Р Е
Ш Е Н
И Е
Казанлък,02.06.2020г.
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти
състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в
състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при участието на секретаря
Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №102/ 2020г.
по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №284а-3657/ 09.01.2020г. на началника на
РУ-Казанлък при ОДМВР-Стара Загора, с което на „П.с.“ООД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Е.Е.С., на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.72,ал.1 от ЗЧОД, била наложена имуществена санкция в размер
на 10000/десет хиляди/лв. за нарушение на чл.2,ал.3,т.1,във връзка с
чл.5,ал.1,т.4 от Закона за частната охранителна дейност.
Недоволен от това останал представляващият „П.с.“ООД
и негов управител Е.Е.С., който е обжалвал издаденото срещу дружеството наказателно
постановление в законния срок. В жалбата се излагат доводи, че са допуснати
нарушения на материално правните и процесуално правните норми, които са довели
до установяване на фактическа обстановка, различна от действителната такава и констатиране
от АНО на нарушение, за което жалбоподателя, чрез ангажиран от него пълномощник,
твърди, че не е извършил. Желае съда да отмени издаденото НП. В с.з. пълномощникът
поддържа жалбата и сочи допълнителни
аргументи в подкрепа на същата.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Стара Загора не бе
представлявана в с.з., но по делото бе депозирано писмено становище от главен
юрисконсулт М. А., в което се изразява мнение за неоснователност на жалбата и за
правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав, като съобрази събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
НП е било връчено на
жалбоподателя на 17.01.2020г., а жалбата е била заведена пред АНО на 23.01.2020г.,
т.е. последната е подадена в законовия седемдневен срок от получаването на
наказателното постановление, поради което следва да се разгледа по същество.
Акт за установяване на административно нарушение №284а-3657/
09.01.2020г. е съставен от полицейския инспектор в група „Териториална полиция“-юг,
сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Казанлък Д.П.Д. против дружеството-жалбоподател,
за това, че „на 17.07.2019г. в 10,15ч. в обект, собственост на „П.с.“ООД, ***,
при извършена
проверка от служители на група „Териториална Полиция“-юг в сектор „Охранителна
полиция“ при Районно управление-*** в изпълнение на функции по контрол върху
частната охранителна дейност, съгласно член 71, алинея 1 от закона за частната
охранителна дейност и заповед №3493-1208/13.04.2018г. на директора на ОДМВР-
Стара Загора, е констатирано следното:
„П.С.“ООД ЕИК:
*********, представлявано от Е.Е.С. ЛНЧ **********, извършва частна охранителна
дейност по смисъла на чл.5,ал.1,т.4 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на
имуществото в обект, находящ се в гр. К., бул.„Р. Д.“№**, собственост на „П.С.“ООД,
без лиценз по чл.2,ал.3,т.1 от ЗЧОД. „П.С.“ООД е притежавало лиценз №2175/ 06.08.2012г.
за извършване на частна охранителна дейност по чл.5,ал.1,т.5 от ЗЧОД- обн. в Д.В.
бр.15 от 24.02.2004г.(отменен), на който действието е прекратено на
01.04.2019г. съгласно параграф 5 от преходните и заключителните разпоредби на
ЗЧОД, обн. в Д.В. бр.10 от 30.01.18г. в сила от 31.03.2018г. дейността по
самоохрана се осъществява чрез служители на фирмата, като в момента на
проверката- пряко от Д. И. Д., ЕГН ********** и Д. С. Т. ЕГН **********, с
което е нарушен чл.2, ал.3,т.1, във връзка с чл.5,ал.1,т.4 от Закона за
частната охранителна дейност.“
В самия АУАН е
отбелязано още, че горните обстоятелства се подкрепяли от съставения
констативен протокол и докладна записка към него с УРИ: 284р-15694/ 24.07.2019г.,
план-график на охранителите на обект „П.С.“ООД за м. юли 2019г.; копие на
лиценз №2175/ 06.08.2012г., за извършване на дейности по чл.5,ал.1,т.5 от
ЗЧОД(отм.)-самоохрана на имуществото на търговеца; копие на две страници от
книга за влизащите и излизащите от обекта МПС от 16.07.2019г. до 18.07.2019г.;
копия на два броя трудови договори- №895/30.09.2013г. и №898/30.09.2013г. между
„П.С.“ООД и съответно Д. С. Т. ЕГН ********** и Д. И. Д., ЕГН ********** и
снето сведение от организатор охрана-К. М. С. ЕГН **********.
Уточнено е още, че за това деяние
дружеството-жалбоподател е нарушило чл.2,ал.3,т.1, във връзка с чл.5,ал.1,т.4
от Закона за частната охранителна дейност, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и на чл.72,ал.1 от ЗЧОД, началникът на РУ-Казанлък при ОДМВР-Стара Загора е
санкционирал нарушителя.
Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН.
Същата е подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран
субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Управителят на дружеството е подписал АУАН, като е
посочил, че не е съгласен с констатираните факти и впоследствие е депозирал
възражение до АНО. В последното същият е отразил аргументи срещу съставения на
дружеството акт, а именно:
„съгласно § 4 ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за частната охранителна
дейност/ЗЧОД/, в сила от 31.03.2018г. „Издадените до влизането в сила на този
закон лицензи за извършване на частна охранителна дейност, включително
лицензите за извършване на самоохрана, издадени на лица по чл.2 ал.3, запазват
действието си“.
Според ал.2 на същия
параграф, лице с издаден лиценз по чл.5 ал.1, т.1-5 от отменения Закон за
частната охранителна дейност в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон
удостоверява, че извършваната от него частна охранителна дейност отговаря на
минималните изисквания, предвидени в глава втора“.
А според ал.5 на същия
параграф „Редът и за
удостоверяването по ал.2 и ... се определя с наредбата по чл.2 ал.4.“
„П.С.“ООД е именно лице
по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗЧОД, което притежава лиценз №2175/06.08.2012г. изд.
от зам. директора на ГД „Национална полиция“ към МВР за извършване на частна
охранителна дейност- по чл.5 ал.1 т.5 „самоохрана на имущество на търговци или
юридически лица“ на територията на област Стара Загора.
На 11.09.2019г. в
изпълнение на разпоредбата на § 4 ал.2 от ПЗР на ЗЧОД „П.с.“ООД в 6 месечния
срок/31.03.2018г.-30.09.2018г./ изпраща чрез Директора на ОД на МВР Стара
Загора до Главна дирекция „Национална полиция“ съпроводително писмо, изх.№ 215/
11.09.2018г., с прикрепени към него заявление, приложение №5 и други документи,
изискуеми се в раздел V на Наредба №8121з/ 11.06.2018г. за реда, по който
лицата удостоверяват, че отговарят на изискванията на Закона за частната
охранителна дейност. Видно от известие за доставяне- ИД РS
6100 ООEYIL 3 на ПС Казанлък/приложено по-долу като доказателство/ писмото е
получено в ОД на МВР Стара Загора на 13.09.2019г., т.е. това е датата на
удостоверяването.“
Управителят на
дружеството-жалбоподател счита също и че „П.с.“ООД не попада в хипотезата на §
5 от ПЗР на ЗЧОД, в сила от 31.03.2018г., която гласи, че „Издадените до
влизането в сила на този закон лицензи за извършване на самоохрана на лица,
извън тези по чл.2,ал.3, прекратяват действието си в едногодишен срок от
влизането му в сила.“, тъй като „П.с.“ООД е лице по смисъла на чл.2,ал.3 и
издадения му лиценз не прекратява действието си.
Намира, че АУАН е
съставен в нарушение на императивните разпоредби на чл.42 от ЗАНН и по
конкретно на т.4.- описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено и т.5- законните разпоредби, които са нарушени.
