№ 259
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря Вероника Р. Д.а
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100600341 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от НПК.
С присъда от 28.05.2024г., по НОХД № 12504/2022 година по описа на Софийски районен
съд, подс. М. Д. М. е бил признат за невиновен в това, че: на 12.11.2021г., около 16:30 часа, в
гр. София, в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № СВ **** РР, паркиран на
адрес: гр. София, ул. „Булаир“ е извършил действия спрямо лице навършило 14-годишна
възраст, а именно лицето В.С.С. /опипвал я и галел с ръце по гърдите/, с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание, без съвкупление, като е употребил за това сила /държал С. за
ръката и не позволил да напусне автомобила/ - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК ,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му
обвинение.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е постановил направените по делото
разноски остават в полза на Държавата.
Срещу така постановената присъда, в законоустановения срок, е постъпил протест от
прокурор при СРП, както и допълнение към него. В допълнените към въззивния протест се
изразява недоволство от постановената присъда, като се счита същата за неправилна и
необоснована. В същия прокурорът твърди, че от събраните по делото доказателства се
установява както извършването на двете деяния от страна на подсъдимия, така и
инкриминирания период за всяко едно от тях. С протеста си прокурорът от СРП моли съда
1
присъдата да бъде отменена като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимият
да бъде признат за виновен.
По делото е постъпило и възражение срещу протеста от защитника на подсъдимия, в
който адв. Д. изразява становище, че постановената присъда е правилна и от доказателствата
по делото не може да се изведе извод за извършено престъпление.
Съдът, след като се запозна с протеста и с материалите по делото, намери, че за
правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция. Освен че не са отправени конкретни твърдения за
наличие на неизяснени обстоятелства и не е посочено кои са те, липсват и данни, сочещи на
потребност от изясняването на относими към предмета на делото факти.
В хода на съдебната прения прокурорът счита, че първоинстанционната присъда е
неправилна и като такава следва да бъде отменена. Посочва, че в мотивите към нея има
съществени противоречия относно установени факти и обстоятелства възприети от съда.
Изтъква, че съдът е приел, че подс. М., държейки цигара в дясната си ръка и със свободна
само лява ръка, е невъзможно да гали св. В.С. в областта а гърдите. Въпреки това,
прокурорът счита, че този извод е изцяло неправилен, защото, дори и държейки в дясната си
ръка цигара, е възможно той да държи св. С. за ръка и това да не й позволи да напусне
автомобила. На следващо място намира, че първоинстанционният съд погрешно е
анализирал гласните доказателствени средства, като не е кредитирал изцяло тези дадени от
В.С.. В заключение моли въззивния съд да отмени постановената присъда и да признае подс.
М. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 150, ал.1 от НК.
Адв. Д. – защитник на подс. М., моли изцяло да се потвърди първоинстанционната
присъда, като правилна и обоснована и при липса на основания за отмяна като нови
обстоятелства, нови свидетели, нови заключения от значение по делото.
В правота си на лична защита подс. М. поддържа казаното от адвоката му и желае
съдът да препотвърди оправдателната му присъда. Посочва, че е абсолютно невинен.
В предоставената му последна дума, подс. М. заявява, че със сигурност не е виновен за
нищо.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в
депозирания протест, допълнението към него и депозираното възражение, както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно
събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по
делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.
След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд
2
приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния
съд.
Подсъдимият М. Д. М. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес: гр. София, бул. ****, ЕГН **********.
Подс. М., в периода 2011г.-2021г. е имал общо 9 хоспитализации в различни лечебни
заведения, като му е била поставена диагноза F31.2 „Биполярно афективно разстройство“.
През 2021г. са били констатирани и придружаващи заболявания и усложнения – „Псигични
и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на други психоактивни
вещества“.
Св. В.С. била на стаж в офис на „Уникредит“ АД, находящ се в гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 41.
На 12.11.2021г., около 16:30 тя приключила ангажиментите си и се насочила към
личния си автомобил – марка „Ауди“ с рег. № СВ **** РР, който бил паркиран на ул.
„Булаир“. Тя седнала на шофьорското място в автомобила и докато се приготвяла за
тръгване подс. М. отворил предната дясна врата и седнал на пасажерското място. Той
държал цигара в дясната си ръка и я попитал дали го помни от първи клас. Св. С.
отговорила отрицателно и го помолила да слезе от автомобила. Подс. М. не слязъл от
автомобила и продължил да настоява, че се познават. Той направил опит да я прегърне, но
св. С. се отдръпнала. Подс. М. протегнал ръце по посока на бедрата на св. С., но тя излязла
от автомобила и уплашена се насочила към заведение „Антик“, което се намирало от другата
страна на улицата. Подс. М. тръгнал след нея.
В заведението били св. К. /барман/ и св. П. /сервитьорка/. Св. С. им разказала, че
непознат мъж се е качил в колата й и е отказвал да слезе. Докато разказвала, в заведението
влязъл и подс. М., който бил във видимо неадекватно състояние. Той се насочил към св. С. и
продължавал да говори, че се познават. Св. К. му казал да не притеснява повече С., но
подсъдимият продължил да говори несвързано. След като преценили, че не могат да се
справят сами със ситуацията, св. П. се обърнала за помощ към св. Д.а, която сигнализирала
органите на МВР.
През това време подс. М. излязъл от заведението, но продължил да се разхожда на
отсрещната страна. След това отново направил опит да влезе в заведението, но не бил
допуснат от св. Д.а и св. К..
На място пристигнали служители на 06 РУ-СДВР, които установили самоличността на подс.
М. и го отстранили от заведението. Св. С. отишла до 06 РУ-СДВР и подала сигнал за
случилото се.
