№ 42824
гр. София, 22.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110151375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от В. С. А. срещу
„К“ ЕАД, за заплащане на сумата 50,00 лева, част от парично вземане в общ
размер от 1000,00 лв., представляваща платени без основание суми по Договор
за потребителски кредит №2732296/25.02.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на искова молба до окончателно й изплащане.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от В. С. А. срещу
„А“ ЕООД, за заплащане на сумата 50,00 лева, част от парично вземане в общ
размер от 1500,00 лв., представляваща платени без основание суми по договор за
предоставяне на поръчителство от 25.02.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на искова молба до окончателно й изплащане.
Твърди се, че между ищеца и отв. „К“ ЕАД е сключен Договор за
потребителски кредит №2732296/25.02.2023 г. за заемна сума 6789,12 лв.,
дължима за 24 м., а за обезпечение на същия и договор за предоставяне на
поръчителство от 25.02.2023 г. с отв. „А“ ЕООД. Задълженията по двата
договора са предсрочно погасени на 02.05.2023 г., като ищецът е заплатил сумата
общо 7832,51 лв. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен като сключен
в нарушение на правилата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за форма на договора, в същия
липсвали волеизявленията на страните, в т.ч. не отговаря на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
потребителския кредит. Договорът не бил сключен нито на хартия, нито на „друг
траен носител“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК и липсвали саморъчни и
електронни подписи. Договорът за кредит бил недействителен поради
нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, т. 20 от ЗПК - кредиторът е обявил само
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР и липсва
посочване на останалите компоненти от лихвения процент, по см. на чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК, както и методика на формиране на ГПР, компоненти, допусканията,
които са използвани при изчисляването на разходите. Счита, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е следвало да
се включи при изчисляването на годишния процент на разходите, тъй като
договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство са сключени в един и същи ден, двете ответни дружества са
1
„свързани лица“, както и че кредиторът е включил размера на възнаграждението
за гарант в погасителния план, който визуализира в потребителския профил на
клиента. Ищецът намира, че договорът за кредит е недействителен поради
противоречие на клаузата за възнаградителна лихва от 40 % с добрите нрави.
Уговорката по чл. 4 от договора, която предвижда изискване за предоставяне на
обезпечение, е недействителна на осн. чл. 21, ал.1, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл.
145, ал. 2, т. 5, т. 19 от ЗЗП. Поддържа нищожност на договора за предоставяне
на поръчителство поради противоречието му със закона и неговото заобикаляне,
липса на основание, противоречие с добрите нрави. Пояснява, че общото
парично вземане, което ищецът има срещу „К“ ЕАД е разликата между
заплатената по заема сума и чистата стойност по кредита.
Ответникът „К“ ЕАД не спори, че е сключен договора за кредит, по който
е усвоена цялата главница, като пояснява, че заемната сума била 6000 лв., а
789,12 лв. е застрахователна премия; при ГЛП – 35 %, а не както сочи ищеца 40
%, ГПР – 42,30 %, а не посочения от ищеца – 48,21%. Не спори и по сключване
на договора за предоставяне на поръчителство. Признава, че е получил по
договора за кредит плащане от сумата 50 лв., с която е погасена дължимата
договорна лихва. Договорът е действителен, на осн. чл. 16, ал.1, вр. чл. 13, ал. 4
от ЗЕДЕУУ. Поддържа, че договорът има необходимото съдържание по чл.11,
ал.1, т. 10 от ЗПК, в приложение №1 към договора по ясен и разбираем начин са
посочени допускания, фиксирания лихвен процент, а в т.6, р. 1 от ОУ за целите
на договора е прието, че една календарна година е 360 дни. Настоява, че
възнаграждението по договора за поръчителство не е общ разход по кредита и не
следва да се включва него, тъй като е допълнителна услуга и не е задължително
условие за сключване на договора за кредит. Намира, че размера на уговорената
възнаградителна лихва съответства на предвидения максимум в ЗПК.
Ответникът „А“ ЕООД не спори по сключването на договорите, както и
че за предоставяне на поръчителство е уговорено възнаграждение 5369,73 лв., а
не 8663,76 лв., както твърди ищеца. Не спори, че е получил по договора за
предоставяне на поръчителство плащане за възнаграждение от сумата 50 лв.
Счита, че процедурата по кандидатстване за отпускане на заемните средства
предпоставя взимането на информиран избор от ищеца за сключване на договора
за предоставяне на поръчителство.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че В. С. А., като кредитополучател, „К“ ЕАД, като
кредитодател, са сключили Договор за потребителски кредит
№2732296/25.02.2023 г., по който е извършено плащане за сумата 50,00 лв., с
която е погасено вземане за договорна лихва; В. С. А., като потребител, и „А“
ЕООД като поръчител, са сключили договор за предоставяне на поръчителство
от 25.02.2023 г., по който е извършено плащане за сумата 50,00 лв., с която е
погасено вземане за възнаграждение на поръчителяп; едноличен собственик на
капитала на "А" ЕООД е "К" ЕАД.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от
ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от
патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на
ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание /не е бил налице годен
юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки. В случай че тези обстоятелства бъдат доказани, ответникът
следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото, в т.ч. че оспорените клаузи, по които е платено са индивидуално
уговорени; евентуално, че го е върнал, за които обстоятелства се указва, че не
сочи доказателства.
2
По доказателствата:
Представените от ищеца документи са допустими, а тяхната
доказателствена стойност съдът ще цени, с оглед оспорване от ответната страна с
крайния съдебен акт. Искането по чл. 190 от ГПК на ищеца е неоснователно, тъй
като ищецът твърди, че е страна по посочения договор и е запознат със
съдържанието му, а при така изложените конкретни фактически твърдения в
искова молба за уговорките не може да се направи извод, че документите не са в
държане на ищеца; като по отношение на счетоводните справки не е необходимо
предвид признанието на ответниците за платени суми.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
3
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.12.2024 година от 09,40 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез
пълномощник и по начин, изрично посочен от тях.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и
преписи от отговори на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4