О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
12.08.2020г.гр.Сливен
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД I ви наказателен състав в закрито заседание на дванадесети
август през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МАНЧЕВ,
като разгледа докладваното ЧНД№ 1016
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Производството се
движи по чл.
72, ал. 1 от НПК вр. чл. 389 и сл. от ГПК.
Постъпило е искане от
прокурор при СлРП за вземане на мярка от съда за обезпечаване на отнемане в
полза на държавата, предвидено в чл. 53, ал. 1 б.
"а" от НК, върху движима вещ, собственост на обвиняемия Д.Й.К..
с ЕГН ********** – лек автомобил марка Фолксваген модел Поло с регистрационен №
СН1729ВВ, по бързо производство № Б П 126/2020 г. по описа на РУ МВР Сливен
образувано за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, чрез налагане на запор. Сочи се, че с Постановление от 06.08.2020г.
г. в качеството на обвиняем бил привлечен Д. К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Моторното превозно средство било собственост на обвиняемия, видно
от приложена по делото справка.
В искането се твърди,
че в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.
"а" от НК законодателят предвидил, че вещите, които
принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване
на умишлено престъпление се отнемат в полза на държавата независимо от
наказателната отговорност. Прокурорът моли, с оглед обезпечаване отнемането на
превозното средство при евентуална осъдителна присъда, да бъде наложена
обезпечителна мярка запор върху посочения по горе л.а.
Съдът като съобрази
доводите на РП Сливен, събраните на
досъдебното производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за
установено следното:
Предпоставките, при
които се допуска по искане на прокурора обезпечителна мярка и процедурата по
допускането, са очертани в чл.
72, ал. 1 от НПК, като за останалата част цитираната разпоредба
препраща към ГПК. Обезпечителното производство в ГПК има за цел да гарантира
възможността на ищеца след постановяване на съдебното решение по един
гражданско правен спор, да може да реализира правата си по предявения
граждански иск. В конкретния случай, настоящото производство има за цел да
гарантира бъдещото изпълнение на предвиденото в чл. 53, ал. 1, б.
"а" от НК отнемане на вещи в полза на държавата винаги,
когато се явяват оръдия или средства на умишлено престъпно деяние. Поради това
вещите трябва да са налични и конкретизирани към момента на нейното
постановяване, с изключение когато липсват или са отчуждени, при което се
присъжда тяхната равностойност. В производството по допускане на обезпечение по
реда на чл. 72 от НПК,
както се сочи и в Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2010 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2012 г. на ОСНК, съдът следва да прецени наличието на следните
предпоставки: има ли обосновано предположение за извършено престъпление, за
него предвижда ли се отнемане на вещи, собственикът на това имущество да е
привлечен в качеството на обвиняем за престъплението, както и да е налице
обезпечителна нужда. В случая на досъдебното производство, до този момент се
установява, че са събрани доказателства, които обосновават предположение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК от обв. К., който е
привлечен като обвиняем на 06.08.2020г. г. За това деяние обаче не е налице
изрично предвидено в особената част на този кодекс отнемане на
вещите, предмет на престъплението, като прокурорът е конкретизирал МПС като
средство на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Тук следва да се направи разграничение между предмета на
престъплението и средството за извършването му. Такова разделение се съдържа в
разпоредбата на чл. 53 от НК,
както и същото е обективирано в Тълкувателно решение № 18 от 14. XI. 1977 г. по
н. д. № 13/76 г. на ОСНК. Според теорията и константната практика на съдилищата,
предметът на престъплението най-често са материалните предпоставки на
общественото отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на
засегнатите обществени отношения, а средствата (оръдията) за извършване на престъплението
са извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и не са елементи
на последното. Всичко това означава, че моторното превозно средство, което се
управлява е елемент на засегнатото обществено отношение по нарушаване на
правилата за движение по пътищата. Деецът, чрез въздействието върху него засяга
обществените отношения на посегателството. От всичко това е безспорно, че
лекият автомобил, който лицето управлява след употреба на алкохол, е предмет на
престъплението. От този извод следва, че е приложима нормата на чл. 53, ал. 1, б.
"б" от НК, който касае предмета на престъплението, а не чл. 53, ал. 1, б.
"а" от НК, който има предвид средствата за извършване на
престъплението. Според чл. 53, ал. 1, б.
"б" от НК предметът на престъплението се отнема в полза на
държавата само в предвидените в особената част на Наказателния кодекс
случаи, каквото отнемане обаче не е предвидено в чл. 343б, ал. 1 от НК. Поради всичко това, настоящата съдебна инстанция намира, че
искането на прокурора е допустимо, но е неоснователно. Въпреки, че е налице
обосновано предположение за извършено престъпление от обвиняемия К. който е
привлечен към наказателна отговорност и е собственик на посочения по горе л.а.,
то за същото не е предвидено отнемане в полза на държавата, поради което не
следва да се обезпечава и отнемане на вещта, защото при постановяването на
присъдата такова няма да последва. Поради това следва искането на прокурора да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на РП Сливен по чл.
72, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за обезпечаване на отнемането в
полза на държавата предвидено в чл. 53, ал. 1, б.
"а" от НК на лек автомобил марка Фолксваген модел Поло с
регистрационен № СН1729ВВ собственост на обвиняемия Д.Й.К.. с ЕГН ********** по
Бързо производство № БП 126/2020 г. по описа на РУ МВР Сливен образувано за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, чрез налагане на запор.
Определението подлежи
на протестиране с частен протест в седемдневен срок от уведомяването пред
Окръжен съд-Сливен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: