№ 20980
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.ЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА К. Г.ЕВА Гражданско
дело № 20221110158696 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Т. Г. К. , редовно призована за днешното съдебно заседание,
не се явява, представлява се от адв. Д.М.П. с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ ЕС НА АДРЕС ************************, редовно
призована за днешното съдебно заседание, представлява се от адв. Д., с
пълномощно налично на лист 55 по делото.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се даде ход на делото
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно проекто-доклад на съда, обективиран в
определение на съда от 02.06.2023г.
АДВ. П.: Поддържам исковата молба и всички искове, оспорвам
отговора на исковата молба. Във връзка с указаната доказателствена тежест
представям доказателство и моля да приемете разпечатка от имейл
кореспонденция, от която е видна датата, на която доверителката ми чрез
своята сестра е получила процесния протокол заверен с „вярно с оригинала“,
както и пълномощно изхождащо от ищцата, с което е упълномощила своята
сестра да я представлява във връзка с Общото събрание на Етажната
собственост. На 28 септември е получила имейла, с който й е изпратен от
управителката на ЕС процесния протокол, заверен с „вярно с оригинала“.
АДВ. Д.: Поддържам отговора на исковата молба. Считам, че исковете
са преклудирани и производството следва да бъде прекратено. Ищцата е
уведомена въз основа на чл.16, ал.7, изречение последно от ЗУЕС, според
който когато някой не живее на адреса, а няма спор, тя признава многократно,
включително в исковата молба, че не живее на адреса и не е изпратил
1
уведомление формално уведомление по чл.13 от закона и се счита призован
с поставяне на съобщението, за което са представени доказателства към
отговора на исковата молба, тоест кога тя е получила и дали е получила
въобще по имейл протокола е абсолютно немеродавно.
АДВ. П.: Електронният адрес е предоставен по-късно, по-късно е
направено уведомлението по чл.13, ал.2, но считам че за релевантен трябва да
се счете моментът, в който тя е получила препис от протокол заверен с „вярно
с оригинала“, тъй като тя преди това няма как да знае какво е съдържанието
на протокола и съответно да го оспорва. Доверителката ми се е уведомила, че
такова събрание е проведено все пак и да се приложи презумпцията на чл.16,
ал.7 от ЗУЕС би я поставило в по-неизгодно положение от етажните
собственици, които са присъствали на процесното общо събрание.
АДВ. Д.: Това не е презумпция по чл.16, това е правило. Ако не сте
изпратили уведомление по чл.13 сте призовани по този ред, това не е
презумпция. Когато ищцата е получила на имейла поканата за общото
събрание, същият този имейл, който в момента е като доказателство и тя е
получила покана за Общо събрание. На същия ден, в който са залепени и
уведомления по реда на чл.16, ал.7, тя пак на същия имейл е получила
протокол от Общото събрание. С момента на залепване на уведомлението тя
вече е уведомена, но управителят с цел максимална добросъвестност е
изпратил на абсолютно всички, не само на ищцата, на всички възможни, на
които знае имейлите им е изпратил протокола, тоест ищцата много добре е
знаела, че има Общо събрание, била е уведомена за протокола, съдържанието
на протокола, още в деня на залепването, но тя е уведомена със самият факт
на залепването, а не с получаването на имейла по приложение на чл.16, ал.7,
изречение последно от ЗУЕС.
АДВ. П.: Следва да изясним какъв е реда по чл.16, ал.7 след
завършването на който всъщност започва да тече въпросният срок за
оспорване на решението на Общото събрание и той представлява следното,
както всички предполагам знаем залепваме това уведомление, след което
етажните собственици може да поискат да се снабдят с препис от протокола
заверен с „вярно с оригинала“, за да знаят че именно това е съдържанието на
протокола, това се случва на общото събрание и това са решенията и чак
тогава, когато го получат от тази дата започва да тече срока.
АДВ. Д.: Това не е вярно. Не тече от датата на получаването на
протокола, а от датата на залепване на уведомлението. Ако прилагаме
принципно, че срока за обжалване на всеки тече от момента, в който си е
получил с „вярно с оригинала“ протокола, то това ще създаде изключителна
несигурност и срокове различни за всеки един етажен собственик. Срока тече
от момента на поставянето на съобщение за изготвения протокол. От там
нататък да, всеки може да си поиска завереното копие, няма никакъв спор по
въпроса, но срока тече от датата на поставяне на уведомлението. Това Ви
съобщава, че може да си получите копието, но това не променя факта от кога
2
тече срока.
СЪДЪТ след изявленията направени от процесуалните представители и
на двете страни намира, че настоящото производство е недопустимо като
предявено извън срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС по следните съображения.
Законът задължава ищеца да предяви конститутивен иск по чл.40, ал.1
от ЗУЕС в 30-дневен срок от оповестяване на решението по чл.16, ал.7 от
ЗУЕС. Това не е случайно и спазването на този срок е важно и не случайно
срока е преклузивен, за него съдът следи служебно. Това е така, тъй като
приетите решения от Общото събрание на етажната собственост са вид
многостранен акт, който е насочен към постигане на една обща цел и затова с
оглед спецификата на материално-правните отношения е много важно
спазването на срока. Както съдът посочи редът за оповестяване на решенията
е обективирано в чл.16, ал.7 от ЗУЕС, като според тази норма председателят
на Управителния съвет на СЕС поставя на видно и общодостъпно място,
такова на входа на сградата съобщение за протокола в 7-дневен срок от
изготвянето му. Видно е и се установява в случая, включително от
доказателствата, които представи процесуалният представител на ищеца в
днешно ОСЗ, че Общо събрание е проведено на 15.09.2022г., а на
21.09.2022г. е поставено въпросното уведомление - съобщение, тоест
спазени са изискванията по чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Разбира се за съставяне на
съобщението се съставя протокол, в който се посочва датата, часът и мястото
на поставяне на съобщението, като копие от протокола се предоставя на
собствениците при поискване действително, а когато те не обитават
съответния апартамент или имот в СЕС са длъжни по реда на чл.13, ал.2 от
ЗУЕС да представят електронен адрес, на който да им бъде връчен протокола
от Общото събрание на етажната собственост. Много важно в случая, е да се
подчертае, че това съобщение, това е уведомяване по чл.13, ал.2 от ЗУЕС
следва да предшества датата на Общото събрание. В случая е видно и се
установява, че такова уведомяване е направено едва на 21.09.2022г., поради и
което това уведомяване няма така нареченото ретроактивно обратно действие
и етажната собственост не е длъжна в предвид спецификата на приетите
решения, които вече съдът изясни, да се съобразява с него.
По изложеното съдът намира, че срока за предявяване на иска започва
да тече от момента на съобщението, което в случая трябва да е 21.09.2022г.
Доколкото закона обвързва началото на срока с момента на оповестяване на
протокола, като именно това е датата. Видно е, че иска е предявен едва на
28.10.2022г., което обосновава извод, че е предявен извън преклузивния срок
по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. По всичко това съдът намира, че делото следва да
бъде прекратено, като образувано по недопустимо производство.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№58696/2022г. по описа на СРС,
3
45 състав.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба
пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок, считано от днес, доколкото и
двете страни се намират в ОСЗ.
АДВ. Д.: Моля да ни бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира, че на основание чл.78, ал.4 от ГПК в хипотеза на
прекратяване на делото право на разноски се поражда в право на ответника.
Същият претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лева, като за реалното заплащане на разноските, съобразно постановките
на т.1 от ТР №6/2013г. на ОС на ГТК на ВКС са налице доказателства, видно
от представения договор за правна защита и съдействие от 14.02.2023г. на
лист 54 по делото, поради което тези разноски съответно следва да бъдат
присъдени в полза на правоимащата страна.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА свое протоколно определение от 03.10.2023г., с което съдът
е прекратил производството като недопустимо, като ОСЪЖДА Т. Г. К., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Етажните собственици на самостоятелни
обекти в етажната собственост, находяща се в /АДРЕС/, сумата в размер на
1000 лева, деловодни разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
Определението с допълнената част също подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи
в 10.57 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4