РЕШЕНИЕ
№ 3528
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330110971 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор между търговци.
Искова молба на „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. „Софлу „ № 32 ет. 5 ап. 30 , депозирана против „Техносистем
инженеринг„ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул.
„Май“ № 9 ет. 1 , и искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 266 от
Закона за задълженията и договорите и чл. 79 и 86 от ЗЗД.
Според фактическото изложение в исковата молба, между страните имало сключен на дата
11.09.2014г договор за дългосрочна услуга, по силата на който ищецът приел да
осъществява „заваръчен надзор на производствения процес „ на ответното дружество, като
подготвя заваръчните процедури , заверява сертификати на заварчици и извършва и други
възложени от „Техносистем инженеринг„ ЕООД дейности, ако са във възможностите му. На
свой ред, последното дружество се задължило да заплаща на ищеца сума от 360 лева
месечно, в срок от 10 работни дни от датата на издаването на нарочна фактура. За
непредвидените в договора, но възложени работи , цената била 14 лева на работен час на
територията на България, и 28 евро – на територията на Европейския съюз. За реално
извършените дейности, ищецът съставил девет фактури с описаните в исковата молба
номера №187/04.05.2016г.; №190/01.06.2016г.; №194/08.07.2016г.; №200/15.85.2016г.;
№205/12.10.2016г.; №210/12.11.2016г.; №215/15.12.2016г.; №219/25.01.2017г. и
№226/13.03.2016г., всяка от които на стойност от 360 лева ( с ДДС ). Фактурите били
доведени до знанието на ответното дружество, което ги включило в съответните счетоводни
регистри. Стойността на тези фактури от общо 3240 лева обаче останала неплатена на
падежната дата и за тях ответника изпаднал в забава да плати.
На дата 19.02.2018г. между страните било подписано допълнително споразумение да
разсрочване на задължения , като страните се съгласили общата сума на задължението на
ответника ( 4590 лева) да бъде заплатена от това дружество на вноски – четиринадесет
1
вноски от по 300 лева с падеж на тридесето число на всеки от месеците от март 2018 до
април 2019г, и една последна вноска от 390 лева , дължима на тридесети май същата
година . Длъжникът отново не платил и ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК , издадена по частното
гражданско дело № 1963 по описа на ПРС за 2021г. Длъжникът възразил в срока по чл. 414
от ГПК , при което ищецът иска от съда да постанови решение, с което да установи по реда
на чл. 422 от ГПК съществуването на вземането за реално изпълнение на договорното
задължение за плащане на цената – главница от 3240 лева, заповяданата за плащане лихва (
обезщетение за забава в плащането на главницата ) общо за периода от 04.05.2016г. до
29.01.2021г, ( тоест, от датата на подаеж на всяка от фактурите до датата 29.01.2021г.) и
законната лихва върху същата главница от датата на подаването на заявлението в съда –
02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането. Иска се и присъждане на разноските
по спора.
Ответното дружество оспорва исковете, макар да признава съществуването на договора.
Прави правоизключващо възражение за липса на реално изпълнение от страна на ищеца , и
правопогасяващо – за изтекла в негова полза погасителна давност , като се позовава на
кратката такава. Моли се исковете да се отхвърлят и да се присъдят направените по делото
разноски.
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че фактурите са
редовно осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, което ги е включило в
дневниците по ЗДДС и е ползвало предвидения в този закон данъчен кредит .
Исковете са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени, има и идентичност
между заповяданото за плащане вземане и това , предмет на исковата претенция.
По същество, съдът прие следното:
Води се спор между търговци по реалното изпълнение на договор.
С оглед вида на облигационното правоотношение между страните , на доказване по реда
на чл. 153 от ГПК подлежат следните факти: сключването на договора и реалната престация
по него от страна на ищеца, ( включително поради въведеното възражение за липса на
реално изпълнение ), които се доказват от ищеца; доколкото изтичането на давност
всъщност съставлявава период на кредиторово бездействие , то длъжникът, който се
позовава на такава , не разпоралата с процесуална възможност да докаже изтичането й, тъй
като това бездействие е отрицателен по своята същност факт. Давност тече винаги. Затова
при въведено от длъжника възражение за давност, кредиторът е този , които следва да
докаже , че тя не е изтекла, като например е била спирана или прекъсвана.
По съществуването на договора страните не спорят. Съдът не отрича сключването му и
възникналото задължение за изпълнение на съответните престации.
По възражението за липса на реално изпълнение :
Няма спор, а и се установява от заключението на вещото лице и признането на ответника в
допълнителното споразумение, че фактурите с описаните в исковата молба номера
№187/04.05.2016г.; №190/01.06.2016г.; №194/08.07.2016г.; №200/15.85.2016г.;
№205/12.10.2016г.; № 210/12.11.2016г.; №215/15.12.2016г.; №219/25.01.2017г. и
№226/13.03.2016г., са включени в дневниците за покупките на регистрирания по Закона за
данък добавена стойност ответник , и същия е приспаднал полагаемия му се данъчен кредит
от 540 лева. Договора между страните обаче е неформален , доколкото носи както белезите
на поръчката по смисъла на чл. 280 от Закона за задълженията и договорите, така и тези на
изработката по смисъла на чл. 258 от същия закон . Възложилия работата / заваръчен надзор
и подготовка на процедури / ответник обаче не доказва да е направил възражения против
извършената работа по реда на чл. 264 ал. 2 от ЗЗД . Счетоводството на ответното
2
дружество е редовно водено, и записите в счетоводните книги съставяват годно
доказателство, на което може да се позове и контрагент на това дружество , което води
счетоводството .Тъй като не е имало възражения против така извършената работа и тя е
осчетоводена като стойност, съдът приема , че възражението за липса на реално изпълнение
не е основателно.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Вземанията на ищеца произтичат от договор, който е единен правопораждащ факт по
смисъла на Тълкувателно решение № 3/2011г , ОСГКТК , а плащанията на „Техносистем
инженеринг „ ЕООД са предварително договорени по размер и срок – те се дължат
ежемесечно , както са и издавани съответните фактури. Тъй като тези плащания са
поставени в зависимост от количеството извършена в конкретния месец работа и са с
различен падеж, не е налице хипотеза, която кредиторът да е приел плащане на части .
Тоест, плащанията са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в „ от Закона за
задълженията и договорите и ответника може да се позове на кратката погасителна давност.
Тази давност не е изтекла. Началото на исков процес за вземането е сложено на 02.02.2021г.
, с подаването на заявлението за издаване на заповед в съда. По делото е представено
споразумение от дата 19.02.2018г., с което длъжникът признава съществуването на
вземането, като в споразумението са включени всички процесни фактури и е договорен нов
срок и начин на плащане. Макар да не съставлява новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД,
тъй като не погасява задължението, това споразумение , неоспорено от страните , следва да
бъде прието за признание на вземането по смисъла на чл. 116 буква „а „ от ЗЗД , което е
прекъснало давността . От датата на сключюването му до датата на подаването на
заявлението в съда не са изтекли три години , съответно възражението за изтекла давност
също не може да бъде споделено.
Исковете са основателни.
Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответника предвид изхода на спора,
като сумата по представения на л. 23 списък се завишава с допълнително направените
разходи за възнаграждение на счетоводния експерт.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на „Техносистем инженеринг„ ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , ул. „Май“ № 9 ет. 1, че в
отношенията му с „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в Пловдив, ул. „Софлу „ № 32 ет. 5 ап. 30 , дължи плащане на сума от от 3240 лева –
главница , представляваща възнаграждение по договор за дългосрочна услуга от
11.09.2014г , за което са издадени фактурите с номера №187/04.05.2016г.;
№190/01.06.2016г.; №194/08.07.2016г.; №200/15.85.2016г.; №205/12.10.2016г.; №
210/12.11.2016г.; №215/15.12.2016г.; №219/25.01.2017г. и №226/13.03.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда –
02.02.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 1423.51 лева обезщетение за
забава в плащането на главницата общо за периода от 04.05.2016г. до 29.01.2021г, ( или ,
формирано както следва: 173,21 лв. от 04.05.2016г. до 29.01.2021г.; 170,40 лв. от
01.06.2016г. до 29.01.2021г.; 166,70 лв. от 08.07.2016г. до 29.01.2021г.; 162,90 лв. от
3
15.08.2016г. до 29.01.2021г.; 157,10 лв. от 12.10.2016г. до 29.01.2021г.; 154 лв. от
12.11.2016г. до 29.01.2021г.; 150,70 лв. от 15.12.2016г. до 29.01.2021г.; 146,60 лв. от
25.01.2017г. до 29.01.2021г. и 141,90 лв. от 13.03.2016г. до 29.01.2021г), за които суми е
издадена заповед за плащане № 1588/15.02.2021г. по частното гр. дело № 1936/2021, ПРС.
Осъжда „Техносистем инженеринг„ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив , ул. „Май“ № 9 ет. 1, да заплати на „Еделкрафт„ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. „Софлу „ № 32 ет. 5 ап. 30 ,
сумата от 977 лева разноски по делата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4