Решение по дело №1592/2022 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

Варна, ______________

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:		ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:		ИВЕТА ПЕКОВА  ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря	Елена Воденичарова		и с участието
на прокурора	Силвиян Иванов		изслуша докладваното
от съдията	Искрена Димитрова
адм. дело № 1592/2022г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), гр.София, чрез ст.експерт – юрист Йоана Велчева, против Решение № 811/05.11.2021г. на Районен съд - Варна, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3119/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено НП
№ НП-183/05.07.2021г. на председателя на НСЦРЛП, с което за нарушение на чл.5, ал.1,
вр. чл.42, т.2, вр. чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП) и на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 от ЗАНН и чл.289, ал.1, вр. чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), на „СТИНГ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София ****, СО - район „****, е наложена имуществена санкция в размер на 4500,00лв. Със същото решение в полза на дружеството са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 767,82лв.

Решението, в частта за разноските, е обжалвано ведно с касационната жалба, като в производство по чл.248 от ГПК искането на НСЦРЛП за изменението му в тази част, е оставено без уважение с Определение на ВРС № 517/26.04.2022г.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Конкретно сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява извършването на вмененото административно нарушение. Оспорва извода на ВРС, че по арг. от чл.183 от ЗЗД по процесните фактури са извършени две отделни продажби, поради което НП е издадено в нарушение на правилото по чл.18 от ЗАНН. В тази връзка твърди, че продажбите между „СТИНГ“ АД и ЕТ „Р. Б.“ са извършени по сключен между тях договор за покупко-продажба на лекарствени продукти, съдържанието на който обхваща многократни престации на продавача към купувача, с еднотипни стоки. Т.е. касае се за един договор за продажба с периодично изпълнение. Твърди се и липса на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „СТИНГ“ АД, оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в представен писмен отговор вх.№ 7914/07.02.2022г. В с.з. се представлява от юрк.Ш., която моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък. В случай че жалбата бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното от ВРС решение е правилно, съобразено с процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че въз основа на Заповед
№ РД-10-32/17.03.2020г. на председателя на НСЦРЛП, на „СТИНГ“ АД била извършена проверка относно продажбата на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание, включени в Регистъра на утвърдените пределни цени на лекарствените продукти по чл.261а, ал.2 от ЗЛПХМ. При проверката било установено, че дружеството, като търговец на едро с лекарствени продукти, е продало лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ - ***, Solution for injection, 0,2 mg/ml - 1 ml, Pack: 10, на цена, по-висока от утвърдената пределна цена от НСЦРЛП. Продажбата била извършена на ЕТ „Р. Б.“ с фактури № ***/12.10.2020г. и № ****/14.10.2020г. – общо 8бр. опаковки от лекарствения продукт, на цена 7,88лв. без ДДС, при обявена в Регистъра на пределните цени на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание от 5,86лв. без ДДС. При тези констатации било прието, че на 12.10. – 14.10.2020г. е осъществен състав на административно нарушение по чл.5, ал.1, вр. чл.42, т.2, вр. чл.10, ал.1 и ал.2 от НУПРРРЦЛП, за което на 05.01.2021г. срещу „СТИНГ“ АД е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.289, ал.1 и чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4500,00лв.

За да отмени наказателното постановление, ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на правилата по чл.18, ал.1, чл.42, т.3 и т.4, както и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които са довели до повдигане на неясно обвинение за извършено нарушение, неговата дата, както и конкретното нарушение, за което е наложена санкцията. ВРС е приел, че в обстоятелствената част на АУАН и НП се сочи извършването на две отделни продажби – съответно на 12.10.2020г. и на 14.10.2020г., което води до неяснота на волята на АНО за коя конкретна продажба приема, че следва да санкционира извършителя, както и поради какви причини за останалите продажби не следва налагането на санкция. По арг. от разпоредбата на чл.183 от ЗЗД ВРС е приел, че в конкретния случай на 12.10.2020г. „Стинг“ АД е прехвърлило на ЕТ „Р. Б.“ собствеността върху 2 бр. опаковки от лекарствения продукт за сумата от 15,76лв. без ДДС, а на 14.10.2020г. – собствеността върху 6 бр. опаковки, за сумата от 47,28 лв. без ДДС, като извод, че за всяка отделна продажба следва отделна санкция, се налага от самото съдържание на чл.289 ал.1 от ЗЛПХМ, който визира като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност всяка продажба на лекарствени продукти без образувана или регистрирана цена, или по цени, различни от образуваните по реда на този закон.

Така постановеното решение е правилно.

