Определение по дело №1139/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1144
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Бранимир Веселинов Василев
Дело: 20205300501139
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №1144

гр.Пловдив, 16.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 1139/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.В.С., пълномощник на ищцата Т.Б. срещу протоколно определение от 19.05.2020г. по гр.д. № 10549/2019г. на РС Пловдив, ХVІІ гр.с., с което е прекратено производството по това дело.

          Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт.

          Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

          Предявен е иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР ищцата Б. иска да се признае за установено по отношение на ответника Община Родопи, че към датата на одобряване на КККР на с. Първенец – 10.12.2007г. е била собственик на около 118 кв.м. от собствения й поземлен имот с идентификатор № 59032.501.1025 по КК и КР на с. Първенец. В хода на делото са извършени две СТЕ, ведно от последната такава процесните 118 кв.м. били заснети като 82 кв.м. част от поземлен имот с идентификатор № 59032.45.1 и 36 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № 59032.46.2 собственост на Община Родопи. В тази насока ищецът именя иска си и иска установяване на грешка в КККР относно тези площи спрямо община Родопи.

          Изводите на РС Пловдив за прекратяване на иска са неправилни. Виждането на първата инстанция, че иска цели установяване не на граници, а на квадратури от тези нови два имота, поради което и приемането на изменението на този иск по същество би довело до приемането на два нови отделни иска е неправилно. Предявен е иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР, същият не касае определяне на граници, което е предмет на друг иск по чл.109а от ЗС или квадратури на имоти, а касае непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри, която е свързана със спор за материално право. Приемането на изменението на иска няма да доведе до предявяване на нови два иска, защото искът ще се води между същите страни със същата правна квалификация и искане, като единствено ще се уточни местоположението на претендираната грешка относно имоти собственост на ответника -  община Родопи. Същото е напълно допустимо, видно от т.1 от ТР №8/2014г. по т.д. №8/2014г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че за предявяване на иска по чл.54 ал.2 от ЗКИР в исковата молба е достатъчно да се посочи приблизително местонахождение и квадратура на спорния недвижим имот. Пълното уточняване на това местонахождение по географски координати и топографски знаци на терена става със СТЕ, като естествено при това има изменение на исковата претенция, но това не е предяване на нов иск, защото касае същите страни по исковата молба и първоначалния УПИ на ищеца, за който се сочи грешка в кадастралната карта и няма посочване на нови ответници по иска.

          Останалите доводи на РС Пловдив, за това има ли грешка в КК по регулационен план, той какво действие има и други подобни за неприложената регулация и за нормата на §8 ПЗР на ЗУТ са въпроси по съществото на иска и в никакъв случай не могат да водят до изводи за недопустимост на искова претенция. Тоест изводите на РС Пловдив за недопустимост на иска са неправилни

          Въззивният съд обаче следва да подчертае, че от определението на РС Пловдив се остава с впечатление, че според първата инстанция е допустим иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР към минал момент – към датата на одобряване на КККР на с. Първенец – 10.12.2007г. В тази връзка РС Пловдив следва да се съобрази с вижданията на ВКС, отразени в мотивната част на т.4 от ТР №8/2014г. по т.д. №8/2014г. на ОСГК на ВКС, а именно – Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл.235 ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Такова изключение бе искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), при който съдебната практика приемаше, че поради прякото отчуждително действие на одобрен дворищнорегулационен план правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към момента на одобряване на плана. ЗКИР въведе основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото.“ Въззивната инстанция се съгласява с тези изводи на ВКС и намира, че за пълна редовност и допуситмост на иска следва да ищеца да се дадат указания по чл.129 ал.3 от ГПК, за уточняване на въпроса към кой момент претендира установяване на правата си към момента на предявяване на исковата молба или към минал момент - към датата на одобряване на КККР на с. Първенец – 10.12.2007г.

Ето защо обжалванато определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото да се върне на РС Пловдив, за продължаване на съдопроизводствените действия по това дело.

Мотивиран така съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

          ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.05.2020г. по гр.д. № 10549/2019г. на РС Пловдив, ХVІІ гр.с. и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

          Определението е окончателно и подлежи на обжалване.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.