№ 9736
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110136965 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 36965/2021 г. по описа на СРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 181, ал. 1 вр. чл. 142, ал.
1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Т. КР. Ц. , ЕГН **********, с постоянен адрес /АДРЕС/, чрез адв. Д.П. Л.,
със съдебен адрес /АДРЕС/, твърди, че на основание чл. 181, ал.1 вр с чл. 142, ал.1, т.2 от
ЗМВР в качеството си на държавен служител, заемащ длъжността „главен юрисконсулт“ за
процесния период, й е се полагала левовата равностойност на храната за служителите в /ЮЛ/
в размер на 3420 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в
размер на 120 лв. всеки месец за периода 01.06.2017- 30.05.2020 г., като същите не й били
изплатени.
Заедно с главницата ищцата моли съдът да осъди ответника да й изплати мораторна лихва
в размер на 675,40 лв. за периода 27.06.2018 - 25.06.2021 г., както и законна лихва от датата
на подаване на исковата молба - 25.06.2021 г., до окончателното й изплащане. На осн. чл.17,
ал.2 от ГПК, ищецът моли съда инцидентно да се произнесе по законосъобразността и
валидността на подзаконов нормативен акт, какъвто се явява Наредба № 8121з-
773/01.07.2015 г., в която /ЮЛ/ недопустимо е излязъл извън своята компетентност и е
изключил от кръга на правоимащите левовата равностойност на храната за служителите на
/ЮЛ/, държавните служители по чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР. Твърди, че същата е поставена в
неравностойно положение спрямо други служители на /ЮЛ/, заемащи същата длъжност, но
по трудово правоотношение. Твърди, че за целия период, след преназначаването й по
служебно правоотношение не й е предоставяна храна в натура, нито пък й е изплащана
нейната левова равностойност, дължими по чл.181, ал. 1 от ЗМВР. Претендира разноски по
делото.
Ответникът /ЮЛ/ подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че след 02.02.2017 г. на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, включително на ищцата, не е изплащана левовата
1
равностойност за храна, поради обстоятелството че на същите е определена индивидуална
основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Твърди, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с
останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на
служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда
предоставянето на храна или левовата й равностойност.
Оспорва и размера на претендираната главница, като посочва, че служебното
правоотношение с ищцата е било прекратено на 25.05.2021 г., която дата трябва да се вземе
предвид като краен момент на исковата претенция.
Оспорва по основание и размер претенцията за обезщетение за забавено плащане, като
оспорва началния момент на претендираната забава. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
от правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С изменение на чл. 142, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 1.04.2015 г.) е
дефиниран статута на служителите в /ЮЛ/ като държавни служители – полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, чиито права и задължения са
регламентирани в ЗМВР (т. 1), държавни служители с права и задължения, уредени в ЗДСл.
(т. 2), и лица, работещи по трудово правоотношение с права и задължения съобразно КТ и
ЗМВР (т. 3). Съгласно § 86 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от
1.04.2015 г.) за държавните служители в /ЮЛ/, заемащи длъжности за държавни служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2, чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г.,
се прилагат разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения. Към момента на тези
законодателни изменения ищецът бил служител в Дирекция „...“ на /ЮЛ/, като със Заповед
№ 8121К-741/01.02.2017 г. на /ЮЛ/ /тогава П. У./ на осн.чл.9 от ЗДСл. и § 69 от ПЗР на
ЗИДЗМВР /обн. ДВ, бр.81, 14.10.2016 г./ е назначена за държавен служител на длъжност
„Главен юрисконсулт“ с ранг ІІ младши в отдел „Методическа и контролна дейност,
служебни и договорни отношения“ към Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при /ЮЛ/,
считано от 01.02.2017 г.
Посочения в заповедта за назначаване на ищеца като държавен служител § 69, ал. 1 от
ПЗР към ЗИД на ЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 1.02.2017 г.) предвижда служебните
правоотношения на държавните служители в /ЮЛ/, за които се прилага § 86 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за /ЮЛ/ (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на
влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование
и притежаващи висше образование, с изключение на тези от Медицинския институт на /ЮЛ/
и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, да се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за
държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Именно, с о оглед
на тази законодателна промяна М.... е издал заповед № 8121К- 741 от 01.02.2017 г., чрез
която е назначил ищеца Ц. на длъжност "главен юрисконсулт" в отдел „МКДСДО“ към
Дирекция „...“ при /ЮЛ/, с основна месечна заплата в размер на 1857 лв.
Предвид заявените от страните твърдения и възражения, съдът с доклада по делото е
посочил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е разпределил и
доказателствената тежест за тях между страните, като е указал на ищеца да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е бил в служебно правоотношение с ответника и
е полагал реално труд в процесния период 01.06.2018 г. до 31.05.2021 г.; дължимостта и
размера на левовата равностойност за храна; падежа на задължението за плащане на
левовата равностойност за храна и размера на обезщетението за забава.
2
В тежест на ответника е възложил да докаже, че е изправна страна по
съществуващото между страните служебно правоотношение /до прекратяването му на
25.05.2021 г./, съответно да установи правоизключващите си възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, а именно че при определяне на възнаграждението на
ищцата е включена и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно §
69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че през исковия период на
ищеца Ц. не е изплащана сума за храна, определена в размер на 120 лв. месечно, с приетите
по делото ежегодно издавани от /ЮЛ/ заповеди /Заповеди с №№ 8121з-44/16.01.2018 г.; №
8121з-1716/28.12.2018 г. и № 8121з-1464/31.12.2019 г./.Вещото лице не можа категорично да
отговори на въпроса, дали при преназначаването на ищеца като държавен служител по
служебно правоотношение по ЗДСл. от 01.02.2017 г., в основното й трудово възнаграждение
/фиксирано в размер на 1857 лв./ е била включена и сумата за храна, която до този момент е
получавана като отделно перо и като необлагаема с ДОД сума. Въпреки това със
заключението е установена разликата между получената последна брутна заплата през
м.01.2017 г. /1663,50 лв./, като служител по ЗМВР и получената през м.02.2017 г., вече като
служител по служебно правоотношение, регламентирано по ЗДСл. такава / от 1857 лв./.
От правна страна:
Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Спорът по делото е доколко ищцата, с оглед заеманата от нея длъжност в рамките на
служебното й правоотношение, има право на безплатна храна, респективно на левовата й
равностойност в рамките на исковия период.
Правото на служителите на /ЮЛ/ да получават храна или левовата й равностойност е
регламентирано в чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР на служителите
на /ЮЛ/ се осигурява храна или левовата й равностойност, а съгласно ал. 2 – на държавните
служители се осигуряват работно и униформено облекло и друго вещево имущество и
снаряжение, а на неносещите униформа се изплаща ежегодно парична сума за облекло.
Съгласно ал. 3, служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват дейности, свързани със
специфичен характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й
равностойност, чийто размер се определя ежегодно със заповед на /ЮЛ/, а условията и редът
за предоставянето й се определят с Наредби на /ЮЛ/ /ал. 4 и ал. 5/.
Категориите служители на /ЮЛ/ са определени в чл. 142, ал. 1 от ЗМВР /изм. ДВ, бр.
14/2015 г., в сила от 1.04.2015 г. /, както следва: т. 1. държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители;
3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал. 4 на чл. 142 /ред. ДВ бр. 14/2015 г., в
сила от 01.04.2015 г. / е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2
се урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142, ал. 1 от ЗМВР само
статутът на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. Следователно, касае се
за два специални закона – ЗМВР и ЗДСл, които намират приложение по отношение
различните категории служители в рамките на системата на /ЮЛ/. Приложното поле на
специалния закон /ЗДСл/ във връзка със служебното правоотношение на категорията
служители в системата на /ЮЛ/ /по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР/, изключва приложението по
отношение на същото правоотношение на другия специален закон /ЗМВР/. С § 86 от
ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г. / е прието, че за държавните служители в /ЮЛ/, заемащи
длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат разпоредбите на
действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР до
прекратяване на служебните им правоотношения. Т. е. до прекратяване на служебните им
правоотношения, категорията служители по т. 2 законодателно се приравняват по статут на
3
държавните служители по ЗМВР. С § 69, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /Обн., ДВ, бр. 81 от
2016 г., в сила от 01.02.2017 г. / обаче, е предвидено, че служебните правоотношения на
държавните служители в /ЮЛ/, за които се прилага ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г. / и които
към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с
висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на /ЮЛ/ и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно ал.
6 на същия параграф, при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална
основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР. Следователно, самият закон определя
начина, по който се формира основната заплата на служителя по служебното
правоотношение и в нея нормативно е включено, както допълнителното възнаграждение за
прослужено време, така и левовата равностойност на храната. С ежегодни заповеди,
издавани от /ЮЛ/, на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, какъвто е и ищецът
преди преназначаването й считано от 01.02.2017 г., е определена левовата равностойност на
храна в размер на 120 лева месечно. Ето защо възнаграждението за прослужено време и
левовата равностойност на храната не се начисляват отделно, а представляват компонент от
получаваното от него основно възнаграждение. В чл. 142, ал. 4 от ЗМВР от друга страна,
изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда
със ЗДСл. Едва със ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. / е предприето
изрично и изчерпателно изброяване на разпоредбите в ЗМВР приложими към служителите,
заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2 от същия закон, сред които са чл. 56, чл. 151, ал. 1
и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233
от този закон. След 01.10.2020 г. за тази група служители в /ЮЛ/, които са държавни
служители по чл. 5 от ЗДСл. и извършващи дейности свързани със специфичен характер на
труда и полагащи труд през нощта от 22: 00 до 6: 00ч., правото на получаване на храна или
левовата й равностойност е изрично законодателно уредено, но същите отново са
неприложими към правоотношението на ищеца и трудовата й функция на юрисконсулт.
При това положение следва да се приеме, че държавният служител, което
правоотношение е регламентирано от спец. ЗДСл., няма право на отделно допълнително
възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение. Ако се приеме обратното, че
ищецът като държавен служител в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 2 от /ЮЛ/ има право
на храна или нейната равностойност съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, то той би бил поставен
в привилегировано и по - благоприятно положение, в сравнение със служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението, чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на § 69,
ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. /, доколкото би получавал храна,
респективно равностойността й, веднъж като съставна част от основното му възнаграждение
и втори път, отделно като допълнително плащане.
Поради тези причини не е необходимо във фиша за работната заплата на ищеца
сумите за храна да се извеждат в отделно перо и да се изваждат от облагаемия му доход, тъй
като на него не му се полагат такива суми – храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. След
преобразуване на правоотношението на ищецът тя може да получава единствено така
установената си основна заплата по служебното правоотношение, както и допълнителните
възнаграждения по чл. 67, ал. 7 ЗДСл, но не и допълнителни възнаграждения по друг закон,
в частност по ЗМВР. Само за пълнота на изложеното, съдът счита, че следва да се отбележи
и факта, че при преобразуването на правоотношението на ищеца от държавен служител по
ЗМВР, към държавен служител, по служебно правоотношение регламентирано по ЗДСл.
след 01.02.2017 г., не следва промяна в трудовата й функция, т.е. служебните задължения на
4
ищеца, свързани с длъжността, която е изпълнявал до промяната и след това, остават
непроменени, следователно завишения размер на ОТВ от 1857 лв., спрямо получаваното до
този момент такова, не може да се обясни и с промяна и /или увеличение на трудовите
задължения по заеманата длъжност.
В заключение, според съда, в конкретния случай след като при първоначалното
определяне на възнаграждението на ищеца като държавен служител по ЗДСл. е било
спазено изискването на § 69, ал. 6 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР /което е видно при
сравнителния анализ на общият размер на начисленията през м. януари 2017 г. преди
преобразуване на правоотношението в служебно такова по ЗДСл., което заедно с храната по
чл. 181, ал. 1 ЗМВР възлиза на сумата от 1663,50 лв. /бруто/, а след преобразуването, само
основната заплата като държавен служител през м. февруари 2017 г. е определена в размер
на 1857 лв., която е по – висока с 193,50 лв. от получаваната до момента/ то предявения иск
се явява изцяло неоснователен.
Поради неоснователността на предявения иск, същия следва да се отхвърли ведно с
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва за забава и с искането за присъждане на
деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. КР. Ц. , с ЕГН **********, адрес в /АДРЕС/ против
/ЮЛ/, с Булстат ...., адрес: гр. ./АДРЕС/, представлявано от /ЮЛ/, искове по чл. 181, ал. 1
вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР за заплащане на сумата от 4 320 лв., представляваща сбора от
дължимите месечни суми, определени по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, дължими за периода от
01.06.2018 г. до 31.05.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.06.2021 г. до окончателното й плащане и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 675,40 лв., представляваща сбора от обезщетенията за
забава върху всяка от месечните главици по чл.181, ал.1 от ЗМВР, дължима за периода от
27.06.2018 до 25.06.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, Т. КР. Ц. , ЕГН **********, с постоянен адрес
/АДРЕС/ да заплати на /ЮЛ/ с Булстат .... и адрес: гр. ./АДРЕС/, представлявано от /ЮЛ/,
направените по делото разноски в размер на 100 лв. (сто лв.) за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, на осн. чл.7, ал.2
от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5