ВРС е изяснил релевантните за случая факти и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Не се спори, че отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.5, ал.1, вр. чл.42, т.2, вр. чл.10, ал.1 и ал.2 от НУПРРРЦЛП – за това, че 12.10.2020г. – 14.10.2020г., е извършило продажба на общо 8бр. опаковки от лекарствен продукт, отпускан по лекарско предписание – ***, Solution for injection, 0,2 mg/ml - 1 ml, Pack: 10, на цена, по-висока от утвърдената и регистрирана пределна цена от НСЦРЛП. Тъй като фактурите за продажби били издадени по отношение на един и същ лекарствен продукт, с един и същ получател, АНО е приел, че е извършено едно нарушение, за което на основание чл.289, ал.1 от ЗЛПХМ е наложена имуществена санкция.

Анализирайки събраните по делото доказателства правилно ВРС е приел, че се касае за извършени две отделни продажби, които по арг. от разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, АНО е следвало да санкционира поотделно. Всъщност, със съставения на 05.01.2021г. АУАН е констатирано, че на 12.10.2020г. и 14.10.2020г. „СТИНГ“ АД е реализирало продажби на лекарствени продукти на цена, по-висока от утвърдената пределна цена, т.е. установено е извършването на две отделни продажби, респ. нарушения. В административнонаказателното производство, след съставянето на акта, не са събрани доказателства, които да обосновават извод за извършено едно единствено нарушение, каквито са доводите в касационната жалба. За пръв път пред настоящата инстанция се навеждат доводи, че процесните фактури са издадени на основание сключен между „СТИНГ“ АД и ЕТ „Р. Б.“ договор за покупко-продажба на лекарствени продукти, обхващащ многократни престации с еднотипни стоки. Това твърдение е недоказано, т.к. данни за съществуването на такъв договор липсват по преписката и не са ангажирани в производството пред ВРС. Напротив, в становището по същество на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, изложено в молба вх.№ 31486/17.09.2021г., се съдържа признание, че АНО от обективна страна е възприел и описал в НП две самостоятелни нарушения, извършени в идеална съвкупност, поради което са възприети като едно единствено нарушение, за което се следва една имуществена санкция.

Правилно ВРС е приел, че като са извършени две отделни нарушения – 2 отделни продажби на лекарствени продукти на цена, по-висока от утвърдената пределна цена, волята на АНО за кое от двете нарушения се санкционира дружеството с наказателното постановление е неясна. Правилно е прието и нарушаване на императивната разпоредба на чл.18 от ЗАНН, изискваща за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание, като без значение е отчетеното от АНО обстоятелство, че лекарственият продукт и получателят по фактурите са идентични.

Неправилно пред ВРС АНО е поддържал, че двете процесни нарушения са извършени в условията на идеална съвкупност. От една страна, предвид характера на производството – наказателно от административен характер, правилата за реална и идеална съвкупност по чл.23, ал.1 от НК са неприложими и в тези случаи наказването се извършва по правилото на чл.18 от ЗАНН. От друга страна, в конкретния случай изобщо не може да се разсъждава за извършването на няколко административни нарушения, осъществени в условията на идеална съвкупност. Идеалната съвкупност предполага извършването на няколко нарушения с едно единствено деяние, или когато вследствие на особено съчетани обстоятелства при извършване на деянието, то осъществява съставите на повече административни нарушения, различни по обект, по наказателноправна или обществена характеристика. В случая са налице две отделни деяния - продажби, които самостоятелно осъществяват състав на административно нарушение по чл.289, ал.1 от ЗЛПХМ.

По изложените съображения настоящият състав на Административен съд – Варна приема, че ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да се остави в сила.

При този изход на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл.63д, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.27е от НЗПП, в полза на „СТИНГ“ АД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., а не претендираните 300,00лв. съгласно представения списък. По отношение на претендираните разходи за транспорт /закупуване на самолетни билети/, следва да се посочи, че същите макар да са разход, не представляват разноски в съдебното производство по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д от ЗАНН, поради което не следва да се присъждат – в този смисъл Решение на ВАС № 10843/18.10.2016г. по адм.д. № 13770/2015г.; Решение на ВАС № 11173/04.11.2021г. по адм.д. № 4710/2021г.; Решение на ВАС № 7644/24.06.2021г. по адм.д. № 13581/2020г.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 811/05.11.2021г. на ВРС, ХXXVIII-ми състав, постановено по НАХД № 3119/2021г.

 

ОСЪЖДА Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), гр.София да заплати на „СТИНГ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София 1592, СО – район „****, представлявано от изп.д-р А.Г.З., разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно!

Председател:                                               

 

Членове:       1.                                

 

2.