен наследник на Д. С. М.,който е кредитополучател по договор за
потребителски кредит №***/**г.дължи на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД с
ЕИК:********* следните суми,присъдени в издадената срещу наследодателя й Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№**/**г.по описа на Районен съд –
Н./,а именно : 386.93лв.-главница по договор за потребителски кредит № №***/**г.,
12.21лв.-договорна лихва за периода от **г.до **г.,30.19лв.-обезщетение за забава за периода
от **г.до **г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от **г.до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:*********,със
седалище и адрес на управление:гр.С.,бул.***,офис сграда ***,чрез пълномощника И. С. С.
–старши юрисконсулт срещу А. С. М. с ЕГН:**********,с адрес:общ.Ш.,с.Т. за присъждане
на направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК:*********,със седалище
и адрес на управление:гр.С.,бул.***,офис сграда *** да заплати на ответника А. С. М. с
ЕГН:**********,с адрес:с.Т.,ул.*** направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 300.00лв./триста лева-адвокатско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5