В периода от 14.11.2021г. до 24.11.2021г. подс. М. е бил приет по спешност в ЦПЗ „Проф. Н.
Шипковенски“, където му е била поставена диагноза „F19.1 Психични и поведенчески
разстройства, вследствие на комбинирана употреба на ПАВ. Психично разстройство.
3
При проведените разпознавания по снимки свидетелите С., К. и Д.а са посочили именни
подс. М. за лицето, за което се отнасят показанията им.
От заключението на КССПЕ досежно подс. М. е видно, че към момента на инкриминираното
деяние същият е бил вменяем и няма пречка да участва в наказателното производство.
В мотивите си СРС В мотивите си СРС обстойно е анализирал доказателствената
съвкупност по делото, а именно: гласни доказателства - показанията на св. В.С., св. Д. П., св.
К., св. Д.а, св. И. Д., св. Д.Х., св. В.В., св. С.П.; обясненията на подс. М.; извършеното
разпознаване на лица по фотоснимки; изготвената по делото КССПЕ.
Първоинстанционният съд е направил подробен, съдържателен и обоснован доказателствен
анализ, с който въззивната инстанция се солидализира. В мотивите към присъдата, Съдът е
посочил кои доказателствени източници от тях възприема, в кои части, както и кои
обстоятелства счита за установени от тях. Районният съд детайлно е анализирал показанията
на св. С., като е направил необходимата съпоставка на депозираните от нея показания в хода
на досъдебното производство и тези, дадени в хода на съдебното следствие. Също така е
съпоставил тези показания с останалите гласни доказателства, а именно показанията на св.
П., св. К. и св. Д.а. От наличния обем доказателства по делото безспорно се установява, че
именно подс. М. е лицето, което е влязло в лекия автомобил на св. С. и е отказало да слезе от
него въпреки молбите й. Безпротиворечиво е и обстоятелството, че св. С. е потърсила
помощ, вследствие на уплаха и във видимо разстроено състояние от поведението на подс.
М., в намиращото се на близо кафене. Също така от показанията на св. св. П., св. К. и св. Д.а
безспорно се установява, че подс. М. е имал неадекватно поведение и е говорел несвързано.
Установено е противоречие в показанията на св. С., дадени пред органите на досъдебното
производство и тези, депозирани в хода на съдебното следствие относно употребена сила от
страна на подс. М., за да я задържи в колата и това дали е галел гърдите й с лявата си ръка. В
показанията си от ДП, св. С. е заявила, че подс. М. я е опипвал с лявата си ръка в областта на
гърдите и опипвайки я не й е позволявал да напусне лекия си автомобил, като я е бил хванал
с ръката си и я е галел и опипвал. В хода на съдебното следствие заявява, че подс. М. е
държал цигара с дясната си ръка, както и, че в колата не е ползвал сила спрямо нея. Също
така отново в показанията си в хода на първоинстанционното производство е заявила, че той
е протегнал ръце към бедрата й нагоре, след което тя е излязла от колата, а когато се е опитал
да я прегърне, тя се е отдръпнала. Настоящата инстанция намира, че на първо място още в
показанията от досъдебното производство е налице пропуск, който не може да бъде
отстранен, относно липсата на уточнение, с коя ръка подс. М. се е опитал да задържи св. С. в
автомобила. На следващо място в хода на съдебното следствие самата С. е заявила, че
подсъдимият не е използвал сила спрямо нея в колата. Следва да се отбележи, че св. С. е
единствения свидетел-очевидец на деянието и единствено нейните показания са пряк
източник на случилото се на инкриминираната дата в лекия й автомобил. Тя е разказала за
случилото се на св. К. и св. П., но и пред тях е заявила единствено, че в колата й се е качил
непознат мъж и след като е отказал да слезе тя се е уплашила и е отишла да потърси помощ
4
в заведението. Налице е противоречие, което не може да бъде преодоляно и вследствие, на
което обвинителната теза е напълно разколебана. От една страна напълно недоказано остава
подсъдимият М. да е използва физическа сила спрямо св. С., а от друга страна не се доказва
и да е извършвал инкриминирани действия – да я е галил в областта на гърдите с лявата си
ръка, тъй като в хода на съдебното следствие св. С. е посочила, че подсъдимият е направил
опит да я прегърне с лявата си ръка, а впоследствие и да я погали в областта на крака, но
тези действия са останали нереализирани, тъй като както самата С. посочва не му е
позволила и е успяла да се отдръпне и да излезе от колата. Липсата на доказаност на тези два
елемента на деянието, а именно осъществена принуда и блудствени действия спрямо
пострадалата прави обвинението абсолютно недоказано от обективна страна.
В конкретния случай обвинението не е доказано по законоизускуемия несъмнен и
категоричен начин. Налице е доказателствен дефицит, който не е бил преодолян, а напротив
от установените противоречия в показанията на св. С. се установява, че е налице и
изчерпване на процесуалните средства за доказване на виновността на подсъдимото лице,
поради което единственият законосъобразен изход от делото е подс. М. да бъде оправдан по
така повдигнатото му обвинение.
Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
въззивния съд приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и, като такава,
следва да бъде потвърдена изцяло. Изложените в протеста доводи са неоснователни.
Присъдата е постановена без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон.
При цялостната служебна проверка на присъдата, съдът не констатира необоснованост,
относно установеното разколебаване на обвинителните теза, на което почива и
оправдателната първоинстанционна присъда, както и поради липса на съществени
нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата, настоящият въззивен
съдебен състав прецени, че същата следва да бъде изцяло потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски
градски съд, 14 въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 28.05.2024г., постановена по НОХД № 12504/2022 година по
описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6