Р Е
Ш Е Н
И Е № 274
град
Пловдив, 02.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, наказателно
отделение, в публичното заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Миглена МАРКОВА
Атанаска АНАСТАСОВА
при секретаря
Величка ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Станева ВНЧХД №1751 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по глава ХХІ
от НПК.
С присъда №284/30.11.2018 г.,
постановена по НЧХД №4550 от 2018 г., Районен съд – Пловдив, 14 наказателен
състав, е признал подс. Й.В.П. за
невинен в това, на 19.04.2017 г. в гр. К. публично да е нанесъл обида на
частния тъжител Н.П.Р. в негово присъствие, като го е нарекъл „тъмен субект“ и
„хулиган“, като на основание чл. 9, ал.2 от НК го е оправдал по повдигнатото му
в този смисъл обвинение по чл. 148, ал.1, т.1, вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият П.
е осъден да заплати на частния тъжител Р. сумата от 500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на горното деяние,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2017 г. до
окончателното изплащане, като искът в частта до пълния предявен размер от 1000
лева е отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК подс. П.
е осъден да заплати на частния тъжител Р. сумата от 612.40 лева разноски по
делото, а по сметка на ПРС - сумата от 50 лева държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Срещу съдебния акт в частта, с която е
уважен гражданския иск, е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия
адв. Т.А., като се твърди неправилност и необоснованост, с искане за отмяна и
отхвърляне изцяло на гражданския иск, без да се излагат конкретни съображения.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК е депозирана допълнителна жалба от защитника, като се излагат съображения
за необоснованост на съдебния акт – неправилна интерпретация на
доказателствата. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция е конкретизирано искането – да се отхвърли изцяло
гражданския иск.
От защитника се излагат
съображения за недоказаност – свидетелите не са посочили кога са отправени
репликите, показанията им са противоречиви.
Подсъдимият поддържа доводите
на защитника си и моли да се отхвърли гражданския иск.
Повереникът адв. Д. счита
жалбата за неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционната присъда,
като им се присъдят и разноските, направени пред въззивната инстанция.
Частният
тъжител поддържа доводите на повереника си.
Пловдивският окръжен съд,
след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните, и
след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените
основания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, прие за установено следното:
Жалбата
срещу постановената от РС - Пловдив присъда е процесуално допустима – подадена
е в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество е
неоснователна.
Въз основа на събраните от
състава на районния съд доказателства е приета за установена следната
фактическа обстановка:
Частният тъжител Р. и
подс. П. имали влошени отношения по повод имоти, обработвани от „****“. Същата
се представлявала от последния като неин председател.
На 17.07.2015 г. тъжителят
нанесъл лека телесна повреда на подсъдимия при спор по повод обработката на
земите. П. сигнализирал компетентните органи, и тъй като Р. бил ****, срещу
него започнало разследване. С присъда №19/16.03.2016 г., влязла в сила на
01.04.2016 г., Р. бил признат за виновен за нанесена телесна повреда по чл.130,
ал.1 НК на П., изразила се в счупване на носни кости, довели до деформация на
външния нос, което наложило оперативно лечение, както и кръвонасядания в
областта на носа и клепачите на лявото око. На основание чл.78а НК Р. бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер на 1000 лева. Осъден бил да заплати и обезщетение от 2000 лв. по
заведения граждански иск на пострадалия П.. Впоследствие обаче тъжителят по
настоящото дело Р. продължил да посещава канцеларията на кооперацията, като
постоянно търсел някакви данни и информация.
В началото на 2017 г. се
провели няколко събрания на член - кооператорите, съответно пълномощниците им,
в Читалището на гр. К. На състоялото се на 19.04.2017 г. такова присъствали
както подс. П., който следвало да представи отчет, така и тъжителят като
пълномощник. След изнасяне на отчета започнали изказвания. Думата взел и
тъжителят. Той предложил да се сезира прокуратурата, като считал, че подс. П. с
дейността си влошил икономическото положение на кооперацията и я довел до
фалит. В този момент подсъдимият от трибуната пред всички присъстващи – над 100
човека - заявил на всеослушание, че тъжителят е „тъмен субект“ и „хулиган“ и се
обърнал към него с искане да замълчи. Въпреки че нямало озвучителна уредба,
това било ясно възприето от Р., който се намирал на няколко метра от подсъдимия,
а и от свидетелите А.М. и А. А. Залата била с добра акустика, а и самия отчет
бил изнесен по същия начин. При чутото тъжителят Р. видимо се смутил, навел
глава и не отговорил нищо на подсъдимия. Преживял обаче болезнено казаното, тъй
като имал високо мнение за себе си и държал на него и от останалите членове на
обществото.
Огорчението си от извършеното
от подс. П. споделил със свидетелите А., М. и Р. К.след няколко дни, а със
съпругата си В. З. - още след като се прибрал от събранието. От подмятания по
улиците разбрал, че случилото се е намерило отзвук в гр. К., като дори децата
му разбрали за инцидента. Въпреки това продължил да посещава събранията на
кооператорите и вземал дейно участие, като искал да разобличи неправомерни,
според него, действия на подсъдимия П..
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно възприета, подкрепя се
от събраните по делото доказателства. Пред настоящата инстанция не се събраха
нови доказателства, като се възприеха именно така приетите факти.
Правилно, за да приеме фактическата обстановка, съдът се е
позовал частично на обясненията на подс. П., на показанията на свидетелите А. М.
и А.А., както и на В. З. и Р. К., а и на писмените доказателства, като не се е
доверил на изложеното от свидетелите Д. и Щ. От състава на първоинстанционния
съд са изложени подробни, логични и обосновани съображения защо се дава вяра на
първата група свидетели, а не – на втората, защо и в кои части се ползват с
доверие обясненията на подсъдимия, като тези доводи напълно се споделят и не
следва да се преповтарят. Само за пълнота и във връзка с направеното възражение
от защитата следва да се отбележи, че, ако не се даде вяра на изнесеното от
свидетелите, че обидни думи са отправени на инкриминираната дата, следва, че
такива са отправяни многократно, на различни събрания, което не се твърди от
никого.
Не могат да се възприемат и доводите в
жалбата за избирателна преценка на доказателствата. Действително, налице са
разминавания в показанията на свидетелите, но те не касаят правнорелевантните
факти – има ли извършено деяние от подсъдимия – отправил ли е и какви обидни
реплики към частния тъжител публично – на събрание на кооператорите. Колкото до
твърдените обиди от свидетеля при разпита му пред първата инстанция – начина на
мислене не се криминализира, а от съда не се приема да са налице обидни
реплики, отправени от свидетелите. Прочитът на адвоката и на подсъдимия и
вложения от тях смисъл не отговаря на отразеното в съдебния протокол.
При правилно установените факти
законосъобразен е извода на първостепенния съд, че на инкриминираната дата и
място подсъдимият е нарекъл частния тъжител „тъмен субект“ и „хулиган“, но на
основание чл.9, ал.2 НК следва да бъде оправдан, тъй като обществената опасност
на извършеното е явно незначителна. Изложени са подробни, обосновани и логични
съображения, които напълно се споделят и не следва да се преповтарят. Правилно
съдът се е позовал на факта, че подсъдимият е станал жертва на престъпление
против неговия телесен интегритет от страна на Р., което, макар и да не е по
хулигански подбуди, касае нарушаване на обществения ред и правилата за
поведение. Безспорно изразите „тъмен субект“ и „хулиган“ носят негативна оценка
за личността на тъжителя, изречени са в негово присъствие, като това е станало
и публично – на общо събрание на кооперацията, и е възприето от множество лица.
Безспорно е, че деянието е извършено умишлено от подсъдимия, което е видно от
използваните от него изразни средства и поведението му. С оглед подбудите и
мотивите за извършване на престъплението обаче същото разкрива изключително
ниска степен на обществена опасност – тя е явно незначителна, като извършеното
не може да се квалифицира като престъпление. Правилно са отчетени както
отношенията между страните преди деянието, така и след това – частният тъжител
е продължил да посещава събранията, да иска информация, да участва активно. Ето
защо правилно, с оглед явната незначителност на обществената опасност на
деянието, подс. П. е признат за невинен и на основание чл.9, ал.2 НК е оправдан
по повдигнатото му обвинение за това, да е извършил престъпление по чл.148,
ал.1, т.1, вр с чл.147, ал.1 НК. Присъдата в тази ѝ част е правилна и
законосъобразна, като не са налице основания за нейното изменение или отмяна,
още повече, че липсва и съответна жалба.
Относно предявения граждански
иск: същият е с правно основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД. За да се уважи такъв иск,
следва да е налице деяние – действие или бездействие, същото да е противоправно
и да е извършено виновно, да са причинени вреди, както и да е налице причинна
връзка между деянието и вредата.
По
делото безспорно се установи, че е извършено деяние, което е противоправно и е
извършено виновно, макар и същото да не може да се квалифицира като
престъпление.
Безспорно
е установено, че в резултат именно на това деяние тъжителят е
претърпял неимуществени вреди, изразили се в смущение, загуба на сън и
отрицателни емоции за няколко дни след случая. Правилно е и приетото, че, с
оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД, най – справедливо е на частния тъжител да се
присъди обезщетение в размер на 500 лв., които в най – пълна степен ще репарират
претърпените от него вреди, като искът в частта до пълния предявен размер е
неоснователен и недоказан. Правилно сумата е присъдена ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 19.04.2017 г. до окончателното
изплащане. Не могат да се споделят доводите на защитата, че не е установено
именно на инкриминираната дата да е извършено деянието – за това вече се
изложиха съображения, които не следва да се преповтарят.
Правилна
е присъдата и в частта, в която съдът се е произнесъл и по отношение на разноските
по делото.
Разноски
са поискани и пред въззивната инстанция, като следва да се присъдят по
представения договор за правна помощ в размер на 600 лв. Същите касаят
производството пред въззивната инстанция, като следва да се присъдят в пълния
направен размер, с оглед и изхода от въззивното производство.
Тъй
като не е внесена дължимата държавна такса за обжалване на делото пред
въззивния съд, подсъдимият следва да заплати и същата в размер на 6 лв.
Съобразно
правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 от НПК
въззивният съд намира, че не са налице основания за изменяване или
отмяна на присъдата, поради което и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от
НПК първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№284/30.11.2018 г., постановена по НЧХД
№4550/2018 година на Пловдивски районен съд, 14 наказателен състав.
ОСЪЖДА Й.В.П. да заплати на Н.П.Р.
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 /шестстотин/
лева.
ОСЪЖДА Й.В.П. да заплати държавна такса
по сметка на Пловдивски окръжен съд в размер на 6 /шест/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Да се изпрати съобщение по
чл. 340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: