№ 346
гр. София, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно административно
наказателно дело № 20211100604281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 28.09.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 17144/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти състав, обвиняемият АЛ. И.С. е
признат за виновен в това, че на 12.02.2020 г. около 16:15 часа в гр. София, на
кръстовището на ул. „Никола Габровски“ и ул. „Тинтява“, без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)
държал високорискови наркотични вещества, както следва: амфетамин с общо нето
тегло 4,08 грама, с процентно съдържание на активния компонент 5 %, на обща
стойност 122,40 лева, като амфетаминът е поставен под контрол съгласно ЗКНВП и е
включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293/27.10.2011 г. на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, като деянието представлява маловажен случай,
поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 378,
ал. 4, т. 1 от НПК, вр. чл. 78а, ал. 1 и ал. 5 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00
(хиляда) лева.
На основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК инкриминираното
наркотично вещество е отнето в полза на държавата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв. А.С. е осъден да заплати по сметка на
СДВР направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на
132,87 лева, както и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
1
лист.
Срещу решението в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и
допълнение към нея от обв. А.С. чрез защитника му, в които се релевират доводи за
неправилност на решението на първоинстанционния съд. Посочва се, че в мотивите
липсва анализ на събрания по делото доказателствен материал, като обясненията на
обвиняемия необосновано са приети за защитна теза и не са съпоставени със
свидетелските показания. Счита се за неправилно недопускането до повторен разпит на
свидетелките К.Н. и В.Д- от страна на СРС, като се твърди, че в показанията им от
досъдебното производство са налице съществени противоречия и се оспорва протокола
за доброволно предаване на наркотичното вещество. Направено е доказателствено
искане за допускане до разпит на свидетелките Д. и Н.. Прави се искане за отмяна на
съдебния акт, като обвиняемият се признае за невиновен по повдигнатото обвинение,
алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
обвиняемия, както и събирането на други доказателства.
Обв. А.С. редовно уведомен, не се явява в открито съдебно заседание, но се
представлява от защитника си – адв. Г.Т..
В хода на съдебните прения защитникът на обв. А.С. поддържа жалбата с
изложените в нея съображения. Счита, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, тъй като мотивите към него не отговарят на законовите изисквания.
Релевират се доводи, че СРС е ограничил правото на защита на обвиняемия, като не е
допуснал до разпит две свидетелки – очевидци на случилото се – Н. и Д.. Излага
твърдения, че В. Д. е била водач на автомобила, с който са се движили, и обвиняемият
е поел отговорността за държането на наркотичните вещества вместо нея, за да
избегнат евентуалното й тестване за наркотично вещество като водач на МПС. Прави
искане за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав.
Представителят на Софийска градска прокуратура пледира жалбата да бъде
оставена без уважение. Счита, че не са налице основания за отмяна на атакувания
съдебен акт и прави искане за неговото потвърждаване като законосъобразен и
обоснован, постановен при пълнота на доказателствата без да са допуснати
процесуални нарушения. Излага съображения, че фактическата обстановка е била
изяснена и първоинстанционният съд е извел правилно правните си изводи.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнение към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обвиняемият АЛ. И.С. е роден на 24.04.1996 г. в гр. Перник, български
гражданин, средно специално образование, неосъждан, трудово ангажиран.
На 12.02.2020 г. за времето от 07:00 часа до 19:00 часа свидетелите Б.М. и Ю.Й.
– полицейски служители към 01 РУ – СДВР, били назначени като АП 81/83 и
изпълнявали служебните си задължения.
На същата дата около 16:15 часа св. В.Д- управлява лек автомобил марка
2
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ****, като на предната пасажерска седалка до
нея бил обв. А.С., а св. К.Н. седяла на една от задните седалки на превозното средство.
Св. Н. и обв. С. били бивши колеги и ходило до централния офис на магазини
„Фантастико“, находящ се в гр. София, кв. „Симеоново“, за да си вземат трудовите
книжки.
При обход на маршрут свидетелите Б.М. и Ю.Й. на кръстовището на бул.
„Никола Габровски“ и ул. „Тинтява“ спрели управлявания от св. Д. лек автомобил,
извършили проверка на лицата в автомобила и установили тяхната самоличност. На
полицейските служители им направило впечатление, че обв. А.С. се държал
притеснено и го попитали дали има в себе си забранени от закона вещества. Обв. С.
потвърдил, че има амфетамин в себе си, с оглед на което бил изведен от автомобила
заедно със св. Н.. Случаят бил докладван на ОДЧ при 01 РУ – СДВР и обв. А.С. била
задържан за срок от двадесет и четири часа по реда на ЗМВР в помещение за временно
задържане на 01 РУ – СДВР. С протокол за доброволно предаване от същата дата
обвиняемият предал намиращите се в него два броя полиетиленови свивки, съдържащи
вещество на прах, като в протокола вписал, че амфетаминът купил от гр. Перник за
сумата от 30 лв.
В хода на разследването била изготвена експертна справка № 620-Х/2020 г.,
съгласно която предоставеното от обв. С. вещество от обекти от № 1 и № 2 с реактив
на „Марки“ се получава оцветяване, показателно за наличие на амфетамин.
Нетното тегло на обектите е: на обект № 1 – 0,03 грама, и на обект № 2 – 4,05
грама. В обекти № 1 и № 2 е доказано наличие на амфетамин и кофеин. Процентното
съдържание на активния компонент – амфетамин, в двата обекта е 5 %.
Стойността на процесното наркотично вещество амфетамин с общо нето тегло
4,08 грама е на обща стойност 122,40 лева, при цена за един грам 30,00 лева.
За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по
реда на глава XXVIII от НПК, като е съобразил събраните пред него и на досъдебното
производство относими доказателствени източници, а именно: гласните
доказателствени средства чрез обясненията на АЛ. И.С. (л. 11-12 от съд. д.) и
показанията на свидетелите К.В. Н. (л. 21 от ДП), В. С. Д. (л. 22 от ДП), Б.И.М. (л. 23
от ДП, л. 62 от съд. д.), Ю.Х.Й. (л. 24 от ДП, л. 54 от съд. д.); писмените
доказателства и доказателствени средства: заповед за задържане на лице от
12.02.2020 г. (л. 13 от ДП), експертна справка № 620-Х/2020 г. (л. 27 от ДП), протокол
за оценка на наркотични вещества (л. 37 от ДП), протокол за доброволно предаване от
12.02.2020 г. (л. 38 от ДП), справка за съдимост на обв. А.С. (л. 41, 44 и 55 от ДП, л. 10
и 61 от съд. д.); способи на доказване: физикохимична експертиза по протокол № 226-
Х/2020 г. (л. 31-32 от ДП).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено
при напълно изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената
съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Настоящата
инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд фактология,
която е изяснена съобразно точния смисъл на доказателствения материал без да са
допуснати логически грешки при обсъждането му или превратно тълкуване.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата
инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса
извършено ли е инкриминираното деяние от обв. А.С., контролираният съд е
анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са
данните от кредитираните гласни доказателствени средства, писмените доказателства и
експертното заключение.
3
Оплакванията на защитата за превратно тълкуване на събраните доказателства
по делото са неоснователни. Контролираният съд е извършил внимателен и прецизен
анализ на събрания доказателствен материал според действителното му съдържание и е
обсъдил обстойно въпросите относно авторството на деянието.
Въззивният съд анализира показанията на свидетелите Б.М., Ю.Й., К.Н. и В.Д-
и ги кредитира като такива с висока доказателствена стойност, като от тях се
установяват времето, мястото и механизма на извършеното от страна на обв. А.С.
деяние. Въззивният съдебен състав намира показанията им за непротиворечиви,
хронологично последователни и убедителни относно случилото се на процесната дата
и място и предприетите от полицейските служители действия – съответно по
пристъпване към проверка на свидетелите Н. и Д. и обв. С., въпросът на полицейските
служители, отправен към обвиняемия, тъй като поведението му било съмнително,
признанието на обвиняемия, че държи наркотични вещества в себе си в метална кутия
и доброволното предаване на последните на полицейските служители.
Въззивният съд кредитира като обективни и компетентно изготвени експертна
справка № 620-Х/2020 г. и заключението на физикохимичната експертиза по протокол
№ 226-Х/2020 г., от които се установява вида и количеството на предаденото от обв. С.
с протокола за доброволно предаване от 12.02.2020 г. наркотично вещество. От
протокола за оценка на наркотични вещества се изяснява стойността на наркотичното
вещество към инкриминираната дата.
Настоящият съдебен състав обсъди и обясненията на обв. А.С., като отчете
двойствената им процесуална природа на гласно доказателствено средство, но и на
средство за защита. Контролираният съд правилно е преценил, че същите са в
противоречие както на показанията на свидетелите М., Й., Н. и Д., така и на протокола
за доброволно предаване, в който обвиняемият лично е вписал, че амфетаминът купил
от гр. Перник за сумата от 30 лева. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния,
прецени изложеното от обвиняемия, че наркотичните вещества са били на св. Д. и в
процесния случай я е защитил, твърдейки пред полицейските служители, че са негови,
като защитна теза, която не кореспондира със събраните по делото доказателства.
Предвид това, въззивният съд напълно се солидаризира с извода на първостепенния
съд, че обясненията на обвиняемия не следва да бъдат кредитирани, като опровергани
от останалия събран по делото доказателствен материал.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3
от НПК.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че обв. А.С. е осъществил състава на престъплението по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че на инкриминираните време и място обв. А.С. без надлежно
разрешително по ЗКНВП държал в себе си високорисково наркотично вещество –
амфетамин, с общо нето тегло 4,08 грама, с процентно съдържание на активния
компонент 5 %, на обща стойност 122,40 лева, като амфетаминът е поставен под
контрол съгласно ЗКНВП и е включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №
293/27.10.2011 г. на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП.
4
Настоящият съдебен състав, в унисон с виждането на СРС, намира, че
престъпното поведение на обвиняемото лице се субсумира именно под по-леко
наказуемия състав на 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като съобрази както
количеството и стойността на предмета на деянието, така и ниската степен на
обществена опасност на извършителя. Именно тези обстоятелства следва да бъдат
приети като основание за квалифициране на деянието като маловажен случай.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на обвиняемия, поради което не констатира
основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на обв. А.С. и наложеното му наказание по вид и размер.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на следващото се на
обв. С. наказание районният съд правилно е установил, че към момента на деянието е
приложим институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. Няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност, не са били налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а,
ал. 7 от НК.
В конкретния случай наказанието, предвидено за престъплението по чл. 354а,
ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, е глоба до хиляда лева, което означава, че
размерът на административното наказание, което може да бъде наложено на
обвиняемия по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК не може да надвишава този размер. С оглед
на изложеното, правилно е отмерен от районния съд размерът на административното
наказание глоба, наложено на обвиняемия, а именно такава в размер на хиляда лева.
Законосъобразно на основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК
инкриминираното наркотично вещество е отнето в полза на държавата.
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
обвиняемия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционното решение,
въззивната инстанция не констатира основания, налагащи неговото изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същото следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.09.2021 г., постановено по н.а.х.д. №
17144/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6