№ 17329
гр. С. 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110114606 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК от С. С. Д. срещу „С.в.“ АД, с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 135, 77 лв., 1/6 част от общо начислена и
претендирана от наследодателя на ищеца сума от 814, 66 лв. представляваща
задължения за ВиК услуги за периода от 20.03.2018 г. до 11.09.2018 г.
В исковата молба се твърди, че според ответника по партида с клиентски № се
дължат суми за предоставени В и К услуги от Л.Б. Д., която била починала на
03.03.2022 г. и оставила трима наследници, единият от които – 1 настоящият ищец.
Сочи се, че след направена справка в деловодството на ответника било установено, че е
начислено задължение в горепосочения размер, което се претендирало от ищеца.
Излагат се твърдения, че партидата е открита на името на наследодателя на ищеца без
правно основание. Поддържа се, че за процесния имот са начислени и претендирани
суми в общ размер на 814,66 лв., като ищецът в качеството си на наследник имал
правен интерес да оспори сумата от 135,77 лева, т.е. 1/6 от общия размер на
претендираната сума. Излагат се твърдения за липса на облигационни отношения
между страните, както и такива в насока, че имотът не е водоснабден, уредите за отчет
не са изрядни и не са минали необходимите проверки. Сочи, че отчитането на общия и
индивидуалните водомери на адреса е извършено в нарушение на чл. 32, ал. 3, както и
на чл. 30 и следващите от Наредба № 4. Не бил спазен и чл. 21, ал. 1 от общите условия
на дружеството, съобразно който показанията на водомерите се отчитат за период не
по-дълъг от един месец за общия водомер, като отчитането на индивидуалните
водомери след общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца до 24
часа, както и на чл. 21, ал. 5 от ОУ според който датата на отчитане на водомерите се
обявява с писмено уведомление в срок не по-кратък от 3 работни дни. Оспорва
методиката, по която е определен размерът на задължението. Релевира възражение за
1
изтекла погасителна давност, като излага подробни съображения в тази насока. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Излага съображения за неоснователност на иска и
твърди, че по делото е безспорно установено, че ищцата е собственик на 1/6 от имота, в
качеството на наследник на Л.Б. Д.. Твърди, че между страните е налице облигационно
отношение с предмет доставка на В и К услуги до процесния имот. Сочи, че титуляр на
партидата е наследодателят на ищеца, както и че претенцията за заплащане на
задълженията не са били насочвани към лице, различно от нея. Не оспорва, че по
отношение на процесното вземане е изтекъл законоустановения давностен срок.
Ответникът оспорва да е претендирал процесните суми от ищеца, поради което счита,
че не е дал повод за завеждане на делото, излага още и че не е предприемал действия
по принудително събиране на процесната сума, с оглед на което моли разноските да
бъдат възложени в тежест на ищеца съобразно чл. 78, ал.2 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила
на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумата в размер 135, 77
лв., 1/6 част от общо начислена и претендирана от наследодателя на ищеца сума от
814, 66 лв. представляваща задължения за ВиК услуги за периода от 20.03.2018 г. до
11.09.2018 г. за имот, находящ се в гр. С. ж.к. „З., ул. №.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1
ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на
претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът
се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор
по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството
или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния
интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно. В
този смисъл е Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, IV ГО,
според което ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията
си и процесуалното си поведение.
Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество
твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е
отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно
релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават
твърдението за несъществуване на задължението, а именно - съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за
предоставяне на водоснабдителна услуга, че за периода от 20.03.2018 г. до 11.09.2018 г.
ответникът е предоставил в процесния имот водоснабдителни услуги с цена, 1/6 от
2
която е в размер на 814, 66 лв., изискуемост на вземането, че от настъпване на
изискуемостта на вземането са налице обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
Доколкото в отговора на исковата молба ответникът твърди, че титуляр на
партидата за процесния имот е Л.Б. Д., като, видно от удостоверение за наследници (л.
7), същата е починала 03.03.2022 г. и е наследена от ищеца С. С. Д., то за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на иска.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на
вземането – наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на
ВиК услуги между страните, както и наличието на извършени услуги на
претендираната стойност, а също така релевира възражение за изтекла погасителна
давност. В тази връзка, съдът е разпределил в доказателствена тежест на ответника, че
следва да докаже посочените обстоятелства.
С отговора на исковата молба ответникът прави признание на факта на
изтичане на погасителната давност за процесното вземане. Предвид изложеното с
доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: Вземанията по
партидата на наследодателя на ищеца, натрупани преди изтичането на 3 – годишния
срок считано от датата на депозиране на исковата молба, са погасени по давност.
Възражението за изтичане на погасителна давност обаче като правопогасяващо
възражение подлежи на разглеждане, само и единствено ако е налице валидно
възникнало материално право. По давност могат да бъдат погасени само
съществуващите задължения. Твърди в тази връзка, че не дало повод за завеждане на
делото и моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да не бъдат възлагани в негова тежест
сторените от ищеца разноски. Отделно от това, видно от приложеното по делото
пълномощно (л. 16), упълномощения от ответното дружество процесуален
представител – юрисконсулт Анелия Петрова не разполага с правомощието да
извършва всички съдопроизводствени действия по делото, вкл. и да се разпорежда с
предмета на делото. Последната не може да признава предявените от насрещната
страна искове.
Въпреки посоченото, ответникът не е ангажирал доказателства за наличието на
договор за предоставяне на водоснабдителна услуга между страните за периода от
20.03.2018 г. до 11.09.2018 г., отнасящ се за имот, намиращ се в гр. С. ж.к. „З., ул. №,
клиентски №. Във връзка с изложеното и с оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест следва да се приеме, че между страните не съществува
облигационно отношение, поради което и ищецът не дължи на ответника процесната
сума.
Ето защо, съдът намира, че отрицателният установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК следва да се уважи.
По разноските:
По делото не е налице признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК, а
ответникът е признал част от твърденията в исковата молба, с оглед на което съдът
приема, че не е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер
на 50,00 лв., представляваща разноски по производството за заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. С. Й. Д. – процесуален представител на
ищеца, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв. с
3
ДДС.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,I ГО, 36 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че С. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С. ул. „ГГ.“ № 31, ет. 1 не дължи на „С.в.“ АД, ЕИК .... сумата в размер на 135, 77
лв., представляваща 1/6 част от общо начислена и претендирана от наследодателя на
ищеца сума от 814, 66 лв. представляваща задължения за ВиК услуги за периода от
20.03.2018 г. до 11.09.2018 г., за имот намиращ се в гр. С. ж.к. „З., ул. №, клиентски
№.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ...., с адрес: гр. С. ж.к. „М.“, Б.п. № 1, бл. 2А, да
заплати на С. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „ГГ.“ № 31, ет. 1 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50,00 лв., представляваща разноски по
производството.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК ...., с адрес: гр. С. ж.к. „М.“, Б.п. № 1, бл. 2А, да
заплати на адв. С. Й. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 480,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4