По-късно, след издаване
на НП, в подадената от него жалба въззивникът е доразвил аргументите си, касаещи
заключението му, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
По делото в с.з. бяха изслушани актосъставителката
Д.Д. и свидетелят Н. Р.. Първата изцяло потвърди изложената от нея в АУАН
фактическа обстановка, а вторият обясни, че след влизане в сила на новия ЗЧОД
дружеството е спазило разпоредбите му и е подало документи за издаване на
лиценз в шестмесечния срок за това, но въпреки това след около три месеца е бил
съставен акт на „П.с.“ООД. Твърди, че последното нито е било уведомено, че не
отговаря на условията на ЗЧОД, нито му е било издадена бележка, че може да
осъществява дейността си по охрана със същия лиценз. Свидетелят Р. обясни още,
че управителя на дружеството не владее писмено и говоримо български език и е
поставил въпроса за превод на АУАН и НП, но той не е бил разрешен.
За да
достигне до извода,че дружеството-жалбоподател извършва частна охранителна
дейност, състояща се в самоохрана на имуществото му в негов собствен обект, без
да притежава лиценз за тази дейност, т.е. в нарушение на разпоредбите на
чл.2,ал.3,т.1 във връзка с чл.5,ал.1,т.4 от ЗЧОД, АНО е приел, че дружеството-жалбоподател
е притежавало лиценз №2175/ 06.08. 2012г. за извършваната от него дейност по
самоохрана на имуществото му- по чл.5,ал.1,т.5 от ЗЧОД- обн.в ДВ бр.15 от
24.02.2004г.(отменен), но действието на този лиценз било „прекратено“ на 01.04.2019г.,
съгласно параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби на новия ЗЧОД, обн.
в ДВ бр.10 от 30.01.2018г., в сила от 30.03.2018г. Административно-наказващият
орган приел още, че след 01.04.2019г. и към датата на извършване на проверка от
полицейски инспектори в обекта на дружеството- 17.07.2019г., „П.с.“ООД е осъществявало
дейност по самоохрана на имуществото си, без да притежава изискуемия за тази
дейност лиценз по чл.2,ал.3,т.1, във връзка с чл.5,ал.1,т.4 от ЗЧОД.
Това тълкуване на материалния
закон е неправилно.
Такова е и заключението
на АНО, че по отношение на „П.С.“ООД намира приложение разпоредбата на параграф
5 от Преходните и заключителни разпоредби на новия ЗЧОД, обн.в ДВ бр.10 от
30.01.2018г., в сила от 30.03.2018г., съгласно която: „Издадените до влизането
в сила на този закон лицензи за извършване на самоохрана на лица, извън тези по
чл.2,ал.3, прекратяват действието си в едногодишен срок от влизането му в сила.“,
т.е. че дружеството-жалбоподател попадало в кръга на лицата „извън тези по чл.2,ал.3“,
за чийто издадени лицензи за самоохрана е приложимо прекратяването на тяхното
действие, съгласно параграф 5, тъй като съобразно цитираната разпоредба на
чл.2,ал.3,т.1 от ЗЧОД: „Частна охранителна дейност по отношение на имущество-
собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от: 1.
търговци по ал.2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на
частна охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.2“ и именно в тази категория лица-
търговци по смисъла на ал.2, които притежават лиценз или удостоверение за
извършване на частна охранителна дейност по отношение на имущество- собствено
или ползвано на законно основание, попада и дружеството-жалбоподател, притежавайки
лиценз за извършване на охранителна дейност, към момента на влизане в сила на
новия ЗЧОД, по отношение на собствено имущество.
Следователно, противно
на заключението на административно- наказващия орган, дружеството-жалбоподател
не попада в кръга на лицата „извън тези по чл.2,ал.3“, по смисъла на параграф 5
от Преходните и заключителни разпоредби на новия ЗЧОД, обн. в ДВ бр.10 от
30.01.2018г., в сила от 30.03.2018г., поради което лиценз с №2175/ 06.08.2012г.
за извършваната от него дейност по самоохрана на имуществото му, издаден по
реда на чл.5,ал.1,т.5 от ЗЧОД- обн. в ДВ бр.15 от 24.02.2004г.(отменен), не
прекратява действието си, съответно разпоредбата на цитирания параграф 5,
обратно на извода на АНО, не е приложима по отношение на издадения на
жалбоподателя лиценз от 2012г. Приложимата такава е тази на параграф 4 от
цитираните Преходни и заключителни разпоредби, съгласно която: „Издадените до
влизането в сила на този закон лицензи за извършване на частна охранителна
дейност, включително лицензите за извършване на самоохрана, издадени на лица по
чл.2,ал.3, запазват действието си“, т.е. и към момента на извършване на
проверката от полицейските инспектори в обекта на дружеството- 17.07.2019г.,
издаденият му лиценз с №2175/ 06.08.2012г. по реда на чл.5,ал.1, т.5 от ЗЧОД-
обн. в ДВ бр.15 от 24.02.2004г.(отменен), за извършване на дейност по
самоохрана е бил действащ, поради което следва извода, че осъществявайки на
практика тази дейност по самоохрана на собствения си обект, чрез наети за целта
служители по трудово правоотношение,дружеството-жалбоподател е извършвало на
законово основание тази дейност, съответно не е осъществило нарушението, за
което е било санкционирано с процесното НП. Нещо повече- „П.с.“ООД своевременно
е изпълнило вменените му съгласно параграф 4,ал.2 от Преходните и заключителни
разпоредби на новия ЗЧОД, обн. в ДВ бр.10 от 30.01.2018г., в сила от
30.03.2018г., задължения- в 6-месечен срок от влизането в сила на закона(31.03.2018г.-30.09.2018г.)
да удостовери, че извършваната от него частна охранителна дейност отговаря на
минималните изисквания, предвидени в глава втора, като на 11.09.2019г. е
изпратило чрез Директора на ОДМВР-Стара Загора до Главна дирекция „Национална
полиция“ съпроводително писмо с изх.№215/ 11.09.2018г., с прикрепени към него
заявление, приложение №5 и други документи, изискуеми в раздел V на Наредба
№8121з/ 11.06.2018г. за реда, по който лицата удостоверяват, че отговарят на
изискванията на Закона за частната охранителна дейност. Видно от известие за
доставяне- ИД РS 6100 ООEYIL 3 на ПС-Казанлък, писмото е получено в ОДМВР-Стара
Загора на 13.09.2019г., т.е. това е датата на която е извършено
удостоверяването, в изпълнение на вменените на жалбоподателя задължения по §
4,ал.2 от ПЗР на ЗЧОД.
Изложеното дотук налага
единствено възможния извод- че дружеството-жалбоподател не е извършило
нарушението, за което е било санкционирано с процесното НП, тъй като е
извършвало дейността по самоохрана на собствения си обект в гр.Казанлък въз
основа на действащ и валиден лиценз с №2175/ 06.08.2012г., надлежно издаден му
по реда на чл.5,ал.1,т.5 от ЗЧОД-обн. в ДВ бр.15 от 24.02.2004г.(отменен).
В
изпълнение на задължението да следи служебно за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство
съдът констатира, че актосъставителя и АНО са съставили и издали
административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, във връзка
с разпоредбата на чл.21,ал.2 от НПК, срещу дружество, чийто управител е чужд
гражданин, за когото няма никакви доказателства да владее говоримо и писмено
български език.Събраха се доказателства за обратното-че същия категорично не
владее български език. Съгласно посочените правни норми актосъставителят и АНО
е следвало да осигурят присъствието на преводач. В тежест на административният
орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителя е разбрал съдържанието
на предявения му акт. Процесът по установяване на административно нарушение и
налагане на съответното наказание следва да се осъществява от компетентните
органи в съответствие със законодателството на РБългария. Наличието на
затруднения в администрацията, независимо от причините, не може да се преценява
във вреда на санкционирания. В чл.1 от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/ се определят общите правила за административните нарушения и
наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и
изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за
защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. В чл.84 от ЗАНН е посочено, че доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения
за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/.
Съгласно чл.21 от НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл.84 от ЗАНН, наказателното производство се води на български език. Съгласно ал.2 на чл.
21 от НПК: „Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от
родния си или от друг език. В тези случаи се назначава преводач.“.
Предявяването на акта е, за да се запознае
нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за
упражняване на правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е
привлечен да отговаря. Неспособността на нарушителя да разбере за какво е
привлечен да отговаря засяга правото му на защита, поради което допуснатото
процесуално нарушение е съществено. Същото е от категорията на неотстранимите,
опорочава цялата административно-наказателна процедура и е основание за отмяна
на наказателното постановление. Следва
да се има предвид, че съдът приема за недопустимо превода да се извърши от случайно
лице с непроверена компетентност, както и от лице, което участва в
производството в друго качество в производството- актосъставител, връчител,
свидетел, административно-наказващ орган. Предвид гореизложеното, с оглед
осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и
осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ
български език, към момента на връчване на акта, контролният орган е следвало
да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния език или на друг език,
разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. В акта лицето е следвало да
запише, че е бил осъществен превод и че е разбрало в какво нарушение е
обвинено, след което да положи подписа си.
По същия начин, с превод, осигурен от заклет
преводач, назначен от наказващия орган, следва да се връчи и наказателното постановление,
като лицето отново преди подписа си следва да запише, че му е осигурен превод и
е разбрало за извършването на какво нарушение се наказва. Тъй като законът не
съдържа изискване относно формата на превода- устна или писмена, следва да се
приеме, че вместо да се осигури присъствие на заклет преводач, извършващ
превода при връчването на АУАН, съответно на НП, би могло на лицето да се връчи
ведно с АУАН, съответно с НП, съставени на български език и превод на същите на
съответния разбираем за нарушителя език. Писменият превод също следва да бъде
извършен от заклет преводач: за АУАН- назначен от контролните органи, а за НП-
назначен от наказващия орган.Обстоятелството дали лицето владее български език
следва да се установи от контролните органи при личния контакт с нарушителя.
При връчването на лицето следва изрично да се задават въпроси, от които да се
установи владее ли български език и разбира ли в какво нарушение е обвинено,
респективно за какво нарушение е наказано. Ако лицето заяви, че владее
български и контролния орган се убеди в това, следва да запише тази констатация
в АУАН.
Тъй като посочените действия осигуряващи
реалното упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от
контролния орган- актосъставителя, нито от АНО, съдът намира, че допуснатото
нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените,
неотстранимо е в съдебната фаза на административно-наказателния процес и само
по себе си представлява абсолютно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В тази смисъл са налице и основанията за заплащане,
от страна на наказващия орган, на направени от дружеството-жалбоподател разноски в размер на 960/деветстотин и
шестдесет/ лева за упълномощаване на процесуален представител.
Предвид изложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.III
от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №284а-3657/ 09.01. 2020г.,издадено
от началника на РУ-Казанлък при ОДМВР-Стара Загора, с което на „П.с.“ООД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *****, представлявано от Е.Е.С. ЛНЧ **********,
с адрес: ***, е наложена
имуществена санкция в размер на 10000/десет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА началника на
РУ-Казанлък при ОДМВР-Стара Загора, град Казанлък, да заплати на „П.с.“ООД със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, представлявано от Е.Е.С. ЛНЧ
**********, с адрес: ***, сумата 960/деветстотин и шестдесет/ лева, заплатена
от дружеството за упълномощаване на процесуален представител от Адвокатско
дружество „М.,*** по АН дело №102/ 2020г. по описа на Районен съд- Казанлък.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: