РЕШЕНИЕ
№ 2024 14.12.2016г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На четиринадесети ноември две
хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Н.Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3333 по описа
за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Д.И.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
– адвокат Н.К., против Е.А.Т. с ЕГН **********
***. Ищцата моли съда да осъди ответницата да й заплати сумата от 13 000 лв., с която последната без
основание се е обогатила за нейна сметка, ведно със законната лихва от
предявяването на иска на 08.06.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата твърди, че
е дъщеря и единствен наследник по закон на И.А.Б., починал на ***г., с когото
приживе ответницата е живяла на семейни начала. Непосредствено след смъртта на
И.Б. ответницата изтеглила от негова банкова сметка *** „Сосиете Женерал
Експресбанк” суми от общо 8 000 лв. - 6 000 лв. на 10.11.2015г. и
2 000 лв. на 11.11.2015г. /тегления по 400 лв./. На 23.11.2015г. по искане
на ответницата ищцата й е предоставила сумата от 5 000 лв., поискана от
ответницата за заплащане на апарат, използван в лечебното заведение при
операция на бащата на ищцата. Впоследствие ищцата установила, че ответницата не
е плащала никакви суми за ползването на този апарат. Поради това ищцата счита,
че ответницата без основание се е обогатила за нейна сметка със сумата от общо
13 000 лв.
Ответницата в
преклузивния срок по чл.131 ГПК представя писмен отговор, с който оспорва иска.
Признава, че е живяла с бащата на ищцата на съпружески начала, както и факта на
теглене на парични суми от сметката на И.Б.. Твърди, че сумите е изтеглила от
една страна с убеждението, че управлява общи средства, в това число и нейни
такива, а от друга страна – за да възстанови сумите, които приживе И.Б. е
изтеглил от сметката на това дружество, чийто управител е синът й Т.Д.Д.. В
съдебно заседание признава факта на получената от ищцата сума от 5 000 лв.
през ноември 2015г., но не й ги е върнала, тъй като е упражнила облигационно
право на задържане.
Ответницата
предявява насрещен иск за осъждане на ищцата да й заплати сумата от 15 000 лв., с която ищцата без
основание се е обогатила за нейна сметка със стойността на следните подобрения,
извършени с лични средства /получени от трансформация на лично недвижимо
имущество и по дарение от трети лица/ в жилището, което ответницата е обитавала
съвместно с бащата на ищцата, находящо се в гр.Б., *** : - цялостна подмяна на
ел. и ВиК инсталации; - замазки на пода и стените; - ново подово покритие; -
изолации – външна и вътрешна; - подмяна на дограмата и всички врати; -
остъкляване на терасата; - разходи за демонтаж на климатиците в апартамента,
зареждане и повторен монтаж; - изкъртване на мазилки; - фаянс на санитарен
възел; - ново ел. табло; - блиндирана врата със секретен патрон; - вътрешна
изолация с гипсокартон.
При условията на
евентуалност ответницата предявява и възражение за прихващане на претендираното
от ищцата задължение в размер на 13 000 лв. от вземането й по насрещния иск.
Ищцата - ответник
по насрещния иск представя писмен отговор, с който го оспорва. Твърди, че
подобренията в имота не са извършени в посочения период и не са с лични
средства на Е.Т.. Твърди, че подобренията са правени с лични средства на И.Б. –
от дейността му като съдружник й управител на „Владиван” ООД, от притежаваните
от него магазини за строителни и ел. материали, от продажба на негов недвижим
имот в гр.Б., *** през 2013г. за цена от 87 000 евро. Счита, че тъй като
ищцата по насрещния иск е била държател на имота, тя има право да претендира
само направените разходи за труд и материали.
С отговора на
насрещния иск е предявено и евентуално възражение за прихващане със задължение
на Е.Т. в размер на 1 521 лв. – обезщетение за ползване на собствения на Д.Б.
***, за периода 10.11.2015г. – 07.02.2016г. Възражението е уточнено по размер в
проведеното на 14.11.2016г. съдебно заседание.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният главен
иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Правното основание
на насрещния иск е чл.59 вр. чл.61 ал.2 от ЗЗД.
Възраженията за
прихващане са с правно основание чл.103 вр. чл.59 от ЗЗД.
Страните не
спорят, че ищцата Д.И.Б. е дъщеря и единствен наследник по закон на И.А.Б.,
който е починал на ***г. Не се спори също, че от 1992г. до смъртта на И.Б.
ответницата Е.А.Т. е живяла с него на семейни начала.
С доклада на
делото, направен в съдебно заседание на 13.10.2016г., са приети за ненуждаещи
се от доказателства признатите от ответницата твърдения на ищцата, че на 10. и
11.11.2015г. ответницата е изтеглила чрез банкомати от сметката на И.Б.
съответно 6 000 лв. и 2000 лв., а на 23.11.2015г. ищцата е предоставила на
ответницата сумата от 5 000 лв. за да заплати медицински разход за
операцията на И.Б., което не било сторено, но ответницата не е върнала на ищцата
така получената сума. От приложеното към исковата молба извлечение от банковата
сметка на И.Б. в „Сосиете Женерал Експресбанк” се установяват общо 20 тегления
на суми по 400 лв. на 10. и 12.11.2015г. – общо 8 000 лв.
По отношение на така
изтеглените суми ответницата прави следните възражения : 1. че отношенията й с
И.Б. приживе са били като между съпрузи, поради което извършеното е действие на
управление на общи средства /нейни и на покойния И.Б./; и 2. че е използвала
тези пари, за да върне на трето лице - „Бедросов” ЕООД част от сумите, които
приживе И.Б. е изтеглил за лични нужди от сметките на това дружество,
използвайки пълномощията, дадени му от управителя на дружеството – сина на
ответницата Т.Д.Д.. Сочи, че с тези свои действия е осуетила неоснователно
обогатяване на ищцата за сметка на посоченото търговско дружество.
Лишено от законово
основание е възражението на ответницата за умисъл за ползване на лични и общи
средства, основан на продължителните й близки отношения с покойния И.Б..
Законът презюмира общност на вещите и правата върху вещи, в това число и на
паричните влогове, само по отношение на съпрузите – съпружеска имуществена
общност на придобитото по време на брака, установена в чл.19 от СК – отменен и
чл.21 от действащия СК. По смисъла на закона /чл.6 ал.1 от СК-отм. и чл.4 ал.1
от СК/ последиците на брака са ограничени само за гражданския брак, сключен в
предписаната от СК форма. Поради това неоснователно е позоваването от страна на
ответницата на общност на паричните средства между нея и покойния И.Б., тъй
като такава не може да бъде презюмирана само на основание продължителното им
фактическо съжителство на семейни начала, чиито последици не са приравнени от
закона на последиците на гражданския брак. Тъй като посочените парични средства
са изтеглени от банкова сметка ***, като ответницата не твърди и не е доказала
по делото по тази сметка да са били депозирани нейни лични средства, съдът
приема, че изтеглените на 10. и 12.11.2015г. общо 8 000 лв. са принадлежали
на покойния приживе, а след неговата смърт на 09.11.2015г. на основание чл.1
вр. чл.5 от ЗН по силата на наследственото правоприемство са придобити от
ищцата Д.Б. – единствен наследник по закон на баща си И.Б., видно от представеното
удостоверение наследници.
Съдът приема за
неоснователно и възражението на ответницата за изпълнение на дълг на покойния И.Б.
към трето на спора лице. При извършена служебна справка в търговския регистър
се установява, че соченото дружество „Бедросов” ЕООД до 24.09.2015г. е
управлявано от покойния И.Б., който е бил и едноличен собственик на капитала.
След тази дата дружеството се притежава и управлява от лицето Т.Д., за което не
се спори, че е син на ответницата Е.Т.. Действително по силата на пълномощно от
06.10.2016г. покойният И.Б. е имал представителна власт за „Бедросов” ЕООД, а
от представените извлечения от банкова сметка *** „Сосиете Женерал Експресбанк”
се установяват извършени от И.Б. на 30.10.2015г. тегления на парични суми.
Въпреки това липсват каквито и да било доказателства за материалноправна
легитимация на ответницата Е.Т. да действа от името и за сметка И.Б.,
погасявайки твърдяните негови парични задължения към третото лице „Бедросов”
ЕООД. Следва да се отбележи, че отношенията между това трето лице и покойния И.Б.
са извън предмета на настоящия спор. Освен това по делото не се събраха
доказателства за предаването на така изтеглените суми от ответницата на третото
лице. Ето защо съдът приема, че с изтеглянето на паричните суми от банковата
сметка на покойния ответницата без основание се е разпоредила с чуждо
имущество, което на основание чл.1 вр. чл.5 от ЗН към онзи момент вече е било
придобито от ищцата. С това ответницата без основание се е обогатила за сметка
на ищцата със сумата от 8 000 лв., която следва да й върне на основание
чл.59 от ЗЗД.
По отношение на
предоставените на 23.11.2015г. от ищцата на ответницата 5 000 лв. за
заплащане на медицински разход за операцията на И.Б. :
В съдебно
заседание на 13.11.2016г. чрез процесуалния си представител ответницата
признава, че е получила тези пари от ищцата, за да заплати стойност на
апаратура и специален инструмент, използвани при последната медицинска
интервенция на покойния И.Б., както и че впоследствие тези пари са й били
възстановени, но не ги е върнала на ищцата. В същото съдебно заседание
ответницата въвежда и възражението си по иска за връщането на тази сума, като е
заявява, че задържа тези пари до установяването и възстановяването от страна на
ищцата на личните й разходи за извършените подобрения в обитавания от нея и И.Б.
апартамент. Съдът констатира, че това материалноправно възражение за право на
задържане /чл.91 ал.1 от ЗЗД/ е въведено несвоевременно в процеса от
ответницата. То не е било направено с писмения отговор на исковата молба
съгласно чл.131, ал.2, т.5 от ГПК, поради което на основание чл.133 от ГПК е
преклудирано и последващото му въвеждане в процеса е недопустимо. Поради това
при липсата на други възражения съдът приема, че дори и да се приеме наличието
на основание за получаването на сумата от 5 000 лв. на 23.11.2015г. от
ищцата, след отпадането му ответницата неправомерно е задължала получената
сума, с което неоснователно се е обогатила за сметка на ищцата и дължи
връщането й.
По тези
съображения осъдителният иск за връщане на сумата от общо 13 000 лв. е
основателен и ще бъде уважен.
По насрещния иск и
евентуалното възражение за прихващане :
По делото е
безспорно, че до смъртта на И.Б. той и ответницата са живяли в апартамент,
находящ се гр.Б., ***. Видно от представения нотариален акт № ***/ 2002г. този
апартамент е бил собственост на И.Б.. Страните не спорят, че в апартамента е
бил извършен основен ремонт, но спорят относно произхода на средствата, с които
са заплатени разходите по този ремонт – ищцата по насрещния иск Е.Т. твърди, че
ремонтът е извършен изцяло с нейни лични средства - получени от продажба на лично недвижимо
имущество и по дарение от трети лица, а ответницата по този иск Д.Б. твърди, че
ремонтът е извършен с лични средства на наследодателя й И.Б. – средства от
дейността му като съдружник и управител на „Владиван” ООД и от продажба на
личен недвижим имот. Спорят и относно периода на извършване на ремонта – ищцата
Т. твърди, че е продължил от 2012г. до 2014г., а ответницата Б. – че е извършен
през 2014г.
Доказателствената
тежест за установяване на фактите, на които се основава насрещния иск се носи
от ищцата по него, която следва да проведе пълно и главно доказване на
твърденията си за извършените ремонтни дейности, за размера и произхода на
вложените средства.
За установяване на
обстоятелствата по насрещния иск са разпитани свидетелите Т.К., К.А.,
ангажирани от ищцата Т., и свидетелите И.А., Р.А., П.С. и А.М., ангажирани от
ответницата Б.. Показанията на свидетелите относно времето на извършването на
ремонта и средствата за заплащането му са противоречиви. В подкрепа на тезата
на ищцата са показанията на свидетелите К. и К., които твърдят, че основният
ремонт в жилището е започнал началото на 2012г., продължил е година-две, като
средствата за него са били осигурени изцяло от Е.Т. – от продажба на собствена
гарсониера. В противоречие с тези показания са показанията на свидетеля Р.А.,
който е извършил голяма част от ремонтните дейности в процесното жилище. Този
свидетел твърди, че ремонтът е извършен през 2014г, продължил е 2-3 месеца и
само за строителните дейности И.Б. му е заплатил 10 000 лв., като отделно
е плащал за врати, дограма, мебели и т.н. Свидетелят А.М. е правил външната
изолация на апартамента, за която му е платил И.Б.. Свидетелят И.А. – съдружник
на покойния И.Б. в търговско дружество „Владиван”, занимаващо се с търговия със
строителни и електроматериали, също установява, че Б. е заплащал вложените в
ремонта на апартамента материали със собствени средства от получаваната печалба
и дивиденти. Твърди също, че средствата от продажбата на апартамента на Е.Т.
били вложени в ремонт на камион, собственост на сина й.
От представения от
ищцата предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
16.11.2011г. и нотариален акт за покупко-продажба на имота № ***/ 28.06.2012г.
се установява, че тя се е разпоредила със собствен апартамент, находящ се в
гр.Б., *** за цена от 23 500 лв. Въз основа на приложеното извлечение от
еврова сметка на Е.Т. в „Соисиете Женерал Експресбанк” съдът приема за
установено, че на 20.12.2011г. тя е получила договорената с предварителния
договор първа вноска от 10 000 евро, от които 7 399,54 евро е превела
по сметка на „Бедросов” ЕООД и е изтеглила 2 562,13 евро в левовата им
равностойност от 5 000 лв.
При така събраните
по делото доказателства съдът намира, че не може да бъде направен несъмнен
извод в подкрепа на тезата на ищцата по насрещния иск. По делото не се установи
безпротиворечиво описаният от нея ремонт да е бил извършен с нейни средства,
като няма преки доказателства за разходването на средствата, получени от продажбата
на имот през 2011г., нито се събраха доказателства в подкрепа на твърдението за
получени по дарение парични средства, също вложени в ремонта. Показанията на
свидетелите К. и А. са изолирани и разколебани от останалите гласни
доказателства, поради което не могат да обосноват извод за проведено пълно
доказване.
Следва да се
отбележи, че тъй като ищцата е обитавала процесния апартамент, собственост на И.Б.,
твърденията й за организиран и заплатен от нея ремонт на апартамента сочат на
хипотезата на чл.61 ал.2 от ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие, когато
работата е била предприета и в собствен интерес. В този случай законът
ограничава отговорността на заинтересуваното лице само до размера на
обогатяването му. Въпреки указаната на страните доказателствена тежест, ищцата
не проведе доказване за увеличената стойност на имота, на базата на която би
могъл да се определи размера на евентуалното обогатяване на ответницата по
насрещния иск.
По изложените
съображения съдът приема за неоснователни както предявения насрещен иск, така и
предявеното от Е.Т. против главния иск възражение за прихващане на
претендираното от ищцата задължение в размер на 13 000 лв. от вземането й по
насрещния иск.
Поради неоснователността
на насрещния иск съдът не следва да се разглежда евентуалното възражение на
ответницата по този иск Д.Б. за прихващане с нейно насрещно вземане в размер на
1 521 лв. – обезщетение за ползване на процесния апартамент.
При този изход на
спора, на основание чл.78 ал.1
и ал.3 от ГПК ответницата дължи на ищцата и
направените по делото разноски в размер на 2 324 лв., включващи 520 лв. –
заплатена държавна такса, 1 704 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
по представените договори за правна защита и съдействие, 100 лв. – депозит за
възнаграждение на вещо лице. Неоснователно е искането на ищцата по отношение на
претендираните разноски в размер на 60 лв. за заплатена такса за образуване на
обезпечително производство, тъй като по делото не са ангажирани доказателства
за извършването на тези разноски.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Е.А.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на Д.И.Б. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокат Н.К., сумата от 13 000 лв., с която последната без основание се е обогатила за
нейна сметка през ноември 2015г. – изтеглени от сметката на И.Б. 8 000 лв.
и получени без основание 5 000 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяването на иска на 08.06.2016г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 2 324 лв. за направените
по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск на Е.А.Т. с ЕГН ********** ***, за
осъждане на Д.И.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Н.К.,
да й заплати сумата от 15 000 лв.,
с която последната без основание се е обогатила за нейна сметка със стойността
на следните подобрения, извършени с лични средства в жилището, находящо се в
гр.Б., *** : - цялостна подмяна на ел. и ВиК инсталации; - замазки на пода и
стените; - ново подово покритие; - изолации – външна и вътрешна; - подмяна на
дограмата и всички врати; - остъкляване на терасата; - разходи за демонтаж на
климатиците в апартамента, зареждане и повторен монтаж; - изкъртване на
мазилки; - фаянс на санитарен възел; - ново ел. табло; - блиндирана врата със
секретен патрон; - вътрешна изолация с гипсокартон.
ОТХВЪРЛЯ направеното
от Е.А.Т. възражение
за прихващане на задължението й към
Д.И.Б. в размер на 13 000 лв. от насрещното й вземане в размер
на 15 000 лв. за подобренията в описания недвижим имот.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД