№ 775
гр. Варна, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110201100 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „А.а консерв 68“ ООД- гр.Варна срещу
Наказателно постановление № 03-2100320/30.12.2021г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице изразява несъгласие с обжалваното
наказателно постановление. Сочи, че при проверката не е присъствал
управителят на дружеството, който осигурявал достъп до съответните
документи. Твърди, че провереният производствен обект не позволява
съхраняване на документи, поради което изискуемите такива се съхраняват в
намираща се в близост офис сграда. Заявява, че за същото нарушение е
издадено и друго наказателно постановление. Изтъква, че наказващият орган
не е изложил мотиви за отказа си да приложи нормата на чл.28 от ЗАНН,
както и такива за определянето на размера на наложената санкция. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление като неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. В
условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че е налице нарушение,
привежда доводи за маловажност на случая.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
се представлява от адв.П. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в
1
нея основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с основна
дейност „Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без
готови ястия“. Същото стопанисвало обект- консервна фабрика, находяща се
на адрес: гр.Аксаково, местност „Бахчите“, ЗПЗ.
На 27.11.2021г. от свидетелите М. Ж. и П.Б. - инспектори в Дирекция
„Инспекция по труда“- Варна била извършена проверка в посочения обект за
спазване на трудовото законодателство. Било установено, че лицата А. И. В. и
А. С. И., заемащи длъжност „работник консервна фабрика“, полагат труд,
като приготвят компоти от дюли. Двете попълнили декларация във връзка с
проверката, в които отразили, че почивните им дни са събота и неделя, както
и че са били извикани извънредно този ден, но не им е представена заповед за
извънреден труд. В обекта присъствал един от съдружниците в дружеството-
Я. А., който бил поканен да представи заповед за полагане на извънреден
труд при подневно отчитане на работното време, но той не разполагал с
такава. А. подписал обяснение, в което отразил, че е извикал двете
работнички, защото има извънредна работа, както и че няма издадена заповед
за извънреден труд за този ден. Заявил, че ще представи такава в понеделник.
Във връзка с тези констатации на 20.12.2021г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на санкционираното лице за
това, че при извършена проверка на 27.11.2021г. в проверения обект
работодателят не държи на разположение на контролните органи документи,
свързани с разпределение на работното време и организацията на работа, а
именно- заповед за полагане на извънреден труд при подневно отчитане на
работното време. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, бил предявен и подписан с обяснение, че заповедта е
2
представена в хода на проверката. Писмени възражения не били депозирани в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 30.12.2021г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на
чл.403а, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите М.О.
М.-Ж. и ПЛ. Б. Б., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено
наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелите,
поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и
правдиви. Показанията на проверяващите се подкрепят и от приложените
писмени доказателства и конкретно- от изготвения Протокол за извършена
проверка и от писмените обяснения на Я. А., в които е отразил, че няма
издадена заповед за извънреден труд за този ден. Данните от приобщените
писмени доказателства кореспондират на показанията на свидетелите и
подкрепят извода за тяхната достоверност, като позволяват изложената
фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, на основание Заповед № В-0011/12.01.2010г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на
3
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Действително, в акта и в НП не е посочено защо се приема, че
полаганият от установените в обекта работници труд е извънреден, но
фактическите твърдения на наказващия орган стават ясни в напълно
достатъчна степен.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ задължава работодателите да
държат на разположение на контролните органи в обектите, където се полага
наемен труд определени документи, между които и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа и конкретно-
заповеди за полагане на извънреден труд, когато такъв се полага. За
изпълнение на изискванията на цитираната норма е необходимо изискуемите
документи физически да се намират в обекта и във всеки момент да са
достъпни за проверка. По изложените по-горе съображения съдът намира за
установено по несъмнен начин, че при извършена проверка от надлежни
контролни органи в стопанисвания от дружеството-жалбоподател обект на
проверяващите не е била предоставена заповед за полагане на извънреден
труд при подневно отчитане на работното време. Независимо от това обаче
съдът намира, че липсата на такава заповед в обекта не следва да се
квалифицира като нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ. От писмените обяснения
на съдружника Я. А. и от показанията на св.М.-Ж. става ясно, че такава
заповед не е съществувала, а е била издадена впоследствие, по повод
извършваната проверка. След като съответната заповед не е съществувала,
няма как отговорността на работодателя да бъде ангажирана за това, че
същата не се държи на разположение в обекта. Предвид липсата на такава
заповед, за работодателя обективно не би могло да възникне задължение да я
държи на разположение на контролните органи в обекта. Нарушението е само
едно, а именно- неизпълнение на задължението да се издаде своевременно
заповед за полагане на извънреден труд, за което е било издадено и НП № 03-
2100318/30.12.2021г.
При това положение се налага извода, че описаното в наказателното
постановление деяние е несъставомерно по посочения текст – 403а, ал.1 от
КТ, доколкото приетата от административно-наказващия орган правна
квалификация не отговаря на действително установените по делото
фактически положения. Санкционирането на дружеството по реда на
посочената разпоредба предполага да е налице издадена заповед за полагане
на извънреден труд, а в случая такава не е била издадена и работодателят не
би могъл да я държи на разположение в обекта, поради обективното й
несъществуване към този момент в правния мир. (Относима към
разглеждания случай е практиката на ВАдмС по приложението на чл.63, ал.2
от КТ-в този смисъл са Решение № 938 от 7.07.2021 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 982/2021 г., Решение № 756 от 01.06.2022 г. на АдмС - Варна по к.
а. н. д. № 923/2022 г. и др., в които се приема, че след като не е съществувал
4
сключен писмен трудов договор, няма как работодателят да има задължение
за уведомяване на ТД на НАП, респ. няма да се установява извършването на
нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ, а ще е налице друго нарушение-ситуация,
сходна с настоящата).
Предвид изложеното съдът намира, че описаното в НП деяние не
представлява административно нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, поради
което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
издадено в нарушение на материалния закон.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК
вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на „А.а консерв 68“ ООД следва да се присъдят
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 370,00 лв. за процесуално представителство. В
случая уговореното възнаграждение е в размер на минимума, определен по
реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и следва да бъде
присъдено изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100320/30.12.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на „А.а консерв
68“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ,
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2000,00 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „А.а
консерв 68“ ООД, ЕИК: ********* сумата от 370,00 лева /триста и седемдесет
лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5