№ 998
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Райна Мартинова
Членове:Нели С. Маринова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100509317 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20120790/20.05.2021 г. по гр. д. № 29881/2019 г. по описа
на СРС, 159 състав Ю.К. Г. е осъдена за заплати на „БНП П. П.Ф.“ С.А.,
Париж, Франция чрез „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България сумата от 8268,80
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS
– 14621573 от 07.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 28.05.2019 г. до окончателното плащане на дължимото,
сумата от 6177,60 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода 20.05.2017 г. до 20.07.2019 г. и сумата от 801,56 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.05.2017 г. до
13.05.2019 г. като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 801,56 лева до
предявения размер 1667,29 лева.
Против решението, в частта, с която са уважени предявените искове, е
подадена въззивна жалба вх. № 25101280/14.08.2021 г. от Ю.К. Г. чрез
особения й представител адв. А.С.. В жалбата са изложени съображения за
недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че не е налице активна процесуална легитимация на
1
БНП П.Ф. СА – клон България да предяви искове, тъй като не притежава
самостоятелна правосубектност. Освен това, посочва, че не е издадено и
удостоверение, разрешаващо на регистрирания в Република България клон да
извършва дейност. В този смисъл, липсвала и законова възможност за клона
или неговия управител да предявява искове срещу трети лица. По отношение
на неоснователността на предявените искове заявява, че оспорва факта, че на
Ю.Г. е извършена справка за кредитоспособност от дружеството – кредитор,
поради което не било налице основание за отпускане на кредит. Поддържа, че
приложения към исковата молба договор не е представен в изискуемата от
ГПК форма, тъй като липсвала заверка, поради което нямали обвързваща
материална доказателствена сила. Оспорва твърдението, че е сключен договор
за заем, тъй като не е предадена уговорената сума. Не били събрани
доказателства, че сумата е действително изплатена на Ю.Г.. Посочва, че на
ищцата не е предоставена информация, предвидена в чл. 5, ал. 1, и ал. 2 от
Закона за потребителския кредит. Поддържа, че не били налице
доказателства, че ответницата е дала съгласие по всеки един от елементите на
договора, както и в цялост за неговото сключване. Излага съображения за
недължимост на платената такса с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит. Посочва, че събраната такса е и
неравноправна с оглед разпоредбата на чл. 143, т. 5 от Закона за защита на
потребителите. Въвежда доводи за нищожност на клаузата за договорна
лихва, като противоречаща на добрите нрави. С оглед нищожността на
клаузата за договорената лихва, поддържа, че е налице нищожност и на
клаузата за ГПР, както и поради липса на ясна формулировка на разходите на
кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредита.
Поддържа, че не е дължима и претендираната застраховка. Моли
обжалваното решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемия „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П. П.Ф.“ С.
А. – клон България с вх. № 25113465/08.07.2021 г. В отговора са изложени
съображения за правилност на първоинстанционното решение. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение и претендира направените по
делото разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото
2
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Производството по гр.д. № 29881/2019 г. по описа на СРС, 159 състав е
образувано по искова молба, подадена от „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж,
Франция чрез „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България против Ю.К. Г., с която са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че с Договор за потребителски кредит с номер PLUS-
14621573/07.03.2017 г. е отпуснал на Ю.К. Г. паричен кредит в размер на 8000
лева и било уговорено закупуването на застраховка. Поддържа, че е изпълнил
задължението си по договора и сумата била усвоена. Ответницата поела
задължение да върне заетата сума на 40 вноски, всяка от които в размер на
399,24 лева, които съставляват изплащане на главницата и оскъпяването на
заема съгласно годишния процент на разходите в размер на 46,29 % и лихвен
процент в размер на 36,79 %. Посочено е, че в погасителната вноска е
включена и месечна вноска по допълнително сключена застраховка. Твърди,
че Ю.К. Г. не е платила нито една месечна вноска, поради което поддържа, че
с предявяване на исковата молба е обявил предсрочната изискуемост на
вземането за главница и лихви като остатъкът от заема бил в общ размер на
15969,60 лева. Твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер
на 1667,29 лева за периода от 20.05.2017 г. до 13.05.2019 г. (датата на
подаване на иска). Моли ответникът да бъде осъден за заплати сумата от
8268,80 лева, представляващи главница по договора за кредит, 6177,60 лева –
възнаградителна лихва за периода от 20.05.2017-20.07.2020 г. и 1667,29 лева –
законна лихва за забава за периода от 20.05.2017 г. до 13.05.2019 г.
Претендира направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
Ю.К. Г., чрез особения си представител адв. А.С. оспорва предявените
искове, като въвежда доводи за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. Моли предявените искове
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от
които се установява следното:
3
На 07.03.2017 г. между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и Ю.К. Г. е сключен
Договор за потребителски кредит № PLUS – 14621573, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 8000 лева. Страните са
уговорили, че размерът на предоставения заем включва и застрахователна
премия в размер на 1792 лева, както и такса ангажимент в размер на 200 лева.
Кредитополучателят е поел задължение за върне предоставената сума, да
заплати застрахователна премия, такса ангажимент и възнаградителна лихва в
годишен размер на 36,79 % на 40 равни месечни вноски, всяка от които по
399,24 лева. В т. 2 от договора е посочено, че застрахователната премия е
дължима на равни вноски, представляващи част от общата вноска. Уговорено
е, че таксата ангажимент е дължима срещу задължението на кредитора да
приеме, че договорът се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на
§1, т. 5 от ЗПК и е дължима при усвояване на кредита като се удържа от
отпуснатия кредит. В т. 5 от договора е уговорено, че при просрочие на две
или повече вноски, считано от падежната дата на втората погасителна вноска,
вземането на кредитора се счита предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително и всички определени надбавки и с обезщетение за забава в
размер на законна лихва без да е необходимо задължение за изпращане на
съобщение до кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В раздел
Удостоверения с полагане на подписа си кредитополучателят е заявил, че е
получил информация от кредитополучателя, които са го мотивирали да
сключи договора за кредит при посочените условия.
Установява се от събраните по делото доказателства (Сертификат №
Plus – 14621573 и Сертификат № Card - 14621573, че на 07.03.2017 г.) е, че
при сключване на договора за кредит Cardif Assurances vie France чрез клона
си „Кардиф Животозастраховане – клон България“ и Cardif Assurance Risques
divers SA France, чрез клона си „Кардиф Общо застраховане – клон България“
са поели срещу заплащане да покрият рискове по пакет „Защита на
плащанията“ и „Защита на плащанията по кредитни карти“. Видно от Писмо
вх. № 25017915/02.02.2021 г. на „Кардиф Животозастраховане – клон
България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ е, че по
застрахователния договор е извършено плащане на застрахователни премии за
периода от 01.09.2017 г. до 01.04.2017 г. в общ размер на 268,80 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
4
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че
с платежно нареждане от 08.03.2017 г. по сметка на ответника Ю.К. Г. е
предоставена сума в размер на 7800 лева, след удържане на сумата в размер
на 200 лева, представляваща такса ангажимент, уговорена в раздел
„Параметри и условия“ на сключени договор. Вещото лице дава заключение,
че неплатената главница по договора за кредит е 8268,80 лева, от които 8000
лева – отпуснат кредит и 268,80 лева – застраховка, като възнаградителната
лихва за исковия период 20.04.2017 г. до 20.07.2020 г. е в размер на 6177,60
лева. Посочва, че законната лихва за забава за периода от 20.05.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба е 1695,10 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователен е доводът на въззивника, че ищецът не е активно
легитимиран да предяви иск за установяване на съществуването на вземане,
тъй като „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България няма правосубектност.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Търговския закон всеки търговец
може да открие клон извън населеното място, където се намира неговото
седалище, а чуждестранно лице, регистрирано с право да извършва търговска
дейност според националния си закон също може да открие клон в България
(чл. 17а), като клонът подлежи на вписване в Търговския регистър.
Независимо от вписването в търговския регистър, клонът на търговец няма
самостоятелна правосубектност, а правата и задълженията възникват за
търговеца. В конкретния случай, страна в правоотношението, за изпълнение
на задължения, по което предявен иск, е чуждестранно търговско дружество
„БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция, което осъществява дейност в
Република България, чрез вписан в Търговския регистър клон - „БНП П.
П.Ф.“ С. А. – клон България. Видно от вписването в публичния регистър по
5
партида на „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България, ЕИК – ******* е, че
изрично в обема на представителната власт на клона е вписано, че
представлява чуждестранното дружество пред всички съдебни инстанции
включително Върховен касационен съд и Върховeн административен съд.
Следователно и доколкото изрично като страна в производството по делото е
посочено, че ищец е „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП П.
П.Ф.“ С. А. – клон България, то искът не е предявен от неправосубектно лице,
а от чуждестранно юридическо лице, действащо чрез клон по чл. 17а от
Търговския закон, вписан в Търговския регистър, на което е възложено и
процесуално представителство на територията на Република България.
Обстоятелството дали са спазени изискванията на Закона за кредитните
институции и е издадено разрешение за осъществяване на дейност, за която е
предвиден лицензионен режим е въпрос не на допустимост на предявения
иск, а на неговата основателност.
По наведените с въззивната жалба доводи за неправилност на
обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното:
Предмет на производството пред първоинстанционния съд са обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, чл.
430 от Търговския закон във връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията
и договорите, както и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор,
настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците на
договор за потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, в сила от 12.05.2010 г. По силата на този договор
кредиторът под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Една от формите за предоставяне на
потребителски кредит е предоставяне на заем и такъв е предмета на
процесния договор. По силата на този договор ищецът е поел задължение да
предостави на ответника определена парична сума срещу задължението на
6
последния да я върне, като размера, начина и сроковете за връщане на сумата
са уговорени с подписването на погасителен план. Съгласно чл. 9, ал. 4 от
Закона за потребителския кредит кредитор може да бъде всяко физическо или
юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. Страна по договора за потребителски кредит е „БНП П. П.Ф.“ ЕАД,
което дружество е било вписано в Търговския регистър с ЕИК – ******* и с
дейност, която включва отпускане на заеми, които не са набирани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. В
разпоредбата на чл. 3а, ал. 1 от Закона за кредитните институции е
предвидено, че за извършване на дейности по отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства (чл. 3, ал. 1, т. 3) по занятие е необходимо
лицето да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от
тези дейности е съществена за него. Видно от публичния регистър на
финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ при БНБ „БНП П. П.Ф.“ ЕАД е
било вписано със Заповед РД22-2353/25.11.2009 и е заличено със Заповед
БНБ-62385 / 06.06.2018. Следователно към момента на сключване на
процесния договор за потребителски кредит кредиторът „БНП П. П.Ф.“ ЕАД е
имал качеството по чл. 9, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, като е
отговарял и на изискванията, предвидени в чл. 3а, ал. 1 от Закона за
кредитните институции. Ищецът „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция е
универсален правоприемник на това дружество , като „БНП П. П.Ф.“ ЕАД е
преобразувано чрез вливането му (обстоятелство, вписано в Търговския
регистър) и съответно правата и задълженията по вече сключените договори
са преминали в предприятието на правоприемника и той е активно
материалноправно легитимиран да претендира изпълнение по тях.
Следователно, неоснователно се явява възражението, направено както с
отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба, че ищецът не е
активно легитимиран да претендира суми по процесния договор.
С отговора на исковата молба са направени възражения относно
действителността на договора за потребителски кредит, които се поддържат
и пред въззивната инстанция.
Установява се от събраните по делото доказателства, че на 07.03.2017 г.
между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и Ю.К. Г. е сключен договор за потребителски
7
кредит. Установява се, че сумата от 7800 лева е усвоена от кредитополучателя
на 08.03.2017 г., като от приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводна експертиза е видно, че сумата от 200 лева (разликата до
уговорения размер на кредита – 8000 лева) е удържана за такса ангажимент.
От събраните по делото доказателства се установява, че при сключване на
договора за кредит е сключен и договор за застраховка, който покрива
рискове, свързани с изпълнението на задълженият по договорите и е
определена стойността на застрахователната премия.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, свързани с
неоснователност на претенцията, поради това, че преди сключване на
договора на кредитополучателят не е извършена проверка на
кредитоспособността, че не е предоставена информация, съобразно
изискванията на чл. 5 от Закона за потребителския кредит. Неизпълнението
на преддоговорни задължения на кредитора не води автоматично до
недействителност на договора за кредит, като има значение при тълкуване на
действителната воля на страните при сключването му.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че доказателствата към
исковата молба не са заверени, поради което не следвало да бъдат ценени.
Видно от приложените към исковата молба доказателства е, че те носят
заверка от представител на ищеца, поради което и направеното искане за
изключването им от доказателствения материал се явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Изрични доводи за недействителност на договора за
потребителски кредит са изложени своевременно от ответника чрез
процесуалния му представител, както в първоинстанционното производство
така и във въззивната жалба. Те касаят действителността на уговорката за
възнаградителна лихва, тази за годишния процент на разходите и такса
„ангажимент“.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор е сключен в
писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид
на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на
8
получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне,
годишният процент на разходите, годишният лихвен процент по кредита,
условия за издължаване на кредита - брой и размер на погасителните вноски и
периодичността и датите на плащането им, срока на договора за кредит –
доколкото в погасителния план е посочена крайна дата за издължаване на
последната вноска – 20.07.2020 г., че са дължими 40 месечни вноски.
Съгласно чл. 11, ал. т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така
поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна
на уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като
постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен
размера на същия, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен процент
не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като и не важи изискването за посочване на
методиката за определянето му. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК в
договора е инкорпориран погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
каквото е законовото изискване при договори за кредит с фиксиран лихвен
процент. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е необходимо да се
посочва последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, което изискване е поставено само при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Процесният договор, обаче, не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от Закона за потребителския кредит, според който следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В случая в договора за кредит
ГПР е посочен във фиксиран размер – 46,29 %, но липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето
предвид при формирането му. Според чл. 19, ал. 1 от Закона за
9
потребителския кредит ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. С оглед на това и разпоредбата на
чл.22 от Закона за потребителския кредит Договор за потребителски кредит
PLUS014621573/07.03.2017 г. се явява недействителен и предявеният иск се
явява неоснователен, както за главница, така и за претендираните
възнаградителна лихва и лихва за забава. В разпоредбата на чл. 23 от Закона
за потребителския кредит е предвидено, че когато договорът бъде обявен за
недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихви и други разходи по кредита, но посочената разпоредба не
означава, че предявеният иск за главница следва да бъде уважен в това
производство, доколкото, посочената разпоредба насочва към претенция за
извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване, какъвто иск не е
предявен в настоящото производство.
Следователно и въз основа на изложеното, предявените при условията
на обективно съединяване искове са изцяло неоснователни, а обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено в обжалваната
му част.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20120790/20.05.2021 г. по гр. д. № 29881/2019 г.
по описа на СРС, 159 състав в обжалваната част и вместо него постановява:.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, Франция
чрез „БНП П. П.Ф.“ С. А. – клон България, ЕИК – *******, гр. София,
Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14 против Ю.К. Г., ЕГН-**********, гр.
София, ж.к. ******* искове с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл.
240 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на сумата от 8268,80 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № PLUS – 14621573 от 07.03.2017 г., сумата от
6177,60 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
10
20.05.2017 г. до 20.07.2019 г. и сумата от 801,56 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.05.2017 г. до 13.05.2019 г. като
неоснователен.
В частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите е отхвърлен за разликата над сумата
от 801,56 лева до предявения размер от 1667,29 лева Решение №
20120790/20.05.2021 г. по гр. д. № 29881/2019 г. по описа на СРС, 159 състав
е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11