ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 83
гр. Габрово, 25.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР.
ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и седми септември, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 154 по описа за 2022 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба
с вх. № СДА-01-1290 от 12.07.2022 г., подадена от И.М.В. ***, с ЕГН: **********,
против отказ за предоставяне на обществена информация на Регионална здравна
инспекция /РЗИ/ - Габрово.
Със свое Заявление от 29.03.2022 г., адресирано до РЗИ –
Габрово, на основание ЗДОИ, В. е поискал достъп до обществена информация
относно следното: 1. Има ли съгласуване на проекта на новострояща се автомивка
в ПИ с идентификатор 73403.501.433 по КККР на гр. Трявна с посочен в
заявлението административен адрес, като се уточнява, че проектите са одобрени
от главния архитект на Община Трявна и е налице разрешение за строеж № 19 от 18.05.2020
г.; 2.Има ли съгласуване за автомивката на СБА на посочен административен адрес
в гр. Трявна; 3.Има ли здравно заключение, издадено от РЗИ за тези два обекта.
Посочено е, че отговор се очаква на хартиен носител, като е отбелязан и адрес
на заявителя.
На 11.04.2022 г. директор РЗИ – Габрово е изпратил
отговор до В., в който сочи, че за двата обекта са издадени здравни заключения.
Със Заявление от 13.04.2022 г. В. е поискал „допълнителна
информация“, а именно: да се посочи от коя дата са протоколите за съгласуване
на двете автомивки; какви са предписанията в тях за шум и спазване на работно
време; кои са били членове на комисията; от коя дата са съгласувани проектите и
кои са номерата и датите на представените квитанции за плащане.
В свой отговор от 21.04.2022 г. директор РЗИ сочи, че
зададените въпроси са неточни и неясни и се иска уточняване на вида информация,
която търси заявителят.
Със Заявление от 2.06.2022 г. В. е поискал отново
допълнителна информация, а именно – да му бъдат представени копия от
протоколите за здравно съгласуване на двата обекта. В отговор на това
заявление, с писмо от 10.06.2022 г., директор РЗИ информира заявителя на
основание чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, че искането му е оставено без разглеждане.
С Жалбата си от 7.07.2022 г. В. сочи, че до момента не му
е предоставена исканата информация.
Тъй като по делото към преписката са приложени три
заявления, които са цитирани и от самия жалбоподателя, то на последния са
дадени указания да посочи във връзка с кое от тях е жалбата му. Изискани са
доказателства от ответника - директорът на РЗИ – Габрово относно датите, на
които са връчени отговорите на жалбоподателя. В о.с.з. жалбоподателят заявява,
че не е доволен от дадения му отговор, че искането му е оставено без разглеждане
и че ако ответникът има въпроси към него, то той може да отговори веднага в
о.с.з. и да уточни неяснотите.
Видно от приложените в тази насока доказателства
отговорът по заявлението от 29.03.2022 г. е получен на 11.04.2022 г. С Решение
от 04.04.2022 г. на ответника е предоставен „пълен достъп до информация“, като
съгласно т. 1 от решението осигуреният достъп до исканата обществена информация
е в степен „изцяло“. Доколкото адресатът е уведомен, че за обектите са издадени
само здравни заключения и по изложените по-долу съображения, съдът приема, че на
практика е налице частичен достъп до информация.
На заявлението от 13.04.2022 г. ответникът е отговорил с
писмо от 21.04.2022 г., получено от адресата на 26.04.2022 г., като се сочи, че
зададените въпроси са неточни и неясни и се указва на В. да уточни вида на
исканата от него информация.
На заявлението от 2.06.2022 г. ответникът е отговорил, че
на посоченото основание искането му се оставя без разглеждане, а отговорът е
получен от адресата на 8.07.2022 г.
Жалбата е депозирана в РЗИ – Габрово на 7.07.2022 г.
В жалбата си В. оспорва отказ от
предоставяне на обществена информация, а в молбата си от 13.09.2022 г. заявява,
че оспорва отказ във връзка и с трите подадени от него заявления до РЗИ –
Габрово.
Съгласно чл. 40 от ЗДОИ,
решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния
административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс, пред съответния административен съд. Според нормата на чл. 149, ал. 1 и
ал. 2 от АПК административните актове /АА/ могат да се оспорят в 14-дневен срок
от съобщаването им, като мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се
оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният
орган е бил длъжен да се произнесе. Нормата на чл. 28 от ЗДОИ предвижда
заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат
във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на
регистриране.
По първото заявление от
29.03.2022 г. на практика не е налице отказ за предоставяне на информация. По
второто заявление също не е налице изрично произнасяне, т.к. административният
орган е счел, че питането е неясно и е поискал същото да бъде допълнено и
конкретизирано по отношение исканата информация.
Налице е един единствен
административен акт - разпореждането на ответника, с което той е оставил без
разглеждане подаденото заявление. Без значение, че същото не е наименовано, то
съдържа разпоредителна част и мотиви, съгласно ЗДОИ. Съдът приема, че на
обжалване подлежи именно това разпореждане. Налице е обжалване на отказ за
разглеждане на искане за издаване на административен акт по реда на чл. 197 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ. Като подадена в срок и от страна с
правен интерес съдът намира жалбата срещу този ИАА за допустима и редовна,
поради което я разгледа по същество.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Рашков, които
поддържат депозираната жалба.
За ответната страна се явява адв.
Попова, която оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
С първоначалното си заявление В.
е поискал информация относно това, дали има „съгласуване“ на новострояща се
автомивка в посочен ПИ и за още един такъв обект с посочен административен
адрес, както и здравно заключение, издадено от директор РЗИ за същите. Така
направеното запитване е действително неясно в първите си два пункта и на него
не може да се отговори с предоставяне на информация. Заявителят не е посочил от
кого следва да е направено това съгласуване, за да се установи, дали изобщо РЗИ
притежава такава информация. Относно разкриване на различни търговски обекти
съгласувания се правят от съответната община, но подобна информация не може да
се търси в РЗИ, т.к. там такава нито се създава, нито се съхранява. Съгласно
Устройствения правилник на РЗИ, в тези административни структури функционира
експертен съвет по здравно-техническа експертиза, който съгласува при
необходимост устройствени схеми, общи устройствени и подробни устройствени
планове и извършва оценка на инвестиционни проекти по искане на физически и
юридически лица, но не за такова съгласуване е искана информация. Законът за
здравето предвижда съгласуване на противоепидемични мерки, дейности с азбест и
азбестосъдържащи материали; откриване и закриване на ТЕЛК; разписание на учебни
часове, но не и проект на строежи, нито осъществяване на търговска дейност.
Нито в Закона за здравето, нито в този УП няма предвиждане определени обекти да
се „съгласуват“ с РЗИ, респективно това да прави орган или служител от тези
структури. Затова и в отговор ответникът е изяснил на заявителя, че от страна
на РЗИ са издадени здравни заключения за двата обекта, т.к. само такива
документи се издават във връзка с тази дейност. Съгласно чл. 35 от ЗЗ органите
на държавния здравен контрол участват в състава на експертните съвети по
устройство на територията, съгласуват при необходимост устройствени планове,
участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се
извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по
искане на физически или юридически лица, дават становище по готовността на
строежите за въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за устройството на територията. В случая е отговорено изрично, че такива здравни заключения за двата
обекта, от които се интересува заявителят, са издадени и с това е отговорено на
третия въпрос от заявлението. В тази връзка по отношение на този отговор не е
налице годен предмет на обжалване, т.к. РЗИ не съгласува строежи, а относно
питането за здравните заключения – на същите е отговорено изрично. Решението от
4.04.2022 г., с което е позволено предоставяне на достъп до обществена информация
не е обжалвано в законния срок, нито е обжалван мълчалив отказ за предоставяне
на такава в законния срок с оглед получаване на решението и писмото на
11.04.2022 г. по това първо заявление по отношение липсата на предоставяне на
информация относно „съгласуването“.
Второто заявление от 13.04.2022
г. повдига отново въпроси, които са с неясно съдържание и за чийто отговор не
се установява РЗИ да притежава исканата информация: от коя дата са „протоколите за съгласуване“; какви са
дадените в тях предписания; кои са били членове на комисията; от коя дата
съгласуваните проекти на двете автомивки се намират на посочените адреси;
номера и дати на представените квитанции за плащане. Както вече бе посочено,
РЗИ не съгласува такива проекти, строежи и дейности. На заявителя изрично е
посочено, че се издават само здравни заключения, каквито са налице за тези
обекти конкретно, но повдигнатите с второто искане въпроси не касаят здравните
заключения, а се отнасят към дейност, каквато не е налице и не се осъществява
от органите на РЗИ. По тази причина основателно и логично от заявителя е
поискано уточнение относно вида и съдържанието на исканата от него информация,
но такова не е направено.
С третото заявление В. иска
„допълнителна информация“ отново досежно „протоколите за здравно съгласуване на
двете автомивки“, като в случая отново е поискал информация с неясно съдържание
и относно дейност, каквато не се осъществява от органите на РЗИ. С Наредба № 36
от 21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол
на министъра на здравеопазването са регламентирани правомощията на РЗИ по
отношение на здравните заключения. В съответствие с горецитираната норма от ЗУТ
чл. 18 от Наредбата предвижда РЗИ да съгласуват при необходимост общите и подробните
устройствени планове, което не касае случай, както и да изготвят здравно
заключение, което се предоставя на експертен съвет на одобряващата
администрация. Според чл. 19 от Наредбата РЗИ
извършват оценка на съответствието със здравните изисквания на инвестиционни
проекти и проектни разработки по искане на физически или юридически лица и
изготвят здравно заключение съгласно приложение № 5,но, както вече бе посочено,
искането за допълнителна информация касае не здравните заключения, а „протоколи
за съгласуване“. За издаване на здравно заключение физическите или юридическите
лица подават заявление, а Експертният съвет по здравно-техническа експертиза в
РЗИ разглежда проектната документация и подготвя здравно заключение с оценка,
че инвестиционният проект съответства на установените с нормативен акт здравни
изисквания, или подготвя здравно заключение с оценка, че инвестиционният проект
не съответства на установените с нормативен акт здравни изисквания, като се
посочват конкретните несъответствия. Здравното заключение се изготвя в два
екземпляра и се подписва от директора на РЗИ в срок до 14 работни дни от
подаване на документите, като не се предвижда той да изготвя протокол за това.
Другите видове здравни заключения, издавани от РЗИ, не касаят строежите и дейността
на търговските обекти. По делото няма каквито и да било данни на собствениците
на двете автомивки да са давани предписания за шум и спазване на работното
време, за да се иска тяхното предоставяне, нито да е била сформирана комисия /в
случая е неясно по каква причина, на какво основание би следвало такава да се
сформира/. В случай, че заявителят е искал да му се предостави информация от
здравните заключения, каквито той е изрично известен, че са издадени, то той е
следвало да поиска именно такава, а не да настоява за информация, съдържаща се
в протоколи, от проверки и дадени указания и предписания, каквито не е
доказано, че са съставяни и съществуват.
Съдът, за да
установи в пълнота всички релевантни за спора факти и за да гарантира изцяло
защитата на страните в производството, вкл. тези на жалбоподателя, с
Разпореждане № 702 от 15.07.2022 г. е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 27.09.2022 г., като с последващо Разпореждане № 847 от
31.08.2022 г. е дал подробни указания на страните относно необходимостта от
събиране на доказателства и изясняване на фактическите обстоятелства по случая.
В о.с.з. жалбоподателят заявява,
че може да направи уточнение, ако ответната страна има въпроси към него. Това е
обаче недопустимо, т.к. вече искането му е оставено без разглеждане поради
липса на такова уточняване в 30-дневния срок. Няма процедура и правна
възможност, според която едва в хода на съдебното оспорване на ИАА да се правят
такива конкретизации. В съответствие със закона административният орган вече е
изискал писмено такова уточнение, това е достигнало до знанието на заявителя и
същия не е конкретизирал исканията си в предоставения му от закона срок, поради
което и административният орган е оставил заявлението без разглеждане.
Като взе предвид и обсъди
събраните в хода на делото доказателства в тяхната съвкупност, при описаната
фактическа и правна обстановка, настоящият съдебен състав счита, че оспореният
пред ГАС акт на административния орган е издаден на основание чл. 29,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, съгласно която норма в случай, че не е ясно точно каква информация се
иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и
има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Да стори това
заявителят е бил задължен с отговора на директор РЗИ от 21.04.2022 г., но след
отправяне на покана към него в тази насока той не е направил нужното уточнение.
Вместо това е поискал просто „допълнителна информация“, без да е изяснил каква.
Според чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, посочен в обжалвания акт, с който искането е
оставено без разглеждане, ако заявителят не уточни предмета на исканата
обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. В
случая тази предпоставка е налице. Срокът да направи такива уточнения е изтекъл
за заявителя на 26.05.2022 г., той не е уточнил предмета на искането си и с
оглед на това правилно и законосъобразно ответникът е оставил искането му без
разглеждане. По тази причина жалбата срещу, него се явява неоснователна.
Издаденият административен акт подлежи на
оспорване по реда на глава десета, раздел четвърти
от АПК, поради което производството следва да се развие
по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съдът е разгледал жалбата в открито заседание на
27.09.2022 г., но това не води до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, напротив – на същия съдът е предоставил възможност да защити
правата си в по-голям обем, като изложи доводите си в открито съдебно
заседание, което така и не бе сторено от жалбоподателя и неговия процесуален
представител, развил бланкетно формулирани съображения по съществото на спора. С
оглед спазване на процесуалните правила съдът следва да се произнесе със
съдебен акт по чл. 200 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС –
Определение на ВАС № 3741 от 22.03.2018 по адм. дело № 2450/2018 г., 5- чл.
състав, Определение № 8632 от 11.07.2008 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2008 г.,
5-членен с-в и др.
С оглед горното съдът намира, че
процесният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма
и при спазване на процесуалния и материалния закон, с оглед на което следва да
остави без уважение подадената против него жалба.
Ответната страна е поискала
присъждане на разноски, но за същите е представен само договор за правна защита
и съдействие, от който е видно, че страната е договорила такива на стойност
300.00 лв. адвокатско възнаграждение, което е следвало да се изплати по банков
път, но доказателства, че това е направено не са приложени. Съгласно т. 1 от ТР
№ 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, като в случая това условие не е изпълнено, поради което съдът не следва
да присъжда такива. В този смисъл е и трайната практика на ВАС: Определение
№ 9042 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8703/2022 г., III о.; Определение
№ 1685 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11340/2020 г., VII о. и др.
Воден от горното и на основание
чл. 200, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 29 от ЗДОИ, Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № СДА-01-1290 от 12.07.2022 г., подадена от И.М.В.
***, с ЕГН: **********, против отказ за предоставяне на обществена информация
на Регионална здравна инспекция – Габрово, формулиран като отказ да се разгледа
по същество искане за предоставяне на такава по заявления №№ АУ-2-9/29.03.2022
г.; АУ-2-11/13.04.2022 г. и АУ-2-9-3/2.06.2022 г., обективиран в писмо изх. №
АУ-2-9-4 от 10.06.2022 г. на директор РЗИ - Габрово.
Препис от Определението да се
изпрати на страните в едно със съобщенията.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването, подадена чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/