Решение по дело №269/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 130
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Росица Антонова Тончева
Дело: 20193000600269
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 130/09.10.  Година 2019       Град Варна

 

Варненският апелативен съд,  Наказателно отделение, втори състав

На тридесети септември  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Румяна Панталеева

ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева

  Десислава Сапунджиева

съдебен секретар Соня Дичева

прокурор И.Т.

като разгледа докладваното от съдия Р.Тончева ВНОХД № 269  по описа на съда за 2019 година, при произнасянето си взе предвид:

 

Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №4/03.06.2019 година, постановена от Окръжен съд-Добрич по НОХД №145/2019 година. Със съдебния акт подсъдимият И.С.Т. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.296 ал.1 и чл.124 ал.1 пр.2 от НК, наложени са му наказания при приложение на чл.58а ал.1 от НК, съответно шест месеца и две години лишаване от свобода. Последното наказание по правилото на чл.23 ал.1 от НК санкционира реалната разнородна съвкупност, постановено е изпълнението му при условието на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Със съдебния акт са разрешени въпроси по приложението на чл.59 от НК, по веществените доказателства и разноските.

Първоинстанционен прокурор се ползва от правото си на протест поради несправедливост на атакуваната присъда - последица от неспазване на всички изисквания за индивидуализация на наказанието. Към въззивната инстанция е отправено искане по чл.337 ал.2 т.1 от НПК касателно размера на наказанията за двете престъпления.

В пренията на въззивното съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – Варна поддържа протеста изцяло, подчертавайки че изключително високата степен на обществена опасност на деянието и дееца изискват засилена наказателна репресия.

Защитникът на подс.Т. пледира в полза на правилността на първоинстанционната присъда. В условията на алтернативност адв.Г. предлага отмяна на съдебния акт и връщане на делото в разпоредително заседание пред първата инстанция поради наличие на основанието по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

В последната дума подсъдимият заявява желанието си присъдата да се потвърди.

Варненският апелативен съд, като взе предвид аргументите във въззивния протест, становищата на страните в съдебните прения и след като служебно провери правилността на атакуваната присъда по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 НПК, достигна до следните правни и фактически изводи:

С обвинителен акт на подсъдимия Т. е повдигнато обвинение за две престъпления:

-по чл.296 ал.1 от НК,  защото на  17.09.2018 година в с.Ваклино, обл.Добрич не изпълнил заповед за защита от домашно насилие №4/17.07.2018 година по гр.д.№543/2018 година по описа на РС-Каварна, като влязъл  в дома и приближил на по-малко от 20 метра М.ХР.М.;

-по чл.124 ал.1 от НК, защото на 02.11.2018 година причинил по непредпазливост смъртта на М.ХР.М., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, кръвоизливи по меките мозъчни обвивки, обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота, като смъртта е настъпила в гр.Варна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК. В пределите на въззивния контрол и съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК се констатира изпълнение на фактическия състав на диференцираната процедура с оглед наличието на цялостно признание на фактите от подсъдимия, съгласие във връзка с изчерпателността на доказателствената съвкупност и констатация на първоинстанционния съд за обоснованост на самопризнанието. За настоящия въззивен съд съществува задължение да реши делото въз основа на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, отразени в мотивите към проверяваната присъда по следния начин:

 Подсъдимият Т. и майка му М.М.живеели в общо домакинство в с.Ваклино, ул.“Осемнадесета“ №14. Двамата често се карали, отношенията им били постоянно влошени. Подсъдимият системно злоупотребявал с алкохол и биел майка си. Поради тези причини в Районен съд-гр.Каварна било образувано гражданско дело №543/2018г., по което със заповед за незабавна защита №4/17.07.2018г. по чл.18 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, подсъдимият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо майка си, като му се забранявало да приближава жилището й на горепосочения адрес, както и местата за социални контакти и отдих на разстояние не по - малко от 20 метра. Забраната била срочна - до приключване на производството по делото.

Първото съдебно заседание по гр.д.№543/18 година било насрочено за 20.09.2018 година. Шест дни по-рано, на 14.09.2018 година, пострадалата М. споделила със св.К. за посещение от сина си на 13.09.2018 година по време, на което се скарали. Причината – пострадалата отказала да изпере дрехите на подс.Т., а той й се заканил, че ще я „очисти“ преди делото.

На 17.09.2018 година подсъдимият гостувал на св.И.. Консумирал ракия - около 250-300мл, която изпил за отрязъка от обяд до около 17.00 часа. Тръгнал си ядосан заради желанието на домакина да го отпрати рано.

Около 19.00 часа в нетрезво състояние подс.Т. отишъл до дома на майка си. Повикал я, жената излязла и в двора на къщата той започнал да се кара с нея,  да й отправя обидни и нецензурни реплики, закани с убийство. Нанесъл й побой с множество удари и последващо падане върху земната повърхност.

Вербалните заплахи и обиди били възприети от св.св.С. и СТ.. Последният чул заканата на подсъдимия към майка му „Ей сега ще те убия и ще вляза в затвора!“ и нейната молба „Стига бе, стига, престани!“, после всичко утихнало.

Непосредствено след това св.Д. П. (живеел в едната част от двуфамилната къща на пострадалата) се прибрал в дома си. Видял М.М.да лежи в двора, паднала по очи в безпомощно състояние, като по лицето и на тревата под главата й имало кръв. Свидетелят се опитал да я свести, но жената била неконтактна, издавала само стонове. Преместил я леко встрани и положил главата й на по-високо място. Извадил телефона си, за да потърси лекарска помощ, но тогава в двора влязъл подс.Т., разпоредил му да не се обажда на никого, да остави майка му да умре. После започнал да дърпа и блъска свидетеля. Поведението на подсъдимия предизвикало уплаха у П.. Той избягал към магазина в центъра на селото. Там разказал за случилото се на продавача, а той от своя страна подал сигнал на тел.112.

На място пристигнали полицейски и медицински екипи. Състоянието на пострадалата било много тежко. Първо била транспортирана до Спешно отделение в гр.Добрич, а на 18.09.2018г. и до Клиника по неврохирургия при МБАЛ„Св.Анна“–гр.Варна, където на 02.11.2018 година М.М.починала.

На 18.09.2018 година подсъдимият бил освидетелстван. Установили се кръвонасядане и оток по дясната му ръка, в областта на средна и втора крайна фаланга и в областта на ставите. В края на лявата фаланга между втори и трети пръст се констатирали охлузвания с големина на оризово зърно, а по панталона му - от външната страна на десния крачол, се намерили червеникави петна.

Според заключението на СМЕ №187/2018 година при аутопсията на пострадалата били установени:

ерепно мозъчна травма - контузионни огнища в дясна слепоочна и в лява тилна области на големия мозък, вътремозъчен кръвоизлив в челно – теменната област на дясното голямо мозъчно полукълбо, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки в дясна слепоочна и в лява тилна области на големия мозък, счупване на черепа в областта на пластината на дясна слепоочна кост и базата на черепа, множество счупвания на костите на лицевия череп вдясно;

-кръвонасядания на меките черепни обвивки в дясната челно - теменно - слепоочна област на главата, дясната половина на лицето и лява тилно - слепоочна област на главата;

-разкъсно - контузна рана в областта на брадата;

-околоочен хематом вдясно;

-подкожен хематом, обхващащ дясната половина на лицето;

-двустранна хипостатична пневмония, левостранен пневмоторакс,

-счупване на 10-то дясно ребро;

-коронаросклероза, миокардиосклероза, тотална хипертрофия на сърцето, начална генерализирана атеросклероза.

При аутопсията била взета кръв от починалата, като след изследване по кръстосания метод се установила принадлежността й към кръвна група В /алфа/, Rh /-/.

Причината за смъртта на М.М.се чете в заключението по тройната  СМЕ №134/2019 година – дължи се на тежка черепно мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, вътремозъчен кръвоизлив, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота.

Всички причинени увреждания са пряка последица от удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в дясната половина на лицето, лявата тилно - слепоочна област на главата, лявата ушна мида, областта на брадичката, дясната гръдна половина, лявото коляно. Ударите са множество, реализирани с ръце в дясната половина на главата, падане и удари в земната повърхност, ритане с крак в областта на гръдния кош. В дясната слепоочна област на главата и дясната половина на лицето са били нанесени повече от един удар с или върху твърди тъпи предмети, с посока отпред - назад и отдясно – наляво. В областта на брадата е реализиран един удар с посока отдолу - нагоре и отзад – напред. Един или повече удари са попаднали в лявата тилно - слепоочна област и в областта на лявата ушна мида, с посока отзад - напред и отляво – надясно. Един удар е реализиран в дясната гръдна половина, с посока отдясно – наляво. В областта на лявото коляно също има един удар с посока отпред - назад.

Мнението на вещите лица е, че травматичните увреждания в дясната слепоочна област и дясната половина на лицето могат да се получат в изправено, полуизправено или легнало положение на тялото на пострадалата от нанесени удари с твърди тъпи предмети (юмруци). Травматичните увреждания в лявата тилно - слепоочна област на главата могат да са резултат от падане назад и удар в подлежащата повърхност или нанесени удари с ръце или крака в същата област. Разкъсно - контузната рана в областта на брадата може да се реализира в изправено положение или при падане напред и удар по долната повърхност на брадата. Счупването на 10-то ребро може да се получи в изправено положение от удар с ръка или в лежащо положение от удар с крак в дясната странична повърхност на гръдния кош. Ожулването на лявото коляно би могло да се реализира при падане на колене и удар в подлежащата повърхност.

Многофрагментното счупване на костите на лицевия череп и дясната слепоочна кост на черепа, както и увреждането на меките тъкани в същите области причинило болка със значителен интензитет, като било реално възможно, в резултат на получената черепно мозъчна травма пострадалата да е изпаднала в безсъзнателно състояние, при което чувство за болка липсвало.

Според заключение на СПЕ подсъдимият Т.  страда от синдром на зависимост към употреба на алкохол, което не влияе върху способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Заключение на СМЕ на ВД №16/06.03.2019 година констатира, че по кръвно-групова принадлежност човешката кръв от платнен панталон с камуфлажна шарка и 2 бр. обтривки от петно от червено-кафява течност, иззети от земята била сходна, като напълно възможно било да произхожда от пострадалата, чиято кръвна група била В /алфа/.

Изложената фактическа обстановка, отразена в мотивите към проверяваната присъда е възприета обосновано, при наличие на логическа взаимовръзка между направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, доказателствата в досъдебното производство и техните източници. Следва да се подчертае категоричната еднопосочност на гласните доказателства, извлечени от показанията на св.св.СТ., П., К., С., М.относно инкриминираното деяние, подкрепени логически от заключенията на всички медицински експертизи по делото. В относителна конфронтация с очертаната доказателствена съвкупност попадат обясненията на подсъдимия от 13.03.2019 година (т.1, л.61 от д.пр.), като качествената оценка на противоречието е провокирана от частичното самопризнание на дееца за дълбок конфликт с пострадалата, съпътстван с отправяне на заплахи от негова страна. Представа за действителната картина на отношенията „син-майка“ дава определение №372/17.07.2018 година по гр.д.№543/2018 година (т.2, л.187 от д.пр.), чиято последица е заповед за незабавна защита №4/17.08.2018 година (т.2, л.189 от д.пр.).

В пределите на установените фактически положения окръжният съд е приложил правилно материалния закон, приемайки, че подсъдимият И.Т. е осъществил от обективна и субективна страна  съставите на престъпления по чл.296 ал.1 и чл.124 ал.1 пр.2 от НК.

С деятелността си на 17.09.2018 година по непосредствен контакт с пострадалата на територията на нейното жилище подсъдимият е нарушил условията на заповед №4/17.07.2018 година, издадена на основание чл.18 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие. Престъплението е формално, извършено при пряк умисъл – деецът е имал ясна представа за запретеното поведение, бил е предупреден за последиците, съзнавал е обществената опасност на нарушението на заповедта за защита, като конкретната му проява от 17.09.2018 година отразява волевия елемент на умисъла по чл.11 ал.2 от НК.   

Нанесеният побой на М.М.на инкриминираната дата е довел до съставомерна последица по чл.129 ал.1 от НК, като черепно-мозъчната травма - контузия на мозък, вътремозъчен кръвоизлив, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки е в основата на причинния процес с настъпилата смърт на пострадалата на 02.11.2018 година. Телесната повреда на М.М.е причинена при пряк умисъл - подсъдимият е имал ясна представа относно фактите и обществената опасност на поведението си и директно се е насочил към причиняване на телесни увреждания на майка си, удовлетворили волевите му потребности. Настъпилата по-късно смърт на възрастната жена е предопределена от горната съставомерна средна телесна повреда, последната  изиграла пускова роля в причинния процес. Смъртта е причинена при небрежност – подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасната последица, но с оглед интензитета на нанесения побой, падането на пострадалата и нейната напреднала възраст е бил длъжен и е могъл да предвиди летален изход.

За решаване на въпроса по чл.301 ал.1 т.3 пр.2 от НПК първоинстанционният съд е изложил своите съображения, които с оглед на доводите по протеста и служебното начало въззивно се преосмислят по следния начин:

Обществената опасност на престъплението по чл.296 ал.1 от НК е изключително висока, предвид интензивността на засягане на защитеното обществено отношение и мотива на подсъдимия за осъществяването му. Като припомня датата на издаване на заповедта за защита - 17.07.2018 година, нарушаването на нейните условия на 25.07.2018 година (л.64 от НОХД), несанкционираното противоправно поведение на Т. от 13.09.2018 година  (отразено фактически на стр.2 от обвинителния акт) и конкретната проява на инкриминираната дата, въззивният състав констатира сериозна интензивност на деянието, съпроводено от своя страна с тежка агресия. Подсъдимият изцяло е неглижирал задължението си по спазване на съдебното решение по Закона за защита от домашно насилие, като включително разясняването на сериозните последици от подобно поведение не са породили въздържащ ефект.

Изключително висока е и степента на обществена опасност на убийството при смесена вина. Извън тежкия съставомерен резултат, конкретното деяние се отличава с ярост (нанесени са телесни увреждания в различни анатомични области с удари с юмруци, ритане и при различно положение на тялото на пострадалата), интензивност  - причинени са множество травми в различни анатомични области, две от които  съставомерни по чл.129 ал.1 от НК (т.2, л.162 последни два абзаца и л.163 първи абзац) и други с отношение към диспозицията на чл.130 ал.1 от НК, пострадала е рождена майка на дееца. Основният мотив на подсъдимия за извършване на престъплението е перманентната му потребност да оказва физически тормоз над жертвата, въпреки категоричната забрана на подобно поведение и неговата крайна неморалност.

Степента на лична опасност на дееца е много висока. В основата на извода въззивният състав поставя фактическата рамка на обвинението, в чиито предели се провежда съответната индивидуализация на наказанието. Според признатите от подсъдимия факти по чл.371 т.2 от НПК, като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се третират:

1.Постоянната злоупотреба с алкохол;

2.Системно нанасяния побой над родната си майка;

3.Отправената на 13.09.2018 година закана с убийство -  да я „очисти“ преди заседанието по гр.д. №54382018година (съставомерно деяние по чл.144 ал.3 от НК);

4.Заканата с убийство на 17.09.2018 година, както и отправените към пострадалата обидни и нецензурни реплики (отново може да се твърди съставомерност по чл.144 ал.3 от НК);

5.Нанесеният тежък побой на пострадалата, при който освен средната телесна повреда със значение за причинния процес по чл.124 ал.1 от НК, са причинени още две съставомерни по чл.129 ал.1 от НК телесни увреждания, както и множество наранявания с отношение към чл.130 ал.1 и ал.2 от НК. Тук е мястото да се припомни, че възрастната жена е била жестоко удряна основно в главата – в лява тилно-слепоочна област, дясна половина на лицето, дясно слепоочие, в зоната на брада, факт очертаващ яростта, жестокостта и безсърдечието на дееца. Ударите са били в комбинация и динамика, използвани са юмруци, ритници, пострадалата е наранявана и в изправено, и в паднало положение.

6.На инкриминираната дата И.Т. е употребил физическа агресия и по отношение на свой родственик в момент на опит за оказване на първа помощ на пострадалата жена. Репликата на подсъдимия към св.Димитров да остави майка му да умре, ярко илюстрира бедността на моралната скала на дееца, липсата на каквито и да е волеви задръжки, отработено коравосърдечие.

Инкриминираното поведение на подсъдимия не е изолиран случай, а утвърден стереотип на живот, за което свидетелства осъждането му по АНД №193/2018 година бюлетина на л.64 от НОХД е отразен факт за нанесен побой на пострадалата М. на 25.07.2018 година).

Като обобщение на изложените по-горе съображения може да послужи следното заключение - подсъдимият е деец без задръжки, асоциален, агресивен в семейна среда, жесток по характер. Тежката картина на насилствената смърт  на неговата майка свидетелства за непредизвикана ярост, бруталност, които чертаят крайно негативна лична характеристика на дееца. С препратка към заключението на СППЕ, въззивният състав припомня, че Т. страда от синдром на зависимост към алкохола, което го прави още по-трудно адаптируем към социума (в полза на извода са признатите фактически положения за липсата на трудова ангажираност и начинът, по който деецът е прекарал времето си в следобедните часове на инкриминираната дата).

Въззивният състав не констатира смекчаващи отговорността и вината на подсъдимия Т. обстоятелства. Чистото съдебно минало е формален фактор, който при дълбочината на противоправните нагласи, не представлява обективен критерий за положителна лична характеристика. Наличието на осъждане по АНД №193/2018 година потвърждава извода, като тук само се маркира, че с приложението на института на чл.78а от НК държавата се отказва единствено от  наказуемостта на престъплението, но не и от останалите негови свойства.

Не е налице и самопризнание в хода на разследването, което съобразно критериите на ТР 1-2009 ОСНК да е спомогнало за разкриването на обективната истина. Дадените от подсъдимия обяснения (т.1, л.61 от д.пр.) се конфронтират с признатите фактически положения и очевидно са предназначени да обслужат правото на защита на дееца.

Въззивният състав обмисли съображенията на  служебния защитник за оказано съдействие на разследването, проявено чрез въздържане от страна на подсъдимия от упражняване на право по чл.65 от НПК, като ги възприе изцяло за неоснователни на плоскостта на чл.56 и чл.57 от НПК.

От естеството на приведените съображения личи въззивната позиция за несправедливост на проверяваната присъда поради неспазване на всички изисквания за индивидуализация на наказанията. С оглед приведените по-горе съображения наказанието на подсъдимия за всяко едно от престъпленията следва да се индивидуализира на плоскостта на чл.54 от НК, при наличие само на отегчаващи вината и отговорността обстоятелства и при извод за изключително висока степен на обществена опасност на двете деяния. Справедливи и съответни при тези характеристики ще бъдат наказания „лишаване от свобода“ (алтернативната санкция по чл.296 ал.1 от НК не се обсъжда предвид естеството на развитите доводи), определени в максимален размер, съответно осем години за престъплението по чл.124 ал.1 пр.2 от НК и три години за престъплението по чл.296 ал.1 от НК.

Дължимата редукция по чл.58а ал.1 от НК води до налагане на наказания в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.124 ал.1 пр.2 от НК и две години лишаване от свобода за престъплението по чл.296 ал.1 от НК.

Наличието на реална разнородна съвкупност изисква наказването й съобразно чл.23 ал.1 от НК, като в случая подс.Т. следва да изтърпи по-тежкото наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода при общ режим по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

За изчерпателност, проведената цялостна въззивна проверка на протестирания акт не констатира основания за отмяната му по чл.335 ал.2 от НПК, нито пък за ревизия по отношение на решените с него въпроси относно приложението на чл.59 от НК, за веществените доказателства и разноските по делото. Направеното искане от защитника за отмяна на присъдата и връщане на делото в разпоредително заседание в първата инстанция е недопустимо поради рестрикцията на чл.320 ал.2 от НПК.

Водим от горното и на основание чл.337 ал.1 т.2 и чл.338 от НПК Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ присъда №4/03.06.2019 година, постановена от Окръжен съд-Добрич по НОХД №145/2019 година, като увеличава наложените наказания на подсъдимия И.С.Т. на пет години и четири месеца лишаване от  свобода за престъплението по чл.124 ал.1 пр.2 от НК и на две години лишаване от свобода за престъплението по чл.296 ал.1 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК налага на подсъдимия по-тежкото наказание в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим по чл.57 ал.1 т.3 от НК.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                                      Членове: