Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София,……………..2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ -12 състав в закрито заседание на ……………. г.в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Вранеску
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря ......, като взе
предвид докладваното от съдия П.Колев ч.гр.д.№
по описа за ……. г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.1, т.1 ГПК
Производството по настоящото частно
гражданско дело е образувано по жалба на
А.В.Т.
– взискател в изпълнителното производство, срещу Разпореждане от 19.12.2018 г.
на ДСИ по ИД № 4466/2003 г., 28 уч., с което е било отказано насрочването на
изпълнение върху имуществото на починалия длъжник – М.С.С.и на отказалите се от
наследството наследници - С.М.С.и Б.С.С..
ДСИ е депозирал мотиви, в които е
изложил съображения за неоснователност на жалбата, основани на липса на
основание за насочване на изпълнението срещу посочените лица.
Жалбата
е депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
на ДСИ и следователно е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на
молба на А.В.Т., М.В.Т. и Н.Р.А.от 25.06.2003 г. е било образувано и.д. №
4466/2003 г., срещу длъжниците С. Б.С.и Б.Н.С., за заплащане на суми по
изпълнителен лист от СГС, 4 състав, по г.д. № 145/1997 г., предадено на
12.10.2016 г. за разглеждане на 28 уч.
В хода на
изпълнителното производство на 14.11.2004 г. е починал длъжникът С. Б.С., оставил за наследници С.М.С.-
съпруга и двама сина - Б.С.С.ЕГН:**********,
починал на 13.07.1983 г. и Б.С.С.с ЕГН:**********.
На 28.04.2005 г.
на мястото на починалия длъжник С. Б.С.са конституирани наследниците му С.М.С.и
Б. С.С., които са направили отказ от наследството му.
С молба вх.
N2487/09.02.2010 г., а в последствие от 14.09.2010 г., те са поискали да бъде прекратено изпълнителното
производство спрямо тях и са представили съдебни удостоверения от СРС, от които
е видно че са се отказали от наследство.
Длъжникът Б.Н.С.
е починал на 19.03.2014 г., като е оставил наследници - М.С.С.-съпруга и С. Б.С.-син, починал на 14.11.2004 г., т.е.
преди наследодателя си и заместен по реда на чл.10, ал.1 от ЗН от неговия
низходящ - Б. С.С..
М.С.С. е
починала на 12.12.2016 г., като е е
оставила за наследник С. Б.С.-син, починал на 14.11.2004 г., т.е. преди
наследодателя си и заместен по реда на чл.10, ал.1 от ЗН от неговия низходящ - Б.
С.С..
С Постановление
на ДСИ от 30.01.2017 г., изпълнителното производство е прекратено по отношение
на С.М.С.и Б. С.С..
С Решение на СГС
по ч.гр.д. № 6402/17 г., образувано по жалба на взискателя, Постановлениено е
отменено като незаконосъобразно, като е прието, че отказът от наследство е противопоставим на
взискателя в изпълнителното производтво и отнема възможността принудителното
изпълнение да се насочи върху имуществото на отказалите се наследници, но не е
основание за прекратяване на изпълнителното производство срещу тях.
С решение №
5985/20.09.2018 г. на СГС е оставена без уважение предходна жалба на настоящата
жалбоподателка срещу разпореждане на ДСИ, с което е било отказано насочване на
изпълнението върху имущество на отказалите се от наследство на длъжника С. Б.С.-
С.М.С.и Б.С.С.С обжалваното разпореждане от 19.12.2018 г. на държавен съдебен
изпълнител, е постановен отказ за насочване изпълнението върху имуществото на
отказалите се от наследство С.М.С.и Б.С.С.и на починалия длъжник М.С.С..
При така установената фактическа
обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 429, ал.2 ГПК,
издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и
върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се
отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е
приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за
наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен
съдия, за да бъде надлежно вписано.
В случая длъжниците в изпълнението са
двама С.
Б.С.и Б.Н.С..
С. Б.С.е починал на
14.11.2004 г., като неговите
наследници С.М.С.- съпруга и Б.С.С.–
син, са заявили отказ от наследството му, съгласно представените удостоверения.
Следователно тези лица не са обхванати от
субективните предели на изпълнителния лист по отношение на задължението
на този длъжник и срещу тях не може да бъде насочено принудително изпълнение.
Неоснователно е възражението основано на невписване на отказа в АВ, тъй като
нормата на чл.51, ал.3 ЗН сочи, че вписването се извършва в особената книга по Чл. 49, ал.1 ЗН, което законово изискване е
спазено.
Б.Н.С. е починал
на 19.03.2014 г., като е оставил наследници - М.С.С.-съпруга и С. Б.С.-син, починал на 14.11.2004 г., т.е. преди
наследодателя си и заместен по реда на чл.10, ал.1 от ЗН от неговия низходящ - Б.
С.С..
М.С.С. е
починала на 12.12.2016 г. и съответно липсва правоодееспособен субект, който да
е страна в процесуалното правоотношение.
Тя е оставила за наследник С. Б.С.-син, починал на
14.11.2004 г., т.е. преди наследодателя си и заместен по реда на чл.10, ал.1 от ЗН от неговия низходящ - Б. С.С..
Към настоящия момент липсва реализирана
процедура по чл. 429, ал.2 ГПК
по отношение на приемането на тези наследства, за да може да се насочи изпълнението
към имуществото на Б. С.С., сочещо
на неоснователност на жалбата и в тази и част.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш Е Н И Е:
Потвърждава Разпореждане от
19.12.2018 г. на ДСИ по ИД № 4466/2003 г., 28 уч.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.